От блоговете: Защото НЕ сме различни

Кадър от 44-ия ден на протеста

© Георги Кожухаров

Кадър от 44-ия ден на протеста



Препубликуваме текста на Румяна Босева от блога й something с нейно позволение. Вътрешните заглавия са на "Дневник":


Аз и ти много си приличаме. Ти може би живееш в някое малко градче, аз живея в София, ти може би не си завършил и средно образование, аз съм висшист, ти може би работиш в някой цех, аз ръководя компания, ти може и да си мюсюлманин, аз съм християнка, ти може би си на 18 или пък на 60, аз съм на 36. Странно, но пак сме еднакви.


Ти ставаш рано сутрин и отиваш на работа. Аз също. Ти се прибираш смазан вечерта. Моята работа може би е различна, но след 10-14 часа в офиса, аз също съм като пребито куче и не мога да си видя децата. Ти не можеш да заспиш, защото се притесняваш, че утре можеш да сгрешиш и да останеш без работа. Аз седя будна нощно време, защото се притеснявам, че утре мога да сгреша и тогава 30 души ще останат без работа. Ти се притесняваш, че работодателят ти утре може да фалира, аз че утре компанията може да реши, че българският пазар е много малък и да се изтегли.




Ти правиш всичко това за децата си, аз също.


Ти искаш качествено образование за тях, аз също. Ти искаш смислено здравеопазване, аз също. Ти си честен до глупост, аз също. Ти искаш да виждаш перспектива, аз също. Ти имаш някаква идеология, аз също. Без значение дали ти си привърженик на социалистическата идея, а аз на дясното, ние пак ще сме еднакви, защото ценностната ни система е много сходна.


Искаме честни правила и добър стандарт за България. Различията ни са само в пътя по който искаме да минем, но това не е толкова важно, защото ако всичко е наред, крайната цел е една и който и път да изберем, пак ще стигнем до нея.


Целите, обаче, се оказват различни. Не моите или твоите. Целите на почти всички управляващи за последните 69 години. Преследването на лични интереси не просто удължава пътя, а на практика сменя посоката. Тук вече не става въпрос за ляво или дясно, а за кражби, корупция, олигархия и лични интереси. Същите тези интереси, които определиха, че след 40 години трудов стаж като учител, баща ми трябва да взима 350 лв пенсия. Същите тези, които принуждават една достойна майка на три деца, да потъпче гордостта си и през сълзи да търси помощ. Чувствам се безпомощна до пълно отчаяние, че не мога да променя това. Чувствам се безсилна до пълно обсебване, че те продължават да крадат и да ни лъжат, а аз не мога да ги спра.


Правя единственото, което ми е позволено - всяка вечер излизам на жълтите павета


поне да видят че ни има и не сме съгласни с това, което се случва. И безсилието и отчаяните все повече ме обземат. Ставам сутрин, слагам си слушалките и тичам. Тичам до пълно изтощение, докато не ми причернее от болка в мускулите, сърцебиене и учестено дишане. Тичам, защото не мога да преодолея яда и безсилието си, защото вечерта, когато съм там, на жълтите павета, точно тази сива страна, която има всеки, има вероятност надделее и да се окаже с камък в ръката.


Не, приятелю, ние не сме различни! Също като теб, аз не искам да повярвам, че нямаме бъдеще. Не искам да повярвам, че децата ни ще плащат заеми, защото някакви хора са взели комисионни и ще ни заробят с безсмислени проекти. Не искам циганите да живеят в гета и да крадат, защото на някой му трябва евтин за купуване електорат и му е удобно да ги държи бедни, гладни и необразовани. Те са хора, също като мен и теб и заслужават своето бъдеще. 


Ние с теб не сме врагове и никога няма да бъдем.


Не се подавай на разделението, което ни насаждат, защото нямаме сметка от това.


Всички управляващи разчитат на това с теб да се мразим


защото докато с теб си крещим и разменяме обиди по форумите и на улицата, те се крият зад твоя или моя гръб и продължават да ни лъжат и манипулират. Не другарю, ти не си червен боклук и нашите родители не са червени пенсии, както и аз не съм лумпена, наркоманка и платена. Ние сме същите тези хора, които учиха заедно, бяхме заедно на море или пък сме пили бира някъде. Ти си същия този, който ми помагаше да си избутам колата от снега миналата зима, а аз съм тази, която те пусна да минеш отпред на опашката, защото много бързаше. Ти може би си този, който копае обходна галерия в мина Ораново, за да спаси два човешки живота, без да го интересува, дали тези хора поддържат друга партия. А аз съм същата онази, която преведе пари за лечението на болно дете, без да се замисли и за секунда, че ако майка му е от друга партия, няма да го направя.


Не ти желая нищо лошо, но ако все пак някога имаш нужда от помощ, знай, че аз съм зад теб. Съжалявам, че моя протест ти причинява неудобства вечер, когато се прибираш от работа, но просто не знам по какъв друг начин да ги накараме да ни чуят.


Недей да ми казваш, че не мога нищо да променя


Аз съм реалист. Знам, че като не са тези ще са онези - дето се вика, пак същите. И пак вярвам, че променям нещо, като излезем на улицата. Когато всички прожектори светят в тях и около тях, става много трудно да се скриеш в сенките и да мишкуваш. Не ме интересува дали ще са те на власт, стига да започнат да правят нещо за мен и теб, а не само за тях. Писна ми от популизъм и подхвърляне на огризки. Аз не мога да омаловажа твоя глас и да ги отрека, просто защото не изповядват моите идея. 


Ако искрено вярваш и подкрепяш, това което се случва, аз съм ОК. Сега обаче е много важно ти да направиш равносметка - това ли е което си искал и което наистина искаш. Недей да ми го казваш на мен, запази отговора за себе си, защото само така можеш да бъдеш честен. Не те карам да излезеш с мен на улицата. Просто приеми, че всеки има нужда да се бори за нещо.


Аз се боря срещу това някой да ни ограбва ежедневно, както финансово, така и морално. Боря се срещу това аз и ти да сме разделени, защото на някой му е много удобно. Защото нашите различия са толкова малко, а това което ни обединява и ни прави еднакви е толкова много.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK