Пируетите на Белия автобус и втората природа на милиционера

© Красимир Юскеселиев

Докато поглъщам великолепната книга на Евгения Гинзбург "Тежък маршрут" (спомени от 18-годишните й митарства из сталинските затвори и лагери), "Дневник" публикува своите въпроси към МВР по повод нощните пируети на прословутия Бял автобус. Доколкото разбирам, МВР отговори не дава. Отговорът обаче е кристално ясен за всеки, който поне малко е запознат с милиционерската машина.

Лесно е: ченгетата лъжат. Винаги са го правили. Това им е втора природа. Няма никакво значение  каква е истината. Ченгетата казват онова, което им се струва полезно за момента. Затова много бързо – и наистина смешно – се омотават в безкрайни, противоречащи си неистини. И затова им падат най-вероятно обвиненията в съда.

Което ме подсеща за нещо, което по принцип съм забравил. По документи аз съм криминално проявен от пролетта на 1971 г.

Тогава, дни преди да навърша 13, бях седнал със съученици на тухлената част от оградата на 134-то училище. Клатихме си краката и бъбрихме обичайни момчешки глупости. Минава чичко – цивилен: "Слезте веднага от оградата, бащите ви са я строили, а вие я рушите!". Аз се изрепчвам: "Баща ми не я е строил, защото е журналист. Работи с писалка..."

Както и да е, час по-късно бях взет от класната стая и заведен в Ленинско (сега Първо) РПУ. При същия този цивилен чичко, който ме накара да се подпиша под протокол, според който съм го псувал на майка и съм го нацелил с круша (круша през май?) по главата, както кротко си минавал. Той се оказа шефcj на Детска педагогическа стая, а аз станах неин пациент и криминално проявен. На 13.

След като ми мина страхът – освирепях ("Ще ви бъда отличник, а? Ще ви вярвам на глупостите за Митко Палаузов и мандрите, а?"). Едва по-късно си зададох важния въпрос:

Щом тия лъжат за круши през май,
не лъжат ли за всичко останало?

За империалистическото обкръжение, за световния заговор срещу НРБ и братския СССР, за вездесъщите шпиони на ЦРУ, за диверсантите, дето минават границата да тровят овцете с шап и да слагат стъкло на прах в киселото мляко на трудещите се?

При Евгения Гинзбург, арестувана в СССР през 1937 г., нещата са много по-релефни. Заради това, че познавала някой си, разкритикуван за неправилни мисли, се оказва член на троцкистка терористическа организация. Герой в нейната книга пък е осъден на 25 години като агент на Мадагаскар, организирал терористическа група в полза на Цейлон. "При толкова милиони терористически конспиратори, пита Гинзбург, как така в страната нямаше нито един терористичен акт?"

Тя, разбира се, знае отговора.

За машината истината няма значение

Важно е, кое е "полезно" към дадения момент. През 1937 е било полезно авторката да е терорист. През 1953 вече не е полезно. И тя вече не е терорист; и никога не е била, защото е "реабилитирана". Че влиза в ГУЛаг на 33, а излиза на 50 – това никого не интересува. Победният ход на историята иска жертви...

Сегашното българско МВР е възпитано в този дух. И, тъй като никога не е било реформирано, смяната на поколенията милиционери не води до промяна на манталитета. Всяко предишно поколение очевидно предава "корпоративния дух" на следващото. И всяко следващо поколение продължава в същия дух – измисля си. Бори се с въображаеми конспирации, агентури и организирани групи, за да оправдава своето съществуване. А и за да се прави на интересно. Посланието е ясно: "Вие, цивилните гарги, изобщо не знаете, какво става. Аз, не бидейки цивилна гарга – знам. Много съм важен..."

С потрес се натъкнах на конспиративни измишльотини в МВР и в по-нови времена. Преди години съответните служби на министерството ми предложиха да обменяме информация: да им даваме нашите анализи на положението с малцинствата в България, а те да ни дават техните. След като прехвърлих първия им анализ, прекратих обмена. Нашите текстове все пак бяха публични и в МВР можеха да ги четат, когато си поискат. А техните, непублични анализи, бяха пълни с толкова измислени конспирации, организирани групи и външни врагове, че чак ми се зави свят. Такива неща пъплят из всички конспиративни среди, за какво да ги чета, повтаряни в по-лош вариант от "органите"?

Имайки предвид всичко това, нито за секунда например не вярвам в истинността на повдигнатите в Пазарджик обвинения срещу "радикалните имами". Защото това е

от репертоара "агент на Мадагаскар,
работещ в полза на Цейлон"

Не вярвам, разбира се, и на нито една дума, казана от Цветлин Йовчев по повод Белия автобус. С усилие онзи ден стигнах до неговото обяснение за "организиращия център", към който изтичала информация от "къртица" – и се отказах. Пак си измислят.

Стои обаче въпросът: Откъде идва този нагон към измишльотини? Ясно е защо си измислят – за власт, влияние, пари и авторитет. Но в какво се корени очевидната им липса на притеснение, че не правят разлика между измислица и факт?

Пак там – в марксизЪма-ленинизЪма. Според тази доктрина истината е само онова, което е полезно за пролетариата и неговия авангард – Комунистическата партия. Което не е полезно – не е истина. Същото е положението, както скоро ни напомниха в широко разпространен текст, с доброто и злото. Добро е онова, което е полезно за пролетариата и неговия авангард – Комунистическата партия. Всичко останало е от Лукавия.

Казано накратко: истината е онова, което е нам полезно днес. Другото е лъжа. Утре, когато кажем обратното на днес, пак ще е истина обаче. Защото пак ще е полезно за нас.

В тази почва е вкоренена и фрапантната наклонност както на БСП, така и на нейния битов вариант – ГЕРБ, да не различават факт от измислица. Измишльотините на Борисов ("ако няма АЕЦ "Белене", токът ще поскъпне 18 пъти") нямаха край. Измишльотините на БСП пък – че протестът е организиран от кръга "Капитал", "Глобална България", "Типинг пойнт", "Отворено общество", Иван Костов, ЦРУ (упс, май още не са замесили ЦРУ...) – нямат граници.

Да приемем, че утре МВР даде отговори на въпросника на "Дневник" за пируетите на Белия автобус. И какво от това? На каква основа ще им вярваме на отговорите? Нали те са се докарали до положението, ако утре ни съобщят, че слънцето изгрява от изток, първата ни работа да бъде да се усъмним? И да изтичаме да проверим.

Именно проверката е онова нещо, за което теорията на истината според марксизЪма-ленинизЪма не е разчетена. Едно време, в света на Оруел, когато цялата информация стои в държавата и информационното общуване държава - гражданин е отгоре надолу, за някакъв момент системата е имала ефект. Не и днес обаче, когато всеки може да провери всичко във всеки даден момент.

Например, докато пишех този текст, във ФБ буквално за три минути излезе серия от снимки, илюстриращи арестите около Народното събрание, както и полицейското насилие над някакъв младеж. Веднага след това МВР съобщи по БНТ, че насилие е нямало.

А корабче в окото ми плува ли?

Именно в теорията на истината според марксизЪма-ленинизЪма се корени онова омотаване на истина и лъжа, на факти и измишльотини, което разложи обществената тъкан и изчисти терена за олигархичния модел, срещу който са протестите – не от юни, не от февруари, не от януари 2009 г. дори. А поне от първите протести за отбраната на Странджа. В сблъсъка си с протестите обаче двете най-големи партии – БСП и ГЕРБ, както и МВР, автоматично, без да се замислят, избират да продължат с марксизЪма-ленинизЪма.

Наистина се сблъскват два свята. Диалогът между тях е наистина невъзможен, защото няма как да дебатираш с хора, които не само не са искрени в дебата, но лъжат непрестанно за най-елементарни неща, без дори да се замислят.

Дълга ще да е тази...