Политическият трус "Берлускони"

Силвио Берлускони реагира на решението на магистратите

© Reuters

Силвио Берлускони реагира на решението на магистратите



След 20 години на италианската политическа сцена Силвио Берлускони най-накрая беше обявен за виновен за данъчни измами от върховния съд на страната. През цялата си кариера заемалият три пъти премиерския пост сякаш негласно одобряваше практиката на укриване на данъци, пише в свой коментар колумнистът на Reuters Джон Лойд.


Берлускони твърдеше, че никой не би трябвало да дава повече от една трета от приходите си на държавата, докато собственото му правителство събираше до 50%. Той плащаше крупни суми на десетки от най-скъпите адвокати, за да отлагат, забавят и объркват обвинение след обвинение срещу него. В страна, където данъчните престъпления се срещат навсякъде – от дъното до върха на обществото, самата му присъда е дори по-голям шок от сътресенията, които може да предизвика в политическата система.


Скромният маниер на премиера Енрико Лета контрастира рязко на италианската политическа култура, характеризираща се с често парадиране с властта

© Reuters

Скромният маниер на премиера Енрико Лета контрастира рязко на италианската политическа култура, характеризираща се с често парадиране с властта


По време на първото изслушване по делото през октомври миналата година съдия Едоардо д'Авоса описа "невероятна машина за измами", установена под егидата на човек "притежаващ естествена способност за престъпления". Докато магистратите от върховния съд обмисляха решението си, италианците се питаха дали дългогодишният политик отново ще остане недосегаем.




Вече известна, присъдата на Берлускони за мащабни измами няма как да не се отрази на коалиционното правителство, в което участва и неговата партия Народ на свободата. Въпреки необещаващото начало, постигнатият компромис между двете водещи партии, в чиито редици мнозина се мразят едни други, и първите стъпки на новия премиер дадоха обнадеждаващи сигнали, пише Лойд.


Кабинетът има идея какво трябва да се направи и през първите три месеца на управление демонстрира, че е наясно с необходимостта от спешни мерки. Скромният маниер на министър-председателя Енрико Лета, който беше втори в йерархията на своята лявоцентристка Демократическа партия, му дава известно предимство на изненадата в една политическа култура, която се характеризира с честото парадиране с властта. Досега той заяви решителни намерения за осъществяване на големи приватизации, за намаляване на властта на Сената – понастоящем равностоен на долната камара на парламента, което води до чести блокирания на законопроекти, и за промяна на изборния закон, привилегироващ малките партии, стимулирайки по този начин разцеплението сред големите.


Младият и амбициозен кандидат за лидерски позиции сред демократите Матео Ренци

© Associated Press

Младият и амбициозен кандидат за лидерски позиции сред демократите Матео Ренци


Скоро ще стане ясно как правителството ще устои на потвърждението на присъдата на Берлускони. При все че той няма да влезе в затвора и най-вероятно ще остане под домашен арест, при всички положения сенатското му място ще му бъде отнето. Забраната за участие в политическия живот в продължение на 5 години, произнесена от първата съдебна инстанция, най-вероятно ще бъде намалена.


Мнозина от Народ на свободата обаче се заканиха да свалят настоящия кабинет, ако лидерът им бъде обявен за виновен. Депутатката Микаела Бианкофиоре заяви, че при такова развитие всичките й колеги от парламентарната група са обещали да напуснат законодателния орган.


От друга страна, повечето от демократите, които така и така мразят Берлускони, може да откажат да управляват в коалиция с партия, все още оглавявана и финансирана от човек с ефективна присъда. Но, колкото и цинично да звучи, хора и от двете партии признават, че никой няма да спечели нищо от евентуално разпадане на коалицията. Никоя от формациите не може да е сигурна, че ще подобри представянето си на следващи избори.


Марина Берлускони

© Associated Press

Марина Берлускони


Най-непредвидимата личност в това уравнение с много неизвестни е Матео Ренци – 38-годишният кмет на Флоренция и претендент за лидерския пост на Демократическата партия, представящ се за новия Тони Блеър. Като своя кумир Ренци въплъщава смесица от либерални и патриотични възгледи, млад е и призовава старото поколение да отстъпи място не само на него, но и на всички италианци на възраст между 20 и 40 години, чиито пътища са блокирани във всички сфери на обществения и корпоративния живот на страната. Градоначалникът на Флоренция няма да има против разпад на настоящото правителство, тъй като това би му позволило да се кандидатира за следващ премиер, в случай че спечели подкрепата на своите съпартийци. В левицата има и други фигури, но никой не е толкова видимо устремен като Ренци, чийто кураж е подхранван от голямата му амбиция.


От другата страна, Берлускони попари надеждите на всичките си възможни наследници с изключение на тези на 46-годишната си дъщеря Марина. Колкото и цинично да би било нейното поемане на партията, евентуална битка между нея и Ренци – и двамата млади според всеобщите политически стандарти, а според италианските – направо деца, ще отвори нова глава в местния политически живот, смята Лойд.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK