Господарите, крепостните и изборът

Два месеца протести срещу кабинета "Орешарски"

© Анелия Николова

Два месеца протести срещу кабинета "Орешарски"



Напомниха ми, че до 1997 година основен враг за българските тайни служби по документи е бил... Западът. Та ми просветна каква е дълбоката същност както на сегашния протест, така и на цялата многолика армия негодници, струпана срещу него.


Става дума за мащабно (и последно възможно?) усилие за


освобождаване от "социо-културния код" на комунизма




Не става дума за идеология, философия или марксизъм. Става дума за това, че както през 1997 година "органите" престават да кроят пъклени планове срещу американския империализъм, така днес българското общество да престане да има комунистическо поведение.


Струва ви се невероятно? Как така, ще кажете, след като се мина, кажи-речи, четвърт век, тепърва да късаме с комунистическите нрави? Е, така. Не е ли също толкова невероятно, че през 1997 година – след като години наред България е висяла на кесията на "американските" МВФ и Световна банка, след като е кандидатствала официално за членство в ЕС и е вплетена в структурите на НАТО – разузнаването е продължавало да работи за Кремъл и против Вашингтон и Брюксел?


Изумителната наглост както на сегашното правителство, така и на управлението на ГЕРБ е израз именно на дълбоко вкорененото в социо-културния код комунистическо поведение. Затова не се чудете как така Петко Арнаудов, поставил си за цел на живота да унищожи Странджа, се оказва... шеф на горите в Странджа. Или как шефът на Комисията за финансов надзор си позволява да атакува с вулгарен путинско-бойковски речник отделно взета българска фирма на "полуфалиралия олигарх Прокопиев", която обаче впоследствие се оказва образцова според гиганта "Алианц". За който гигант всички са чували за разлика от бълващия вулгаризми комисионен шеф.


Или как някой си Свински от Делиормана настоява "някакъв концерт" (т.е. "Стената" на Роджър Уотърс) да бъде отменен, за да могат негови наемници да гонят топка по тревата. И незабавно да получи подкрепата на държавата в лицето на министърката на спорта, на която никой не може да й запомни името. За разлика от това на "Пинк Флойд" например.


Спазването на договорите било в основата на всяко съвременно общество? Не и за тях. Договорът е споразумение между равни. Те не влизат в договори. Защото те не са равни.


Те са онези, които заповядват


Кои са тези хора? Как смеят? Та нали се оказва, че моделът "Делян Пеевски" (т.е. завладяването на държавна институция от сумрачен субект за собствено ползване) всъщност си е практика и без въпросният да е начело на ДАНС? КФН се ползва от шефа й като лична наказателна бригада. Спортното министерство се подвизава като частна бригада на въпросния някой си Свински. Горското управление на Странджа е превърнато в частна секачна бригада на Петко Арнаудов. И т.н.


Институциите на държавата не са за нас. Те са лична собственост на своите ръководители и не е чудно, че действат като наказателни отряди, насочени срещу гражданите. Затова последното нещо, което прави МВР, е да разследва кражби ("Да си внимавала", както наскоро съобщи мързеливо, мърляво и шкембесто ченге на моя обрана приятелка). Затова последното нещо, с което се занимава системата на здравеопазването, е да лекува хора. Затова последното нещо, с което се занимава природозащитното министерство, е да защитава природата. И т.н.


"Комунистическата наглост", в еднаква степен въплътена в правителствата на Орешарски и на Борисов, не е момента прищявка на хора, на които липсват първите (и вторите, и третите) седем години. Това поведение има много, много дълбоки корени – има-няма половин хилядолетие.


На практика комунизмът представлява опит за увековечаване и "износ" на


бруталната руска система на крепостничество


Преди почти 500 години, докато феодализмът отмира "на Запад", той е въведен "на Изток". През 60-те  години на 16 век цар Иван Грозни започва устремно да разпространява крепостническите отношения върху цяла Русия, като превръща свободните социални групи в закрепостени такива. Това усилие е завършено от "модернизатора" Петър Първи, който успява да превърне абсолютно всички руснаци освен самодържеца в някакъв вид крепостни или "задължени".


Всъщност в историята на Русия от половин хилядолетие насам има само два кратки периода на отслабване на крепостничеството: 1863 - 1917 и 1991 - 2000. От Иван Грозни и до Владимир Путин крепостничеството е начинът, по който са организирани руското общество и руските нрави. В периода на комунизма крепостническите отношения стигат своя връх. Забранена, ако не е заповядана от Партията, е смяната на месторабота и местоживеене. На селяните изобщо не се издават документи за самоличност, за да не напускат колхозите. И, разбира се, никой няма никаква собственост, за да е напълно зависим от властта.


Отгоре, далеч


над работниците и селяните, живее каста господари


която има власт над всекидневието, бита, свободата и живота на останалите. Тази господарска каста не подлежи на никакво правосъдие, тъй като е забранено изправянето на член на Партията пред съда. Единственият начин някой господар да бъде укротен е да бъде низвергнат от съратниците си. Инак всичко в страната, включително хората, е негово.


Тази система, разбира се, действа и в България, където е "внесена" след 9 септември 1994 година. И не е демонтирана до днес.


Властимащите по навик смятат себе си за господари, напълно недосегаеми за закона или морала. А ние с гайдите в техните очи сме крепостни. Нямаме никакви права освен задължението да им се подчиняваме.


След бавното разпадане поради мъчителната смърт на СДС на подобието на политическа система в страната всички маски бяха свалени. Настъпи времето на онова, което изпатилите през вековете руснаци наричат безпредел – пълен разгул на кастата на господарите.


Никой не търси сметка на Борисов за разпъването на чадър на Мишо Бирата; напротив, самият Мишо внезапно напуска този свят. Никой не проверява системата за раздаване на пари в аграрното министерство, след като аграрният ГЕРБ-министър доверява, че бил могъл да даде милиони на приятелките си, пък дал само едни 200-300 хилядарки. Никой не търси сметка на шефа на КФН за това, че ползвайки комисията си като лична наказателна бригада, застрашава цялата финансова система на държавата.


И никой не търси братя Галеви. Това е ключът


Защо никой не търси избягали от правосъдието осъдени престъпници с национална и европейска известност? Защото в кастата на господарите няма разделение нито на осъдени - неосъдени, нито на държавници - частници. Всички те членуват в една и съща шайка, поставила се отвъд закона, морала и елементарното възпитание.


Галеви са членове на кастата и затова тя им помага. Петко Арнаудов също е член и затова, щом иска да изсече Странджа, тя веднага му е подарена. Член на кастата е и делиорманският никому неизвестен Свински; и затова спортаджийското министерство застава до него в опита Роджър Уотърс да бъде изгонен от България, както през 1968 година ЦК на БКП не е допуснал "Бийтълс" да свирят в НРБ-то. Висшият съдебен съвет също членува заедно с БСП, ГЕРБ, ДПС, мафията на Пеевски, мафията на зърнарите, мафията на водарите, мафията на голфарите, мафията на снегарите, енергийната и горивната мафия, както и всички други големи, средни и малки мафии в България.


В техните глави


историята на България е умален вариант на историята на Русия


За тях от 1944 година и до днес само в един кратък период, от 1990 до 2005 година, не е имало крепостно право. Само тогава не са били те господарите, а ние – крепостните. За тях крепостната система е естествената и правилната подредба на света. В друга подредба те се чувстват заплашени.


От този уплах произлиза истерията по повод днешните протести. Свикнали с господарския си статут, властимащите внезапно се натъкват на отпор точно там, откъдето най-малко го очакват – крепостните. И съответно са неописуемо възмутени. Как така крепостните не си знаят мястото? Откъде накъде ще искат да се месят в господарските работи?


Това възмущение обяснява инак напълно необяснимия инат на правителството – да прави точно обратното на онова, което искат и протестиращите, и здравият разум, и елементарното възпитание. След лекия уплах, поради който махнаха Пеевски, запретнаха ръкави, за да демонстрират, че ще правят онова, което искат, напук на крепостните. Затова


напълниха управлението с бандити от ерата на СИК и ВИС


и със сладострастен реваншизъм връщат предишни шефове на комисии, служби и агенции.


Именно това връщане разкрива света, в който те живеят. Не може някакви си крепостни да имат искания. Ще им върнем точно онези, които ги ядосваха, за да се знае в кого е силата.


Възмущението на властта от въстанието на крепостните обяснява и друга, по-зловеща страна на държавната реакция. Очевидно е усилието на властта да мобилизира "свои" крепостни срещу "соросоидите". Така правеха Борисов и Цветанов, вадещи "свои" природозащитници срещу зелените. Така правят Орешарски и Миков, подкокоросващи "контрапротеста" и въздигащи индивид с прякор Петното до статута на главен протестиращ.


В един идеален господарски свят "техните" крепостни просто ще хванат сопите и ще смелят от бой протестиращите – както слугите на граф Рошфор смилат с тоягите си д’Артанян въпреки извадената от него шпага. Върхът (засега) на усилието е предложението на "техни" протестиращи на излизане от среща с Орешарски да сформират доброволни отряди за справяне със "соросоидите".


С което, разбира се, кастата на "господарите" съзнателно създава пряка опасност за гражданския мир, правния ред и националната сигурност. Но пък те нямат интерес нито от едното, нито от второто, нито от третото. В крайна сметка какво по-добро от това различните видове крепостни да се избият помежду си; а когато се улегне пушилката, да се появят "господарите" и раздадат дарове на оцелелите? Които да им се поклонят доземи и нещата да си застанат на мястото.


Тече сблъсък на светове,
между които траен мир не може да бъде подписан


Господарско пренебрежение или почтеност. Властта като безпредел или властта като закон. Управление на бандити и техните съратници-държавници или управление от народа в името на народа и за народа.


Или господарите ще бъдат вкарани в правилата, които важат за всички; или протестът ще бъде счупен и България ще се подреди до крепостническите страни от бившата империя на Иван Грозни. Трето няма.


"Европейският цивилизационен избор" от 1997 година, оказа се, няма достатъчна устойчивост, защото не преформатира светогледа и житейските нагласи на българите. Те си останаха същите. Крепостните позволяваха на господарите да правят, каквото си искат. Днес следващото поколение се опитва да вкорени цивилизационния избор там, откъдето той трудно може да бъде изтръгнат – в социо-културния код на българите.


Бъдещето се решава днес по същия начин, по който се е решавало през 1876 и 1885 година. От това, което се случи в близките 5-6 месеца, ще зависи, в каква страна ще живеем през следващите 5-6 поколения.


Свобода и достоен живот или робство и мизерия. Това, отново, решаваме днес. Лесно е да се разбере, трудно е да се избере. Но нека всеки, който откаже да избира, отсега да си подготви децата и внуците за живота на роби. Да си знаят от малки...


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK