Вярата в мнозинството подвежда властта

Бразилия 2013г.

© Reuters

Бразилия 2013г.



По-добре по-малко, но по-добро" - под това заглавие Мария Гайдар и Мария Снеговая разказват в московския в." Ведомости" защо действията на един човек или на малцинство в обществото могат да създадат верижна реакция и да повлекат неочаквана мобилизация на мнозинството.


Авторките - директор на фондация и аспирант в Колумбийския университет в Ню Йорк, коментират, че много потискащи и ограбващи народа си режими действат, уверени в подкрепата на мнозинството и неговата стабилност, но това мнозинство е способно да се разпадне за миг под натиска на шепа активисти. Те дават примери от борбата за независимост на САЩ през разпадането на СССР до Арабската пролет и Русия от наши дни, където броени месеци или дни след голяма изборна победа, срещу властта започват масови протести.


Поводът за статията им е изненадалата мнозина преценка на управляващите в Москва да не вкарват в затвора опозиционера Алексей Навални и да не прекъсват кампанията му за московски кмет, защото са преценили, че ги подкрепят толкова много хора, че той е безопасен и може да му се позволи "да си поиграе" дори в опозиционно настроената столица, а според резултата от вота ще се реши как да се действа.




Берлин 1989г.

© Reuters

Берлин 1989г.


"Тази логика се основава на вярата в рейтинга и в определящата сила на мнозинството. Вярата в дихотомията "мнозинство-малцинство" изобщо е присъща на нашата политическа традиция. Народ и интелигенция, комунисти и антисъветчици, хора с "нормална" ориентация и хомосексуални, православни и иноверци, столичани и останалата Русия, путинското мнозинство и опозицията, Собянин (кметът на Москва- бел.-ред.) и Навални. Вярата в мнозинството и неговата стабилност обяснява и вълната от разочарование, последвала президентските избори от 2012г. - болшинството подкрепи Путин. Пак заради "вярата в мнозинството" допуснаха Навални на московските избори", изброяват Гайдар и Снеговая.


Те припомнят, че за тази вяра в силата на мнозинството са писали още Карл Маркс и Фридрих Енгелс в легендарния Манифест на комунистическата партия от 1848г. "Всички досегашни движения са били движения на малцинства или в интерес на малцинства. Пролетарското движение е самостоятелно движение на огромното мнозинство в интерес на огромното мнозинство." Само че на базата на тяхната идеология през ХХ век възникна болшевишкият режим, чието оттегляне от сателитните на СССР държави в Европа и светкавичното му разпадане през 1991г. се превърна в каноничен пример за неспособността на специалистите-съветолози да го предвидят. Така стана преди това с ислямската революция в Иран (1978-1979), в значителна степен Арабската пролет от 2011г. го повтори.


София 1990г.

© Reuters

София 1990г.


Има няколко отговора на въпроса защо се получава така.


От една страна, данните за размера на подкрепата в авторитарни режими са много ненадеждни. Най-известната теория в тази сфера е на Тимур Куран, описваща т.нар. фалшификация на предпочитанията. Това означава, че публичните изказвания и позиции на хората се отличават от вътрешните им възгледи и мисли. Живеещите в авторитарни режими не казват истината публично, тъй като искреността е наказуема и поради това социологическите допитвания и резултатите от изборите не отразяват реалното ниво на подкрепа за властта.


Според Куран всеки човек постоянно преценява дали му е изгодно да премине към опозицията (което действително предпочита) или да остава публичен поддръжник на системата. Комбинацията от тези ползи и загуби очертава т.нар. индивидуален праг.


Височината на този праг може бързо да намалее под влиянието на катализиращи събития, увеличаване популярността на опозицията и ефекта от присъединяването към очертаващо се ново мнозинство, посочват Гайдар и Снеговая. Заради масата хора, бързо прекрачващи този праг, се стига и до мигновени обществени размествания и промени. "Злото, което те търпеливо носеха като неизбежно, изглеждаше вече нетърпимо само при мисълта да се избавят от него", пише Алексис дьо Токвил в "Старият режим и революцията" (1856).


Египет 2011г.

© Reuters

Египет 2011г.


По този начин според теорията на Куран индивидът е едновременно и безпомощен (тъй като революцията се нуждае от мобилизирането на мнозина), и разполагащ с огромни възможности. При правилните обстоятелства действията на един човек или на малцинство могат да създадат верижна реакция и да повлекат неочаквана мобилизация на мнозинството. В резултат режимът пада мигновено.


Но въпросът не е само в това, че изведнъж мнозинството спира да подкрепя режима и изведнъж решава да го смени. Той е в това, че на режима не му е останал никой, който би бил готов да го защитава, за разлика от опозиционерите, готови да пожертват много в името на свалянето му.


Често политиката се прави не от мнозинството, а от активно малцинство Това е и една от причините Башар Асад да продължава гражданската война в Сирия - той е от алауитите, версия на шиитския ислям, изповядвана от едва 11% от населението. Те са религиозно малцинство в сунитска страна, животът и съдбата им зависят от Асад и са готови активно да се борят за запазването му на власт.


За относителното предимство на малцинствата и малките групи е писал в средата на 60-те години Мансур Олсън. Според него размерът на групата има решаващо значение за това ще успее ли свободната и рационална реализация на индивидуалните интереси да достигне резултат, важен за цялата група. Колкото по-малка е една група, толкова по-лесно се справя тя с тарикатите и използвачите в нея. От една страна е по-лесно наблюдаването на действията на участниците и и санкционирането (морален натиск, социално изключване и дори изгонване) на хитреците и саботьорите, а от друга, на самите използвачи им е по-трудно да се отклоняват от вътрешните норми и ангажименти.


Москва 1991г.

© Associated Press

Москва 1991г.


В този смисъл Гайдар и Снеговая напомнят още веднъж, че тези принципи важат - макар и с различен знак - не само за опозиционни, но и за управляващи малцинствени структури. Членовете на малоброен елит печелят значително повече изгоди и могат да си позволят да си затварят очите за някои "зрънца" в редиците им. Но когато тази власт е застрашена и има опасност от сериозни репресии от мнозинството, те се сплотяват, стимулите им да се задържат рязко се увеличават. Що се отнася до довчерашните използвачи, то те пак печелят от ситуацията, защото те и без това не са инвестирали кой знае колко ресурси в подкрепата му.


При многочислените групи има много по-малко стимули да се действа колективно. Какъвто и да е крайният плод на съвместните усилия, индивидуалните стимули се губят и е много по-малък интересът да се инвестира в постигането на някакъв мъгляв групов интерес.


Арнолд Тойнби е писал за решаващата историческа роля на творческото малцинство, в което е концентрирана главната движеща сила на цивилизацията. Това са необичайните, творческите личности с порива си активизират инертното мнозинство, съставено от обикновени хора с по-малко възвишени интереси и стремежи. Тази активизация се постига с помощта на т.нар. мимезис, подражание, свързано с привлекателността на таланта, авторитета, управленческото изкуство на творческото малцинства.


Тунис 2011г.

© Reuters

Тунис 2011г.


В този смисъл в демократичния политически процес постоянно се включват различни групи - имигранти, студенти, общества на хомосексуалните, зелени, религиозни, противници на абортите, привърженици на легализирането на марихуаната... Противостои им не някакво мнозинство, за което като цяло тези въпроси не са най-важното или дори са им безразлични, а активисти на противоположните възгледи - противници на марихуаната, индустриални лобисти, защитници на правото на жените да избират дали искат аборт и т.н.


От тази борба на интереси на малцинствата постоянно се плетат нови политически възли, непрекъснато се обновява политическият дневен ред и се сменя политическото равновесие.


Москва 2012г.

© Reuters

Москва 2012г.


Според Гайдар и Снеговая така действа и Алексей Навални - мобилизира активното малцинство, обучава го, увеличава политическия му опит и активност. Изборите са прекрасен механизъм за такава мобилизация, защото те дават повод, цел и конкретен ден на кулминацията на всички усилия.


Каквото и да се случи след изборите, как ще действа властта, ако привържениците на Навални не признаят резултатите и улиците пак се напълнят с хиляди недоволни, с увереност може да се твърди поне едно - в защита на властта няма да излезе доброволно никой, прогнозират авторките.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK