ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът и активността са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник"

Чингене чалар, кюрт ойнар

Бисер Миланов - Петното се закани да организира доброволни граждански отряди и за няма и десет дни да въведе ред в София и България

© Георги Кожухаров

Бисер Миланов - Петното се закани да организира доброволни граждански отряди и за няма и десет дни да въведе ред в София и България



Вилхелм I и Вагнер, Дьо Гол и Пиаф, Борис ІII и Аспарух Лешников – Ари, Тачър и Секс Пистълс, Живков и народният певец Иванчо, Обама и Алиша Кийс, Борисов и Цеца Величкович. Политиката и нейните мелодии. Винаги когато чуя за живота преди 9-ти септемви, чувам и Ари, който от дядовия грамофон тихичко и през лек пукот пее "Страстно обичам жените". Винаги когато чуя за Обама, чувам The Best is Yet to Come на Синатра или Empire State of Mind, дуета на Алиша Кийс и Джей Зи.


Винаги когато чуя за обществената дейност на триото Цветан Василев, Делян Пеевски и Николай Бареков, виждам купичка малеби в централната сладкарница на Свиленград. И един дребен мустакат келнер, чудно как едновременно свъсен и усмихнат, който подскача нервно напред назад, поплясква с ръце, вие снага и все едно върти горещ картоф около езика си, припява "Я елате, пиленца при батко...". Цветан Василев и Милко Калайджиев.


Общото не се изчерпва с мустака. Ако някой скулптор някога поиска да увековечи символите на българския преход, трябва да извае лицата на тези двамата – слепени едно за друго като двете лица на латинския бог Янус.




Г-н Василев и бат' Милко, двуликият бог


на всички онези българи, които разбраха, че преходът към демокрация е преход към лесни пари и бързи удоволствия; които останаха без дълбоко гражданско образование и в резултат на това смятат, че държавното имущество им е бащиния, властта природно и затова доживотно право, а това да се подчиняваш на закон или на по-умен и умерен човек – ненужно затруднение; които, поради липсата на истинска грижа за националната ни идентичност, започнаха да гледат на българското като на изтърбушената глава на Никифор или битов кът с каручки, цървули и дудуци.


Г-н Василев и бат' Милко, ехидното близначество, едноутробното отровно братство между неофициалния социалистически пасторал, в който държавата е едрогърда дойка за амбициозния и хитрия, и ориенталския мираж, където в устата на най-мързеливия, опънал пети под дълбоката тракийска сянка, капе най-много мед. Г-н Василев и бат' Милко, аркадашлъкът между лисицата, враната и сиренето.


Но кого изкушава този наш Янус?


Може би не си даваме достатъчно сметка, че във времето на късния социализъм и първата половина на прехода една група българи беше възпитавана най-вече от споменатото зрелищно чифтосване между етиката на номенклатурния хитрец и удоволствията на провинциалния мързеливец. Днес тези хора, за чийто брой никой не е водил статистика и с чиято социология никой не се е занимавал, трябва да са някъде във възрастта между 40 и 60 години. И никак не са еднакви и събрани на едно място в обществото.


Една част от тях, най-интелигентните и, както се казва, опулените, заминаха рано за чужбина и през 2001 г. се върнаха като лустросани министри и секретари на Симеон Сакскобургготски, друга, по-малко талантливите, но пък с яки мишци и гьонести глави, станаха онази странна смесица между охранители на народното богатство и най-страшното бедствие, що някога го е застигало, трета, най-слабите умствено и телесно, но може би най-чувствителните, се повлякоха от една на друга работа, предложиха се като слуги на един или друг феодал, а в някои случаи и като слуги на собствените си родители, страдащи от последните спазми на чорбаджийския бит, и, в крайна сметка, се превърнаха във вътрешни емигранти, в жертви на работни злополуки, в дребни негодници и кокошкари. Именно тези третите се изкушават днес най-много от образа на държавата, която храни хитрите, мига съучастнически на мързеливите и беси лошите.


Именно те, жалки и съсипани, днес пълни с гняв и с омраза към всички по-успели,


зажаднели не за справедливост, а за разправа


не за институции и европейски програми, а за палки и държавна хранилка, искащи истерично и без оглед на последствията някакво макар и дребно удовлетворение от света, са склонни да танцуват по свирнята на бат' Милко и господата Василев и Бареков. Ако трябва, да танцуват и с ножове.


Един от тях, приближен до Бареков, се застоя нахално немалко в публичното ни пространство. Бисер Миланов – Петното. Прилича в лице на Едгар Хувър. Но за разлика от него е осъждан, доволно неук, не носи панамена шапка и никак не е деликатен. Иска да нарежда шумно и подобно на Волен Сидеров плаши обществото с желязна ръкавица. Ще организира доброволни граждански отряди и за няма и десет дни ще въведе ред в София и България, обещава той на среща в министерския съвет между протестиращи, министър-председателя и вътрешния министър.


Представям си, че Орешарски е посмутен от дръзкото предложение, но кима някак отзивчиво на госта. Без значение дали от гостоприемство, от отегчение, или със задна мисъл, той може би негласно позволява на Петното да направи, в началото на есента, когато протестите избухнат отново, това, което онзи му предлага да направи. Или по-скоро, ако се пробва да го направи, никой няма особено много да му попречи. Че защо ще му пречи! Та нали г-н Миланов твърди, че представлява истинското гражданско общество, истинския ред и истинската свобода! Като че ли никой в министерския съвет не се замисля за фината, но все пак ясна разлика между свобода и слободия.


А слободията е, както казвали старите българи, "Чингене чалар, кюрт ойнар". Това е турска поговорка, означава "циганин свири, кюрд танцува" и описва ситуацията на разпасана веселба, на празнуване, преминаващо в ошушкване на къщата и кървава вакханалия. Научил съм я от Петко Р. Славейков, който я цитира в края на статията си от 1886 г. "Кой управлява днес България?" Човек трябва да си къта поговорките тъй, както си къта безопасна игла. Не знаеш в кой момент ще ти потрябва, за да закачиш провисналите гащи на действителността. Та когато напоследък чуя, че триото Василев, Пеевски и Бареков ще подрежда България, чувам именно мелодията на тази поговорка.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK