Предисторията на новия политически сезон

Предисторията на новия политически сезон

© Красимир Юскеселиев



Късното лято е времето, в което новият политически сезон измества стария. Времето, в което обществото преразглежда и оценява постигнатите или непостигнатите публични цели, и времето, в което си поставя нови. Изминалият политически сезон беше и най-динамичният и най-важният, който не просто се е случвал на българската общественост, но и се е случил изцяло заради нея.


Кои бяха най-важните събития?


Първо, още от есента на 2012-та




митът около тогавашния премиер Бойко Борисов
започна да губи въздействието си


Неговите най-приближени вече на никого не изглеждаха като представители на нормалния и обикновен българин, активно работещи за неговото добруване. С развалянето на този си образ Борисов бързо загуби шансовете да остане на власт за планираните три (?!) мандата, пое бързо по пътя към къщата си в Банкя и се доближи до това да загуби всичките си шансове за лично и партийно политическо бъдеще. Поне до момента, в който месеци по-късно бившите комунисти не показаха ясно на обществото, че през цялото време Борисов наистина е бил по-малкото зло, както нерядко самият той намеква.


Хронологично второто важно явление от изминалия политически сезон бяха


зимните масови протести


срещу цените на електричеството, монополите и корупцията. Протестите, които доведоха до оставката на правителството на ГЕРБ, протестите, които разбудиха веднъж и завинаги позаспалото гражданско съзнание на българина. Както анализаторите единодушно усетиха още към онзи момент, българският политически пейзаж вече нямаше да бъде същият, защото на него освен партиите и задкулисните фактори, безкомпромисно се беше настанил и един нов силен играч – обикновеният, нормален, честен човек.


Изборите през май


се наредиха като третото важно политическо и обществено събитие на сезона и бяха резултат от предишните две. Техният резултат, обаче, остана неубедителен. От една страна ГЕРБ, като най-големия привидно десен политически субект отново успя да стане първа политическа сила, но от друга беше съвсем ясно, че независимо от това ще бъде изолиран от бъдещата изпълнителна власт на страната. Същевременно БСП и ДПС влязоха в коалиция не само помежду си, но бяха и подпомогнати от "Атака". Нито партиите на традиционната десница - СДС и ДСБ, нито новите проекти, заявяващи се като десни като партията на Кунева, не успяха да съберат достатъчна подкрепа, за да се окажат в парламента.


С избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС през юни новата управляващата коалиция провокира наскоро осъзналото силите си гражданско общество да излезе за втори път през един политически сезон на


масови протести с ясни тези


искания и условия, като така даде възможност за първи път в новата политическа история на страната обикновените, нормални граждани да създадат две от събитията на политическата година. Продължаващите вече повече от два месеца протести категорично потвърдиха и продължават да потвърждават, че вече нищо политическо не може да се случва, без да се вземе предвид обществената реакция.


Петото събитие, на което се пада и да затвори политическия сезон, е


отговорът на управляващите от БСП и ДПС


на политическите искания на гражданското общество, представлявано, но не само, от протестиращите в последните повече от два месеца. Отговор можеше да бъде само незабавна оставка, но беше серия от грешки в назначенията, пълна загуба на подкрепа от евро-атлантическите партньори, напълно ненужно търсене на конфликт с президентската институция, актуализация на бюджета, направена при пълен дефицит на подкрепа от икономическите и политическите експерти.


Събитията от последните няколко дни, обаче, очертават нова линия в отговора на БСП и ДПС на обществените настоявания. Наистина организирането от управляващите на контрапротести, когато усетят, че обстановката е неблагоприятна за тях, не е за първи път, но трябва да е ясно, че подобни действия противоречат на естеството на съвременните парламентарни демокрации по западен модел. Не че БСП и ДПС не представляват никого в парламента. Двете партии имат свой твърд електорат, който на моменти повече, на моменти по-малко вярва, че партията, за която гласува, го представлява и работи в една или друга степен и в негов интерес. Проблемът е в това, че организирането на контрапротест чрез помощта на партийните машини поставя в неравно положение другите, нормални и самоорганизирани протести, които не разполагат с ресурси, сравними с партийните, а още по-малко с държавните. В този смисъл твърденията на някои анализатори и медии, че партийната организация на контрапротести по повод актуализацията на бюджета и президентското вето е равносилна на гражданска война, за съжаление, са основателни.


Така най-динамичният, активен и граждански политически сезон в най-новата история на българската държава завършва с поредния недвусмислен, но трагичен знак, че


елитът, и особено този в левия спектър, пребивава в алтернативна вселена


в която всичко е позволено и нищо не се наказва. Пренасянето в такава вселена, обаче, винаги завършва с болезнен удар, който връща политиците в действителността. На последните избори, например, точно това се случи с безспорно най-големия десен лидер в най-новата политическа история на страната. Оставането на ДСБ извън парламента ясно показа, че Иван Костов е трябвало години по-рано да отстъпи водачеството на следващите поколения в партията, които по всичко личи са по-обещаващи от връстниците си, в която и да е друга партийна организация в страната.


Наглостта, твърдоглавостта и неадекватността на върхушката


на управляващата социалистическа партия води точно по същия път. С действията си както от последните дни, така и от последните месеци БСП се обрича на бавна, мъчителна, но напълно сигурна смърт. Ясно става, че социалистите никога няма да успеят да разширят електората си с младите поколения и никога няма да се превърнат нито в социалдемократическа партия, нито в пост социалдемократическа, към каквото вече се стремят левите в напредналите демокрации.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK