За Стейси Дули, филма й за Би Би Си и Слънчев бряг

© Instagram.com

Филмът на журналистката Стейси Дули за случващото се на Слънчев бряг предизвика много повече емоции в България, отколкото сред британската аудитория, за която е предназначен.

След излъчването му в понеделник по един от каналите на Би Би Си и повторението му в четвъртък (предстои и още едно в неделя) оценките за показаното се разделиха на осъдителни за поведението на британците и за това, че курортът се е превърнал в място, където им се позволява да се държат така и дори това се стимулира в името на печалбата. Едни наричат авторката "Тъпа кучка, която не умее да се забавлява", а други пишат "Стейси Дули - министър на туризма!".

Някои хотелиери казаха, че се чувстват подведени и обмислят да съдят авторите на "Пиянство, обиколка по баровете и България". Не се е чувало обаче някой да е протестирал например срещу датския сериал Sommer i Sunny Beach, който вече трети сезон разказва за приключенията (не много по-различни от тези в британския филм) на група датчани на българското Черноморие. Форматът на този тип предавания е RIRL - риалити в реалния живот.

Вероятно защото няма за какво да се протестира, просто там (както и на много любителски и полупрофесионални клипове в интернет) Слънчев бряг е представен такъв, какъвто е, или по-точно с каквото вече е най-известен - не морски курорт за тиха или семейна почивка, а зона за безкраен купон с брутално евтин алкохол и доста либерални нрави. Морето е само гарнитура. 

В крайна сметка няма нужда от лицемерие - там работят българи, печелят пари и забавляват и чужденци, и други българи. А това как докарват толкова евтин алкохола и дали държавата си събира акцизите и данъците и следи все пак да не се бетонира всичко наоколо в очакване на още търсещи евтина пиячка англичани е предмет на друг разговор.

Създаде се впечатление, че Стейси Дули нарочно е показала по негативен начин България и че екипът й е прекарал две седмици на Слънчев бряг, отвратен от видяното. Засега няма коментар от нея, но в действителност от съобщенията и снимките, качвани по това време, се вижда, че всъщност те страхотно се забавляват.

© Instagram.com

Малко се каза и за това коя всъщност е водещата Стейси Дули, както и че тя дразни много хора и в родината си. 

Преди всичко трябва да се има предвид, че тя работи за трети канал Би Би Си, който е с предимно младежка насоченост (и по мнение на българи, живеещи във Великобритания, не е особено гледан). В британската преса подозират, че филмът й за Слънчев бряг е направен в отговор на успеха на риалити поредицата The Magaluf Weekender на канал ITV2, разказващ за първата ваканция без мама и тате на 18-годишни британци в Магалуф, купонджийския център на Майорка.

Не само фирмените цветове на сайта и канала Би Би Си 3 са розови, но и темите му са "Опасен секс в града", "Не казвайте на булката", "Лошо образование" и тийн сериалът "Някои момичета". В този смисъл не е съвсем ясно дали след "Пиянство, обиколка по баровете и България" всъщност няма да има отлив, а към Слънчев бряг ще се засили потокът от търсещи купон британци.

Трудно е да се каже и че екипът има някакво специално отношение към България. В понеделник например предстои излъчването на филма им "Секс, ергенски партита и Прага". От анонса личи, че в него ще се разказва за "хилядите момичета, на които се плаща, за да забавляват мъжете гости; как градът е осеян с публични домове, едва прикрити като студиа за масаж и клубове за мъже; как полицията патрулира, за да защити туристите и да потушава проблемите, които създава ожесточената конкуренция; как групите от пияни мъже стават лесна плячка за пражките престъпници... Стейси разкрива мрачната страна на Прага".

Журналистката смело се хвърля на подобни теми - наркотиците за туристи в Тайланд, ислямистите в родния й Лутън, хомосексуалните в американските затвори, каналите за нелегална имиграция в САЩ - макар да е критикувана, че подхожда към тях недостатъчно професионално и понякога наивно.

Дули е доволна от работата си в България, защото още през лятото съобщава: "Чакайте да видите нашия документален филм, има няколко подобни, но нито един с кадри зад завесата като нашия".

После пуска и снимки с коментар: "Никога не съм снимала тооооолкова много текили."

А когато се прибира, не пише нищо лошо за България. Просто "Текила. Прави ги щастливи. Тълпата на Слънчев бряг беше толкова готина... но е толкова хубаво да си у дома!"

Тя е само на 26 и вече има 4 години кариера в телевизията, включително свое предаване по Би Би Си. Дули случайно попада на екрана през 2009 г. с малка роля в документален филм за робските условия в шивашки предприятия в Индия.

Но се оказва, че камерата я обича, тя се вълнува от проблеми по света, а акцентът й и начинът на говорене са много близки до младежката аудитория. Стечението на още обстоятелства й помага да получи своето предаване "Стейси Дули разследва", в което тя обикновено разказва за ситуации, в които попадат млади британци по цялата планета.

© Instagram.com

Британката сама признава, че никога не е учила журналистика и дори не е попаднала в колеж, но че се опитва да открива силни истории, да се фокусира върху хората, с които разговаря, да разбере тяхната ситуация и понякога да плаче с тях.

"Просто опитвам да съм честна към зрителите и се надявам с годините да стана по-добра и по-опитна. Бих искала да съм брилянта в това, което правя, но за това се иска време и адски много труд. Съветът ми към младите журналисти е да се подготвят да работят здравата. Не можете да си представите колко пот трябва да пролеете, за да направите едночасов филм!"

Но Стейси Дули е критикувана, че работи като аматьор, захванала се с теми, които не са й по силите. Друг проблем е, че филмите й със сериозни проблеми се излъчват по канал, който отделя 9 часа дневно за програми без някакъв публицистичен хъс и често не особено забавни и насочени към деца от семейства на градската средна класа. 

За качествата на "Пиянство, обиколка по баровете и България" има определения от типа на "не върви да наречеш храна един пакет с чипс", защото историята му не навлиза достатъчно дълбоко, за да се нарече филмът документален.

"Дули се разхожда насам натам като училищен префект (това са ученици, на които е дадена ограничена власт да ръководят и надзирават останалите, нещо като старшини - бел.ред) посред оргия и възпитано интервюира момчета и момичета, които след 7-8 коктейла вече са изгубили задръжките си, които може би никога не са и имали.", пише Андрю Антъни в "Обзървър".

Какво е открила Дули - че когато след 8 часа къркане на евтин алкохол млади британци се държат по начин, който не може да ни носи национална гордост, че българите цинично се възползват от културните им слабости, като им дават това, което всъщност искат, а медицинските служби въртят измама, за да вземат парите на онези, които са припаднали, след като са погълнали прекалено много от това, което искат, пише със сарказъм Антъни.

Авторът приключва с напомнянето, че "не можем да се тревожим за всеки под слънцето - могат всичките да се удавят във водка и някак си ще преживеем тази новина". По думите му след филма на Дули зрителите са научили за Слънчев бряг повече, отколкото са искали или е имало нужда да знаят.

© Instagram.com

Нападките срещу екипа й стигат дотам, че да ги обвиняват, че не са професионалисти и са снимали някои от филмите си така, сякаш са домашно видео за YouTube. Традиционалистите се дразнят и от това, че тя пробутва на зрителите си собствени обобщения и заключения и озвучава текста зад кадър, сякаш е някакъв сглобен на домашния компютър филм от последната ваканция. Но те пропускат, че може би това е и търсена стилистика именно заради публиката, която ги гледа.

"Ако не сте на 17 години и не научавате за света около вас от BBC3, общо взето, се очаква да сте малко по-интелигентен от Стейси Дули за несправедливостите в света. Не че има нещо сбъркано с нея - тя е сладка и либерална и предразполага всеки, с когото се среща. Причината е, че невинността на Стейси е част от бранда. Тя се прехранва с това да е старлетка (младо момиче, опитващо се всячески да стане звезда - бел.ред)", писа лондонският "Индепендънт" за сериите й "От гей към хетеросексуален", заснети в САЩ.

Поводът е, че Дули нагазва не особено подготвена в особено деликатна територия за "терапията на обръщането" - подход на консервативните християни към хомосексуалността, съгласно който става дума за психологически проблем, който може да бъде "излекуван". Упс!

Но да се върнем към филма за Слънчев бряг, който самата Стейси Дули анонсира в деня на премиерата така:

Още докато се снимаше през лятото, лондонският вестник "Гардиън" публикува на 23 юли на сайта си анонс, свързан с въпроса защо изобщо Би Би Си прави документален материал за курорта. Форматът е шеговит, но шегите са доста "солени":

"Възраст: 55 години. 

Външен вид: Синьо море, златен пясък, безоблачно небе - всичките непрекъснато покрити с все по-дълбок пласт от повръщано от тийнейджъри. 

Слънчев бряг? Предполага се да е някаква крайморска обляна в светлина атракция. Да, това е най- големият и най-популярен курорт на България.

Какво чудесно име, колко перфектно описва. Е, вероятно по-точно би било описанието "Слънчев бряг с купища противни гологърди 18-годишни от Бъркшайър, вонящи на спрей за тяло Lynx Africa, които агресивно се наливат с текила по 40 пенса в отчаян опит да се сдобият с колкото може повече хламидии" (инфекциозно заболяване, предаващо се полов път - бел.ред.).

А, значи затова говорим за него. Това е не толкова бряг, а по-скоро... документален филм на Би Би Си, който се снима в момента. Аха, схванахме."

След като описва репортажите и снимките с пияни целуващи се момичета по дискотеките на Слънчев бряг, публикувани в британските таблоиди, статията продължава:

"Но защо България? Не се ли предполага всички хлапета да ходят през лятото на Магалуф? Влез в час, татенце! Пиячката на Магалуф е доста евтина. На Слънчев бряг тя е отвратително евтина - бирата е 45 пенса и можеш да получиш 10 шота текила за 4.40 паунда.

© Instagram.com

Звучи малко опасно. Ами да. Толкова много младежи починаха, падайки пияни от хотелските тераси, че британското посолство в София започна кампания "Ваканционен махмурлук", за да спаси останалите."

Във филма на Стейси Дули кметът Николай Димитров казва: "Всички туристи, които почиват на територията на община Несебър, минават през Стария Несебър, за да видят хилядолетната култура". По времето, когато той произнася тези думи пред камерата, "Гардиън" пише: "И само не казвайте: "Може ли да ме упътите към Тутраканския музей на дунавския риболов и производството на лодки, моля".

Текилата победи хилядолетната култура.