Идва ли краят на бакшишите в Америка?

Идва ли краят на бакшишите в Америка?

© Associated Press



Колко и как да оставиш бакшиш в Ню Йорк сити е тема, на която са посветени дълги обяснения в стотици пътеводители. На пръв поглед би трябвало да е просто - очакването е да бъдат оставени за благодарност около 18-20 процента от сметката. Реалността естествено бързо застига неопитните – ами ако не са напълно доволни от обслужването? Когато стекът не е бил крехък как да изразите чувствата си след като сервитьорът реално само го е носил, а не сготвил? И как точно трябва да реагирате когато келнер ви последва чак до вратата, за да пита какво точно не ви е харесало в обслужването щом сте оставили недостатъчен бакшиш? Последното съвсем не е хипотетичен, а съвсем реален сценарий.


Накратко, американската система за заплащане на персонала в ресторанти е объркваща и неефективна. Сега за първи път от повече от един век от въвеждането й в края на 19 век има реален шанс за промяната. От една страна на щатско и федерално ниво набира сила инициативата за прокарване на ново законодателство за минимално заплащане. От друга значителен брой ресторанти, убедени в неефективността на статуквото, сами се отказват от бакшишите в името на редовни надници за персонала си.


Благодарност в проценти




Туристите не са единствените объркани от системата, нито проблемът е ограничен до световноизвестни метрополии като Ню Йорк сити. Мнозинството американци, ако никога не са работили в сферата на обслужването, също не я разбират. Обратно на представите 18-те или 20-те процента "благодарност" често не отиват директно в джоба на обслужилия сервитьор, нито реално отразяват съотношенията на труда. Затова и представата, че клиентът сам регулира възнаграждението на добрите и лошите служители всъщност е далеч от реалността.    


В американската система за заплащане в ресторанти и заведения обслужващият персонал по право получава много ниска надница на час и печели истинските си доходи от бакшиши. На пръв поглед така онези сервитьори, които се грижат добре за клиентите си, би трябвало да получават по-добри заплати.


В Ню Йорк например сервитьорите получават минимално 5 щатски долара на час, а в някои от южните щати дори 2,13 щ.д. Наистина федералното минимално почасово заплащане е 7,25 щ.д., но в повечето случаи сезонните и работещите за бакшиши са изключени от него (в Ню Йорк работодателите обаче например са задължени да добавят разликата ако постъпленията за деня са били под 7,25 щ.д. на час).


Така заведенията де факто спестяват голяма част от разходите си за персонал. А европейските туристи обикновено коментират и колко по-внимателни и ангажирани са американските сервитьори (съответно живелите по-дълго в САЩ по правило се оплакват от липсата на внимание в старата родина). Затова не е крайно необичайно опитни и добри келнери в популярни ресторанти да печелят на вечер през уикенда само от бакшиши 500 щ.д., а в Ню Йорк сити дори и по хиляда долара. Проблемът е, че прехвърлянето на отговорността за заплащането към клиентите не винаги работи ефективно.


Дупка в джобовете


Едно от предимствата на сегашната система например доскоро бе, че оставените в кеш бакшиши рядко се декларират. Междувременно масовото използване на кредитни и дебитни карти за плащане обаче отне възможността за скриване и неплащане на данъка върху дохода.


Друг проблем е, че често се стига до едва прикрита дискриминация. Зависещи от щедростта на клиентите, сервитьорите в повечето случаи вярват твърдо в стереотипи. Един от предразсъдъците например е, че афроамериканците оставят малък бакшиш, чисто женските компании също, както и възрастните двойки. За чужденците също по правило се приема, че не разбират американските нрави. Това служи като извинение, оправдано или не, тези групи да получават по-лошо обслужване.


Доста ресторанти се опитват да решат проблема с неравномерното заплащане и лошия късмет като създават т.нар. пулове. При тях всичките бакшиши от вечерта се събират и после преразпределят между персонала. Така обаче ефектът на идеята клиентът да възнаграждава или наказва, се губи. 


Живот на минимума

Идва ли краят на бакшишите в Америка?

© Associated Press


Най-големият проблем в сегашната система е, че тя работи главно когато става дума за популярни и в повечето случаи по-висок клас ресторанти. Стотици други служители в по-малки заведения въпреки тежката работа не могат да си покриват на месечните разходи.


Едно от решенията е да се вдигне минималното почасово заплащане и да се затворят изключенията от него. Президентът Барак Обама всъщност посочи като един от приоритетите за втория си мандат точно вдигането му на федерално 9 щ.д. на час. Аргументът на администрацията му е, че замразеният ръст на доходите са една от причината за слабото възстановяване на икономиката от Голямата рецесия. Вдигането на федералното почасово заплащане ще означава повече пари в джобовете на сегмент от обществото, който обичайно и най-бързо ги харчи. Според аргументите на Белия дом интензивирането на затлачения икономически цикъл (т.е. по-високите обороти) в последствие би неутрализирал увеличените разходи за собствениците на заведенията.


Заради блокадата в контролирания от републиканците Конгрес Обама има малък шанс да прокара визията си. За сметка на това един по един щатите започват да дискутират дали да вдигнат на местно ниво почасовото заплащане. Крак повлече скорошното решение на Калифорния постепенно до 2016 г. да го увеличи на 10 щ.д. Макар че едва ли ще последват напълно примера заради съпротивата на бизнеса, от Ню Джърси през Илионойс, Мериленд, Минесота, столицата Вашингтон чак до Хавай и Аляска обсъждат вдигане с поне долар над федералния минимум от 7,25 щ.д. на час.


Исканията от лятната стачка на заетите в заведенията за бързо хранене за 15 щ.д. почасова надница обаче имат съвсем малък шанс да станат реалност в следващите години     


Революция от ресторант на ресторант


За сметка на този административен подход, за който има доста съмнения дали няма да навреди повече, отколкото да помогне на икономиката, отделни заведения започват да преосмислят политика си на заплащане. В повечето случаи става дума за реномирани и популярни ресторанти, решили да вдигнат цените или калкулират сами "благодарността" върху сметката, за да гарантират постоянно заплащане на персонала си.


В специална статия по темата кулинарният критик на вестник "Ню Йорк таймс" Пийт Уелс дори публикува списък на най-известните от тях, за да покаже, че става дума за тенденция. Това са например Sushi Yasuda, Atera, Per Se в Ню Йорк сити, Next и Alinea в Чикаго, Coi и Chez Panisse в Сан Франсиско и т.н. От една страна, както посочва Уелс, тьй като става въпрос за изключителни в своя клас ресторанти, промяната може да си остане в ограничени мащаби. "Тези ресторанти обаче вече са значително на брой и достатъчно важни, за да наведат на мисълта, че започва движение за реформа в бакшишите," заключва кулинарният критик.


Уелс предлага и още една причина защо ресторантите, особено тези от средния и по-високия клас, ще започнат да предпочитат твърдото заплащане – съдебните искове. Точно заради многото неясноти в системата и съпротивата на сервитьорите да поемат задължения, които няма да им носят бакшиши, собствениците все по-често се оказват в центъра на публични и скъпи дела. Например в последните години популярната верига от ресторанти Applebee бе осъдена неколкократно от свои служители заради това, че са били принудени да вършат дейности, при които не получават "благодарност" (сгъване на салфетки и почистване на тоалетните) и така финансово ощетени. В този смисъл американската система за заплащане на обслужващия персонал е поредното доказателство, че не винаги привидно по-евтиният вариант наистина е такъв.


Така страхът от големи съдебни искове на останалите собственици в крайна сметка може да се окаже по-ефикасният начин за промяна на системата от всички щатски и федерални разпоредби.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK