Откъс от "Интимните неприятели на демокрацията"

Корицата на книгата

© Изток Запад

Корицата на книгата



Френският философ и писател от български произход Цветан Тодоров има нова книга на местния пазар - "Интимните неприятели на демокрацията" (изд. "Изток Запад"). В рубрика "Четиво" ви представяме няколко страници от книгата, която се търси отговор на въпроси като "Какво се случва с демокрацията след отпадането на двуполюсния модел?" и "Кои са нейните предимства, но и недостатъци?". В нея Тодоров показва вярата си към демокрацията, но отстоява тезата, че когато един от съставните елементи на демокрацията – народът, свободата, прогресът – се отдели от другите и се разрасне неимоверно за сметка на останалите, той става неин неприятел.


Крайностите дебнат демокрацията


Демократичният режим се определя от характеристики, които в съчетание помежду си образуват сложна цялост. В нея те се ограничават и уравновесяват взаимно, защото, макар и да не се сблъскат фронтално помежду си, те имат различни източници и крайни цели. Наруши ли се равновесието, трябва да се бие тревога.




В етимологичен смисъл демокрацията е преди всичко режим, в който властта принадлежи на народа. На практика целият народ избира своите представители, които създават суверенно закони и управляват страната за определен период от време. По това демокрацията се различава от традиционните общества, които се подчиняват на принципи, завещани от техните деди, или от абсолютните монархии, управлявани от крал по Божие право, където владетелите се редуват според принадлежността им към същия род. В една демокрация народът не съоветства на някаква "естествена" същност. Той се различава от фамилията, клана или племето не само в количествено, но и в качествено отношение, където определяща е роднинската връзка, както и от всяка друга колективна цялост, дефинирана от общи черти като раса, религия или роден език. Народ са всички родени на една и съща територия, плюс хората, които те са приели. При демокрацията, поне на теория, всички граждани имат еднакви права и всички поданици са равни по достойнство.


Модерните демокрации се считат за либерални, когато към този първи основен принцип се добави и втори – свободата на индивидите. Народът е суверен – всеки избор, различен от този, би означавал той да бъде подчинен на външна сила, но неговата власт е ограничена − тя свършва на прага на индивида, който у дома си е господар. Една част от живота на индивида се обуславя от държавната власт, друга е независима – личното развитие се е превърнало в легитимна цел на индивидуалното съществуване. В този смисъл не можем да подчиним живота в обществото на един единствен принцип, тъй като благополучието на колектива не съпада с благополучието на индивида. Връзката, която се създава между двете форми на автономия, суверенитет на народа и свобода на личността, предполага тяхното взаимно ограничаване – индивидът не може да наложи своята воля на обществото и обществото не може да се намесва в личния живот на гражданите.


Демокрациите се позовават също така и на определено разбиране за политическо действие. Тук те се опитват да избегнат две крайности. От една страна, за разлика от теокрациите и тоталитарните режими, те не обещават спасение на народа си, нито му налагат конкретен път, който да следва, за да го постигне. Изграждането на земен рай не влиза в тяхната програма, а несъвършенството на всеки социален ред се смята за неопровержим факт. Но от друга страна, демокрациите се отличават от традиционните и консервативни режими, в които се смята, че едно наложено от традицията правило никога не бива да се поставя под въпрос. Демокрациите отхвърлят фаталистичното поведение на примиреност. Тази междинна позиция позволява различни тълкувания, но можем да кажем, че всяка демокрация носи в себе си идеята за възможно подобрение на социалния ред и за усъвършенстване благодарение на общите усилия. Днес думата "прогрес" буди подозрение, но идеята, която внушава, е неделима от демократичния проект. Резултатът е налице – жителите на демократични страни, макар и често недоволни от положението си, живеят в един по-справедлив свят, отколкото гражданите на другите страни. Те са защитени от законите, ползват се от солидарността между членовете на обществото, която помага на възрастните, болните, безработните, бедните. Могат да се позовават на принципите за равенство и свобода, дори и на този за братство.


Демокрацията се характеризира не само с определен начин на установяване на власт или с крайната цел на управлението, но и по това как се упражнява властта. Тук ключовата дума е плурализъм, тъй като, дори всички власти да са легитимни, те не трябва да бъдат поверявани на едни и същи хора, нито съсредоточавани в едни и същи институции. От решаваща важност е съдебната власт да не бъде подчинена на политическата власт (в която са събрани изпълнителната и законодателната), а да може да взема независими решения. Същото важи и за медийната власт – последната от властите, която вместо да обслужва само правителството, трябва да остане самата плуралистична. Икономиката, която зависи от частните капитали, запазва своята автономия спрямо политическата власт като последната не се превръща в обикновен инструмент за задоволяване на икономическите интереси на няколко магнати. Волята на народа се натъква и на друг вид ограничение: за да избегне последствията от преходни настроения или умела манипулация на общественото мнение, тя трябва да се придържа към основните принципи, заложени в Конституцията след зрял размисъл или просто наследени от мъдростта на народите.


Опасностите, присъщи на самата демократична идея, произтичат от изолирането и облагодетелстването на само един от нейните компоненти. Общото между отделните опасности е наличието на определена прекомерност. Народът, свободата, прогресът са съставни елементи на демокрацията, но ако един от тях се отдели от другите, като по този начин се измъкне от всякаква форма на ограничение и се утвърди един-единствен принцип, те стават опасности: популизъм, ултралиберализъм, месианство – интимните неприятели на демокрацията.


Това, което древните гърци наричат hubris или крайност, е било смятано за най-големия недостатък на човешката природа – самоопиянение, самоувереност, които карат човек да мисли, че може всичко. Нейната противоположност – умереността, мярката – е била смятана за истинска политическа добродетел. Херодот, един от първите, който говори за нея, разказва в своята История за един случай на hubris, който довежда до катастрофални последици. Персийският цар Ксеркс искал да тръгне на война срещу атиняните, за да разшири още повече царството и властта си. Преди да вземе окончателно решение, той се обърнал към своите съветници за мнение. Един от тях, Артабанос, се опитал да го разубеди да не започва война: "Небето винаги наказва тези, които престъпват мярката. Така понякога голямата армия може да отстъпи пред шепа хора, когато завистливото небе в пристъп на паника или чрез своя гръм я погубва недостойно, тъй като единствено то има право на гордост." Царят не послушал този мъдър съвет. Последствията за него и за неговата страна били наистина разрушителни.


При древните гърци боговете наказват възгорделите се хора, които искат да заемат тяхното място и си мислят, че могат да решават всичко. При християните човек е белязан от първороден грях още преди своето рождение, което сериозно ограничава неговите амбиции. Гражданите на днешните демократични страни не вярват задължително в боговете, нито в първородния грях. Но ролята на спирачка на техните амбиции изпълнява самата комплексност на социума и на демократичния режим. Той трябва да намира баланс между многото си задължения и разнопосочните интереси, които има да удовлетворява. Най-големият враг на демокрацията е опростяването, което свежда плуралистичното до едно единствено нещо и по този начин отваря вратата за крайността.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1311 Неутрално

    Най-големият враг на демокрацията е опростяването, което свежда плуралистичното до едно единствено нещо и по този начин отваря вратата за крайността.-Цитат.

    При нас се получи,за съжаление.

  2. 2 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 853 Неутрално

    [quote#1:"dedo pepo"]Най-големият враг на демокрацията е опростяването[/quote]
    То демокрацията си е едно опростяване - няма никакви критерии за "политик" или "управник", а единствено и просто повече хора да "гласуват" за теб. Просто и ефективно.

  3. 3 Профил на slonsco
    slonsco
    Рейтинг: 1004 Неутрално

    [quote#2:"Каишков - Гласът на Америка"]То демокрацията си е едно опростяване - няма никакви критерии за "политик" или "управник", а единствено и просто повече хора да "гласуват" за теб. Просто и ефективно[/quote]
    Политика е представител.За представителя други критери освен правоспособност(при политика избираемост) и балидно упълномощаване (при политика избиране) няма и е несъвместим с либералната демокрация,защото иначе този,който определя кой отговаря на критериите заполитик,ще определи и кой да управлява.

  4. 4 Профил на Geoimg
    Geoimg
    Рейтинг: 997 Разстроено

    Пазиме от приятелите - от враговете сам ще се пазя!?

    *Лауреат на Нобелова награда! ГРАЖДАНИН! БЕЗПАРТИЕН!!!
  5. 5 Профил на СВОБОДЕН
    СВОБОДЕН
    Рейтинг: 515 Неутрално

    БРАВО , НАРЪЧНИК ПО ДЕМОКРАЦИЯ .
    НИТО ЕДНО ОТ ИЗИСКВАНИЯТА НЕ СЪЩЕСТВУВАТ В БЪЛГАРИЯ.
    КАТО ЩЕ ОТБЕЛЕЖА САМО НАРЕЧЕНОТО , '' ИЗБОРИ,, .
    БЕЗ ЧЕСТНИ ИЗБОРИ НЯМА ДЕМОКРАЦИЯ.!!!!!!!!!!!!!!!!

    '' Френският философ и писател от български произход Цветан Тодоров''.

    БЛАГОДАРЯ И ЗА ТАЯ ТОЧНА ФОРМУЛИРОВКА .

    БЪЛГАРСКАТА ''ДЕМОКРАЦИЯТА'' Е ГОЛА ,НИ КАЗВА Г-н ТОДОРОВ . БЛАГОДАРЯ .!!!!!!!!!!!!!!!!!!

    СВОБОДЕН
  6. 6 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3849 Неутрално

    [quote#2:"Каишков - Гласът на Америка"]То демокрацията си е едно опростяване - няма никакви критерии за "политик" или "управник", а единствено и просто повече хора да "гласуват" за теб. [/quote]


    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  7. 7 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3849 Неутрално

    [quote#2:"Каишков - Гласът на Америка"]То демокрацията си е едно опростяване - няма никакви критерии за "политик" или "управник", а единствено и просто повече хора да "гласуват" за теб. [/quote]

    Умението ти да редуцираш и най-сложни явления до разбираеми за теб елементаризми не спира да ме изумява.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  8. 8 Профил на adenauer
    adenauer
    Рейтинг: 571 Гневно

    Най-големия враг на демокрацията и човещината са комунистическите остатъци,които правят всичко възможно да се прикрият под различни имена и професии.По тези причини Германия удължи лустрационния период още с 10 год.и отпусна от бюджета на държавата допълнително 50 милиона Евро за разкриване,разобличаване и по анонимни доноси,направа на разследващи публикации и филми само и единствено с една цел "Кой кой е в Германското общество".Само в първобитна България тази тежка болест -Комунизъм се разпространява като епидемия в България.България за да успее трябва да следва и копира опита на Германия.Тотална декомунизация и лустрация на всички управленски нива за срок минимум от 25 год.,Национализация богатства и пари на всички комунистически и агентурни престъпници /около 350-370 хил./и Народен съд по Германски модел .Всякакви други празнословия са комунистически АЛА-БАЛА вече 70 години.

  9. 9 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3849 Неутрално

    [quote#8:"adenauer"]Само в първобитна България тази тежка болест -Комунизъм се разпространява като епидемия...[/quote]

    Това е така, защото комунизмът намери плодородна почва в българската народо-психология. Комунизмът идеално пасва на националните "добродетели" на българския народ: леност, включително интелектуална, разпасаност, готованство, завист, правен нихилизъм (законо е врата у поле), преклонение пред силния и склонност към тъпчене на слабия. Всички тези черти бяха подсилени или съзнателно култивирани от системата, за да се стигне до потресаващия резултат: към 10 ноември 1989 г. в България имаше почти милион партийни членове и също толкова доносници и сътрудници на ДС. Това прави почти половината от трудоспособното население - два милиона души, поставили се в услуга на тази човеконенавистна система, за да си осигурят малко по-сносно битие (жилище, жителство, кариера, пътувания в чужбина) от масата пролетарии.

    Процентът гузни души сред българското общество е недопустимо висок. Той тежи като воденичен камък на нацията, защото всички тези гузни души - къде поединично, къде организирано - я дърпат назад, за да оправдаят собственото си мерзавство.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  10. 10 Профил на slonsco
    slonsco
    Рейтинг: 1004 Неутрално

    [quote#9:"Norman Granz"]към 10 ноември 1989 г. в България имаше почти милион партийни членове и също толкова доносници и сътрудници на ДС. Това прави почти половината от трудоспособното население - два милиона души,[/quote]
    Тези две групи почти съвпадат,доносниците и служителите на ДС сред безпартийните са били малко,основно такива,станали първо доносноци и после членове на БКП основно такива,които 10.10.1989 г ги е заварил на възраст между 18 и 28 г. т.е вече са били доносници ,но още не са се натягали за партийно членство.Имаше една подробност,която се забравя,до 28 г. всички напрактика се водеха членове на комсомола.После служебно ги зачисляваха като членове на ОФ.(Отечествен фронт),с изключение на тези ,които са се натегнали за членство в БКП.Това го разбрах ,като попълвах документите за завеждане на военен отчет като си вадих паспорт и шапкаря ми се развика,че нямало "безпартийни",в графата ' политическа принадлежност" на родните се пишело съответно чавдарче ,пионер,комсомолец за тези до 28 г и ОФ.(Отечествен фронт) за тези над 28г,които не са членове на БКП.

  11. 11 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 684 Неутрално

    Прекалено много плоски мисли и формулировки за една абсолютно неиздържана статия със само 10 коментара. И този резултат е естествен. Защото един философ се опитва да разработва една чисто политическа тема, каквато е темата за демокрацията. А коментиращите подхождат политически към една филисофска статия. Така че гафът е пълен - и от страна на автора, и от страна на този, който я е подал за коментар.

    Между другото: Казаното в коментар № 10 не е вярно. Защото официално се водеше, че ОФ, ДКМС (а не Комсомол), пионерска организация и детската организация "Чавдарче" са патриотични неполитически организации. Макар че и там ги засипваха с политически глупости. Впрочем, макар през учебната 1944 - 1945 година бях в трети прогимназиален клас (седми клас), никога не съм бил пионерче, член на ДКМС станах чак ва 19 години, а член на Оф също никога не съм бил.

  12. 12 Профил на stefaniliev
    stefaniliev
    Рейтинг: 233 Неутрално

    Много приказки без пълнеж. Читателя не научава нищо повече от предъвкваната 25 години мухлясала плява. Десните „умове“ са на мода в България, да си десен е cool, sexy и престижно. Демокрацията е бъдещето на България! Но да видим какво всъщност е демокрация. Кой ли да питаме? Нашенското политическо мислене е на ниво преди първата световна война, така, че нещо от американски военнен устав може да свърши работа.
    Republic vs. Democracy (Rule by Law vs. Rule by Majority)
    http://www.c4cg.org/republic.htm
    Цитат: „Според американската държава демокрацията е: Държава на масите ; Преминава в управление на тълпата; Отношението към собственносттта е комунистическо-негативно към правата на собственност; отношението към закона е такова, че волята на мнозинството решава, без значение дали е базирано на дебати или водено от страсти и предразсъдаци, без съобразяване с последствията; резултата е демагогия, разрешителен режим, раздразнение, негодувание, анархия.
    Демокрацията не може да съществува като продължителна форма на управление. Тя може да съществува докато гласоподавателите разберат, че те могат да гласуват за себе си по-голяма част от общественното богатство. От този момент нататък мнозинството винаги гласува за този кандидат, който обещава най-големи ползи от общественното богатство с този резултат, че винаги след нея идва диктатура.“
    Да ви прилича на ставащото в България? Печели в парламента, този, който обещава повече, населението чака държавата да го „оправи“ – дефиницията за комунизъм, лумпените са се обявили за собственници на площадите и си мислят, че те трябва да управляват.
    Олигофренията бърка големите заплати, уреденото общество, успешния бизнес с демокрация. На запад няма демокрация, а олигархия. Населението дори няма право да знае кой дърпа конците на политиците. Някой може да каже „да ама живеят добре и им харесва“. Харесва им, друг път. Според последното допитване на Галъп в САЩ, парламента има 10% подкрепа, а правителството – 18%. Ако и това е харесване, здраве му кажи. ДемокрацияТА на запад е шоу – 2-3 партии, които се командват от едно място. Запада е богат не заради демокрацията, а заради дисциплината, жестокия икономически бой, умението да насъсква едни идиоти (като нас) с/у други и да ги кара да са им доброволни роби. Много невежи мислят, че обратното на комунизма е демокрацията, но както показах по-горе (според американската държава) демокрация = комунизъм. Същите нещастници мислят, че омразата на комунизма ги прави демократи. Не господа, вие сте просто сини болшевики, комунисти. Комунизма има важна роля в българския политически живот: да бъде оправдание на десняците защо нищо не можаха да направят за себе си и за народа 23 години. Икономическата политика на Милтън Фридман не се прилага в западна Европа и САЩ, а у нас. „Кога ще ги стигнем американците?“ Ние ги задминахме... по неравенство на доходите на семействата. България е на първо място по неравенство сред целия източен блок. Браво! Къде по-надясно, господа? Вземете се побразовайте, че ме е срам да ви чета.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK