Роза от Дамаск или калашници

Кадър от лагера във Враждебна, София

© Георги Кожухаров

Кадър от лагера във Враждебна, София



Публикуваме мнението на Манол Пейков, заглавието е на "Дневник".


Rosa damascena (буквално: "Роза от Дамаск") е розов хибрид с приятен аромат, който се отглежда с търговски цели, заради розовото масло, основна съставка на повечето парфюми. Венчелистчетата могат да се ядат - rosa damascena се използва и като готварска подправка.


Най-големите производители на розово масло в света са България и Турция. Франция и Индия също имат съществен принос за производството на този продукт в световен мащаб.




От потомството на Rosa damascena е излъчена Казанлъшката роза (R. damascena var. trigintipetala). Град Казанлък е основан през 1420 година. Според легендата


Rosa damascena е внесена тук от османски съдия, който я донесъл от Дамаск


и започнал да я отглежда в собствената си градина. Дал й името Роза дамасцена, в чест на родния й град. Когато султанът видял това растение,той бил опиянен от красотата му и през 1593 г. заповядал да се започне неговото масово отглеждане за нуждите на двореца.


Тази заповед дала началото на така наречената "розова долина" край Казанлък, където днес се отглежда казанлъшката роза. Дестилатът от венчелистчетата на казанлъшката роза е популярен по цял свят като "българско розово масло".


Въпреки че най-известният български продукт, който се произвежда в и около град Казанлък, без съмнение произхожда от Сирия, днес повечето жители на Казанлък са ужасени от възможността в техния град да бъдат настанени сирийски бежанци.


"Не ни трябват такива хора тука. Ще стане по-зле. Не ни стигат циганите, ами и тях... Тук е тракийската гробница, долината на розите... ще опустошат всичко", рече един от протестиращите срещу бежанския лагер в студиото на "Нова телевизия" в понеделник сутрин.


"Казанлък не сме много мирни. Имаме калашници. Представяте ли си какво може да стане", отбеляза друг.


Рози, цигани и калашници. Полушегички някакви.


Проблемът на тази държава е, че твърде малко сме страдали - от три поколения насам нито голяма война ни е забърсвала, нито природно бедствие някакво. И все се оплакваме колко сме зле - понеже сме изгубили реална представа какво означава да си зле.


Като например да отиваш да купиш храна за семейството си и да знаеш, че всеки миг може да те застигне куршум. От снайперист-наемник, който си запълва свободното време, като залага кутия цигари, че ще улучи нероденото бебе в утробата на бременна майка, докато тя върви по улицата.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK