Неототалитарна хиперфагия

Неототалитарна хиперфагия

© Красимир Юскеселиев



Препубликуваме текста на Владимир Шопов от портала "Култура".

Да се опитваш да връщаш историята е може би желание на лудостта или просто конвулсия на инстинкта. Без значение. Очевидно е обаче, че страната е обхваната от треска за рязко връщане на часовника, за възраждане на всякакви подръчни форми и емоции на миналото, за изсмукване на всякакъв институционален остатък от и без това слабия остатъчен демократизационен натиск. Тази треска изглежда по-концентрирана и организирана от предишни опити, по-добре финансово осигурена, по-агресивна, по-обхватна. Изглежда задвижена от по-безконтролна лакомия за доминация и власт. Дори не се притеснява от привидната налудност на начинанието. Всеки ден ни я показва по-ясно.


Настъпва време на нарастваща концентрация на собственост, ресурси и власт. Досега картината бе по-скоро на някакъв


корпоративен "централен комитет"




в който са селектирани и събрани различни крилца на излъчен "елит". Захванати в непрестанни баланси и фини размествания, но поне с известно разпръскване на ресурси. Сега обаче струпването изглежда напълно еднопосочно, към настоящето се добавя бъдещето (покупки на голям пенсионен фонд), ускорява се в търговия, избутва малкото чуждестранни играчи (търговия с цигари, хранителни вериги), пробва избутване в енергетиката. Разстилат се пластове от офшорни мрежи за маскиране на произход, но с тяхното множене расте и подозрението, че всички пътища водят на един адрес.


Свидетели сме на завръщането на идеята за врага. Цялата тоналност и мобилизация срещу протестите сочи в тази посока. Особено видимо е в


обявяването на културна война


която е насочена не просто да спори, оборва или защитава собствена теза, а да отнема физиономията, правото на глас, автентичността на ответната страна. За целта чрез медийните "бухалки" се разпарчетостват биографии, върху тях се полага изцяло нов слой от фабрикации, измислят се фантастични истории. Но хъсът и намерението е да разградиш, публично да унижиш и унищожиш. Човекът срещу теб не е опонент, а враг. Протестът не е знак на недоволство, на загуба на легитимност, а кръстоносен поход, който изисква военен хъс, битка с нулев резултат.


Българската публичност се превръща в блато от криви огледала. В него потъват всякакви ориентири и отликата факт – интерпретация. Създава се лабиринт, в който фактите изчезват, а вместо тях се пласират и популяризират откровени лъжи или просто фантазми. Вижда се в непрестанното нарастване на уебсайтове, електронни платформи, "фейсбук предприемачи", които мултиплицират тази токсична "информация". Мечтае се за свят, в който "Фейсбук" ще е новият "Самиздат". Наглед взривоопасен, но с анестезията на липсата на структурирана публичност, която да стига до множеството. Публичност, в която силният може да си създава и разхожда всякакви герои и сюжети и да имитира цветове и нюанси.


Имаме и власт, която доразвива социалната анти-селекция. "Калинките" и техните производни не са вече просто удобство и машинария за корупция, а осъзнат модел за изсмукване на смисъла от институциите, заселването им с безгръбначни, зависими същества, които чудесно се превръщат в поредна "тухла в стената". Власт, която гради структури по преданост на статуквото, по безличие на неговите труженици, по отсъствието на цивилизационна енергия. Внимателно се опитва да отгледа човешки вид, чиято най-скъпа мечта е да бъде селектиран за инсталация, за кукла в чужда пиеса, за луксозно болтче в долнопробна машинария. Вид, който е толкова обезсилен, че мечтае единствено за подаяние. Или бягство.


Непрестанно работи и машината за производство на


политически ОФ-та на статуквото


Те се центрират около бетонираните, макар и свиващи се, ядра на червеното и тюркоазното, но при нужда се допълват от други цветове на дъгата. Власт, която си произвежда немотия, за да й обещае после спасение. Власт, която отказва на поробените хоризонт само, за да им го рисува после с политически език от "висок наратив". Власт, която затваря пътеките към институциите само, за да обещае после на лишените заветния ключ обратно към тях (проектът "Бареков"). Все по-концентрирана власт, която играе и своя обратен образ, опитва се да създава едновременно няколко езика на обещание, мъка и надежда.


Повсеместно е разпространението на културната токсичност на чувството за безизходица и безсилие. Усилие, което не толкова отнема мечтите, а просто ги приплъзва извън страната, системно ги изтласква към освободените полета на европейската емиграция и социална и културна личностна реализация. Власт, която не може да затвори мечтите в лагери, но може да ги принуди да мигрират обратно в душата, да се свият там без надежда и енергия за външна реалност. Да ги завърти в безкрайната игра на съвременния човек, свободен да избира и сменя виртуални идентичности и сценарии без надежда ги осъществи "на терен".


Някакъв необратим "second life" без опция escape

Власт, която се възползва и стимулира максимално този механизъм за социално прочистване от амбициозни, мечтаещи, борбени, които бързо скачат върху възможностите на съвременния глобален свят. Тази власт е намерила и удачно приложение за материалния израз на тяхното отсъствие – да запълва луфтовете по грижата за останалите тук техни близки и роднини до окончателното прекъсване на връзката с родината.


Hyperphagia? По-любопитните сигурно вече са открили значението на термина. Може би пресилено, но по-силно от лакомия, по-опасно от нея. Неототалитарна? Едва ли, светът е толкова различен, са си помислили по-аналитичните. В нашия свят със сигурност липсват важни парчета на онова затворено и репресивно минало, но е ясно, че желанието за създаване на някаква негова реплика е вече настъпваща реалност.


Да, светът на "1984" е свят на монопола, но ефектът на затваряне на кръгозора може да се получи и от фалшивото, контролирано многообразие.  Описаното дотук чертае не просто парчетата на зловещ пъзел, но и патологията на хора, които просто не могат да спрат да преяждат с власт, статус, пари. Имат неутолима лакомия да овладеят всеки сантиметър от живота ни, всяка негова фибра и всяка мечта. Да стигнат до най-далечната точка, която им е възможна. До мястото, където най-накрая ще срещнат някой, който може да ги спре.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на MyTwoCents
    MyTwoCents
    Рейтинг: 756 Неутрално

    Направо се депресирам от цялата свинщина наоколо! За съжаление вървим точно по Оруел. Барабар с фермата.

    @)----,--'--
  2. 2 Профил на Дневник:Анкета за или против новият сайт
    Дневник:Анкета за или против новият сайт
    Рейтинг: 571 Разстроено

    Е, та нали ние им я даваме цялата власт, а после скимтим и се умилкваме като палета, с надеждаат да ни подхвърлят кокъл, или пък , дай бог, да седнем на трапезата им, която неосъзнато сме им поднесли на тепсия.
    Тъп и необразован народ се управлява лесно и дълговечно.
    Хак да ни е .... и въпросът ми е това ли е дъното, и ще се отлскваме ли или ще копаем?!?!?!!?!

    Да мразиш е сериозно занимание. Имаш ли толкова време, да се "забавляваш" с това ?!?
  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  5. 5 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2446 Неутрално

    "Вид, който е толкова обезсилен, че мечтае единствено за подаяние. Или бягство." - това да.

    "Вижда се в непрестанното нарастване на уебсайтове, електронни платформи, "фейсбук предприемачи", които мултиплицират тази токсична "информация". Мечтае се за свят, в който "Фейсбук" ще е новият "Самиздат" - това не.

    Добър анализ, в който бих заменила някои термини с по-обикновени думи и въпреки, че съм съгласна с много изводи, намирам цялостното звучене като прекалено крайно.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  6. 6 Профил на fortunes
    fortunes
    Рейтинг: 515 Неутрално

    Добра статия, но пак дискретно отбягва "гражданите за реакционерско развитие" и оставя като единствени виновници за положението "червеното и тюркоазното". Защо? Нима за последните 4 години и първата политическа сила не си показа истинското лице?? Нима авторът вече е забравил вчерашният им позор в парламента?? Всичките пипала на мафията трябва да бъдат заклеймени!! Стига сте лъгали хората, че някакви реакционери и популисти са десни, демократи и европейци!!

  7. 7 Профил на Dreadlord
    Dreadlord
    Рейтинг: 740 Весело

    "Власт, която си произвежда немотия, за да й обещае после спасение." - изключително точно и началото на проблема. А тая власт е избрана на избори. И са сложени там от "суверена". Няма място за оплакване. Всеки народ си заслужава управниците.

    Who is General Failure and why is he reading my disk?
  8. 8 Профил на blame
    blame
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Убийствен текст! Като го прочетеш в такъв компактен вид и ти става безпощадно ясно, че на територията, наречена България, няма бъдеще за хора, които мислят и искат почтено да заработват средствата си за живот.

    Преди години си мислех, че хората, които емигрират, са авантюристи. Сега съм убедена, авантюристите останахме тук.

  9. 9 Профил на патиуанчо
    патиуанчо
    Рейтинг: 515 Неутрално

    Некой да каже на автора, че графоманията и прекаляването с чуждици не са белег нито на ерудираност, нито на добър стил.

    По-добре да се проба да вкара някоя интересна мисъл на тяхно място.

    ден година храни.
  10. 10 Профил на Питанка
    Питанка
    Рейтинг: 1416 Весело

    http://www.dnevnik.bg/comix/056431/

    http://www.dnevnik.bg/comix/056434/?ref=miniurl#comment-7

    Казано с думи прости - борба за кокала.

    "Въпросителната" е просто уморена "Удивителна!"
  11. 11 Профил на BürgerBürokrat
    BürgerBürokrat
    Рейтинг: 684 Неутрално

    Добър анализ – назовава зловеща тенденция, за която тепърва ще се говори. Спомнете си какво казваше Цветан Василев в последното си интервю за Дойче Веле – че има два вида капитал – чужд (подразбира се продажен, империалистически) и национално отговорен (български, чийто представител Ц.В. е). Под „чужд“ капитал навярно се разбира неруски такъв, защото Ц.В. очевидно няма нищо против руския капитал (ВТБ, Булгартабак). Планът на „национално отговорният“ капитал е установяване на путиновски модел в България, по подобие на който контролираната от олигархията държава ще може да се разправя с непослушните, без да бъде обезпокоявана от „вредни“, „соросоидни“, западни влияния. Следващата стъпка е закон за регистрация на НПО-тата като „чужди агенти“, ако разбирате какво имам предвид.

  12. 12 Профил на Реми
    Реми
    Рейтинг: 699 Неутрално

    [quote#8:"blame"]Убийствен текст! Като го прочетеш в такъв компактен вид и ти става безпощадно ясно, че на територията, наречена България, няма бъдеще за хора, които мислят и искат почтено да заработват средствата си за живот.

    Преди години си мислех, че хората, които емигрират, са авантюристи. Сега съм убедена, авантюристите останахме тук.[/quote]
    +++++++++++++++++++++++++++++

    Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето
  13. 13 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1308 Неутрално

    До коментар [#4] от "Дива селянка":
    Поздравления!
    ++++++++++

  14. 14 Профил на Реми
    Реми
    Рейтинг: 699 Неутрално

    " Власт, която не може да затвори мечтите в лагери, но може да ги принуди да мигрират обратно в душата, да се свият там без надежда и енергия за външна реалност. "

    Човек започва да умира, когато се откаже от мечтите си и когато душата му не може да изпитва любов. Не искам да съм зомби. Затова си тръгнах от Родината. Защото омразата започна да взема връх в душата ми. И не смятам, че съм я напуснала. Отнеха ми я.
    И на повече от два милиона българи-също.

    Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето
  15. 15 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1360 Неутрално

    Властта излезе със скелет и каза:Наслагвайте.Мускулна маса от площадите, сухожилията са инфрастуктурата, а за дух просто си спомни, че може да презареди с нещо недоизползвано.И обеща да накичи площадите с лафки за свободна продажба на най-необходимото-цигари и дъвки.А кислород така и не достигаше.Тогава властта се обърна към нещо финдаментално-земята кърмилница,а тя разпарчетосана и без синури.Над какво тогава пчелите ще се трудят? Отговора може да е:Ще усъвършенстваме дружбата,а оттам може да се открием пак цвете-разковниче

  16. 16 Профил на 1_april
    1_april
    Рейтинг: 1060 Неутрално

    Обикновено само чета статиите и мненията, но този път не мога да се въздържа: Наистина великолепен анализ!

  17. 17 Профил на Cherrie
    Cherrie
    Рейтинг: 1078 Весело

    [quote#3:"Амeли Соня Тейлър"]А Българите обичат да се занимават с глупости. [/quote]
    МНого се радвам,когато някой започне да генерализира. Те българите били такива, онакива,не знам какви.
    ..уникално просто..уникално компетентно късогледо, ама късогледо,та чак професионално късогледство.

    Всеки път,в който отговоря на Norman Granz и Hawaii постовете ми се изтриват светкавично,дори да е късно следобяд,доста често и през почивните дни. Изводи? :D
  18. 18 Профил на zogorsone
    zogorsone
    Рейтинг: 627 Любопитно

    И какво сега, на изненадани ли да се направим.

    Най-важната задача на цивилизацията е да научи човека да мисли.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK