Откъс от "Македония и Българското възраждане" на Симеон Радев

Откъс от "Македония и Българското възраждане" на Симеон Радев

© Анелия Николова



Навършват се 120 години от основаването на ВМРО. По този повод беше представена книгата "Македония и българското възраждане" на Симеон Радев на издателството "Захарий Стоянов". "Дневник" предлага откъса, подбран от издателството:


Народното движение в Кукуш и унията


Още в първите десетилетия на миналия век имало в Кукуш някакво българско училище, в което децата, "понаучили по нещо да пишат и пеят църковно". Но ученолюбивият град искаше за своите синове по-висока наука. В 1840 г. той повика Д. Миладинова. Преподаването било на гръцки, но духът народен. "От това време, пише Шапкарев, броят леточислението си и разбужданието си Кукушките жители."




Първият престой на Миладинова бе кратък. Неговите проповеди възбудиха гръцките гонения и той трябваше да избяга, застрашен със заточение. След него дойдоха обаче други учители, елинисти по образование като него и с българско чувство, макар не тъй смело проявени. Между тях беше и Андро-
ник Йосифчев от Охрид. В 1857 г. Кукуш пак повика Д. Миладинова. Той доведе със себе си и Жинзифова, който учителствуваше заедно с него в Прилеп. Двамата пристигнаха с намерение да въведат в училищата матерния език. ,,Така и биде", бележи един съвременник. От сега нататък българското движение в Кукуш ще върви бърже и с непресекваща сила от победа на победа. Едва-що изхвърлиха гръцкия език от училищата, кукушани поискаха да го изхвърлят и от църквата. Владиката Мелети, фанатик грък, ги заплаши с афоресване. Но времето за такава заплаха бе минало и най-малко хора като кукушаните можеха да се убоят. При все това те се заеха да го привлекат с добро. Един дописник на ,,Български книжици" предава речта, която те му държали. ,,Владико свети, му рекли те, ако введиме вие в нашите църкви болгарскийот язик, ние со то, ни се чини, ни малко не правиме некое богопротивно и лошо дело, но напротив, много богоугодно и душополезно, ибо българскиот язик е наш майкинязик. За тоя молим те, Владико светии, ако ти не земиш труд и попечение да просвещаваш и управляваш според знанието на истинний път, то на крайний мере не препятствувай ни да се просвещаваме". Значението на тоя невинен на глед позив бе ясно за Мелетия, но той виждаше също ясно зад него и решимостта на Кукуш да не се спира пред нищо. Той отстъпи. ,,Со тие слова, добавя дописникът, Кукушани му затвориха устата на владиката и он волею и неволею се замолча, но видимо сърдцето му кипеше от гняв и ярост. Бог да го научи на добро. Амин."


Не бе достатъчно за кукушани да имат българско богослужение в църквите. Те поискаха веднага след това и владика – българин. Българин владика тук, до самите врати на Солун, това значеше фронтален пробив в елинизма.Фенер не искаше даже да помисли за подобна отстъпка. Между туй, недоволството растеше в Кукуш и се разгорещяваше, и в буйния дух на кукушани почна да зрее бърже мисълта за някоя смела стъпка.


През това време в Солун съществуваше един център на католишка пропаганда, ръководен от френски монаси. Те се опитаха веднага да се възползуват от брожението в Кукуш. Те внушиха на местните патриоти, че ако те се присъединят към Светия Престол, ще имат национално духовенство и ще се
ползуват от покровителството на Франция. Изкушението беше голямо. Кукуш се поддаде на него толкова по-лесно, че се касаеше само да се признае номиналната власт на Ватикана, нещо което се е случвало няколко пъти при българските царе.


На 22 юли 1859 г. жителите на Кукуш изпратиха на Папа Пий IX една молба, която представлява между другото най-ценния документ за българското съзнание в Македония през времето, което ни занимава. След като описваха недостойнството на гръцкото духовенство и неговите престъпления срещу българския народ, многочислените подписавши, между които и четирима свещеници, предлагаха да признаят Папата и наследниците му на апостолическия престол като свой духовен глава, обаче при следните условия:


,,I. Желаеме и следователно молим Пия IX да не внася никакво изменение в обредите на нашата църква (обичаи, тържества и богослужение) и в причастието със Св. Тайни, и в положението на нашите свещеници, и в езика, на който ще се четат молитвите в църква, език, който е старобългарски или
славянски.


II. Нашата епархия ще бъде поверена на един архиепископ, избран съгласно с нашите общи желания, избор, който молим Н. Св. Пий IX да одобри.


III. Архиепископът и свещениците, които ще управляват епархията и енориите, трябва да бъдат всички българи.


IV. Българският език с народните букви и знаци ще бъде всякога главният език и основа на обучението на младежта."


Подписавшите молбата не криеха чисто националния характер на мотивите, които им диктуваха тази постъпка... ... и Източна България не беше излязла с подобно смело за времето искане. Тъкмо тогава, в 1858 г., заседаваше при патриаршията в Цариград един събор, на който бяха поканени да участвуват представители на българския народ. ,,В заявлението, което депозираха, пише Т. Ст. Бурмов, няма нито една дума не само за отделно българско църковно управление,но и за архиереи от българска народност. Българските представители молеха само да се не провождат в българските епархии за архиереи лица, които не знаят български език".


За да запазим вярата си цяла и непокътната, такава каквато сме я получили от дедите си, и за да се предпазим от развратеното и покварено гръцко духовенство..." В тия недвусмислени изрази инициаторите на унията със Св. Престол определяха целта и назначението на своята постъпка.


Събитието в Кукуш произведе жива тревога както във Фенер, така и в българските патриотически среди. Гръцката църква, която още не беше загубила нищо от своята увереност, че ще успее да запази непокътната властта си върху българите, се страхуваше, да не би чрез тази нова ерес една част от
този народ да се изтръгне от нейното господство. Водителите на народното движение се опасяваха от своя страна да не би Кукуш с примера си да увлече подир себе си и други местности и чрез тая зараза да последва в средата на народа непоправимо разделяне. Гърци и българи пред новата опасност се
почувствуваха солидарни в желанието си да защитят православието срещу папизма. За това Фенер помоли Илариона да отиде и да възвърне гр. Кукуш в лоното на православието. Иларион отиде със съгласието на водителите на националното движение.


В същото време, когато българският епископ Иларион тръгваше от Цариград за Кукуш, за там тръгна и началникът на французките лазаристи в Солун, Тюрок. Между двамата духовници се започна един истински двубой в този малък македонски град. Крайната победа спечели Иларион. Подучени от
него, жителите на Кукуш заявиха, че са готови да оттеглят молбата си към Ватикана, при условие че патриаршията ще им даде български владика.


Това условие в очите на Фенер беше равносилно с поражение, но той не можеше да постъпи иначе, освен да го приеме, тъй като един отказ от негова страна щеше да означава незабавно възобновяване на еретическото движение, тоя път с особена сила и с много по-тежки последици. Така градът
Кукуш пръв от българските градове има български владика. Тук също, както и в толкова много области на Българското възраждане, Македония може да претендира за първенство.


Владиката, определен за Кукуш, се казваше Партений Зографски. Партений е роден в 1818 или 1820 – не се знае точно – в Галичник, в най-западните предели на Македония. Тук българското писмо не бе никога съвършено изчезнало. Малкият Павел – това бе мирското му име – се учи на наустница в килийното училище в Дебърския монастир ,,Св. Йоан Предтеча –Бигор". Светогорският будител Анатолий Зографски, който, сам родом от Лазаро поле, беше отишъл да обикаля родните покрайнини, видя малкото момче и, очарован от живия му ум, както по-рано от дарбите на Натанаила, посъветва баща му да го прати на по-високо учение.


Партений се учи най-напред в Охрид при Д. Миладинов. Вече Анатолий бе събудил у него народното чувство. От Миладинова той получи божията искра. Едно по друго в Солун, в Цариград и сетне в семинарията в Атина, той продължи учението си, жаден за наука. На връщане от Атина той се пострига в Зографския монастир. След това замина за Москва, дето в 1849–1850 г. свърши Духовната академия.


Анатолий, който имаше връзки в Русия, беше препоръчал младия монах пред високите кръгове. Партений имаше тънки черти и благородство във физиономията. Той се нравеше много на руското общество. Че бил наставник у един велик княз е, безсъмнение, легенда; вероятното е, че е учил децата в някое аристократическо семейство. Както и да е, покровителството, което е имал, трябва да е било голямо, тъй като го виждаме след това духовен проповедник и изповедник при църквата на Руското посолство в Цариград. От това стъпало той можеше да се устреми към една блестяща кариера в Русия, но неговият поглед бе обърнат към собственото му отечество. С разрешение на руския посланник той отива в Света Гора и на 23 ноември 1851 г. отваря в Зографския монастир едно училище, което бе предназначено да стане семинария. За такова духовно огнище в историческата обител бе мечтал и Априлов. Но гърците успяха да го затворят и Партений се завърна в Цариград.


Патриаршията, която виждаше неговите способности и се опасяваше от неговите връзки с Русия, поиска да го върже към себе си, като го назначи учител по славянски език в българското училище в Халки, където той има за предшественик Неофит Рилски, а за приемник архимандрит Антим, бъдещия екзарх. Кримската война скоро прекрати обаче това му учителствуване, тъй като турците, станали много мнителни, помислиха, че в действителност той преподава руски. Партений, за когото връзките му с Руското посолство можеха да станат опасни, замина отново за Св[ета] Гора и се завърна от там едва след сключването на мира. Сега, покрай старата си служба, която отново поема при посолството, той е настоятел на българската църква във Фенер и управител на българското училище, където устрои на съвременни начала преподаването, давано до тогава от случайни учители. В тоя период спада и не
говата книжовна дейност. Той сътрудничи най-напред в ,,Цариградски вестник", а сетне в ,,Български книжици".


Писанията на Партений се отличават със своя изящен стил. Повечето от тях се отнасят до историята на българската църква. Някои от тях имат за предмет българския книжовен език, който тогава се градеше. Той искаше да се даде предимство на македонското наречие, което намираше по-хармонично. В своята статия, озаглавена ,,Мисли по българскийот язик" той подържаше, че то не само не бива да бъде изключено от писмения език, но трябва да се приеме като главна негова основа. По тая причина, обясняваше той, ,,что оно е по-пълнозвучно, по-плавно и по-стройно, и в много отношения по-пълно и по-богато." Представители на това наречие бяxa за него югозападните части на Македония". В подкрепа на това му искане е и днес още преводът му на Св. Климентовото житие от Теофилакта, в което има страници с удивителна звучност и несравнима красота.


Партений биде ръкоположен владика на 29 октомври 1859 год. Ръкополагането се извърши в самата патриаршеска църква. Това бе за българския народ едно голямо събитие, първо по рода си. Един възторжен отзвук от него намираме в ,,Цариградски вестник". ,,Нашите българи с радостотворни сълзи
на очи гледаха как един българин на чин Архерейски да ся произвежда и тая им радост още по-голяма беше за едно друго приключение още по-любопитно и радостно". Със съгласието на патриарха свещенослужителите-гърци пели и по славянски. ,,Разни възгласи на сущия наш стар язик направиха и още певиците от българската църква и достойно есть сладкогласно на български испяха" – цялата церемония била съвършена. ,,Все достойно с благочестиво сокрушение (!) се прокара" пишеше, в своето възхищение, очевидецът.


Всичко това беше твърде много прекрасно и твърде неочаквано, за да може да продължава. Наистина борбата пламна отново. Починът излизаше от самия Партений. Едва дошел, той почна да обикаля епархията си и да бунтува в нея българския дух. Той мразеше гърците, потисници на отечеството му, и
тая омраза още повече се ожесточи след смъртта на Миладинови, тяхна жертва. Привидната кротост на Партения криеше една пламенна душа. Фанариотите бяха горили българските ръкописи; той им отплащаше със същата мярка. В Дойран той изгори гръцките книги и каза: ,,Око за око, зъб за зъб".


Партений, като полянски епископ, беше подвластен на солунския митрополит. А солунски митрополит беше Неофит, същият този, който в Търново бе затворил П. Р. Славейкова в един курник, както поетът сам разказва в своята автобиография. Това наказание бе му наложено заради една негова сатира, прочута на времето, в която осмиваше гръцките владици. В нея не бе пощаден и Неофит:


,,А йощ се повече прослави


Наше Велико Търново


Със Неофита мъдрия,


Мъдрия и лукавия..."


Мъдър и лукав. Неофит имаше наистина изобилно тия качества. Той сам бе ръкоположил Партений и бе пял в патриаршеската църква на славянски, но това бе от немай-къде. Сега той не мислеше за друго, освен как да си отмъсти на него. Чакането му не бе много дълго. Той повика Партения в Солун, устрои за него един духовен съд и го тури под домашен арест. Благодарение на руския посланник, Лобанов, Партений биде освободен и закаран в Цариград, но тук съденето му продължи в патриаршията. В 1862 г. Панарет Пловдивски пишеше на д-р Чомакова: ,,Св. Полянски (т.е. Партений) живее у мене крайно сиромах: поради интригите на св. Солунския (Неофит) и Н. Всесветейшество още не внася делото му в Синода, като чака може би съставянето на новия синод, когато и аз ще бъда към 25 того изключен от синода, и не зная кой ще го закриля." Закрили го пак Лобанов. Партений се завърна в епархията си, но тук го очакваше нова опасност. Зле с гърците, той дразнеше със своите смели похвати и турците. Така, в Дойран той постави, противно на общата тогава възбрана, една камбана и цяла нощ трябваше да стои, заедно с някои българи от града, затворен в църквата, която бе обкръжена от възбуденото турско население. За своята смела дейност той можеше да се опира отначало на здравия борчески дух на Кукуш. Предшествуван от своята слава на родолюбец и книжовник, той бе посрещнат тук с шумни прояви на радост. Един дописник на ,,Цариградски вестник" пишеше: ,,Посланието негово (на Партений) е голямо. Но да ви кажа, че и кукушаните са человеци със
здрави мисли, знаят с мудрост да се обхождат, в говора те са осторожни... Негово Боголюбие Хаджи Партений почита ся от вси и слуша ся като истински пастир."


Тук всичко бе казано за кукушани освен това, че са хора със силни страсти. Такъв бе и техният владика. Против гърците това ги правеше заедно силни; между тях самите хармонията ставаше все по-мъчна. Най-сетне Партений трябваше да напусне епархията си и да се прибере в Цариград. Там той игра видна роль като участник в ръководството на борбата по черковния въпрос и сътрудник на българските вестници и по-особено на в. ,,Македония". А Кукуш остана от тогава и до край без български владика.


Но нека се повърнем към общия ход на българския въпрос.


* * *


След уреждането на Кукушкия смут, патриаршията се бе задължила по начало пред Илариона да дава на българите владици от тяхната народност винаги, когато мястото в някоя от епархиите останеше празно.


... Малко след това самият град Охрид поиска български владика. На патриаршията бяха представени за избор трима кандидати: Иларион, Авксентий Велешки, който току-що се беше присъединил към националното движение, и Архимандрит Антим, който още не беше се обявил публично против
гръцката църква, но патриотизъмът на когото беше познат и ценен от всички негови съотечественици.


Патриархът даде вид, че отстъпва на това желание; но когато излезе бератът за назначаване новия титуляр на Охридската епархия, видя се, че той е издаден на името на Мелетия, един фанатизиран гърк, познат с грубостта на характера си и със скандалиозния си разврат.


Това последно вероломство на патриаршията трябваше да има решителни последици. Дори най-умерените от водителите на българското движение трябваше да се уверят, че би било напразно да се очаква от гръцката недобросъвестност и най-малката отстъпка, че да се търпи още, това би значило да се води народа към пълно разочарование и да се хвърли в ръцете на католишката пропаганда.


Водителят на българското движение, епископ Иларион, не беше нито утопист, нито боязливец; неговият поглед бе насочен към възможностите. Той чувствуваше, че бе дошел моментът да се повдигнат с един смел жест надеждите на неговите съотечественици и да се отвори нов път за народното дело. През м. март 1860 г. той събра у себе си неколцина от първенците от българската колония и им държа следната реч: ,,Бях в Кукуш и отнесох от Македония следната поука: когато не искат един владика, изгонват го; когато искат да се освободят от един патриарх, изхвърлят името му от църквата".


Иларион заключи с думите, че трябва да се скъса официално с Фенер и за в бъдеще името на гръцкия патриарх да не се споменува в литургията. Това предложение бе прието с ентусиазъм, но бе пазено в тайна. Само известно число посветени знаеха за него. Те пръснаха измежду колонията, че на първия ден на Великден всички трябва да се съберат в българската църква. И наистина стечението беше огромно. Очакването на нещо важно придаваше на всички лица тържественост. Най-после решителният момент дойде. Дяконът се яви пред олтаря и започна ектенията за гръцкия патриарх. Но още на първата дума един силен глас се издигна: ,,Спри!" Няколко секунди всички останаха изненадани и след това като разбраха, църквата гръмна от викове: ,,Не признаваме гръцкия патриарх! Прескочете името му!" Дяконът се опита да продължи ектенията, но същите викове, все повече и повече властни, го заставиха да млъкне.


Тогава Иларион, който служеше, се показа с митра на глава пред вратите на олтаря: ,,Какво правите? викна той. И защо смущавате божествената служба? – ,,Ние не искаме вече да слушаме името на гръцкия патриарх!" Иларион подзе: ,,Чие име искате тогава да се постави вместо неговото?" –,,Името на султана", отговориха много гласове. И всички започнаха да викат: ,,Искаме името на султана. Да живее султана!" Един от големите български чорбаджии Хаджи Николи Минчооглу, който винаги беше против острите мерки, се опита да внесе спокойствие. Но един работник македонец се приближи до него и му заповяда: ,,Мълчи. Не виждаш ли, че не искаме вече патриарха?" Тогава псалтовете и хорът гръмнаха молитвата за султана.


Остатъкът от литургията мина всред едно вълнение, което присъствуващите не можеха да сдържат. Едва излезли от църквата, те дадоха воля на радостта си и се отдадоха на шумни манифестации. Иларион, последван от свещениците, които бяха служили с него, се оттегли в метоха, където прие първенците от колонията. Свършеният факт бе одобрен и получи един вид официална санкция. Двама пратеници още от там отидоха във Високата порта, за да обявят на турското правителство, че българският народ е отхвърлил властта на гръцката църква и е скъсал връзките си с Фенер.
Това стана на 3 (15) април 1860 г.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (27)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на levbalkanski
    levbalkanski
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Критична е нуждата от такива хора като Симеон Радев и за външната политика,и специално за тази към Македония.

  2. 2 Профил на Дунав
    Дунав
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Чуден и много грабващ разказ, за годините през които народа ни е бил обвзет от оптимизъм и вяра в собствените си сили. Най-интересно за мен бе да прочета молбата на кукушките българи към папата и тяхната решимост да се "освободят от присъствието" на гръцкия владика.
    Този цитат казва много, "След като описваха недостойнството на гръцкото духовенство и неговите престъпления срещу българския народ"......сякаш нищо не се е променило след 150 години!

  3. 3 Профил на Св. влкмч.Тамихнет Вагнеревич
    Св. влкмч.Тамихнет Вагнеревич
    Рейтинг: 1458 Неутрално

    До коментар [#1] от "levbalkanski":

    Ако погледнете историята ще видите ,че преди век около 1904 са имали много подобни на днешните проблеми. За съжаление пак от историята се вижда ,че само времето ги решава. 40 години и т'ва е

    15.02.1989 - 07.02.2018
  4. 4 Профил на levbalkanski
    levbalkanski
    Рейтинг: 374 Неутрално

    До коментар [#3] от "Karelson (Не съм платен ,мразя ви безплатно)":

    В "Строителите на съвременна България" описваше,че Симеон Радев е имал и доста добри лични връзки навън и в чисто приятелски разговор си е говорил с австрийски дипломат,които му признава,че Македония е трябвало да бъде в Австро-Унгарската сфера на влияние,а България да е към Русия,така че обединението на България и Македония е било категорично невъзможно.Може би това Стамболов го е прозрял и не е давал излишни условия затова,въпреки упреците на ВМРО.

  5. 5 Профил на dnda
    dnda
    Рейтинг: 479 Неутрално

    Навършват се 120 години от основаването на ВМОРО. А не на ВМРО, която е създадена години по-късно (1919 г).

    Скопие. В Македония отбелязаха 120 годишнината на ВМОРО с оригинални стари български фотографии и нови копия на черешови топчета.
    В редица македонски интернет портали в празничния и неработен ден бяха публикувани оригинални снимки от "Алманах Македония" и български пощенски картички от началото на века, в които текстовете и съдържанието трудно кореспондират със съвременните измерения както на македонската политическа система, така и с книжовните норми на новосъздадения македонски език.
    Всички македонски политици старателно използваха случая и докато припомняха пътя на революционната организация, сравняваха премеждията на ВМОРО със съвременните препятствия по пътя на Македония.
    Акцент от изказванията бяха уточненията, че създаването на ВМОРО е извършено в Солун от д-р Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Христо Батанджиев, Антон Димитров и Петър Попарсов, а следващият конгрес бил проведен през август 1894 г. в Ресен, което доказвало единството на Македония.
    Навръх 120 годишнината на ВМОРО, македонските лидери забравиха, че домът на Татарчеви в Ресен беше съборен по време на управлението на ВМРО-ДПМНЕ през периода 1998 - 2002 г., въпреки желанието на покойния главен прокурор на България Иван Татарчев да реставрира и възстанови старата къща.
    Забравено беше и уточнението, че шестимата ентусиасти в Солун преди 120 години създават ВМОРО, а не ВМРО и че така създадената организация не е нищо друго освен революционна организация на македонските, тракийските и одринските българи в стремежа им за свобода и обединение.

    http://www.focus-news.net/news/2013/10/24/1839725/v-makedoniya-otbelyazaha-120-godishninata-na-vmoro-s-vsenarodni-tarzhestva-izkustveno-napompen-patriotizam-i-s-originalni-stari-balgarski-fotografii.html

  6. 6 Профил на Дневник:Анкета за или против новият сайт
    Дневник:Анкета за или против новият сайт
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Остротата в борбата на българите в Кукш с/у Патриаршията и за богослужение на родният език, не бе забравена от гръцките фанариоти и андарти, че и редовна войска и през Междусаюзническата война Кукуш бе изгорен до основи, а българите, които не бяха избити, избяха основно в България.
    Само църквта на хълма над града, със своите фрески и икони, вкл. и на Светите Братя Кирил и Методий (между впрочем надупена от курушуми) напомня за българското присъствие по тези места.

    Вечна памет на всички дали живота си самостоятелна българска църква и държава.

    Да мразиш е сериозно занимание. Имаш ли толкова време, да се "забавляваш" с това ?!?
  7. 7 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1211 Неутрално

    Сравнително достоверна информация за трима Ресенски българи /Радев, Ляпчев, Татарчев/ от скопската преса. Коментарите под текста също са интересни:

    http://www.dnevnik.mk/default.asp?ItemID=D5AA928F835FEB4D95734523DEFB7AEB

  8. 8 Профил на Петър Иванов
    Петър Иванов
    Рейтинг: 1030 Разстроено

    Има един въпрос, който виси като меч на косъм и не дава мира на мислещият българин и до днес: как стана възможно, че ние българите станахме комай единствената народност в Европа, която в 20-ти век отдели част от себе си, за създаване на нова нация - скопските македонци.
    Как?

  9. 9 Профил на Георги Стефанов
    Георги Стефанов
    Рейтинг: 375 Неутрално

    До коментар [#7] от "dobrich":

    Чудесна статия, мерси за линка.

  10. 10 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4347 Неутрално

    Симеон Радев е голям българин , неговата книга" Строители ........." трябва да се изучава в училище.
    Не случайно автора беше забранен.

    klimentm
  11. 11 Профил на GreenEyes
    GreenEyes
    Рейтинг: 2934 Неутрално

    [quote#8:"Петър Иванов"]как стана възможно, че ние българите станахме комай единствената народност в Европа, която в 20-ти век отдели част от себе си, за създаване на нова нация - скопските македонци.
    Как? [/quote]

    На този въпрос може лесно да се отговори, ако се проследи внимателно историята на БКП, Коминтерна и бивша Югославия.

  12. 12 Профил на gullwing
    gullwing
    Рейтинг: 625 Неутрално

    Добре е да се помни, че след образуването на независима гръцка държава турското правителство е правило всичко възможно да ограничава властта на гръцката патриаршия в православните области на империята. Включително да отнема епархии от патриаршеската власт. Парадоксално, но в същата посока е действала и руската политика - гръцките амбиции да използват православната солидарност за свои цели директно е пречила на руската пропаганда, тогава най-вече основана върху верската идентичност. До степен, че Русия е била принудена да преработи своята религиозна пропаганда в етническа - от пан-православието към пан-славизма.
    Така че и Турция, и Русия заедно са искали максимално да отслабят гърците и всяка местна инициатива е била добре дошла. Описаната случка с Илариона всъщност е директна молба на българите към султана да ги освободи от гърците и султана на драго сърдце се е отзовал.
    П.П. По същият начин Турската империя е подхождала към епархиите от българската екзархия, останали в нейните граници след създаване на независима България - изваждайки ги от подчинението на екзарха.
    Какво да кажем - политика. И то съвсем рационална.

  13. 13 Профил на GreenEyes
    GreenEyes
    Рейтинг: 2934 Неутрално

    "IV. Българският език с народните букви и знаци ще бъде всякога главният език и основа на обучението на младежта."
    Ето кой е езикът на, който говорят сега македонците във Вардарско и малка част от по-възрастните македонци в Егейска Македония. Няма македонски език, има западнобългарски диалект с привнесени в него сръбски думи и непохватни опити да се промени строежът на изреченията по сръбски модел.
    Това трябва да се изказва публично и непрекъснато от българските правителства, защото има промиване на мозъци не само оттатък Деве баир, а и отсам. Което не е за учудване, имайки предвид кой управлява България до 1989г., а и след това.

  14. 14 Профил на gullwing
    gullwing
    Рейтинг: 625 Неутрално

    До коментар [#8] от "Петър Иванов":

    Отговорът е много прост - в македонските земи, както и в българските такива, основната маса от населението е била на такова културно и цивилизационно равнище, че не е притежавала никакво национално самосъзнание - нито българско, нито македонско, нито сръбско, нито гръцко.
    Формирането на това самосъзнание е и смисълът на националните борби, включително и църковни, за които иде реч в статията - кой да наложи на пробуждащите се народи своето виждане за тяхната идентичност.
    Гърците са искали да се чувстваме "славянофони гърци", но не са успели да го наложат. Руснаците са искали да се чувстваме славяни и са успели, макар че тази теория е откровенно лъжлива. (Нейният автор е руски чиновник от български произход Марин Дринов).
    А населението на Македония, което освен примитивно, е било във висша степен разнородно, се оказа в центъра на няколко взаимоизключващи пропагандни вълни - българска, гръцка, сръбска.
    И техният отговор е бил много рационален - я ни оставете на мира всичките! Да сме си ние македонци, да си имаме собствена държава, сами да си гледама нашите си работи!
    Това е.

  15. 15 Профил на GreenEyes
    GreenEyes
    Рейтинг: 2934 Неутрално

    [quote#14:"gullwing"]в македонските земи, както и в българските такива, основната маса от населението е била на такова културно и цивилизационно равнище, че не е притежавала никакво национално самосъзнание - нито българско[/quote]
    За тези, които са забравили Българското Възраждане, което започна в Македония и където стотици хиляди българи оставиха костите си за освобождението й.
    "В България аз продължих с момчешка екзалтация работата си против домогванията на външните чрез вестник в София и чрез публични събрания из провинцията.
    Но през есента противниците ни направиха своя опит за въстание в Джумайско и Петришко. Запъплаха бежанци към България и целия тукашен свят извика против нас. Ония, които вчера ни съдействуваха в борбата, днес ни зовяха предатели. Всички искаха от вътрешната организация да подеме наченатото и да развие знамето си. Адвокати и бакали декламираха по митинги: Македония да пламне, да гори! — Те нямаше какво да изгубят..."
    Пейо Яворов
    Из „Хайдушки копнения”
    Паметта на много хора е къса, а най-къса разбира се е на комунистите, защото така им изнася.

  16. 16 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1211 Неутрално

    [quote#14:"gullwing"]в македонските земи, както и в българските такива, основната маса от населението е била на такова културно и цивилизационно равнище, че не е притежавала никакво национално самосъзнание[/quote]

    С това съм съгласен - в географската област Македония е имало доста транснационални. Според случая са се представяли за българи, гърци, сърби, македонци, власи. Имало е доста парадоксални случки - трима братя, завършили съответно българско, сръбско и гръцко училище, се представят за българин, сърбин, грък......Но твърдението ти, че славянското население в днешната РМ само се еманципира като македонско е неверно! Има достатъчно факти, които го опровергават!........

  17. 17 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1211 Неутрално

    До коментар [#12] от "gullwing":

    Султанското правителство действително работи в насока отслабване на влиянието на Патриаршията над населението от не гръцки произход. Отделни руски дипломати също, но като цяло руската имперска политика е за запазване единството на православните християни под върховенството на Вселенската патриаршия. За да може по лесно им да влияе......За сведение, власите също са признати за отделен етнос по тяхно прошение в 1905 г. Питането е - къде са македонците, щото в Скопие твърдят че винаги ги е имало?!

  18. 18 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1211 Неутрално

    [quote#13:"GreenEyes"]Няма македонски език, има западнобългарски диалект с привнесени в него сръбски думи и непохватни опити да се промени строежът на изреченията по сръбски модел. [/quote]

    Де факто е така, но де юре не......Има хърватски/сръбски/черногорски/бошначки езици!........Всеки език е възниквал, след избирането на някакъв местен диалект...

  19. 19 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1211 Неутрално

    [quote#8:"Петър Иванов"] ние българите станахме комай единствената народност в Европа, която в 20-ти век отдели част от себе си, за създаване на нова нация [/quote]

    Не сме само ние - има бошнаци, молдованци, карели и още куп нови народи в просторите на Русия...

  20. 20 Профил на GreenEyes
    GreenEyes
    Рейтинг: 2934 Неутрално

    [quote#18:"dobrich"]Де факто е така, но де юре не......Има хърватски/сръбски/черногорски/бошначки езици![/quote]
    Няма такова нещо - има сърбохърватски език. В него има диалекти и вариации на тях. Същото е и с българския - има диалекти и вариации. Македонският е западнобългарски диалект с привнесени сърбизми, това е, останалото е сърбоманска антибългарска пропаганда. "Де юрето" си го има и ползва само сърбоманската клика в Скопие.

  21. 21 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1211 Неутрално

    До коментар [#20] от "GreenEyes":

    В конституциите на Сърбия, Хърватия, Босна и Черна Гора пише за сръбски, хърватски, бошначки и черногорски езици. Такива са фактите....

  22. 22 Профил на gullwing
    gullwing
    Рейтинг: 625 Неутрално

    До коментар [#16] от "dobrich":

    Аз съм от семейство, където двама родни братя - баща ми и чичо ми, родени в Мелнишко, България, отраснали в своето си семейство, завършили българско училище са се смятали съответно за "чист българин" и "чист македонец".
    Когато пораснах достатъчно да осъзная този феномен, проведох семейно проучване в рамките на родата и установих, че освен тези "чисти" типове имаме "македонски българи", "български македонци" и някои още по чудати конфигурации. Така че въпросът със самосъзнанието ми е ясен не от учебниците.
    Що се отнася до самоеманципирането на македонското население, то тук основна е ролята на това, което днес наричат "полевите командири" - военни лидери, създадени от заинтересуваните страни да се борят за властта в тогава още турски области. По едно време те са станали толкова силни, че са съзрели пред себе си възможност да си направят собствена държава вместо да бъдат наемницина Бг/Гр/Юг. От "нашите" такъв е бил Яне Сандански. И са си я направили.
    Но не биха могли, ако самото това население е имало изградено национално самосъзнание. Веднъж изградено, то трудно се подава на промяна. Но когато го няма, всеко може да го напише както се пише на чист лист и тогава вече става късно за всички останали.

  23. 23 Профил на GreenEyes
    GreenEyes
    Рейтинг: 2934 Неутрално

    [quote#18:"dobrich"]Всеки език е възниквал, след избирането на някакъв местен диалект... [/quote]
    Колега, не е толкова елементарно... "Македонскиот язик" е лабораторен опит на великосръбските шовинисти, по-късно на Коминтерна, Тито и БКП.
    До Освобождението от османско иго народ с име македонци не се среща никъде в научната и политическа книжнина не само в България, но и по света. По онова време българите край Охрид и Вардар са се борили заедно с всички останали българи за спасение от двойния политически и духовен гнет. С невероятна енергия и упоритост те са осуетили опитите на фанариотите да откъснат Македония от новоучредената българска Екзархия. А проявената от тях упоритост в борбата за българска църква се е оказала толкова силна и неотразима, че дори ходатайството на Русия пред Високата порта да бъде оставена Македония под гръцка църковна власт не е помогнало на фанариотите да постигнат своята сепаратистка цел. Македония останала българска земя и заявила това си желание ясно пред целия свят.
    Но точно през тази бурна и възторжена епоха, когато всяко македонско село строяло с небивал ентусиазъм български църкви и училища, отнякъде в Македония се появил един странен триезичен речник, наречен “Речник од три езика – македонски, арабски и турски. Београд, 1875”. Автор на речника бил полуграмотният зидар Георги Пулевски, а средствата за неговото издаване били дадени от Комитета за сръбска пропаганда, чиито членове били Милош Милоевич – известен сръбски ултрашовинист и споменатият малко по-горе Стоян Новакович – сръбски министър на просветата по онова време.
    Разбира се в началото този лабораторен опит на неукия Пулевски и неговите кукловоди се провалил с гръм и трясък.
    За Пулевси, който бил от селата на македонските мияци, народът веднага измислил една остроумна шега “Мияцкиот дзидар – македонцки учебникар”. Където и да отивал Пулевски, тази шега веднага се залепяла за него, защото на хората изглеждало твърде чудно, как така един зидар ще съставя речници, при това на неизвестния на никого по света македонски език. Дори и малките деца край Вардара знаели, че македонският край е люлка на старата българска писменост и просвета и че в него, както и във всички други български краища – Тракия, Мизия и Добруджа – открай време се е говорил български език, а не някакъв измислен македонски език.
    Под избухналия всеобщ присмех и закачки злополучният зидар Пулевски набързо си взел главата и се запилял неизвестно къде. А само десет години по-късно той отишъл да се сражава за България в Сръбско-българската война, което показва, че народният хумор е успял да го спаси от сръбския опиат, наречен “македонски език".

  24. 24 Профил на GreenEyes
    GreenEyes
    Рейтинг: 2934 Неутрално

    [quote#21:"dobrich"]В конституциите на Сърбия, Хърватия, Босна и Черна Гора пише за сръбски, хърватски, бошначки и черногорски езици. Такива са фактите.... [/quote]
    То и в конституцията на сърбоманска БЮРМ пише, че официалният език е македонския език. Ние в нашата Конституция може да напишем, че нашият език е татарски (както сърбоманските удбаши настояват), това ще го направи ли "факт"?

  25. 25 Профил на GreenEyes
    GreenEyes
    Рейтинг: 2934 Неутрално

    И отново за колегите, които явно са се повлияли от сърбоманската скопска пропаганда, а най-вероятно и от комунистическите учебници по история на България.
    За главният конструктор на новоизбрания “македонски език” Стоян Новакович е било ясно от самото начало, че тази нова стока трудно ще върви на българския пазар, защото и той самият е бил писал, че “българският език се говори в България и по-голямата част от Македония” . Но за Новакович този “детайл” има твърде малко значение. Важно за него е било съвсем друго – да се създаде макар и малка видимост, че на света има македонски език, за да може чрез това да се тласнат нещата в македонския край по нов и грижливо обмислен не от “македонците” път.
    Идеята, която накарала Новакович да подпомогне нещастния “македонски Фауст” – Пулевски била родена не в ретортата на чистата наука, а в лабиринта на нечистата политика. Какво е представлявала отвътре тази идея дава представа следното писмо на Новакович, изпратено до сръбския министър на просветата на 14 декември 1888г.
    “Понеже българската кауза, както добре се знае, има дълбоки корени в Македония, аз считам, че нейното пълно ликвидиране чрез сръбската кауза е невъзможно. Опасявам се, че сръбската кауза не е в състояние да измести българската, ако тя се издига директно като неин антипод и затова на нея (сръбската кауза) ще и трябва някакъв съюзник, който твърдо да се противопостави на българизма и който би трябвало да съдържа елементи, които да водят народа и неговите чувства надалеч от българизма (българщината). Като такъв съюзник аз виждам Македонизма, или в още по-широк план, култивирането на Македонски диалект и Македонско самосъзнание.” ( Djambazovski, Dr. Kulturno-obschtestvenite vreki na makedoncite od Srbija vo tekot na XIX v. , Scopje, 1960, p 178).
    Планът, създаден от Новакович, е повече от ясен – за да се откъсне постепенно Македония от нейната хилядолетна българска орбита, е необходимо да се отклони вниманието на населението към нещо трето – нито българско, нито сръбско, което да създаде постоянно заблудата, че там живее отделен южнославянски народ.
    Много преди най-изтънчените световни дипломати да измислят психологическото оръжие и така наречената “психотронна бомба”, на Балканите вече е била задействана първата психотронна бомба, измислена от сръбския политик Стоян Новакович.

  26. 26 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1211 Неутрално

    До коментар [#25] от "GreenEyes":
    До коментар [#23] от "GreenEyes":

    Това са факти, аз не ги оспорвам. Проблема е, че днес има някои реалности, които дори да не ни харесват, трябва да ги приемем. Има РМ член на ООН, има коституционен език, литература, дори някаква история, отделна от нашата, самоопределящи се македонци. Това трябва да бъде нашия оправдан компромис.....За историята и правото на самоопределение на македонци с българско съзнание не трябва да отстъпваме!!!.......

  27. 27 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4347 Неутрално

    И вчера цитирах големия Стамболов който казва:
    " Македония ще бъде гробницата на България" и се оказва ужасно прав.
    Само да не забравяме днес всички ония които дадоха живота си за присъединението на Македония. Когато говорим за нея , хубави или лоши те си остават наши братя, да не забравяме това.

    klimentm




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK