© Дневник
Пламен Горанов
На 21 октомври, след дълго отлагане и шикалкавене, Варненската районна прокуратура обяви резултатите от разследването на обстоятелствата, довели до смъртта на 36-годишния Пламен Горанов. Той почина на 3 март т.г., след като дванадесет дни преди това пламна пред парадния вход на кметството в града.
В месеците от 20 февруари, когато започна разследването, до 29 юли, когато то бе прекратено, Кирил Йорданов подаде оставка, бяха сменени трима временно изпълняващи длъжността му, мнозинството на статуквото в Общинския съвет успя да се прегрупира и укрепи позициите си, а след вяла кампания през юни изборите за нов кмет на града бяха спечелени от ГЕРБ.
Въпреки това промяната, заради която си отиде Пламен Горанов, не се случи. Междувременно разследването за смъртта му бе поставено под т.нар. "специален надзор", а срокът за приключването му - удължаван три пъти. Сега резюмето от разследването, разпространено в понеделник от прокуратурата, потвърждава:
Бавенето на истината за случая "Пламен Горанов" трябваше да направи невидими опитите за политическата му употреба.
А дългото и гузно мълчание за случилото се в утрото на 20 февруари на стълбите пред варненската община - да обезсили подозренията за некадърно поведение на полицаите, опитали се да предотвратят драмата.
Деветте страници на резюмето
от заключенията на разследващите повтарят в подробности отдавна известни факти около трагедията: В 7ч. и 27мин. сутринта на 20 февруари т.г. Пламен Горанов се е изкачил по стълбите на варненската община, носейки плакат с ясно послание "Оставка на Киро (Кирил Йорданов, бившият кмет на Варна) и целия Общински съвет до 17ч.(...)".
Когато достигнал площадката пред входа на кметството, Горанов поставил плаката си така, че да се вижда отдалече, полял се с бензина, който донесъл със себе си и вдигнал високо дясната си ръка, в която най-вероятна е държал запалка.
Началото на фаталния край настъпва в момента, когато един от двамата полицейски служители, охраняващи общината, се приближава до Пламен като въпреки ясното предупреждение: "Не се доближавай, ще се запаля!" прави "повече от седем крачки" към него и посяга, за да вземе от ръката му тубата с бензин. В следващата секунда Горанов пламва.
Тази официална версия за случилото се на 20 февруари се отличава от фактите, събрани в паралелно разследване "Дневник", само в няколко дребни и несъществени детайла. Нашето разследване беше обобщено още в началото на юли, но дни наред очакваше коментар от прокуратурата, заради многократните отговори от там, че резултатите от следственото дело ще бъдат обявени всеки момент. На 25 юли т.г. Милена Кирова, наблюдаващ прокурор по делото, обяви чрез кабинета на административния ръководител на варненската районна прокуратура Цветанка Гетова, че "специално изявление по случая ще бъде направено на 30 юли". Въпреки това в късния следобед на 29 юли говорителя на Варненската Районна прокуратура Десислава Йотова съобщи, че изявлението се отлага за "неопределено време". Без мотиви.
Тази непоследователност потвърди и
усещането, че прокуратурата работи под натиск
На 21 февруари т.г., ден след трагедията, станала причина за смъртта на Пламен Горанов, Десислава Йотова даде официално телефонно интервю за "Дневник". В него, независимо че разследването бе току-що започнало, тя разказа в детайли фактите, станали известни на дознанието в първите часове от работата му по случая. "Дневник" публикува текст, съдържащ дословни цитати от записа на разговора. Ден по-късно прокуратурата разпространи неподписано писмо до медиите. В него текстът на публикацията бе обявен за "користна интерпретация" на цитираните думи, а публикуването на фактите, оповестени не от друг, а от говорителят на институцията, квалифицирано като "некоректно, неморално и незаконно".
"Политическата ситуация във Варна е много сложна. Не искаме прокуратурата да налива масло в огъня", обясни Йотова. Но това не попречи на прокуратурата само седмица по-късно да организира пресконференция, за да повтори този път публично всичко, което вече беше обявила за "некоректно, неморално и незаконно". При това
в същата, все така сложна "политическа ситуация".
Докато лекарите от Военноморска болница се бореха за живота на Пламен Горанов,
във Варна се разгаряха битки:
- ГЕРБ правеше всичко възможно, за да се освободи от собствения си избор за кмет на Варна – Кирил Йорданов и да не потъне заедно с него в бурята на многохилядните протести в града.
- В състояние на фактическа война с Бойко Борисов, който сам наложи кандидатурата му за четвърти кметски мандат, Кирил Йорданов търгуваше оттеглянето си от властта с всички средства.
- Паникьосани от ставащото, няколко бизнесгрупировки във Варна също воюваха, за да запазят позициите си. В тази война за първи път след близо две десетилетия те бяха извели по улиците на града силовите си бригади.
- Междувременно в панически опит да спаси морала си Кирил Йорданов започна да свиква внезапни и почти всекидневни пресконференции, които цинично откриваше с угрижена сводка за състоянието на отиващия си Пламен.
На 3 март 36 годишният мъж почина, а ГЕРБ успя да достигне точката на незавръщане по пътя към политическия цинизъм като обяви национален траур в деня на погребението му - 6 март.
В същия ден точно в 12 ч. на обяд Кирил Йорданов подаде оставка, като между другото я мотивира и с думите, че стореното от Пламен Горанов е "страшна стъпка, към която моралният ангажимент е непреодолим".
Хладнокръвната война
на статуквото с умиращия Пламен Горанов започна още на 21 февруари.
Най-напред бе направен опит плакатът с искането за оставка на Кирил Йорданов и Общинския съвет във Варна да бъде скрит от разследващите, за да бъдат скрити мотивите за протеста му.
В първите два дни на драмата няколко местни медии във Варна успешно размножиха слуховете, че Пламен е пламнал при непохватен опит да запали чучело на Кирил Йорданов, че в кръвта му са открити алкохол и наркотици, че е бил неуравновесен, лабилен, податлив на внушения, че е бил придружен от мистериозен втори човек, който го е запалил... Така "контекстът" в който започна разследването, по случая "Пламен Горанов" бе сглобен успешно, макар и набързо.
Делото, образувано от прокуратурата
още на 21 февруари трябваше да разкрие евентуален опит за "подпомагане или склоняване към самоубийство" (чл. 127, ал.1 от НК). Изборът на тази посока за търсене на истината бе изненада.
На 24 февруари, в разгара на битката за запазване на "монополните права" в политиката и икономиката на Варна, в интернет се появи анонимно видео. На него се виждаше как само ден преди да пламне, Пламен Горанов призовава протестиращите пред варненското кметство да скандират: "Долу ТИМ".
Отговорът не закъсня! Пак в интернет и пак анонимно дни по-късно се появи втори клип. Неговото послание удивително съвпадаше с посоката на разследването - "склоняване", "подпомагане"...
Близо триминутният клип, запечатал кадри от същия протест, но от друг ъгъл, трябваше да "покаже" човек без собствена позиция, слаб, податлив на внушения, рупор на чужди гласове, жертва... Професионално обработеният запис показваше как мъж с черно яке и камера инструктира Горанов преди той да застане пред протестиращите: "Чуваш ли бе! Отиди им кажи да скандират "Долу ТИМ", бе!".
Автентичността на тези записи никога не бе доказана. Но така Пламен бе превърнат в
заложник на последната, безскрупулна битка за Варна,
а разследването за случилото се на 20 февруари – бавено, крито и премълчавано.
Сега "политическата ситуация" е вече друга и явно острите черти в "портрета" на Пламен вече не плашат така, както през февруари. Изготвен от следствието той изглежда така:
Пламен Горанов се е вълнувал "от проблемите на гражданското общество и отстоявал законността и справедливостта"; "бил изключително позитивен и прозорлив човек, оптимист"; бил " силен, уравновесен тип (...) с лидерски черти".
Две от последните реплики на Пламен, цитирани в прокурорското разследване, са: "...не съм искал да се самоубивам", "...искам само Киро и ТИМ да се махнат".
Това е! Друго няма.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
