Тече държавен преврат

Тече държавен преврат

© Дневник



От смешното до страшното е винаги една-две крачки разстояние. Особено там, където управлението на държавата представлява наниз от страшни смешки и смешни страшки...


Отначало беше смешно – Пеевски шеф на ДАНС? Тия луди ли са? После стана гнусно – Петко Арнаудов шеф на горското в Странджа? След като той посвети живота си на нейното унищожаване с помощта на документи, сега му даваме и брадва в ръцете?


Оня ден обаче стана страшно. За да разберете колко, нека ви го повторя на европейски език:




На 22 октомври Народното събрание с конституционно мнозинство задължи правителството да извърши поредица от действия, целта на които е да наруши договора за членство на България в ЕС, както и Конституцията на република България. Гласуваното решение беше внесено от неофашистката партия в България, "Атака", и подкрепено както от нейната парламентарна група, така и от цялата група, представляваща Европейската народна партия (най-голямата в парламента), както и от 59 от 79 присъстващи представители на Партията на европейските социалисти. Крайният резултат бе 171 "за" (от 212 регистрирани) и 35 "против". Това мнозинство – най-голямото в българския парламент от десетилетие – има силата в бъдеще да внася промени в конституцията.


Така звучат нещата, казани на човешки – т.е. не на воленски или бойковски – език. Така са вече заприходени във всички външни министерства в Европа, както и в институциите на ЕС. И макар юридически решението да е неизпълнимо – и договорът с ЕС, и конституцията са актове от по-висш порядък от решения на Народното събрание – политическото послание е съкрушително.


В българския парламент заяви своето съществуване почти ¾ мнозинство,
което е против продължаващото членство на България в ЕС


Участниците в това мнозинство изглеждаха радостни и щастливи най-сетне да са заедно. Да са много и силни – по-многобройни и по-силни, отколкото са си представяли, че могат да бъдат, на фона на постоянния тътен "Оставка!". Може би думата е окрилени.


Идилията се развали само защото на окрилените им бяха начукани канчетата. Първо – на групата на БСП, която след конско от страна на лидера на ПЕС Станишев започна да мънка, че се били нещо объркали. Докато социалистите мънкаха обаче, гербистите продължаваха да изригват триумфалистични декларации – до момента, в който бяха привикани в Брюксел, за да си получат тяхната порция бой от началствата в ЕНП. Едва тогава биха отбой, по класическата Бойкова схема: "Не бях аз! Воленчо беше! Той ми оцапа гащичките!"


Дни след триумфа си антиевропейското мнозинство в парламента изглежда разпаднато. Но не е. Защото не е сериозно да разчитаме, че всеки път, когато решат да се окрилят и гласуват нещо против членството на България в ЕС, ще дотича някой да ги върне в правия път. А оставени сами на себе си, депутатите от "Атака", ГЕРБ и БСП очевидно са способни да произвеждат всякакви радващи ги идиотщини.


Защото това ги прави щастливи и горди. Отдавна е известна наклонността на хората да повтарят състояния, които са ги направили щастливи. Затова е очевидно, че


антиевропейското мнозинство в парламента ще се заяви отново по първия възможен повод


– за да се почувстват отново заедно и окрилено. Например да затворят границата и изгонят всички бежанци, да отворят спрените блокове на АЕЦ "Козлодуй", да обявят война на Турция. Някакви такива неща.


Всички замесени имат не само психологическите, но и политическите причини да повторят своя успех от 22 октомври.


Волен Сидеров, когото всички отново бяха отписали, отново изскочи отгоре, както вече веднъж направи през ранната пролет. Дори нищо повече да не стори, на изборите ще вкара доста повече депутати, отколкото има сега. А ако продължи да води антиевропейското мнозинство в парламента, може да мине и ГЕРБ по размер на парламентарна група. Той има интерес всяка седмица да активира антиевропейското мнозинство в Народното събрание.


ГЕРБ също имат интерес да стоят в това мнозинство. Защото, колкото повече се развихря ракиеният патриотизъм, толкова по-слабо звучат критиките към управлението на самия ГЕРБ. След като развява знамето на бунта против изедниците, протягащи кървавите си ръце към родната земя, напоена с кръвта на дедите, какво го интересува Бойко Борисов, че го критикуват за това, че ликвидира българските институции? Какви институции, след като човекът се бори за земята, земята на сите българи заедно?


В личен план и Сидеров, и Борисов имат и друга мотивация. И на двамата им е писнало да ги подритват из Европа. И на двамата им е омръзнало да им говорят някакви неразбираеми неща, като "върховенство на закона" например. И двамата се чувстват много по-добре в неевропейска среда, на изток от Днестър, където нито ги подритват, нито им говорят някакви глупости за някакви права на някакви педерасти...


БСП е малко по-сложен казус. Официалната версия "объркахме се нещо..." е смешна. Объркват се децата в детската градина. Щом социалистите толкова лесно се объркват, какво търсят в законодателната власт? Ако нещо не разбират – защо не питат? И какво ще объркат следващия път?


Истината за БСП е следната. Първо, от първоначалния проект на Станишев за европеизация на БСП остана, цифром и словом, група от четирима човека – онези, които заедно с него гласуваха против нарушаването на договора за членство и на конституцията. Видни негови поддръжници, като Кутев и Буруджиева, безпроблемно и публично се вляха в антиевропейското мнозинство в парламента. Това стана така защото, второ, БСП все пак отказа да стане европейска партия. В чисто психологически и емоционален план нея също я тегли не към хилядолетните катедрални кули около Сена, а към потъналите в мъх и лишеи дървени църквички оттатък Днестър.


Ще рече: много са силни различните мотивации, които доведоха до формирането на антиевропейското мнозинство в парламента. И заради тази си сила,


това мнозинство ще продължи да съществува, произвеждайки все по-фрапантни решения


А имайки предвид каква е природата на това мнозинство, би следвало да очакваме, че всички такива решения ще бият в една цел: прекратяване членството на България в ЕС.


Това се има предвид, когато анализатори бият тревога, че в страната тече държавен преврат. Защото, поне от геополитическа гледна точка е съвършено ясно, че ако България не е част от Запада, ще бъде част от Изтока. Крайната спирка на антиевропейското мнозинство е присъединяването на Република България към различните регионални "евразийски" структури, израждани и ръководени от Кремъл на територията на бившия СССР. В който на два пъти за малко да влезем като "съюзна република".


Подготовката за това е доста напреднала и формирането на антиевропейското мнозинство просто легитимира съществуването на преврата.


Руските финансови и политически интереси вече доминират българския пейзаж.
България вече обслужва директно руски геополитически инициативи


– като например неистовите усилия, които правителството полага, за да загуби делото срещу "Атомстройекспорт", т.е. България да бъде осъдена да плати на Русия милиард и половина. Да не говорим за Южен поток, подписан – както се хвалеше Бойко Борисов – в пряко противоречие с политиките и директивите на Брюксел.


Моделът на управление на България също вече прилича повече на Русия, отколкото на Франция, да речем. Властта работи в интерес на шайка олигарси, които ползват публичните ресурси като свои частни такива. Няма реално разделение на властите. Правосъдие не съществува, както и свобода на словото, тъй като и съдебните органи, и медиите са в ръцете на същите тези олигарси, в чиято полза се управлява.


Не на последно място, превратаджиите вече пробват ефективността на преки действия от типа "Кристална нощ" на Хитлер. В неделя сутринта депутат и активист на БСП предвождаха фашистка шайка в опита й да щурмува окупирания от студенти Софийски университет. Какво им пречи утре да поведат същите свои фашистки привърженици към превземане на президентството? А вдругиден да организират бунтове срещу ЕС и западните посолства, въоръжени с метални прътове и тояги?


Докато неговите съпартийци, с помощ от подопечни и фашисти атакуваха СУ, по радиото Янаки Стоилов призоваваше – който е недоволен, да ходи да окупира домовете на олигарсите и банкерите. Хайде да го кажем пак на европейски език: авторитетен български депутат призова гражданите да нарушават обществения ред и частната собственост, като превземат домовете на други граждани.


Тези хора искат метеж, защото не могат да си представят
как се управлява европейска държава

Червено-кафявият съюз вече стана видим – и в парламента, и в медиите, и на улицата. Какъв е крайният резултат от това, можем да разберем, като погледнем на изток: азиатска диктатура, а не – европейска демокрация.


Преврат тече и въпросът е – може ли да бъде спрян?


На пръв поглед – трудно. Онези българи, които искат продължаване на членството в ЕС, не са представени в парламента. Там е представена тъмната страна на българската душевност – онази, според която на бежанците не бива да се помага, циганите са си виновни сами, с кръв напоената земя не се продава. Това е онзи мрак, в който "европейците" винаги ще останат алчни и хищни чужденци, чиято единствена цел в живота е да прецакат Kleta majka Balgariq. Това не са откровените фашисти, които скандират "Оставка!" под прозорците на президента – тези все още са малцинство. Но това е онова мнозинство, за което европейският човек е или тъпанар, комуто трябва да вземем парите; или изедник, който живее за сметка на отрудения български народ. Но в никакъв случай не е наш приятел или себеподобен – нито ние приличаме на него, нито той на нас.


България катастрофира не на последно място поради факта, че повечето българи ще се съгласят с това мнение, взето напосоки от интернет форум: "Западняците не искат силна България, а бедна, слаба, зависима и ограбвана от техните монополи и олигополи страна, цигански гето на Европа".


Доскоро това българско мнозинство се афишираше само по кръчмите и по фейсбук, защото знаеше, че такива неща не е прилично да се говорят публично. Обаче петчасовият дебат в парламента, в който всички говореха за земята с кръв напоена, за нашите деди и за чужденците-изедници, легитимира това говорене. Не-европейското, ориенталското мнозинство в България вече не се чувства принудено да се крие. Защото най-сетне си намери представителството, в лицето на "Атака", ГЕРБ и БСП. Защото, според конституционното мнозинство в парламента, европеецът наистина е смъртен враг, който иска да ни навреди.


Нека сега, в тази атмосфера някой направи представително проучване и да зададе следния въпрос: "Кой е по-искрен приятел на българите – Европейската комисия или Русия?" Днес, след като парламентът легитимира андрешковското опълчване срещу "Европа", резултатите от проучването ще ви смаят.


Разбира се, всякакви европейски разговори постепенно стават невъзможни. Как да обясняваш на окрилените, че "Европа" означава спазването на договори, а не – меренето на тонове кръв, напоили нечия земя? Как да говориш за институции, когато в главите и на парламента, и на средния българин държавното управление е въпрос само на воля и "сите българи заедно"? Как да отстояваш свободата на словото, когато отсреща и политици, и пияници ще ти кажат, че за иноверци, цигани, соросоиди и педерасти никакви свободи не бива да съществуват?


Как да обясняваш, че националният интерес винаги е бил – винаги, от Раковски, през Каравелов, Левски, Панайот Хитов, Захари Стоянов, Стамболов, Вазов и до днес – България да е част от Европа? Как да обясняваш това, след като отсреща ще ти креснат, че "европейците" винаги са били врагове?


Тези българи мислят като руснаци,
а не – като европейци


Нямат причина да се опълчат срещу обръщането на държавния кораб към Москва. И са повече от нас, както през Възраждането повечето българи не са имали проблем с живеенето в рамките на Отоманската империя...


Националният интерес е представен в парламента единствено от... ДПС. Това не е достатъчно, по очевидни причини. Някой – който и да е, стига да е в публичното и институционалното пространство – трябва да се заеме с отстояването на този национален интерес. Защото излизането от ЕС и влизането с някой съюз оглавяван от Путин – което е и крайната спирка на Атака, БСП и ГЕРБ – не е национален интерес. Защото е национално предателство, поне според Раковски, Левски, Стоянов, Стамболов и т.н.


В първите няколко дни на преврата, на терена на националния интерес стоеше единствено президентът. Макар пряко избран от народа – и носещ съответната легитимност – той обаче не е достатъчен, за да спре обръщането на националния кораб към степния Изток. После дойде студентската окупация и нещата започнаха да изглеждат малко повече спасяеми.


Защото


част от причината за това, мнозинството българи да смятат "европейците" за свои врагове
е катастрофата в образованието


Българското училище ти набива в мозъка "България на три морета" (не, че ти казва, кои са моретата...) и ти обяснява, че славяните предимно са лежали по блатата и са дишали през сламки – но не ти казва, защо трябва да има конституция, що е демокрация и какво става, ако няма разделение на властите. Затова фактът, че бунтът влезе на територията на образованието е от изключително значение. Там са корените на българската азиатщина и затова е важно точно там да се внесе пожарът на бунта – да се види, какво се спотайва из сенките, да се изгорят паяжини и пратят плъхове по дупките им.


Президентът и студентите пазят, ни повече,
ни по-малко, самата България


предадена катастрофално от законодателната, изпълнителната, съдебната и медийната власт. Ако президентът и студентите паднат – пада Републиката.


Ако обаче спечелят – ако България не напусне ЕС и не влезе в състава на подопечните на Кремъл територии – в някакъв следващ момент ще трябва да се заемем с превратаджиите, формирали антиевропейското мнозинство в парламента. Откак има национални държави в Европа, с превратаджии се говори само по един начин – кратко, ясно и решително.


Разбира се, ако превратаджиите надделеят, те с нас ще си говорят по същия начин.


Това, уважаеми, е изборът оттук насетне; и никой повече не може да си позволи лукса да се прави на дръж-ми-шапката...


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK