На какво може да ни научи случаят с "русия ангел"

На какво може да ни научи случаят с "русия ангел"

© Reuters



Авторът проф. д-р Георги Киров е от Института по невропсихиатрична генетика в Кардиф. Мултинационален консорциум, ръководен от него, стигна до разкрития за причините за появата на шизофренията, съобщи неотдавна БНТ.


Когато русата Мария беше намерена в ромски катун в Гърция, решихме, че е отвлечено българче. В други европейски страни предположиха, че детето е или от Източна Европа, или от скандинавските страни. Но какво се случи? "Русият ангел" се оказа ромче.


Е, как така едно хубаво русо и синеоко момиче може да е ромче, как е възможно да има роми, които изглеждат като нас? Добър повод да се замислим дали част от разликите, които виждаме между етноси, не се дължат и на социалната среда. И наистина генетично не сме толкова различни (говоря като генетик със специален интерес в популационната генетика). Има няколко гена, които определят цвета на кожата, косата и очите, при които различни варианти дават разликата в цвета. Иначе




българи и роми не са толкова по-различни 
от българи и шведи


например. И наистина, помислете какво става с осиновените ромски деца, дали не стават хубави чернооки българчета?


Чудим се кое е по-добро за Мария: да се върне при биологичната си майка, която няма средства да я гледа добре, да се върне при жената от Гърция, която явно не създава прилични условия за живот, или да се даде на приемно семейство от друг етнос. Но ако се даде на друго семейство, какво да правим с другите ромски деца, които нямат късмета на Мария да станат известни, но живеят в същата мизерия.


Този случай ни дава шанс да се замислим за живота на ромите, за причините, довели ги дотам, и дали има изход от тази ситуация. Едва ли може да виним само ромите за тяхното положение. Да, исторически те не са се вградили в обществото, затънали са в най-бедните му слоеве, образованието им страда и води до още по-силна дискриминация, заради което е трудно да намират работа, нямат пари, някои започват да крадат и просят и това още повече влошава отношението на обществото към тях.


Това е порочен кръг, от който не се вижда изход: те са извън обществото и


нещата само ще се влошават, 
ако нещо не се промени драстично


Какво трябва да се направи? Мерките би трябвало да са ясни, макар че изпълнението няма да е лесно и ще отнеме много години. На първо място трябва да поставим образованието, включително и за възрастни. След това идва осигуряването на работни места. Когато тези мерки проработят, ще дойде закономерно и третата промяна: внедряването в обществото. За целта трябва съгласуване на усилията на неправителствени, правителствени и ромски организации, и общо намесата на гражданското общество. Звучи утопично, но нямаме избор.


Тези които мислят, че има алтернативни варианти (които не мога да споменавам), да ги премислят внимателно.


След две поколения българи и роми
ще са еднакви на брой


Някой очаква ли, че половината население на една страна ще се остави да бъде втора ръка хора, затворени в гета, или че другата половина ще толерира такова разделение през 21-вия век в Европа? Дали ще приемем да живеем в общество, където майки зарязват децата си, защото нямат пари да ги гледат?


За щастие сме в Европа и подобни програми ще получат сериозна подкрепа от ЕС, най-малкото защото проблемът засяга целия континент. А ние трябва да разберем - събратята на Мария могат да станат част от обществото, ако животът им се промени.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK