© Георги Кожухаров
Кадър от протеста на националистически сдружения срещу настаняването на бежанци в България тази неделя (3 ноември)
Препубликуваме текста от блога "Леви мисли за десни дни" с позволение на блога. Авторите му уточняват, че са "анархистки блог, за да не ни бъркат с разни други "леви" недоразумения. "Леви" мисли сме, защото сме със социална насоченост, а не с партийни окраски. И защото от синьото дясно до черното и кафявото има твърде малко нюанси".
В една вечер две млади момичета са наръгани с нож. Едното в Хасково, другото в София. Едното умира, а другото е в болница с опасност за живота. Убитото момиче е жертва на българин. Жестоко нараненото, казват, на чужденец.
Това е разликата между двата случая. Единият е криминална хроника. Едно от многото убити, изнасилени и бити момичета, на които не обръщаме внимание и повдигаме рамене, защото са жертва именно на сексисткото, хетерономно и патриархално българско общество, където насилието (физическо и психическо) над жените е нормализирано и превърнато в леснопрглъщаемо ежедневие. Където заливанията с киселина от вярващи, че дадена жена е тяхна собственост, бяха епидемия, но не предизвикаха масова обществена реакция. Където жената е учена да бъде послушен и добър придатък към мъжа.
Другият случай е национален въпрос. Той се превръща в
повод за заплахи за погроми и открити искания за "прочистване" на страната от чужденци и мигранти
Всички такива са поставени под общ знаменател, всички са изнасилвачи, убийци и крадци. Неонацистите от ВМРО и Национална съпротива зоват за кървава отплата и самоогранизирани патрули, които да "изметат" улиците. Самоглорифицираният образ на "нас, българите" се противопоставя на този на "другите" – "нецивилизовани" "диваци", с "арабско-африкански" произход, убийци и изнасилвачи. Маргинални фигури от сцената на политическата проституция вдигат гневен глас и с пяна на уста фантазират на глас български еквивалент на кафяите ризи, който трябва да "наложи ред", ако държавата не го направи. Вестници и електронни сайтове излизат със заглавия от рода на "Арабин направи на решето млада българка на пъпа на София!", а ченгетата заливат улиците, вживяващи се в ролята си на кучета следотърсачи, претърсващи центъра на града за тъмно или светлокафяви хора, опасни по презумпция. "Атака" марширува в Елхово. Приятели с арабски произход не смеят да излязат от домовете си.
Единствената разлика между двата случая е, че нападателят при втория не е българин.
Трагедията на момичетата не е от значение за отмъстителите. Гневът и пенестите речи не биха били там, ако тя беше наръгана от българин. Те се случват само и единствено, за да захранят мелницата на омразата, от която живеят групи като ВМРО, АТАКА и Национална съпротива. Страхът е техен специалитет и те знаят как да го използват, капитализирайки на гърба на кръвта на едно невинно момиче, за да могат утре отново да легитимират присъствието си в електоралния цирк. Момичето за тях е средство. Фактите – само и единствено използвани, когато са в полза на реториката на омразата, която е единствената, която владеят. Защото днес са мигрантите, вчера бяха българските роми и турци. Утре ще са левичари и анархисти. Така е работил, работи и ще работи фашизмът. Той има нужда от враг и страх и без значение дали врагът е истински или въображаем, фашизоидите имат приготвена своята жълта звезда, готови да окачат на ревера на всеки враг на "нацията" и "българщинАта". Уви, тази реторика намира достатъчно последователи в нашето общество на открити и гардеробни фашисти.
Нощта е затаила дъх в болезнено очакване…
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
