Кристиан Таков: Който бездейства – предава себе си. Бъдещето си. Децата си

© Велко Ангелов, Капитал

Публикуваме едно към едно обръщението на доцент Кристиан Таков, преподавател по гражданско право в Софийския университет, в началото на похода на справедливостта в неделя. Той застана на стълбите пред Ректората и заяви, че "битката е безкрайна, ежедневна, а напредъкът ще ни се вижда бавен".

Отсреща имаме хора,

• Които наричат честността "наивност";
• Които бълват по форуми, но ги е срам от имената си, та ги крият;
• Които мразят Ранобудните студенти заради смелостта им и заради собствената си пъзливост;
• Които не разбират, че нещо може да се прави не за пари, а за идеал.

Само ги вижте, на какво приличат:

• Ректорът на УНСС приканя студентите си да емигрират и плаши, да ги заключи.
  • Рефлекси от предишната му месторабота.
• Депутат от БСП предвожда мутри и фашисти да поругаят Университета и да го опръскат с кръв.
  • Рефлекси от 1925 година
• Председателят на църковното настоятелство на св. Александър Невски уволнява дръзналия да бие камбаната за Деня на будителите. Иначе казано – епископ Тихон въдворява тишина.
  • Липса на рефлекси и неспособност за рефлексия.

Като ги гледам, се сещам за думите на Max Liebermann – "не мога да изям толкова, искам да повърна".

Да не забравяме обаче, че изброените са просто слуги на скрити господари.
Което не значи, че са безобидни.
Което обаче и не значи, че трябва да ги мразим. ЗАЩОТО:
Те се хранят от омразата ни и растат върху й. Не им я давайте и не рушете себе си. ЗАЩОТО:
Не за омраза, а за погнуса са достойни – и то не те, а делата им.
Различавайте човека от делата му. Тях дамгосвайте, него привличайте.
Не отричайте никому шанса да се покае, поправи и развие. С омразата си го гоните по пътя на злото. ЗАЩОТО:

Дори да победим с омраза – как после ще живеем с нея? ЗАТОВА:

• Не клеймете тия, които не мислят точно като вас, като предатели, като платени, като комунисти и като каквото друго там си ненавиждате;
• Не правете списъци с врагове – оставете тоя специалитет да си го ядат ония, които си го умеят;
• Бъдете будители, но не будете никого силом;
• И не размахвайте юмрук, а протегнете ръка.

ИНАЧЕ:

Ще заприличате на тях. И те ще победят завинаги.

Не можем да забравяме и друго – че злодеите десетилетия наред градят безумно социално неравенство, от което оскотяват и прекалено богатите, и унизително бедните. Богатите се самозабравят. Бедните стават страхливи, отчаяни и затова – безразлични. Те не ни припознават като свои защитници и нашата битка не смятат за своя. Тази пропаст между имащи и нямащи е съпричинена от партията, която колкото по левее на думи, толкова по корпоративна става на дело. Затова няма да приканвам, да викаме "Оставка", а ще призова непрестанно да си повтаряме думите на Александър Кьосев "Така повече не може". И да правим така, че повече да не могат.

Те се страхуват. Панически. Ядат се един друг, бягат в "тежка чужбина". Започват да хапят наоколо. И – защото злостта е емоция, която умеят твърде добре – ще хапят и след години. IGNORE. Няма безплатен обяд. Може и вас да ухапят. Показвайте белезите си. С гордост.
И ги разобличавайте. С мъдрост, смелост и неотклонност. Така от безсилната ярост ще преминем към справедливия гняв.

Не когато сме много. А когато сме достатъчно.

Протестът вече е успял и продължава да успява с всеки ден, в който:

• Не стихва;
• Намира нова форма;
• Назовава конкретно опозорено име;
• Препречва поредното безобразие;
• Осуетява наглост.

Успява всеки ден, в който:

• Ги е страх, да влизат през парадния вход;
• Се боят, да водят стенограма за срещите си;
• Лъжите им се разобличават, а сценариите – провалят;

Успява всеки ден, в който на тях е по-трудно, а ние дишаме по-свободно.

Битката е безкрайна, ежедневна, а напредъкът ще ни се вижда бавен.
Посоката обаче е ясна за всекиго. И затова всеки трябва да участва.

• Там, където е.
• С каквото може. 
• По какъвто начин реши.

А който бездейства – предава себе си. Бъдещето си. Децата си. Да не каже после, че не е разбрал.
Прочее, ОСТАВКА!