Бимбилистанска журналистика

Бимбилистанска журналистика

© Дневник



Препубликуваме очерка "Бимбилистанска журналистика" от портала "Култула" със специално позволение на редакцията. Те уточняват, че текстът на Георги Марков излиза за първи път и това става с любезното съдействие на Любен Марков. 


Ако съществуването на държавата Бимбилистан в наше време представлява един от парадоксите на историческото развитие, то съществуването на бимбилистанската журналистика е не по-малко парадоксално явление всред постиженията на човешкото слово. Макар по форма и някои общи белези бимбилистанската журналистика да наподобява нормалната световна журналистика, тя съществено се различава от нея до степен, отхвърляща основните й принципи. Например принципът за бърза и точна информация в Бимбилистан е обърнат точно наопаки. Нещото, което се появява в бимбилистанските средства за масова информация, не е нито бързо, нито точно, нито пък е информативно.


Исторически бимбилистанската журналистика бе създадена не за да отговари на елементарните човешки нужди от обмяна на информация и идеи, а




за да служи като инструмент на режима в неговата тясна пропагандна работа


Диалектическото откритие, че не съществува обективно отразяване на факти, доведе до най-основния бимбилистански принцип, че всеки факт трябва да бъде отразяван според изискванията на момента. 


И тъй като за режима изискванията в различните моменти са различни, то и отразяването на съответните факти е различно – до пълно противоречие. За бимбилистанската журналистика например никога не е представлявало проблем да се отмята от ярко прокламирани твърдения, след което да отрече отново самото отмятане и т.н., без въобще да се интересува кое е истина и кое не е. Това навежда на мисълта, че ако световната журналистика най-общо казано се явява източник на познание в по-малка или по-голяма степен, то бимбилистанската журналистика цели обратното – да възпре познанието и да унищожи познавателния процес. Но тъй като човек, макар и бимбилистанец, притежава естествена склонност към познание и естествено любопитство към околния свят,


бимбилистанската журналистика просто подменя представите за този свят, като често измисля несъществуващи факти


Затова по своята същност бимбилистанската журналистика не е връзка между отделния човек и света, а обратното – стена, която прегражда погледа на човека към света. Така че може да се каже, че тази журналистика е противопоставяне на естествените човешки нужди и оттам изобщо на човека. Нравствените аспекти на това противопоставяне на бимбилистанската журналистика на обикновения човек са още по-красноречиви.


Да започнем с това, че бидейки създадена и плащана от чужда държава, журналистиката на Бимбилистан прокламира като най-висш патриотизъм верността към чуждата държава.


Така например Бимбилистанското радио започва главния си осведомителен бюлетин в осем часа и половина вечерта със съобщение къде е бил съветският посланик през деня. Дали той е посетил бимбилистанското те-ке-зе-се, или пък е приел някой виден бимбилистанец. Едва след него идва ред на дейността на бимбилистанския президент или министър-председател. Върху първите страници всички бимбилистански вестници информацията за СССР надхвърля далеч всяка друга информация и така създава впечатлението, че Бимбилистан е далечна затънтена провинция.


В цялото свое съществуване бимбилистанската журналистика е произвеждала единствено хвалебствени материали за СССР и никога, дори и с най-лекото загатване, не е дръзнала да хвърли критичен поглед върху съответната страна. Точно обратното – на принципа по-католик от папата и по турчин от султана бимбилистанската журналистика е надминала в своето патосно венцехвалене на СССР самата съветска журналистика. Така например във вестник Бимбилистански поглед от декември миналата година, точно в момента, когато СССР закупи 15 милиона тона зърнени храни от САЩ, за да облекчи последствията от катастрофалната реколта (която доведе до уволнението на министъра на земеделието), въпросният вестник помести материал, в който твърдеше колко сигурно е изхранването на съветското население и че, цитирам, съветският гражданин яде далеч по-добра и по-разнообразна храна от гражданите на Западна Германия, Франция или Великобритания. Приведени са статистически данни за калории, от които следва, че човек просто трябва да съжалява бедните граждани на Западна Европа, които едва ли не гладуват, и трябва да завижда на преситените съветски хора. Но това е само малък пример от бимбилистанската журналистическа практика.


По-възрастните граждани на Бимбилистан знаят, че през цялото си съществуване


тяхната журналистика е уеднаквявала думата "съветски" с християнската дума "свети"


която е израз на богомолно преклонение. Бимбилистанските вестници и радио бяха най-силните и фанатични блюстители на култа към личността, като в най-голяма степен взеха участие в създаването и налагането му. Едва ли някога в човешката история е бил издаван вестник от четири страници, в който името на Сталин да е споменавано във всичките му варианти над триста пъти. Достатъчно е да отворите бимбилистанския партиен официоз от 21 декември 1949 г. и да започнете да броите.


Но освен кучешка вярност към чуждата държава въпросната журналистика поддържа подобно ниво на вярност и към представителите на тази държава, които са назначени да управляват Бимбилистан. Тя представяше и представя тези управители почти с ореола на светци, които живеят на далечен и недостъпен Олимп и никога по никакъв начин не могат да грешат . Въпреки катастрофалните грешки в икономиката на Бимбилистан тази журналистика никога не престана да пее венцехвални химни за управителите и особено за президента. Неговият портрет неспирно шества по бимбилистанските вестници, където същевременно върви и безкрайно цитиране на мъдростите, които той е казал с клишето "както ни учи другарят" или "както каза другарят". Някои от бимбилистанските журналисти неизбежно придружават цитата с възклицанието: "Каква мъдрост! Каква сила! Каква прозорливост!" А миналата година вестник Бимбилистанска култура нарочно или случайно помести на всяка своя страница портрета на дъщерята на президента, която бе сложена да управлява бимбилистанската култура. Нормалният западен читател би се запитал: "Защо пък на всяка страница?", но това си остава една бимбилистанска тайна.


И пак в това чисто нравствено отношение се очертава и друга разлика между бимбилистанската журналистика и световната журналистика. Ако последната смята за свое неотменимо право да се рови в задния двор на всяка дейност, да издирва нередности, закононарушения, престъпления и злоупотреби на всякакво ниво, да критикува и иска отговорност от най-висши хора, да поставя дори президента на най-силната страна в света на подсъдимата скамейка, то бимбилистанската журналистика отново е на обратната страна. Една от нейните главни функции е


да размазва, прикрива или премълчава казаното и да премълчава каквито и да е грешки и престъпления на управляващата каста


и на всеки, който се отъждествява с бимбилистанския режим. В замяна се приемат и се поместват критични материали само срещу обикновени хора или дребни служащи, които най-често са изкупителната жертва за греховете на големите. Нито едно от бимбилистанските средства за масова информация – вестници, радио и телевизия – няма свое лице и свой характер и представлява папагалско отражение на режима. Затова никога по своя инициатива никой вестник не е дори докосвал каквато и да е значителна тема от живота в Бимбилистан. В замяна тази журналистика дава пълно предпочитание на измислени и фалшиво приповдигнати теми като т.нар. трудов героизъм, интернационален патриотизъм, творчество с името на партията в уста или сантиментални словоизлияния на тема "От Витоша по-високо няма".


Никога в своето съществуване бимбилистанската журналистика не е проявявала каквото и да е искрено и честно отношение към съдбата на обикновения човек там, към неговите проблеми, към страданията му и радостите му, към истинските му интереси. Едва ли има друг пример в историята на световната журналистика на такова категорично пренебрежение спрямо истинския живот на обикновения човек.


Истината за живота е покрита с дебел пласт от празна идеологическа фразеология 


Тук трябва особено дебело да се подчертае, че отношението на бимбилистанската журналистика към народа в Бимбилистан е отношение към малоумни или недоразвити същества. Формата и целият стил на тази журналистика сякаш са предназначени само за хора с незавършено второ отделение. Тонът винаги е елементарно поучителен, пропаганден, който не поставя и не развива никакви въпроси, а предлага на читателя и на слушателя заучаването на готови отговори, които не търпят никакво съмнение. Бимбилистанската журналистика заема позата на неоспорим проповедник, който от високо ръси със снизхождение своите премъдрости. Но дори когато понякога тази журналистика се опитва съзнателно да се приближи до човека, тя не съумява поради формата си да ни представи нещо друго, освен някакво ограничено и осакатено същество, което просто повтаря клишетата на самата журналистика.


Бивайки по предназначение чисто пропаганден инструмент, бимбилистанската журналистика разви познатия си помпозен стил, който уеднаквява всичките й произведения. Меко казано,


всички уводни статии и централни материали изглеждат сякаш не са писани от човешки същества, а от разцентровани компютри, които работят главно със суперлативи


Всички материали си приличат като две капки вода, както всички броеве на вестниците са невероятно подобни. Някои изследователи на бимбилистанската журналистика дори внушиха идеята, че по същество един бимбилистански вестник се препечатва всеки ден, като само датата се сменя. Това явление те нарекоха "антивестник". И то не е далеч от истината, защото много рядко в бимбилистански вестник се появява нещо интересно за четене. Според една статистика средноинтелигентен бимбилистански гражданин прочита партийния официоз за около 55 секунди, от които 42 секунди принадлежат на спортните колони. Грамадната част от гражданите използват вестниците главно и преди всичко за запълване на разни хартиени нужди и биха предпочели мастилото им да е по-качествено.


Преди години един от водачите на режима в Бимбилистан заяви, че му се "повдигало от "лошия вестникарски език". Въпросният водач си отиде, но езикът на вестниците остана възможно най-лошият български език, който някога е съществувал. Както вече казахме главното му оръжие са суперлативите, използвани и в двете посоки. Но ако в славословието и превъзнасянето на разни живи божества бимбилистанските журналисти си служат с патоса на пубертетни гимназисти, то в отношението си към враговете следва твърде досадна комбинация от каруцарски ругатни и псувни плюс истерични проклятия и в добавка куп милиционерски епитети. Забавно е човек да проследи как бимбилистанската журналистика понякога употребява целия си арсенал за славословия и ругатни за един и същи човек. Например водачът на една съседна на Бимбилистан страна близо 4 години бе наричан "народен герой", "верен син на работническата класа", "велик вожд", "гордост на славянските народи" ,олицетворение на мъдрост и достойнство" и т.н. После същият водач внезапно бе обсипан с канонада от епитети като: предател, кръволок, изменник на социализма, куче, свиня и т.н.


Както се вижда не само от този пример, от хиляди подобни бимбилистанската журналистика леко и безусилно скача от една в друга крайност. В цялата си близо 32 годишна история тази журналистика е произвела хиляди исторически обективно доказани лъжи, защитавала е огромни грехове, превъзнасяла е страшни престъпления и венцехвалила световни престъпници,


обидила е грамаден брой невинни честни хора, но НИКОГА, абсолютно НИКОГА тя не се е извинила никому 


Това изяснява до голяма степен моралния облик на бимбилистанската журналистика.


Естествено тя се произвежда от бимбилистанските журналисти, които са на брой около 3 хиляди, имат свой съюз и клуб, където се готви много добре. Макар и да произвеждат монолитна журналистика, тези журналисти не са съвсем монолитна маса. Грамадната част от тях, разбира се, са хора, които, така да се каже, нямат нищо общо с класическото понятие журнализъм. Те са било амбициозни партийни членове, които желаят да се обезсмъртяват чрез перото, било негодни за друга работа партийни дейци, било обикновени хитреци, които са намерили по-лека работа. На пръсти се броят ония от тях, които имат талант и призвание за журнализъм, но са ограничени, затворени и обезличени от неизменния калъп на бимбилистанската журналистика. В добавък, към всяка редакция съществува силно ядро на бимбилистанската държавна сигурност, която контролира напълно цялата дейност.


Онова, което веднага бие на очи пак в сравнение със световната журналистика, е, че в цял Бимбилистан няма нито една що годе голяма журналистическа личност. Ако всяка страна на света има своите големи коментатори или репортьори, в Бимбилистан всичко е сива, безлична маса, която покорно и раболепно служи на режима. Интересно е все пак да се отбележи, че някои от бимбилистанските журналисти са взаимствали прийоми, използвани от класическата жълта преса като например цитиране вън от текста, преиначаване на думи и мисли, приписване на намерения, инсинуации и други почтени трикове за борба с врагове.


В заключение трябва да се каже, че почти няма нормален човек в цял Бимбилистан, който да взима сериозно информационните и нравствени претенции на местната журналистика. И тъй като по своя ум и интелигентност обикновените граждани на Бимбилистан надвишават значително нивото на журналистиката в тяхната страна, те сами си намират пътя на истината.

Коментари (37)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Салмонела
    Салмонела
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    Пеевски, Бареков, Йовчев, четете ли?
    Май са ви обучавали в Бинбилистан...

    УСПЕШНА НОВА ГОДИНА!!!
  2. 2 Профил на Karla c Україна Hanneman
    Karla c Україна Hanneman
    Рейтинг: 688 Весело

    Хехе , много добре е , че точно Дневник го публикува

    To Crush Your Enemies, See Them Driven Before You, And To Hear The Lamentation Of Their Women!
  3. 3 Профил на Мойше. Деактивирах си акаунта! Толкоз!!!!
    Мойше. Деактивирах си акаунта! Толкоз!!!!
    Рейтинг: 583 Неутрално

    Бимбилистански виц: Какво ново във вестника?
    -Датата.
    А какво е вярно във вестника?
    -Цената му.

    I REFUSE TO JOIN ANY CLUB THAT WOULD'VE ME AS A MEMBER!
  4. 4 Профил на the_sceptic
    the_sceptic
    Рейтинг: 740 Неутрално

    Поздравления за публикацията!

    Младите хора, които не са живели или не помнят тоталитаризма, не могат ДА СИ ПРЕДСТАВЯТ абсурда на живота в изкривената действителност на институционализирана лъжа.

    За съжаление, кукловодите на днешна България много добре помнят тотатитарното общество, бидейки активни участници в него, и се мъчат да изковат действителност, в която всеобщата лъжа някак съжителства с модерността и членството в елитния клуб ЕС. Уродливостта, която Георги Марков е усетил толкова добре и която го отвращава толкова много, е присъщо състояние и на съсела, и на пашата, и на бея, и на злодея, и на гоце, и на телохранителя.

  5. 5 Профил на Митака
    Митака
    Рейтинг: 374 Неутрално

    "Истината за живота е покрита с дебел пласт от празна идеологическа фразеология" , това е непреходно

    Rock on!
  6. 6 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 1964 Неутрално

    На 10 ноември вечерта случайно по Канал 1 засякох британски документален филм за Георги Марков. Харесвам много "Задочни репортажи за България". Прочетох я на 16 години, тогава работех през лятото в печатница и издадоха книгата. До голяма степен тя повлия на възгледите ми за България.
    Та за филма - през януари 1990 без предупреждение е пристигнала жена му, Анабел Маркова. Срещнала се е с другаря Лилов. Искала е да й дадат досието на Георги Марков. Мазният комунист я е уведомил прочуствено, че веднага ще се погрици за това. По- късно г-жа Маркова разбира, че досието е било унищожено още същия ден....Радвам се, защото съм сигурен че този мръсен боклук сега гори в ада!

    The best way to predict the future is to invent it.
  7. 7 Профил на The Core
    The Core
    Рейтинг: 740 Любопитно

    Ами заслужава си да го прочете човек!
    Също така си заслужава да направи и аналогиите с днешния ден и днешната журналистика, а аналогиите са прости!
    Например:
    СССР = Николета Лозанова.
    ЦК= Гащите на Златка
    ТКЗС= циците на .. коя да е и т.н и т.н. и т.н и т.н.
    За десерт - Главен Журналист на Бимбилистан=Бюреков.

    ПП: До сега не е измислена система, която да предотвратява "развъждането" на простаците!
    Проблема е изцяло на онези, които ги търпят!

    Ние обичаме да сме сред природата, защото тя няма мнение за нас! Ницше
  8. 8 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 740 Неутрално

    На мнозинството акъла нема да им дойде.

  9. 9 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4481 Гневно

    До коментар [#6] от "virakocha":

    ++++++++++
    Дано си прав!

    klimentm
  10. 10 Профил на The Core
    The Core
    Рейтинг: 740 Гневно

    До коментар [#6] от "virakocha":

    Много пъти съм казвал, че Лилов трябваше да бъде обесен и даден на кучетата още през 1990-та!!!
    Ако не беше той - и днешният Станишев нямаше да го има!

    Ние обичаме да сме сред природата, защото тя няма мнение за нас! Ницше
  11. 11 Профил на Цензуриран от антибългари.
    Цензуриран от антибългари.
    Рейтинг: 527 Весело

    Опс. Ами сегашната журналистика каква е ? Включая абсолютно всички.

  12. 12 Профил на naka2911
    naka2911
    Рейтинг: 479 Неутрално

    И сега пак си е така.....Ама какво да се прави, Бимбилистан си смени господарите и журналистите се ориентираха....трябва да се яде

  13. 13 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2040 Неутрално

    "обидила е грамаден брой невинни честни хора, но НИКОГА, абсолютно НИКОГА тя не се е извинила никому
    Това изяснява до голяма степен моралния облик на бимбилистанската журналистика."

    Позволявам си да допълня, че от друга страна НИКОГА не е отразявала престъпленията на определени, свързани с нея хора и това е не по-малко свидетелство за нейния морал.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  14. 14 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3101 Неутрално

    Георги Марков трябва да се изучава в училище!

  15. 15 Профил на Dehumanizer
    Dehumanizer
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    Той плати с живота си за тези текстове. 35 години по-късно нещата в народната република не са се променили.

    «Высокоэффективная экономика при отсутствии реальных политических и гражданских свобод - хрустальная российская мечта.»
  16. 16 Профил на Мърмор
    Мърмор
    Рейтинг: 1079 Неутрално

    [quote#11:"bluescreen"]Опс. Ами сегашната журналистика каква е ? Включая абсолютно всички.[/quote]
    [quote#12:"naka2911"]И сега пак си е така.....Ама какво да се прави, Бимбилистан си смени господарите и журналистите се ориентираха....трябва да се яде[/quote]

    Най-сетне част от истинските въпроси и отговори.

  17. 17 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1522 Неутрално

    водачът на една съседна на Бимбилистан страна близо 4 години бе наричан "народен герой", "верен син на работническата класа", "велик вожд", "гордост на славянските народи" ,олицетворение на мъдрост и достойнство" и т.н. После същият водач внезапно бе обсипан с канонада от епитети като: предател, кръволок, изменник на социализма, куче, свиня и т.н.
    ***************

    За кого става на въпрос, за Тито ли?

    Иначе, за статията +++++++++++++

    Лошото е, че и в момента има доста вестници, които наподобяват бимбилистанските.

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  18. 18 Профил на matera
    matera
    Рейтинг: 669 Неутрално

    До коментар [#2] от "Karla ОСТАВКА Hanneman":

    Рабоотническо дело не е интелктуален вестник,а предназначен за колхозники-за това е в Дневник!

  19. 19 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 1964 Неутрално

    Комунистите много мразят Георги Марков. Защото "Задочни репортажи за България" е смазваща за тях книга. Разбива на пух и прах цялата им пропаганда. Имам два любими репортажа. Единият е за безмозъчното Софийско море, следи от което още може да се видят в София. Другият е за Георги Димитров - вожда и учителя който всъщност е изключителен простак, селяндур и алкохолик.

    The best way to predict the future is to invent it.
  20. 20 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 1964 Неутрално

    [quote#17:"VеnRus 2008 #писнамиотвас"]За кого става на въпрос, за Тито ли? [/quote]

    Сталин, Тито, Димитров!
    Сталин, дупка, Димитров!
    дупка, дупка, Димитров!

    The best way to predict the future is to invent it.
  21. 21 Профил на Nyama Znachenie
    Nyama Znachenie
    Рейтинг: 479 Неутрално

    Чудесен текст, но за отдавна отминали времена, та си е чиста манипулация тъкмо една спонсорирана от чужда фондация "независима" медия да ни го припомня...

    Днес, в демократична България, "бимбилистанската" журналистика се вихри освен по спонсорираните "независими" медии и по основните телевизии (повечето частни, собственост на чужди и наши олигарси...)

    Та повече подхожда един съвременен текст:

    През 1903 г. американският медиен магнат Уилям Рандолф Хърст привикал своя най-добър специалист по Латинска Америка и му възложил да отрази предстоящата революция в тогавашната колумбийска провинция Панама. Журналистът плахо възразил, че не очаква подобни събития. Вестникарският бос отговорил: „Твоята работа е да отразяваш събитията. Моята работа е да ти ги осигуря!“ В случая Хърст осигурил революция, която по една случайност обслужила интересите на САЩ за ползването на Панамския канал (с което Колумбия никак не била съгласна!) А журналистът си свършил работата - в серия от кореспонденции описал борбата на панамците за свобода...

    В края на 1989 г. светът съпреживя първото революционно тв риалити. Румънската революция беше предавана на живо с всички „екстри“ - тежки сблъсъци, сърцераздирателни писъци, окървавени лица, трупове, включително извадени от моргата тела на отдавнашни покойници. И досега не е ясно къде точно премина границата между спонтанността на разгневените и режисьорската намеса, както и дали инсценировката на кръвопролитията не прикри брутален държавен преврат. „Наистина по-късно си даваме сметка, че нещата не са били точно такива, а може би са били съвсем обратните“ - написа проф. Ивайло Дичев след двайсет години. В чудесното си есе „Румъния като огледало“ той направи важната уговорка: „Трезвият рационален поглед назад е далеч по-скучен от преживените на живо страсти, докато сме вътре в сценария... В света на телевизията емоцията винаги ще печели, а ние винаги ще се хващаме.“

    Винаги ще се хващаме?

    Призна го дори опитната Лара Логан от американската телевизия CBS. Тя предаваше на живо събитията от площад „Тахрир“ в египетската столица Кайро. По-късно тя написа: „За миг беше възможно да си представя, че гледам как самата революция се развива в реално време. Все едно самата аз бях там... почти. Но разбира се, не бях. Можех да видя какво показват камерите, само дето голяма част от важните неща оставаха невидими.“ В един момент, казва Лара, тя не знаела какво се случва по улиците на Кайро. И изпитала огромно притеснение, че може би, без да го прави умишлено, заблуждава драгите телевизионни зрители... Нямам представа дали българските й колеги, отразяващи „бунта на масите“, са изпитвали подобно притеснение, но е факт, че мнозина от тях участваха и участват в тежка манипулация на действителността. Опитвайки се да представят медийната картина на протестите за реалност, те дори започнаха да си вярват, че правят история. Едни - от наивност и глупост, други - по поръчение от работодателя, трети - за да градят кариера. Но така или иначе тези „журналисти“ извършиха и продължават да извършват предателство и спрямо професията, и спрямо справедливата разгневеност на почтения човек от наистина отвратителното статукво.

    Нека припомня.

    В началото протестът беше вдъхновяващ, защото имаше неоспоримо основание - назначаването на фигура като Делян Пеевски за председател на ДАНС. Недоволството се изразяваше с вкус, а всякакви опити то да бъде компрометирано биваха парирани и осмивани. Лека-полека

    на улицата се промъкна нездрав патос

    който противопостави „умните, интелигентните и красивите“ на „унизените и оскърбените“ от февруари. Включването на пиарски и рекламни агенции в ролята на организатори на ивенти и пърформанси запрати недоволството в тресавището на бутафорията. Постепенно, но всъщност твърде припряно, върху гнева се накачулиха политици, бизнесмени, медийни фактори, които провидяха в него шанс да се завърнат на сцената като „алтернатива“. Без да предлагат такава, но заклеймявайки „другите“, те се етикетираха като принципни и морални борци срещу олигархията, окупираха протестите и малко нещо ги превърнаха във фарс. Е, не им се получи, макар че в техния отбор открито заигра президентът. Избран (или по-скоро назначен) от предишните управляващи и кръговете зад тях, той направи всичко възможно да прелее енергия към залинелите протести с призив за предсрочни избори. Но отново нищо не стана, защото „кучето е по-умно от опашката си - ако опашката беше по-умна, тя щеше да размахва кучето“ (по филма „Да разлаем кучетата“). Казано иначе, операцията не успя, тъй като

    беше проведена глупаво и нахално

    С наближаването на очакваната парламентарна ваканция се случи и очакваното. На 23 срещу 24 юли пред Народното събрание бяха инсталирани предварително подготвени за хвърляне павета, предварително беше предвиден и бял автобус за извеждане на депутатите, дискутиращи по актуализацията на бюджета. По-важното: предварително бяха разставени телевизионни камери, за да може точно в 22 часа, когато започват късните новинарски емисии, „сблъсъкът“ да бъде предаван на живо. Абсолютно същото се повтори на 12 ноември, когато в 19 часа (заковано, предвид централните новини!) камерите отразиха как се упражнява полицейско насилие срещу „възмутените граждани“. За целта няколко от „протестиращите“ задърпаха металните заграждения около парламента, стигна се до провокирани от самите „демонстранти“ разправии с полицията. А по-рано през деня получихме снимка на исусоподобен младеж с окървавена вежда на фона на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“.

    Фалшът изби до страхотевичност

    когато в интернет започна да се споделя фото на 15-годишна ученичка, която прегръща полицай. Той й бил казал: „Дръж се, всичко ще бъде наред!“, пък тя се била разплакала и му казала... Каквото и да му е казала, драги телевизионни зрители, тази ученичка е невинна. Осъдими са единствено печените политически манипулатори, които си въобразиха, че могат да ни преметнат с елементарни трикове. Те бяха убедени, че сме глупави или оглупели - до степен да не виждаме какви интереси стоят зад протестите. Или да не си задаваме въпроса кой направлява брадатите окупанти на Ректората, които се подиграват с университетската автономия. Да не питаме какво се е случило с шестстотин и няколко преподаватели, които са се подписали в тяхна подкрепа. И да не придиряме на внушения като „Децата ни се борят за нов морал“...

    Впрочем повечето „деца“ са на по 30 години и са залостили като талибани Ректората на СУ. Телевизиите ги отразяват напълно безкритично, защото така изисква „мейнстриймът“. Камерите им предават разгневени тълпи, при положение че пред парламента са се събрали не повече от хиляда души. По-неприятното е, че някои медии умишлено представят организирано събрани политически активисти, както и собствените си служители за лица на гражданското общество. Есетата, снимките и случайно заснетите видеа от „сблъсъците“ с властта обикалят социалните мрежи и се подемат от световните агенции. Пропагандната теза за полицейско насилие се натрапва постоянно, нищо че представлява абсолютна измислица. Преди дни издателят Гриша Атанасов, който засне „нахлуването на полиция“ във Факултета по журналистика и масови комуникации, обясни, че всъщност е снимал няколко униформени лица, които са влезли в сградата, за да отидат до... тоалетна.

    Не, не защитавам правителството, както ме упрекват някои бивши приятели. Възразявам единствено срещу манипулацията. Съжалявам, приятели мои, но става дума за лъжа, която иде да остави впечатлението, че край парламента се разиграва битка с ракети „земя-въздух“, все едно Израел обстрелва „Хизбула“ в Ивицата Газа (по колегата Александър Симов). Младите, умните, красивите и интелигентните просто лъготят, а

    телевизиите ни баламосват

    Пред очите ни се разиграва преврат на едната половина от статуквото срещу другата половина на статуквото (по колегата Веселина Седларска). Впрочем за фалша, опакован като бунт за морал, има само една дума - подмяна. И ако за нещо ме боли, то е заради онези, които искрено вярват, че участват в революция и че тук е възможна смислена промяна.

    Любослава Русева

  22. 22 Профил на stein
    stein
    Рейтинг: 843 Весело

    А какъв бимбилистански прогрес има из бимбилистанските вестници за времето на бимбилистанската демокрация! Г. Марков да беше го видял, нямаше да повярва...

  23. 23 Профил на boby1945
    boby1945
    Рейтинг: 838 Весело

    Поредната алабалистика от оня свят! Задушница мина преди две седмици, челешовата е чак през май!!!

    Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....
  24. 24 Профил на dnk
    dnk
    Рейтинг: 581 Неутрално

    До коментар [#11] от "bluescreen":

    за твое съжаление, баш всички на включва

    Моралът не е порок!
  25. 25 Профил на niko_tin
    niko_tin
    Рейтинг: 426 Неутрално

    [quote#17:"VеnRus 2008 #писнамиотвас"]водачът на една съседна на Бимбилистан страна близо 4 години бе наричан "народен герой", "верен син на работническата класа", "велик вожд", "гордост на славянските народи" ,олицетворение на мъдрост и достойнство" и т.н. После същият водач внезапно бе обсипан с канонада от епитети като: предател, кръволок, изменник на социализма, куче, свиня и т.н. [/quote]
    Не, наистина, за кого става въпрос? За Саддам, Кадафи или Асад?

    Ваш отец е дявола и вие изпълнявате похотите на отца си Когато говори лъжа говори свое ибо той е лъжец и отец на лъжа А как Аз истина говоря, не вярвате Ми
  26. 26 Профил на niko_tin
    niko_tin
    Рейтинг: 426 Неутрално

    До коментар [#21] от "petrov9":

    Благодаря за поста. Любослава Русева го е казала съвсем точно, нито да добавиш, нито да извадиш.

    Ваш отец е дявола и вие изпълнявате похотите на отца си Когато говори лъжа говори свое ибо той е лъжец и отец на лъжа А как Аз истина говоря, не вярвате Ми
  27. 27 Профил на .......
    .......
    Рейтинг: 426 Весело

    [quote#21:"petrov9"]Чудесен текст, но за отдавна отминали времена, та си е чиста манипулация тъкмо една спонсорирана от чужда фондация "независима" медия да ни го припомня.[/quote]

    само това да беше написал - щеше да е достатъчно
    А Георги Марков е сложна сплав .......
    трудно поддаваща са на анализ..

    някога прочетох "Репортажите" , както и
    "Момичетата на Варшава" , "Когато часовниците са спрели"..."
    в апокрифен вариант , на пишеща машина ,

    много истина , примесена с не по-малко двойнственост , внушения и пр алабалистики

    всеки има право на мнение , но както казваш да се пуска истината за отдавна отминали времена , в опр. медия поражда въпроси...... които нямат нужда от отговори

    в момента има дефицит на публична реторика - казваща истината и Георги Марков се използва удачно

    матряла има нужда от балсам за душата , от зрелища , като няма хляб
    *****
    има поговорка: за перфорирано ду*е няма цяр........
    а на комунистите Изобщо не им пука за тези "репортажи" -

    Съспенса им е основно оръжие

    След КТБ Накъде Ли.....ДАНО е само КТБ !!!
  28. 28 Профил на grand funk railroad
    grand funk railroad
    Рейтинг: 1090 Любопитно

    Нещо да се е променило?

    Parmi ceux qui n'ont rien à dire les plus agréables sont ceux qui se taisent. Coluche
  29. 29 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1306 Весело

    Виц от татово време: Защо американците стъпиха на луната? За да могат да видят най-дребния шрифт на вестник Работническо дело... Новината наистина беше съобщена на 4-та страница (последната) с много дребен шрифт. Новините от СССР - на първа. С едър шрифт. Сега има доста вестници, е доста различни от отразеното в статията, които много ми напомнят на Бимбинистан. Поне по дезинформацията. И по успешните усилия баба Тонка от Горно Нанадолнище да гласува според "общественото мнение"...

  30. 30 Профил на stephanco
    stephanco
    Рейтинг: 456 Разстроено

    [quote#28:"grand funk railroad"]
    Нещо да се е променило? [/quote]
    НИЩО !!!
    Народите, които не се поучават от историята си са осъдени да я повторят.
    И именно затова Истините от Истинската история на България съзнателно се крият и потулват от управляващите!

    P.S. Chapeau pour votre signature!

    Честността е най-добрата политика! Българите ставаме все по-прости, все по-бедни, все по-болни и все по-малко ...
  31. 31 Профил на Реми
    Реми
    Рейтинг: 794 Неутрално

    Жалко, че толкова малко от нас са прочели този силен и по неповторим, уникален начин поднесен "разрез" на най-невероятното качество на човешкия интелект, а именно: субективното отразяване на възприятията от обективната действителност. И както винаги, Марков предполага неколкократен прочит преди анализ на написаното.....

    Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето
  32. 32 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 636 Неутрално

    На практика, у нас всичко е бимбилистанско! За жалост! Голяма част от народа свикна да живее " с главата на долу" и се страхува да си стъпи на краката и да погледне от висотата на ръста си! Отново казвам: за жалост!

    goblenka
  33. 33 Профил на ivanovx
    ivanovx
    Рейтинг: 8 Неутрално



    „02.1977 г.
    Лондон
     
    Драги Митко,
     
    Извинявай, че малко забавих отговора си на последното ти писмо, но просто нямах време да седна да ти пиша, пък и вече намразих всякакъв вид писмовна дейност, след като трябва да прекарвам вероятно две трети от времето ми, дадено от природата – върху пишеща машина. Благодаря ти много за желанието ти да бъдем заедно, което много би ме радвало, но не се обадих на Захариев, нито имам намерение да му се обаждам. Причината е, че докато не ме изгонят от Би Би Си, по-добре да стоя тук, защото смяната, както знаеш добре, ще бъде най-проста илюстрация на нашата поговорка „Пременил се Илия – пак в тия”. Второ, струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същия вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации. От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности.
    Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.
    Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н.. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите. Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити. Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат „да, сър!” И затова на тебе ти е ясно например защо всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания… а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче.
    Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички и англичани, и германци смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.
    За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите – източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен.
     
    Знам, че въпросът ти е естествено – А ЗАКЪДЕ СМЕ НИЕ? КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ?
     
    Най глупавото би било да се лъжем, че нещата не са такива, каквито са. Най-непростимото би било да се гръмнем. Отговорът е много прост – ние трябва да продължаваме да бъдем точно това, което сме били – луди. Защото това е формата на живот, която най-добре ни приляга, защото ние сме родени за нея и защото е най-висша привилегия на природата – ДА НЕ БЪДЕШ КАТО ТЯХ. И струва ми се, че цялата красота на живота, че ако щеш целият му смисъл (нали красотата е смисъл), като че е заложен в лудостта на лудите. Всичко наистина голямо и красиво, което и природата и хората са създали досега, е изблик на тази лудост, която според мен е самата същност на МОЖЕНЕТО.“

    Из Писмото на Георги Марков до Димитър Бочев
     
    http://valentinfortunov.com/wordpress/%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2/

  34. 34 Профил на ggg41308177
    ggg41308177
    Рейтинг: 382 Неутрално

    До коментар [#21] от "petrov9":

    Е,Русева се нарежда до Дачков и Патрашкова.Винаги ще има такива.

  35. 35 Профил на ggg41308177
    ggg41308177
    Рейтинг: 382 Неутрално

    До коментар [#33] от "ivanovx":

    Точно за това писмо до Димитър Бочев англичаните го убиха.Мамицата им империалистическа.

  36. 36 Профил на bahtijar
    bahtijar
    Рейтинг: 8 Весело

    До коментар [#21] от "petrov9":
    Днешна "демократична България"? Шега, нали?

  37. 37 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 8634 Неутрално

    много хубава статия , вкоято разпознавам вестниците от преди 30 г. .тогава почти всички статии започваха с " априлския плунум " или " през тази петилетката " , " линиятя на партията " .....времената бяха такива , и ние работниците вярвахме на всичко .да сте виждали някой работник да е посетил държава освен СССР ? ами няма . но и сега си имаме бимбилистански журналисти пък и политици .





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK