"Опорните точки" – атрофия на публичността

От митинга на БСП и ДПС в подкрепа на кабинета "Орешарски" на 16 ноември

© Велко Ангелов, Капитал

От митинга на БСП и ДПС в подкрепа на кабинета "Орешарски" на 16 ноември



По методите им ще ги познаете


Демокрацията легитимира два основни начина, по които един политически субект може да печели симпатията на гражданите – добро разбиране и добро решаване на техните проблеми. Когато това е налице, политическият процес е прозрачен, рационален и удовлетворителен за широката публика.


Тези демократични методи за генериране на гражданска подкрепа са недостъпни за политически субект, който е затънал в корпоративни и други задкулисни интереси. Той може да разширява своето влияние като внася "шум" в естествения ход на политическия процес, на който разчитат неговите опоненти и създава мрежи от зависимости, базирани на личните особености, цели, интереси, хобита, социална, професионална, етническа и пр. принадлежност на индивида. Поради това, олигархията блокира публичния политически процес и го замества със зони на влияние, контролирани с помощта на дезинформация, манипулация, купуване, изнудване, заплахи и т. н.




Прилагането на подобни, по същество непублични механизми за влияние върху обществото, дълбае разделителни линии между политиците, между гражданите, между едните и другите и с това създава предпоставки за насъскване на едни групи хора срещу други. Постига се двоен деструктивен ефект: нищо не подозиращи обществени групи се превръщат в несъзнателни "промоутъри" на нечисти политически интереси и се отварят невидими пролуки за корпоративните и други задкулисни интереси.


Този тип правене на политика в крайна сметка легализира олигархическата идилия и заклеймява критиките срещу нея като заплаха за политическия консенсус, националното съгласие и единство. (Да си припомним какво се криеше зад евфемизма "национално отговорен капитал" и как същия мотив изплува наскоро при обсъждането на мораториума за продажба на земеделска земя.) За да се доведат нещата докрай, критиците на тази идилия се сатанизират и/или окарикатуряват, а на техните последователи се натрапва усещането, че са върнати на изходно положение. Това циклично попарване на демократичния устрем на гражданите и символично възстановяване на статуквото е машината, която за двайсетина години "изстреля" на Запад над един милион българи – предимно сред по-младите, по-образованите и по-предприемчивите.


Въстанието срещу посткомунистическото статукво


Сегашните протести, обаче, вървят към разкъсване на непубличните политически цикли на прехода. Ето и някои от причините:


- Загубата на перспективи и демографският колапс постепенно некротизират територията на страната и мобилизират дълбинните самозащитни механизми на обществото. Изчистването на политическия живот от нерегламентирани връзки и зависимости се превръща във въпрос на живот и смърт за България.


- Натрупаният опит от лъжите на политическите партии след 1989 г. вече изкристализира в едно ново гражданско самосъзнание, фокусирано върху моралната чистоплътност на политическите субекти. Оттук и упоритата съпротива срещу всякакви опити за оглавяването на протестите от партии и лидери. Ако във февруарските протести все пак имаше отделни лица, които се опитаха да яхнат гребена на вълната, настоящите протести не излъчиха временни и не допуснаха самозвани представители. Не случайно, управляващите партии на непубличното статукво се стараят да опорочават тези протести като правят всичко възможно да изкоренят представата за тяхната партийна непорочност. Нещо повече, същите тези партии пред очите ни се стремят да извличат най-големите политически дивиденти от протестите, използвайки ги като претекст за дискредитиране и обезкървяване на основния им опонент - ГЕРБ.


- Само за 5 месеца, протестиращите обсипаха управляващите с невероятно интелектуално разнообразие от идеи, лозунги, художествени послания, публична сценография, акценти и т. н., каквото не успя да натрупа целият 24-годишен преход. Такава пъстрота и неизтощима креативност не може да се купи с пари, не може да се предложи от никоя партийна централа, от никаква неправителствена организация, от никакъв център на никакви сили за сигурност. Това е творческият потенциал на един народ, въстанал срещу сивата корумпираност на посткомунистическото статукво.


Диалогът е невъзможен


Двата модела на правене на политика, за които пледират протестиращи и управляващи, правят невъзможен диалога между тях. Протестиращите искат да сложат край на срастването между политическата и икономическата власт, опорочило целия период на прехода, персонализирано от скандалните назначения и изказвания на управляващите. Последните не реагират на аргументите нито срещу модела на прехода, нито срещу самите тях като еманация на този модел.


Сигналите, които излъчва "кулата на властта" разстилат пред очите ни истинските категории, които господстват в нея и които по един парадоксален начин потвърждават основателността на протестите:


(1) протестите са платени (идейните мотиви са непознати за управляващите партии);


(2) протестиращите са организирани от ГЕРБ (не може да излезеш на улицата без партийно поръчение);


(3) протестиращите са лентяи, алкохолици, вечни студенти, менте-интелектуалци, вандали (идеята за активния гражданин се отъждествява с различни категории пропаднали хора, които предпочитат да се шляят и рушат, вместо да работят);


(4) отделни разпознаваеми протестиращи се свързват с лица, олицетворяващи олигархичния модел на управление, срещу който се протестира (няма смисъл да се протестира, след като протестите са инспирирани от представители на същия модел);  


(5) протестиращите са малко (истината, която те изразяват, имплицитно се представя също като пренебрежимо малка);


(6) протестиращите не предлагат алтернатива (няма смисъл от оставка - управляващите партии пак ще спечелят изборите или, в противен случай, ще съборят новото правителство с други протести. Налице е пълна абдикация от идеята, че от тези партии също се очакват морални алтернативи на сегашните им ръководства, програми и манталитет).


Разбира се, никакви стойности на тези пунктове не биха били уважени от правителството като основание оставка.


Те целят да опорочат протестите, да дискредитират протестиращите, независимо колко млади и образовани са те и да не позволят техните послания да заразят цялото общество. Тези пунктове предизвикат разцепление в обществото, отварят пролуки за фашизоидни националистически формации и насочват отново към същия "изход" – възстановяването на "националното единство" под сянката на нова олигархическа идилия около партията-майка.


Традицията "опорни точки"


"Опорните точки" от изминалата седмица само конкретизират разгледаните пунктове и разголват скандалното отношение на управляващите към политическата криза:


(1) управляващите работят систематично за дискредитирането и потушаването на протестите, а пренебрегват съдбоносната тема, която те повдигат;


(2) депутатите не трябва да имат собствено мнение за кризата, а да я оценяват съобразно общи за всички инструкции;


(3) МВР (?!) дава опорни точки на депутатите от управляващото мнозинство;


(4) предоставената информация не е професионална, тъй като не дава обективна картина в проценти и тенденции, а подбира и генерира факти, удобни за партийната пропаганда на управляващите.


Това поставя дълга поредица от въпроси: Кой е истинският център на властта? Деполитизирано ли е МВР? Какво място имат исканията на гражданите при вземането на решения от властта? Има ли място в парламента за личната съвест и преценка на един депутат? Какво бъдеще пред обществото чертаят управляващите при такова отношението към истината? И т. н.


Подобни "опорни точки" не са новост за управляващите. В началото на кризата централата на БСП изпраща опорни точки, разясняващи на депутатите как да оправдават назначаването на Пеевски и как да аргументират либерализирането на тютюнопушенето в заведенията. Очевидно, колкото по-стара става БСП, толкова повече забравя опорите на идеалите и се осланя на чисто материални опори, независимо от техния морален статус и последици за обществото, стига да я държат "на крака".


Шифърът към всички подобни "опорни точки" е закодиран в един не много известен документ от началото на прехода, който разкрива цялото разбиране на БСП за политическата борба. Предлагам този документ в пълния му текст, защото той отговаря по един гениално синтетичен начин на въпроса, как преходът бе подменен, защо не се появиха лидери с общопризнат авторитет и какви противодействия трябва да очаква всеки, който дръзне да се противопоставя на идилията, в която тъне българската политическа олигархия в продължение на четвърт век.


Сканираните указания до организациите на БСП през 1991г.

© Дневник

Сканираните указания до организациите на БСП през 1991г.


Документът от началото на прехода:


"До всички партийни организации на БСП


УКАЗАНИЕ ЗА ПО-НАТАТЪЧНАТА РАБОТА НА ОБЩИНСКИТЕ


И МЕСТНИТЕ ПАРТИЙНИ ОРГАНИЗАЦИИ НА БСП


След минималната загуба на изборите през 1991 г. не трябва да се губи самообладание, няма място за тревога и страх от загубата ни. Напротив, казаното от А. Луканов – и когато губим ние пак печелим, важи с всичка сила, особено за нашите организации, претърпели неуспех в изборите. За това, горе главата и на работа, защото след не много време правителството на СДС ще падне и ще има нови избори. Подготовката за тях е изцяло във ваши ръце затова спазвайте всичко, което има в тези указания!


1. Не се противопоставяйте явно на решенията, които се вземат с мнозинство от противниците – СДС или СДС, ДПС, СДС – център, БЗНС.


2. Търсете хора от техните редици, които имат амбиция за директори, началници и други. Предлагайте сътрудничество (тайно), обещавайте и няма да се противопоставяте на техните желания и предложения.


3. Много важен момент в работата на общинските съвети е да се поставят наши хора начело в групите на СДС, ДПС, СДС – център, БЗНС.


4. Ако има лица, които не можете да контролирате или не се поддават на по-горните предложения за кариера в работата, намерете начин те да бъдат отстранени и компрометирани пред обществото. Компрометирането в никакъв случай да не става от хора от БСП. Това трябва да стане от нашите в СДС.


5. Търсете и внедрете в редиците на СДС деца и внуци на АБПФК, бивши членове на БКП (по възможност млади хора), лица, които са назначени от нашите правителства до 1991г. директори и началници, лекари, учители, управители на фирми.


6. Там където в местните КС на СДС има водачи с изграден обществен авторитет, направете всичко възможно те да бъдат отстранени и на тяхно място да се наложат нашите хора, предпочита се те да оглавят партиите в СДС и оттам целия местен КС на СДС.


7. Да се избират лица, лежали в затворите за криминални престъпления и да им се оказва необходимата подкрепа, за да влязат в КС на СДС. Те да се ползват с неафиширана наша подкрепа.


8. Внедрените от нас лица – да се подкрепят неофициално и да не им се пречи, напротив, да се използват срещу онези местни лидери, които могат да обединят отново хората и да попречат на изборната ни победа в предстоящите избори.


9. Да се използват всички възможности на изпълнителната власт (кметове, зам. кметове и представители на общински съвети), които са от СДС за компрометиране. Опитайте да запазите нашите кадри в общинската администрация. Да не се завършва или да не се започва ново строителство там където кмета е от СДС.


10. Да се образуват инсценировки с предварителни сценарии, следствия и съдебни дела срещу лица водили активна предизборна кампания срещу БСП. Да бъдат разпространявани слухове за тези лица в негативен порядък.


11. Важна основна задача е да се получи разцепление в редиците на СДС, да се избере ръководството на СДС, което да е съставено от наши подставени лица и да няма обществен авторитет.


Това са задачите. Решението им трябва да започне веднага, защото изборите са на прага ни.


Организация "Отпор" към ВПС на БСП


Авторът е професор по политология в СУ "Свети Климент Охридски"


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK