Нови леви в "Гардиън": Българският протест се нуждае от нещо повече от "Оставка!"

Нови леви в "Гардиън": Българският протест се нуждае от нещо повече от "Оставка!"


Първоначално демонстрациите бяха многохилядни с участници от целия политически спектър и с настоявания за оставка на правителството. Постепенно протестите станаха по-малки и бяха похитени от групи, които съзряха в тях начин да съживят антикомунизма от 90-те години. Протестиращите започнаха да призовават за "европейски ценности", "морал в политиката" и "истинско скъсване" с комунистическото минало. БСП успя да организира контрапротестно движение, да устрои поне два огромни митинга и ситуацията стана патова - правителство и опозиция споделят едни и същи обществено-икономически възгледи, но се замерят с кухи обвинения."


Сигурно мнозина ще си помислят, че става дума за друга държава, а не за България. Но така е представена ситуацията от Жана Цонева и Георги Медаров (част от движението "Нови леви перспективи") в зоната за свободни коментари на сайта на лондонския вестник "Гардиън". Ден по-рано изданието публикува репортаж от студентския протест в София, дело на репортера Кит Джилет, който започваше така: "Нещо се прекърши в България тази година. Гняв от корупция и връзкарство, младежка безработица от 28.7%, ниски заплати и малко възможности да си намериш работа, което кара квалифицираните българи да си търсят работа в чужбина, и усещане, че онези във властта прекалено дълго поставят личните си интереси пред тези на страната - всичко това се сля тази година в един дълъг пулс на гнева." 


Цонева и Медаров (заедно с Мадлен Николова) са от т.нар. група "Нови леви" и имат собствен блог, на който преди две седмици публикуваха статия "Окупацията между алтернативите и безизходицата на "Оставката" със същата теза: "Протестите постепенно бяха монополизирани от антикомунистически активисти на шепа маргинални десни партии, съответно се свиха драстично и стабилизираха правителството."




Коментарът им в "Гардиън" е със заглавие "Оставка!" - Българските протестиращи се нуждаят от по-добър призив". За неизкушен в българските драми и особености читател на британското издание обаче картината, описана от Цонева и Медаров, изглежда така:


- "Масова обществена мобилизация срещу антикризисната политика, бедността и поскъпването на тока свали дясноцентристкото правителство през февруари"


- "Независимият Пламен Орешарски стана премиер, подкрепен от социалдемократи (БСП), либерали (ДПС) и крайнодесни ("Атака")"


- "Орешарски, технократ, е най-известен като един от архитектите на валутния борд, наложен на България през 1997 г. като част от програмата на МВФ за спасяване на страната от валутен колапс и хиперинфлация. България скочи от врящия тиган в огъня, принудена да приеме режим на безкрайни съкращения дълго преди Гърция и останалата част от Западна Европа."


- "През 2000 г. Орешарски зави политически към социалдемократите, стана твърдолинеен неолиберал и си спечели лоша слава с въвеждането на плосък данък."


Авторите разказват как протестът е навлязъл в нова фаза с окупирането на Ректората миналия месец и как дясната опозиция (ГЕРБ и Реформаторският блок) видяла в това продължаване на кампанията си. "Когато хората видяха този потенциал, имаше много натиск от партийни активисти в окупацията тя да изостави интелектуалните си цели и да се фокусира върху оставката на правителството и нови избори. Първоначалното радикално съдържание на окупацията беше пренебрегнато от медиите и се възцари старата парадигма "комунисти срещу антикомунисти". Но окупацията любопитно не приема силния антикомунизъм. Когато се присъединиха към протестите, студентите отказаха да скандират "червени боклуци". Друга ключова разлика е, че в окупирания университет не беше издигнато и една знаме на ЕС за разлика от уличните протести."


Според Цонева и Медаров студентите "насочиха гнева си срещу безкрайния "преход" към демокрация с неговата мизерия и корупция", както и срещу статуквото, стилът на окупацията бил вдъхновен от движението "Окупирай Уолстрийт", но "цената на съживяването на (уличните) протести беше непоправимата загуба на интелектуалното съдържание на първоначалната фаза на окупацията, която трябва някак да вдъхне живот на собствените си цели и посока".


"Основният призив на протестното движение "Оставка!" не може да мобилизира хората, което и намалява популярността на протестите", пишат от авторите. Според тях студентите могат да предложат радикално нови и интересни решения на проблемите на обикновените българи отвъд дебата от времето след 1989 г.


Статията завършва с предупреждение, че ситуацията е деликатна и податлива на радикални решения при отсъствието на разумни варианти. За илюстрация Цонева и Медаров цитират един от най-известните европейски марксисти и комунисти от началото на ХХ век, Антонио Грамши: Когато умира старият свят, а новият още не се е родил, е време за чудовища.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK