Колко струва Чехов?

На площад "Славейков"

© Георги Кожухаров

На площад "Славейков"



"Дневник" препечатва текста от портала "Култура"


Днес, във втория ден на Панаира на книгата в НДК, където книголюбците ще дишат една седмица чист кислород, където е светло и топло, където виждаш познати и приятели, където се сещаш за предишните панаири на книгата, сещаш се как всяка година си минавал оттук, сещаш се как този Панаир на книгата е бил нещо като ос на живота ти през годината – през годините! – и как пред очите ти израснаха хора, които превърнаха грижата за книгата в своя съдба: като Милена Ташева, която запомних първо от несъществуващата вече книжарница "Писмена", а после я видях като сторък кадър на софийския офис на "Жанет 45"; или колежката й, ветеранката Елка Шен; или Христо Блажев, който създаде в интернет държавата "Книголандия", а после в издателство "Изток-Запад", и поредица за българска проза; или как пред очите ми децата на Пановците – Любо, Валери, Цанко и Коцето – от издателство ПАН също пораснаха и започнаха да продават и те на щанда в дните на панаира; та казвам, да споменем с добра дума днес, в седмицата на Панаира на книгата, на топлия и светъл Панаир на книгата и другите.




Онези, които не са на светло и топло.


Хората, които продават книги на улицата.


На "Славейков".


На тротоара.


Сега в текста ще нахлуе малко зимен студ. Няма как.


Това са моите приятели Ваньо и Пламен, чиято сергия на "Славейков" се намира точно срещу входа на Столичната библиотека. Те знаят всичко за живота на книгата. Обядват на крак. Слушат концертите на слепите музиканти до светофара. И така минават дните им, в крепостта им от книги.


Пламен напуска крепостта само когато трябва да води дъщеря си на уроци по цигулка. Сигурен съм, ще дойде ден, когато малката цигуларка ще попорасне и в ръцете й ще попадне "Балада за Георг Хених". И чак тогава тя ще разбере какво е представлявала истинската работа на баща й.


Ваньо и Пламен не ходят на премиери, не слушат дълбоки слова. Защото са в окопа. На улицата. На тротоара. Но за сметка на това знаят всичко за деветте живота на книгите. Защото са виждали момчета и момичета с калъфи с музикални инструменти в ръка как се приближават до сергията им и питат за "Балада за Георг Хених".


Това е моят стар приятел Еди Батов, който също държеше сергия на "Славейков". Понякога през лятото вземах една бира за мен и едно шишенце водка за него и сядах зад прецизно подредената сергия да си побърборим. Но новите наеми му се сториха непосилни и той, един вид, "се пенсионира".


Ако може да се използва тази дума за вълка, за лисицата или за орела. Или за Еди Батов, неистовия читател.


Години наред Еди Батов беше първият човек, който ми се обаждаше навръх Нова година да ми честити. Миналата година, след като изчезна от "Славейков", пропусна обаждането. Но тия дни го срещнах на улицата. Беше отслабнал, накуцваше.


– Тази година да се обадиш – казах.


– Абе бяха ми спрели телефона. Но тая година ще се обадя.


Разделяме се. Аз се обръщам и го виждам в гръб – стопен, накуцващ. Един от най-големите познавачи на фантастиката, на криптоисторията. Без титла, без дисертация.


Или Тушков, продавачът на книги от "Кристал". Освен книжар той е и писател. През годините издаде две тънички книжки – "Студеното око в мен" и "Караманци". През 90-те години написах един разказ за него – "Стрелочникът". Той излезе в книгата ми "Ези-тура".


Ето разказът:


Стрелочникът


На Тушков


Гената живее в един висок блок в "Младост-1". Блокът прилича на роман от култов автор – с един вход, с неработещи асансьори и с издраскани с мръсни думи стени.


Гената е стрелочник. Дава дежурства на една малка гара, където влаковете не спират. А иначе пише. Преди години издаде една тъничка книжка. Критиците тогава го потупаха окуражително по рамото и даже му връчиха наградата за дебют. Наградата представлява мъничък бронзов "Пегас". Гената всеки ден лъска статуетката с тебешир и тя свети като златна.


Гената се грижи сам за двете си хлапета. Щерката, по-голямата, е отличничка, но синът доста го ядосва.


Понякога се отбивам да го видя.


– Пишеш ли? – питам го.


– Не – казва ми той и преглъща, а жилите по врата му стърчат като на бурлак. – Само за парното дължа петстотин лева. Телефона също го прекъснаха. Как да пишеш? Вече си продадох цялата библиотека. И Пегаса продадох. И Чехов продадох.


– Чехов не биваше да го продаваш – казвам.


Гената живее на дванайсетия етаж. От прозореца му се вижда пътят за летището.


– Трябва да потеглям – казва ми той. – Пак съм нощна. Имаш ли цигара?


Давам му кутията и ставам да си ходя. Навън се е смрачило. Отново вали сняг и зимата изглежда безкрайна. Колите едва пъплят по улиците. Цариградското шосе прилича на чалга – само дупки, киша и мрак. Слизам на хотел "Плиска", за да се прехвърля на рейса за вкъщи. Преди това обаче решавам да обиколя сергиите с книги. Отдавна не си купувам никакви книги, само зяпам.


На едно място виждам сините платнени гръбчета на шестте тома на Чехов и започвам да бърша снежеца от тях.


– Нещо да ви помогна? – пита увитата в шалове продавачка и изтрива с ръкав носа си.


– Ще ги взема – казвам. – Колко струват?


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на МъдиУотърс
    МъдиУотърс
    Рейтинг: 418 Неутрално

    ...
    хм..
    "Стрелочникът" ми хареса ...
    кратко, много точно... това е сила...
    Бравос !

    ходя по въже, не ми ръкопляскайте - това е моят път. Сложил съм костюм на клоун, за да ми се смеете, когато падна...
  2. 2 Профил на Beyond
    Beyond
    Рейтинг: 1034 Неутрално

    Много ми хареса!

    TAKE THE RED PILL!
  3. 3 Профил на Olga
    Olga
    Рейтинг: 367 Неутрално

    Хубаво е, че пише, откъде е препечатън текста Благодаря, че не крадете и вие, като повечето!

  4. 4 Профил на jj_jj
    jj_jj
    Рейтинг: 213 Неутрално
  5. 5 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3827 Неутрално

    Браво напълни ми душата,браво !

    klimentm
  6. 6 Профил на 1_chrome.
    1_chrome.
    Рейтинг: 1239 Неутрално

    Хареса ми! И ми напомни, че още книги чакат да бъдат пренесени.

  7. 7 Профил на fany_shanell
    fany_shanell
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Да, защото панаирът на книгата има и друга страна - и тя е преди всичко комерсиална.

  8. 8 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2046 Неутрално

    Много обичам площад "Славейков", книжарите, градинката и църквата "Св. Седмочисленици", малките улички, които ги обграждат. За мен тук е сърцето на София.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK