ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът и активността са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник"

Протест и смисъл: Така се живее

Неда Узунколева в с писателя Георги Господинов след края на четенето



Неда Узунколева спечели първа награда в конкурса за есе на тема "Протест и смисъл". Той беше организиран от Ранобудните студенти. В журито бяха писателят Георги Господинов и експертът по медийно право проф. Нели Огнянова, които участваха и в обявяването на наградите и в разговора след четенето на есетата в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски" във вторник следобед. Третият член на журито бяха студентите Адриана Иванова и Диляна Видева (с един глас), по чиято идея се организира конкурса (повече за конкурса и победителите прочетете тук).


"Дневник" ще публикува първите пет наградени есета в следващите дни, а след това и текстовете на останалите участници (четете ги в специалната тема "Протест и смисъл"). Започваме с победителя (болднатите акценти са на редакцията).


Неда е студент първи курс "Скандинавистика", искала е да учи актьорско майсторство, но е останала втора резерва и след това е избрала тази специалност, споделя тя пред събралите се в Аулата да чуят победителите. Минути след това, когато на въпрос отговаря, че няма да пробва отново в НАТФИЗ, студенти, преподаватели и слушатели в залата въздъхват с облекчение, защото след като са чули есето й, всички се надяват Неда да продължи да пише. "Дневник" ще ви разкаже повече за нея в бъдеще. Приятно четене: 




Иран
Момиче участва в студентското движение първите дни на революцията.
"Имах тъмничар. Той ме изнасилваше, постоянно. Когато дойдоха вкъщи, казаха на майка ми, че трябвало да ме вземат за разпит. Съвсем нормална процедура, увериха я. Дори й обещаха да ме върнат след няколко часа. Минаха 3 години, а аз още бях там, в килия, голяма колкото ковчег."


Трийсет избягали от режима севернокорейци разказват.
Син Дон Хеке е роден в концентрационен лагер. Майка му и брат му били екзекутирани пред очите му след опит за бягство. На 22 години му отрязали пръст, защото изпуснал шевна машина.
Преди екзекуциите на осъдени им натъпквали устата с камъни, за да не могат предсмъртно да извикат нещо против режима.


Надзирател пребил до смърт шестгодишно момиче, след като намерил в джоба му пет царевични зърна.
България, 1944 - 1989


Милкана Мошанова
"Когато започнаха изселванията, ме арестуваха от Държавна сигурност, искаха да разкажа всичко за баща ми. Ама аз млъкнах. Толкова много ме биха, че съм загубила съзнание – разказаха ми после, че са ме изхвърлили зад управлението на тротоара. И един турчин ме е метнал на рамото си и ме е носил през целия град до лекаря, за да видят всички какво се е случило... Остана ми и този спомен - че не можех да имам деца."


Абдулатиф ал Мухлим е бивш капитан във флотата на Саудитска Арабия, а в момента работи като журналист. В своя статия той казва: "Гладът, убийствата и разрушаването в тези арабски държави са причинени от същите ръце, които се очаква да бранят и градят единство в тези страни и да защитават своите хора. Така че въпросът сега е кой е истинският враг на арабския свят.
Арабският свят прахоса стотици милиони долари и загуби десетки хиляди невинни души, биейки се с Израел. Арабският свят има много врагове, но Израел трябва да е на дъното на този списък. Истинските врагове на арабите са корупцията, липсата на добро образование, липсата на добро здравеопазване, липсата на свобода, незачитането на човешкия живот."


"Неда" на фарси означава глас или призив. Неда Ага-Солтан е иранска девойка, убита по време на протестите в Иран след изборите за президент през 2009 година.


След като смъртта й е заснета с мобилен телефон, нейното име наистина става нарицателно за общочовешкото право на глас, протест, свобода.


Пламен Горанов се самозапалва във Варна на 20 февруари 2013 година с призив за оставка на местната власт. След 38 минути кабинетът "Борисов" напуска. Изтръпваме, защото издъхва от раните си на трети март, същата година.


Аз се казвам Неда. Неда Узунколева. На 20 години, от София. Уча скандинавистика в Софийския университет. Защо ви разказах всичко това? Не притежавам тарантиновски маниер към кървави истории, а последните думи на Едит Пиаф, че плащаме за всяко нещо, което направим в този живот, ме докарва до студена пот. Просто протестът има лице. И очи. И коси. И кости. И плът. И малко дух. Летящият камък или куршум често рикошира в нечие лице. Хиляди хора в момента полагат осакатените си тела и души срещу поетия от новата им държава или от новия режим в старата им държава психолог и систематично и подробно се опитват да обяснят, че не са преследвани от кошмарите на миналото, нито от камшиците на спомените. Просто не могат да се примирят, защото отричат световното потисничество, явното лицемерие, всеобхватната агония. Целият свят се тресе от революции, войни, бедствия и протести. И ние, будейки се нощем, изпускайки четката за зъби, впервайки ококорени очи в екрана, не можем да не се запитаме - има ли смисъл? И ако има, къде е?


Нещата просто се пренареждат. Не се борим за нова власт, а за добрия стар морал. Моралът, онзи, който децата практикуват. Чувстваме се като малки идиотчета, мечтаещи да живеят в утопия. Добро образование и здравеопазване, адекватно отношение на властта, истинска защита в лицето на полицията, липса на корупция, равенство и уважение към различието на другия. Ние луди ли сме?


Зола си позволява да обвинява. Достоевски също си позволява доста неща, дори да оцелее.


Писателите си позволяват да пишат, поетите - да не пишат. Протестът често е личен. Грешка, протестът винаги е личен. Сузана Кейсън, малко преди да влезе в лудница и много преди да напише популярният си роман "Луди години", работи като машинописка. Всички работнички са жени и не могат да пушат по време на работа, но началниците им (мъже) могат. Един ден тя пита "защо". После напуска. Или я уволняват. Тогава решава да стане писателка. "Просто исках да пуша на спокойствие", отбелязва.


Протестът е форма на мисъл извън статуквото. Системата е създадена да управлява послушни хора. Ако се опълчиш срещу, нея ставаш непослушен. От училище знаем, че децата, които не си пишат домашните, а в час четат Чарлз Буковски, се наказват. От Чарлз Буковски знаем, че непослушните обикновено са най-интелигентните деца.


По време на една лекция ни казаха, че най-развитите държави в момента са скандинавските. През 20 век са едни от най-бедните в Европа. Тогава социалдемократите и социалистите създават прочутия скандинавски модел - дом за народа. Интересното е, че когато вече не са на власт, този модел продължава да съществува. Ако протестите са надпартийни, не може ли и управляващите да бъдат такива?


Казвам се Неда Узунколева. На 20 години. От София. Тази вечер след протест продължаващ 153 дни един приятел каза: "Не виждате ли, че алтернатива няма? Дори тези да си тръгнат, ще дойдат други, които отново явно ще безчинстват. Не може да протестираме вечно" - завърши той. "Защо", попитах аз и вдигнах поглед. "Защото, Неда, така не се живее", каза бавно, натъртвайки всяка дума.


Тогава нищо не отговорих, но докато се прибирах по улиците на кървяща София, се сетих. Аз имам уникалния, неповторим и необясним шанс да бъда жива. И да живея точно така, както Аз искам. В собственото си тяло.


-Не е вярно! - развиках се - Така се живее!


Още повече - друг начин няма...


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK