Правилният и грешният начин да направиш #Реформаторски блок

Петър Москов, Радан Кънев, Меглена Кунева, Найден Зеленогорски /отляво надясно/ и /зад тях/ Божидар Лукарски и Корман Исмаилов

© Анелия Николова

Петър Москов, Радан Кънев, Меглена Кунева, Найден Зеленогорски /отляво надясно/ и /зад тях/ Божидар Лукарски и Корман Исмаилов



По случай новата година можем да си позволим един малък медиен експеримент – да обърнем традиционния формат на дневниковата страница с коментари и анализи. Наместо коментаторът да се опитва да анализира и обясни на своите читатели какво се върти в главите на политиците, да пуснем дивото животно (анализаторът, де) да обясни на политиците какво се върти в главите на евентуалните им избиратели.


Не че претендирам да знам със сигурност и точност какво си мисли всеки евентуален избирател, но нали слушам какво говорят хората – протестиращите, журналистите, обикновените граждани по пейките. Не съм и длъжен на реформаторите, нито ще ми платят… дори, като ме видят, няма да ми се усмихнат. Но нали всяка медия има ангажимента освен да предава информация и да спомага за успешната комуникация – иначе вместо медия се превръща в пропагандна машина.


Предполагам, че някои читатели биха се отнесли и леко критично към експеримента – защо да пишем нещо за лидерите на Реформаторския блок, те дали четат "Дневник". Тук мога със сигурност да отговоря, че поне дузина, ако не и повече, от хората в партийните ръководства на реформаторските партии отварят точно "Дневник", наред с други новинарски портали, всяка сутрин. И още нещо – като прочетат новините и анализите, хвърлят и едно око на коментарите под публикациите. Та в този смисъл, ако не сте съгласни с написаното от мен, не се притеснявайте, а оставете коментар – шансът да го прочетат след като са отворили страницата е кажи-речи равен с този да прочетат самата публикация.




За обединението и разделението


На първо място трябва да погледнем обективно, да оценим и анализираме какво се случи с Реформаторския блок дотук. Започвайки от самото начало, не виждам начин, по който резултатите от майските парламентарни избори да бъдат разбрани от избирателите на реформаторските партии като нещо различно от еднозначен провал. За всяка от трите водещи партии в блока причините са различни – невъзможността на Движение България на гражданите /ДБГ/ да капитализира резултата от успешната кандидатпрезидентска кампания от 2011-та, спорните действия на ДСБ по отношение на коалицията със "Синьо Единство" и детинското сближаване на СДС с ГЕРБ. Оттук идват ясно и важните послания от избирателите, които реформаторите би следвало да чуят:

  1. Не приемай резултата от последните избори за даден – особено, ако на изборите не си се явявал във формата, в който ще се явиш на следващите;
     
  2. Ако избирателите ти искат обединение, не изнудвай партньорите си – и двете страни ще изгубите, но по-големият губи пропорционално толкова повече, колкото по-голям е;
     
  3. Внимателно подбирай партньорите си – ако някой с интереси, директно обратни на твоите, ти предложи партньорство, или е глупав, или мисли теб за глупав… най-вероятно е второто и най-вероятно е прав;
След изборите последва процес на сближаване, лични и в крайна сметка публични разговори между партиите в блока. Покрай въпросите какви и кои партии да участват в него, да участват ли гражданите, да участват ли неправителствените организации, се стигна до известен (може би креативен) хаос. Гледайки този хаос, гражданите вероятно биха посъветвали:
  1. Ако правиш наистина нов проект, направи го максимално инклузивен – вкарай партии, нпо-та, граждани. Приеми, че за всекиго, когото не си вкарал, си загубил двойно – веднъж, че не е с теб и втори път, че си го направил враг;
     
  2. Постави точно една централна ценност на обединението и действай според нея – ако си избрал нормалността, остави левите в блока, но махни опетнените. Ако си избрал дясната ориентация, остави реформаторите, но махни левите. Ако си избрал реформизма, остави опетнените, но махни крайните консерватори.
За прозрачността и задкулисието


Доколкото стана ясно от публичните говорители на блока, основният враг на новото обединение е задкулисието. Задкулисието в широкия му смисъл – това, което назначи Пеевски за шеф на ДАНС, или другото, което кара ГЕРБ, БСП и ДПС винаги да гласуват заедно, когато изискванията за мнозинство са по-високи от 50%. Срещу задкулисието, разбрах от фейсбук стената на Радан Кънев, стоят реформаторите и гражданите. Това добре, но да видим как това положение да се запази:

  1. Ако разделителната линия е между прозрачността и задкулисието и претендираш да си от страната на прозрачността – направи коалиционните си преговори публични. Ако преговорите са приключили, не са били публични и по стечение на обстоятелствата си изгонил от блока единствената партия, която се е обявила за публични преговори ("Синьо Единство"), постарай се поне от този момент нататък да действаш максимално открито;
     
  2. Направи коалиционното си споразумение публично, кажи честно как ще се редят листите, направи евентуалните си гласоподаватели част от партийно-коалиционния си живот. Хората са напълно наясно, че коалиционните преговори са мръсна работа – изчисти я като я направиш отворена;
     
  3. Бъди открит и с местните си структури – не ги заблуждавай, не се дръж неуважително и ги подбирай с ясни критерии. Задръж местните мутреси и мултипартийни пеперуди до пълен минимум – както опитът показва, обикновено подобни местни лидери се задържат закратко и с публичното си напускане създават в пъти повече проблеми, отколкото позитиви теоретично биха могли да създадат през цялата си кариера в партията или блока;
     
  4. Ако се провалиш в публичността, бъди наясно, че разделителната линия остава между прозрачността и задкулисието – просто гражданите са от едната страна, а ти отиваш от другата;
За истината и лъжата


Покрай вътрешните партийни проблеми и трудностите в междупартийното договаряне на заден план остана най-важният партийно-политически въпрос за блока – ГЕРБ възможен коалиционен партньор ли е или не. А в последните петнадесет години десните партии, въпреки относително успешните си управления, правят винаги една и съща грешка. Дават разнопосочни и противоречиви сигнали на гласоподавателите си. Най-лесният начин да изгубиш гласове е да кажеш две противоречащи си тези. Това е и най-голямото препятствие пред блока.

  1. Изкажи ясно каква е позицията ти към ГЕРБ – възможен партньор за бъдещо управление на страната ли е или не. Избирателите ти няма да се уплашат от нито един от възможните отговори – за сметка на това, ще те сметнат за неискрен или слаб, ако шикалкавиш, даваш разнопосочни сигнали и не отговориш ясно и в една дума: "да" или "не";
     
  2. Кажи точно и честно за какво не се разбрахте със "Синьо единство". Пътят към ново политическо представителство минава единствено и само през истината. Потенциалните избиратели знаят, че ако криеш нещо, значи се срамуваш от него. Ако "Синьо единство" първи обявят причините да бъдат отстранени от преговорите, активите отиват в тях, а пасивите в теб;
     
  3. Не увъртай и не лъжи и за миналото. Като те питат за спрените реактори в "Козлодуй", за позицията ти по референдума за "Белене", за предните европейски избори… Винаги казвай истината. Потенциалните ти избиратели са от достатъчно интелигентен и самостоятелно мислещ вид за да приемат тежка истина по-добре от лека лъжа. Например избирателите в Плевен биха предпочели Найден Зеленогорски да им каже, че е против "Белене", отколкото да им каже, че е "за" и след това да видят, че работи против думата си;
     
  4. Първо реформирай себе си, а след това държавата. Ако заявките ти за нова политика са реални, ще трябва да играеш по правила различни от тези на опонентите ти – по-трудни, по-тежки правила. Подготви се за сериозна и неравна битка и бъди наясно, че резултатът ще е добър само на дългата писта. Ако не си готов за това, откажи се.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK