© Дневник
Йордан Радичков
Здравей дядо! Как си?
Бързам да ти пиша веднага след като разбрах, че нямам телефон – не съм си плащал сметката за последните два месеца и днес са му дръпнали щепсела. Та нямаше как да те набера. Пък и не съм сигурен какъв е твоят телефонен номер.
Нищо, де. Едно писмо няма да ми отнеме чак толкова много скъпоценно време. И ми се струва, че с писмото по-хубаво могат да си говорят хората. Първо, че е някак по-лично, защото няма как непознатите по улицата да те чуят какво дърдориш. Второ – можеш на спокойствие да седнеш пред белия лист и да си подредиш мислите, да видиш хубаво какво точно искаш да кажеш и тогава чак да го напишеш.
Аз малко прибързано пиша, ама нали съм още млад човек и вътре в мене напират емоции и мисли, препускат, пък не мога още, не умея да ги впрегна, да ги подредя като хората и тогава да ги пусна в строй. Те малко се блъскат една друга, искат да се преварят, пък едната да стигне до белия лист по-бързо от другата. Но знам, че ти няма да им се сърдиш и ако се наложи ще се скараш на едната, другата ще помилваш, пък те ще се кротнат пред тебе, ще клекнат и ще ти разкажат всичко дето имам да ти разказвам аз.
Преди малко заваля навън. Сигурно виждаш, че тоя януари се оказа много по-мек от всички останали, от всички, дето ти сам си преживял. Въпреки това небето не се въздържа и пак прокапа.
Преди няколко дни едни хора ме помолиха да им изпратя твой текст, който да публикуват. Нали сега се навършиха десет години от смъртта ти. Звъннах на татко и го попитах кой текст да изпратя. Той веднага ми каза да седна и да набера "Небето прокапа" от "Ноев ковчег".
Аз много я харесах тая книга. Искаше ми се да си тука да ми разкажеш някои работи за нея, които съм пропуснал или не съм забелязал. Но предполагам, че това е твърде много от моя страна. Не мога да искам такова нещо.
Говорихме си преди празниците с едни приятели и те ме разпитваха за тебе какво сме си говорили, дали си ми разказвал някакви интересни неща. Аз трябваше да ги разочаровам като им обясних, че много малък съм бил, когато ти още беше тука и не съм знаел за какво точно да си говоря с тебе. И тогава се замислих, пък и им го споделих на моите приятели, че това е толкова типично за тоя живот, дето го живеем – нещата никога не се подреждат така, както ти очакваш. Защото те очакваха аз да знам някоя премъдра мисъл, която ти си ми завещал специално на мене. Те предполагаха това, защото нали сме семейство. И ето, виж как са се наредили нещата – хем сме били от едно семейство, хем тебе аз никога не съм те познавал.
Не валя много. Само няколко капки удариха силно земята. И всички хора по улицата веднага се втурнаха да се скрият някъде от дъжда. Пък то един такъв никакъв дъжд, един мизерен дъждец, колкото да умие малко прах от улиците.
Ти беше казал в "Небето прокапа", че по маниера на Гришата Вачков си сложил под капчука неговата консервена кутия, след като се е скрил в мъглата. Предполагам, че хората на улицата нямаха под ръка някоя консервена кутия да сложат под капчука, та затова са се разбягали. Пък и дъждът като видя, че няма в какво да капе, удари с няколко капки улицата, пък се отдръпна.
По-рано ходихме до гробищата. Докато седяхме със семейството около камъка с твоето име един човек мина с табелка под ръка. Бързаше нанякъде. Направи ми впечатление табелката, ама не успях да я прочета. Като тръгвахме, видяхме, че я слага на мястото, където беше изходът. На нея пишеше "Не е изход".
Иначе, докато седяхме около камъка, видяхме борчето, което баба Сузи посади. Тя го посади, когато ти си отиде. Ти си го видял сигурно. Леля разказа, че по първоначален план е трябвало да се посади круша дивачка. Но баба Сузи е решила борче да сложи. Хубаво е решила. Сега то се извисява право нагоре към небето и много красиво стои до тебе на пост.
Ти беше говорил за логача как седи на пост до човека. Винаги е до него. И когато дойде време човек да си отиде, той се използва за целия ритуал по изпращането на тоя човек. Забравих как се използва точно. Ти сигурно ще си спомниш.
На борчето е поникнала една шишарка. Само една. Но и тя стои много хубаво. Предполагам, че сме се развълнували, та много внимание й обърнахме. Порадвахме й се, одобрихме я и постояхме още малко.
Аз иначе съм добре. Виждаш, пиша от време на време. Не мога да взема съвет от тебе дали да продължавам да пиша или да спра, докато му е времето. Но пак тая младост в мене много напира и ме кара да правя прибързани неща.
Като това писмо. Него не съм го мислим твърде дълго. Хрумна ми да го напиша и ето че сега пак мислите се предреждат да се появят по-първи на листа.
Сещам се за много работи, дето си ги говорил. Сещам се за гробовете на шаманите в Сибир, които не са под земята, ами са по дърветата, за да може духът им по-бързо да се извиси.
Сещам се и за още нещо, дето беше казвал - как като че ли светът е изгубил всякакъв ред и съществува в хаоса. И как ти е направило впечатление, когато някакъв човек на село починал. Той бил стопанин на къщата. И домашните му го изнесли на двора да го измият. Върху една стълба положили тялото, сложили един голям котел да заври водата и цялата природа, като видяла стопанина на къщата в двора, притихнала.
Ще ме прощават домашните, ако и на тях им се струва прибързано това писмо. Дано не ми се сърдят много, че и тях ги споменавам прибързано. Пък те сигурно много хора, които и двамата не познаваме, ще го прочетат. И като го прочетат, като си помислят и се сетят и те за тебе, ще ги разпръснат и своите мисли в пространството, пък каквото им е останало в главата от това писмо току-виж стигнало до тебе.
***
Днес (21 януари) се навършват 10 години от смъртта на писателя Йордан Радичков.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
dragomir.bg
Рейтинг: 213 НеутралноБЪЛГАРИН! Над всичко дребно и малко!
Elena Shemtova Zelena
Рейтинг: 8 НеутралноБраво! Наследил е цветистият език на дядо си!
flisk
Рейтинг: 378 НеутралноРадичков ще си остане може би най-човечният автор който сме имали, който остана в едно светло място извън политиката и светската сянка. Голям човек, големи произведения.
****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
kutlovchanin
Рейтинг: 373 НеутралноВечна му памет!!!
Много ни липсва сега в тази суматоха.
А лугачът се използва за да се вземе мярка на покойника.
Спомням си, че преди 10 години, ден след смъртта на Радичков, с един приятел отидохме в Калиманица. Отдавна се канех. Беше снежно и мразовито утро. Около църквата и покрай пътя беше пълно с лугач. Направо се беше струпал като на бдение или нещо подобно.
От тогава, като видя тоя трън, все за Йордан Радичков се сещам.
murttle
Рейтинг: 885 НеутралноРадвам се за младия господин, че вече е намерил за какво да говори с дядо си.
razlichen123
Рейтинг: 521 НеутралноДо младият пишещ!
Продължавай да пишеш момче, продължавай! Наследил си гена!
Уменията и възможностите се предават през поколение!
Dr Cabob
Рейтинг: 213 НеутралноБраво Данчо, хубавко се е получило......като си дойда ще ми е приятно пак да се съберем на тавана
Jessika
Рейтинг: 1449 НеутралноМалко разхвърляно написано, но Радичков-вкук има живо, самобитно перо. С
.
Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”Нека пак напише нещо
Peni Nikol
Рейтинг: 6731 Неутралнохубаво , много ме хареса , мило е .
matera
Рейтинг: 624 Неутралнона фона на Радичковия изказ,с думи прости,мъдри,архаични,леещи се като бистрите потоци и вечни като самата майка Природа,"аристократичните" /изпъстрени с чуждици/слова с които ни омайват днешните ни политици, ми звучат в ушите като банциг, мъчещ се да пререже стария вековен дъб.
Петър Иванов
Рейтинг: 684 Любопитно"...който остана в едно светло място извън политиката и светската сянка..."
За съжаление не остана извън политиката. Беше народен представител от БСП.
Което не го прави по-малък като автор...
etty1
Рейтинг: 2230 НеутралноПиши, детенце!
“The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. BoorstinДядо ти сигурно е горд с теб.
xm...
Рейтинг: 2835 ЛюбопитноДневник, не мислите ли, че някакси не е почтено?
Радичков е твърде висока летва за словото и емоциите български, да не говорим за подтекста многопланов.
А за злободневността пък - хептен!
Мамка му и прасе!
Музар
Рейтинг: 1291 НеутралноРадичков беше любимият ми съвременен (жив) писател. А внукът заслужено носи името на дядо си. Хем си приличат и четейки се върнах детските и младите си години, хем са различни.
Гласът на разума е тих, но не се успокоява, докато не бъде чут." Бъдещето на една илюзия" Зигмунд ФройдВелков
Рейтинг: 1325 РазстроеноНебето прокапа...това е...
daam
Рейтинг: 1166 НеутралноХубаво и тъжно. Сякаш някак безнадежно
Варненчик
Рейтинг: 425 НеутралноБраво.Бих искал да познавам автора или да го опознавам чрез текстовете му.
fiona
Рейтинг: 410 НеутралноРадичков е единствен. Какво ли щеше да сътвори сега, ако гледаше безумията на нашето време?
fffmarquee
Рейтинг: 8 НеутралноЗарежете това. Прочетете нещо на наистина талантливия внук на Радичков - Йордан Петков
klimentm
Рейтинг: 3836 Разстроено[quote#12:"Петър Иванов"]За съжаление не остана извън политиката. [/quote]
klimentmИзползваха Радичков и Валери Петров също.
Мир на праха му!
Вячеслав Атанасов
Рейтинг: 719 НеутралноВелик българин!Удивително честен и почтен човек в своите разкази и новели.Земляк ми е,и въпреки да съм чел всичко негово средно по три пъти,не съм открил една лъжлива дума.Ей така,да си измисли нещо дето то няма,за да се хареса някому.Не.
Лелка
Рейтинг: 1123 НеутралноДуми със собствен си живот,дух,вкус,дори и мирис...
Благодарен спомен за Йордан-старши и надежда за хубави срещи с внука.
indonesia_bg
Рейтинг: 367 НеутралноМного истински и трогателно! Има върху какво да се замислим...
boby1945
Рейтинг: 803 НеутралноДа.аа... кръвта вода не става!!!
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....Митев
Рейтинг: 1111 НеутралноПомислих че заглавието е подвеждащо и тръгнах да чета текста, но той се оказа наистина писмо от внук към дядо му. А аз към чужда кореспонденция нямам никакъв интерес и няма да го дочета!
!D !калпав е новия вид Дневник!
Рейтинг: 839 НеутралноСякаш Радичков не си е отишъл.И наистина може в бъдещето да не го разбира но нас той с думите му,не ни напуска.
avalon2468
Рейтинг: 423 НеутралноБЪЛГАРИЯ!!!