Може би бъдещето е някъде зад нас?

Може би бъдещето е някъде зад нас?

© Associated Press



"Дневник" препечатва текста от вестник "Култура" с позволение на медиата:


Бележка към текста от  Мирослава Тодорова и Румен Петров:


Нилс Кристи е забележителен криминолог, а лекциите и книгите му имат съществено значение във всички сериозни дискусии за перспективите на наказателноправните системи и целите на наказанията. Кристи завършва социология през 1953 г. с изследване на начина на мислене на охранителите в концентрационен лагер за югославски военнопленници през Втората световна война в Норвегия. Защитава докторантура през 1960 на тема "Норвежките млади правонарушители". Професор е по криминология в престижния юридически факултет на Университета в Осло от 1966. Занимава се с въпроси, които надхвърлят границите на традиционните схващания за криминологията.




Кристи е достатъчно възрастен, за да познава Европа от времето на Втората световна война (роден е през 1928 г.). Може би тъкмо заради този си опит го занимават въпросите как хората да продължат да живеят заедно след преживяване на подобни социални травми и конфликти, при които един другиго са се увредили. Аз не обичам понятието "престъпление" - това е толкова голяма, тежка и неточна дума. Ако един юноша задигне портфейл, ще го наречем престъпление. Но ако задигне двайсетачка от баща си, ще го наречем семеен проблем. Да затворим джебчията в затвор, означава да му дадем възможност да научи нещата, които ще го направят закоравял крадец. По-добре да се отнесем към него като към съгрешил син. Да го изпратим при психолог и да поискаме от него да компенсира онзи, от когото е задигнал портфейла. По същия начин проблемите с наркотиците трябва да бъдат разглеждани като публично-здравни, а не като криминално-наказателни. Разбира се, закоравелите и опасни престъпници трябва да бъдат държани под ключ, но правосъдната система се справя много зле в задачата да определи кои са толкова непоправими, че да заслужават да бъдат зад решетките, пише Кристи.


Тези възгледи на Кристи го правят естествен критик на съществуващата възмездителна пенетенциарна система и привърженик на подход, който се нарича най-общо "възстановително правосъдие".


Професор Кристи е автор на учебници по криминология, които се четат по цял свят. Носител е на наградата Fritt Ord (Свободно слово) за 2001 г. наред с Андрей Сахаров, Лео Етингер, Харта 77 (лауреати за 1980, 1988 и 1990 г.) и др.


Изнася лекции по цял свят, като успява по обезоръжаващо човечен и уважаващ достойнството на всички страни начин да поднесе и най-радикалната си критика.


Свързахме се с проф. Кристи, след като подписахме Харта 2013 г. и започнахме дейности във връзка с отстояваните от нея ценности. Той ни отговори радушно, прочете Хартата и се съгласи да преведем и публикуваме някои от неговите лекции и статии, които предоставяме на вестник "Култура" (след отпечатването им ще бъдат достъпни и на обновения сайт на Харта 2013). Междувременно започнахме обсъждането на текстовете на Кристи в различни формати със съдии и прокурори и в обучения, организирани от Съюза на съдиите в България.


Предлаганият тук текст е лекцията, изнесена за откриване на конференцията "Критичната криминология в променящия се свят", проведена на 29.08.-01.09.2013 г., организирана от Департамента по криминология и правна социология към Университета в Осло:


Може би бъдещето е някъде зад нас?


Онзи ден, докато си чаках автобуса, една млада жена, студентка, непозната за мен, ме разпозна и ме попита за какво ще говоря тук днес. В рамките на четири автобусни спирки й представих кратко резюме.


До първата спирка. Живеем в добра страна, развита и заможна, според повечето индикатори - пари, здраве, сигурност, почти стопроцентова трудова заетост, обикновено не се избиваме един друг, имаме работеща социална държава. Но тъкмо заради това нашето общество може да се окаже в особено подходяща позиция да повдигне въпроси за потенциалните проблеми, които нашите очевидни успехи пораждат. Проблеми, които да вземат предвид другите общества, които следват същата посока на развитие.


До втората спирка. Ние сме толкова богати! Но парите са опасна материя. Парите имат деструктивен ефект. Като критичен криминолог, бих искал да имаме по-малко от тази субстанция в страната си.


До третата спирка. Нашите домове пустеят през деня. Всички възрастни са навън, на платените си работни места. Децата са в институции, наречени образователни. В тях никой не бива да бъде изоставен. Всъщност обаче мнозина са изоставени. Обикновено това са децата от по-нисшите социални слоеве. Класовите различия са трансформирани в образователни.


Като критичен криминолог искам училищата да се развиват според първата разпоредба на действащия закон за училищата в държавата – училище, основано на ценности, като уважение към природата, правата на човека, равноправието и солидарността.


И накрая, точно преди последната спирка № 4, споделих с дамата основното си послание - може би не трябва да насърчаваме по-нататъшното развитие на обществото по пътя, който сега следваме, а трябва да направим опит да се върнем към върховенството на някои основни ценности от миналото. Може би един критичен криминолог би трябвало да се противопоставя на новото, да работи за ограничаване на социалната и географската мобилност, да се бори за малки, устойчиви звена с максимален вътрешен социален контрол - вместо онзи начин на живот, при който в осъществяването на социалния контрол доминират експертите. Може би в нашето съвремие съществуват структури, от които трябва да се откажем. На тази спирка моята първа слушателка изчезна.


А ето ни сега тук. За да направим връзката с някои от основните ценности на това общество, ще потърся помощта на Едвард Мунк.


Мунк е направил подарък на този университет. Изрисувал е Аулата, където сме сега. Може би най-важното в тях е това, което невиждаме - тук няма герои. Няма викинги с окървавени мечове, крале, кралици, владици или светци, уважавани учени и преподаватели, няма дори следа от Фритьоф Нансен. Има само няколко голи фигури, неподдаващи се на класова категоризация. Но, от друга страна, всички основни категории хора са тук - жени и мъже, млади и стари.


И в това е особеното значение на този подарък за нашия университет: смисълът хората да са такива, каквито са; от едната страна на залата е Алма матер, а от другата – възрастен мъж, който разказва на другите за миналото. И всеки от тях е обикновен човек.


Миналото в нашите кости


Всички ние носим в телата си важна част от своята история.


Ранната ми младост в тази страна мина по времето на Втората световна война. Беше живот в окупирана държава. Но за мен беше добър живот. Никой от моите близки и приятели не пострада директно от войната, нито пък членуваше в нацистката партия. Животът ни беше белязан от споделени трудности. Храната се разпределяше на дажби, поначало имаше по равно за всички, но беше полезно да познаваш фермерите в околността. Имаше материална бедност, но тя бе сравнително равно разпределена. Магазините бяха празни, нямаше възможност за прекомерна консумация – идеални условия за възникването на социални системи, взаимно зависими помежду си. И в допълнение – бяхме заобиколени от силни и мразени врагове – окупаторите и техните колаборационисти. Идеално.


За младежите в онези дни имаше и други форми на богатство. Много от нас разполагаха със свободно време. Всички радиоапарати бяха конфискувани, спортните клубове бяха разпуснати, сбирките бяха забранени, а телевизията и социалните медии още не бяха изобретени. Вечерите, в които ние, младежите, висяхме по улиците, бяха прекрасни. Бяхме принудени да общуваме пряко един с друг. Уличното осветление беше изключено, всички прозорци бяха затъмнени.


Беше засилено чувството за национално единение. В голяма степен укрепна съвременният начин на социално мислене в Норвегия, предизвикано от лейбъристкото движение през 20-те и 30-те години на XX век. Немалко от хората, които след края Втората световна война станаха водещи политици, бяха в затвора или в концентрационните лагери. Един от тях, който по-късно стана премиер, даже е бил сред купчината мъртъвци в деня, в който норвежците са били изведени от лагера и спасени след шведска акция. Някой случайно забелязал, че един от крайниците му потрепва и един затворник го изнесъл до линейките. Друг един премиер също беше прекарал доста време в концентрационен лагер. Веднъж имах възможността да го наблюдавам в един норвежки влак - по времето, когато още бе премиер. Той, разбира се, пътуваше в трета класа.


По-късно дойдоха мирът, петролът и богатството.


Да видиш Другия


Ценността на умението да виждаш другите винаги е била централна тема в моя живот и в работата ми в областта на криминологията – от изучаване на контраста между хора, които са убивали и които не са убивали в концентрационните лагери, до най-новата ми книга "Малко думи по големи въпроси" ("Small words for large questions", 2011). Опитът ми показва, че колкото повече нашата позиция ни дава възможност да се видим и възприемем един друг като завършени човешки същества, а не като опростени форми на злото, на престъпното, абнормното, нищожното, толкова повече това знание дава отражение върху самите нас. Сближавайки се с другите, можем да видим прилики със самите себе си. И тогава ставаме по-чувствителни към целия комплект от норми, които дълбоко са вкоренявани в нас в продължение на целия ни живот, за това как трябва да се отнасяме към различните хора. Да видиш Другия, означава да се хванеш в мрежата от норми, които ни правят хора.


Способността да видиш другия е заплашена от четири аспекта на нашия съвременен живот:


- охолство;


- унищожаване на местни общности;


- апартейд – всички деца и младежи са в институции, наречени образователни;


- принизяване на статуса на работниците.


Охолство


За всяка държава е трудно да се справи с банкрут. Но също толкова трудно е внезапното и неочаквано придобито богатство. Мисля, че за нашето общество щеше да е по-добре, ако нямахме петрол, въпреки че политическите структури в страната се справиха сравнително добре с това предизвикателство. По-голямата част от излишъка от продажбата на петрол отива в огромен фонд, който да бъде използван след изчерпването на петролните залежи. Официалното му название е Държавен пенсионен фонд. Предназначен е предимно, но не само, за използване в чужбина, така че да не унищожи вътрешната икономика на страната. Следващия месец размерът на петролния фонд ще надвиши 4500 милиарда норвежки крони. На мен лично ми е трудно да възприемам толкова големи числа. Но ако ги обърнем в заплати за преподаватели, тази сума се равнява на двегодишните заплати (в размера за преподаватели) за всички граждани на Норвегия, като включвам и бебетата. Това е най-големият фонд от този вид в света, който инвестира във всякакъв вид начинания, като се започне от такива, които се грижат за природата, та чак до такива, които я увреждат.


Но макар да успяваме да държим почти цялата тази сума извън икономиката си, ние пак сме пронизани от богатство. Всяка година четири процента от Фонда се използват в страната. Доходът на повечето семейства нараства всяка година. Изключително висок е броят на жените, които са ангажирани с платена работа извън домакинствата им. Тези, които избират да останат у дома с децата, са обект на критика - казва им се, че трябва да имат трудова заетост извън семействата. Процентът на безработните е много нисък, а на имиграцията – много висок. Многобройните просяци, които виждате по улиците на Осло, са предимно от Румъния. Свободно движещите се пари ни донесоха и свободно движеща се бедност. Изключително богатите сред нас можете да намерите в лъскавите списания. Международните проучвания все още ни сочат за егалитарно общество, но това вероятно ще се промени, съпроводено с обичайните последствия и за нивото на престъпността.


В тази светлина книгата на Уилкинсън и Пикет (2010) добива смисъл. Нарекли са я "Нивото на духа" ("The spirit level"). Аз обаче предпочитам норвежкия превод (2011 - "Ulikhetens pris" - "Цената на неравенството"). Паричният капитал убива съществените форми на взаимна зависимост, а след това идват проблемите.


Като критичен криминолог бих дал в тази ситуация един много прост съвет - нека да работим за намаляване на нивото на нашите приходи. Едно 5-процентово годишно намаление на приходите за няколко години напред за всички, които имат над средното равнище, би ни помогнало да възстановим основни ценности.


Унищожаване на местните общности


Нашето богатство излага на голяма опасност местните сплотени квартални общности.


Парите имат способността да отчуждават. Те ни карат да се чувстваме независими. Имам парите си, мога да водя живота, който искам. И мога да живея, където си поискам, да си платя, за да живея в добър квартал.


Когато заможни хора се местят в старите квартали на работническата класа, наричаме това облагородяване, защото те често остават очаровани от социалната атмосфера, която намират там - стари къщи, малки старомодни магазинчета, кръчми и оживени, приятелски разговори по улиците, парковете и магазините. И така - богатите се нанасят, а духът на общността се изнася. По-късно постепенно пристига обичайната тълпа професионални помощници, от които хората, водещи независим живот, се нуждаят. Парите наистина имат деструктивния ефект, толкова добре описан от Робърт Пътнам (2000) в книгата му "Да играеш боулинг сам".


Живеем и се държим, сякаш следваме предписания как да разтрогнем връзките в общността. Съседите стават все по-малко важни. Не ги виждаме, не ги познаваме и мислим, че нямаме нужда от тях. По тази причина губим голяма част от основните знания, които са ни необходими, за да оценим случващото се. И знаем какво следва - когато споделеното знание се изнесе от даден квартал, се нанасят експертите. От тях се изисква да знаят и най-често това е така. При това положение нищо чудно, че много от нас се чувстват некомпетентни, когато нещата се объркат. По-добре да се крием пред телевизора и да оставим децата и младежите да живеят собствения си живот – с известна помощ от страна на поведенческите експерти и полицията.


Имам добрия късмет да живея в квартал със значителна стабилност. Това е стар район на работническата класа, разположен в близост до реката, която направи възможна индустриализацията на Осло. Облагороден, но не напълно. Зная част от неговата история. Майка ми е родена в съседство с улицата, на която аз и Хеда живеем, а баба ми имаше там магазинче.


Израснах с историите за старите времена на квартала, който за последните 30 години, освен всичко, е и моята местна общност. В съзнанието ми се е загнездила една конкретна драматична история. Баба ми поръчала на майка ми, тогава десетгодишна, да изтича четири пресечки надолу по улицата, за да купи нещо за домакинството. Майка ми помислила, че баба ми е полудяла – четири пресечки по-надолу било вражеска територия. Там властвали момчетата Сагене - момиче от Бьолсен, което живее на 4 пресечки нагоре по улицата, би било в голяма опасност, ако го хванат на територията си.


Тук сме изправени пред основната дилема за социалния контрол. Това е въпросът – в колко тясно свързано общество бихме искали да живеем? За много хора историята с майка ми представлява типичен пример за големите опасности от потисничество в тясно свързаните общества. Те искат свобода, анонимност. Тяхното виждане за квартала може да бъде илюстрирано с пощенска картичка, на която веднъж попаднахме в Германия. Текстът е следният: Der Liebe Gott sieht alles – und die Nachbarn noch viel mehr (Бог вижда всички, а съседите – още повече).


С голямо облекчение те бягат към условия на живот, при които никой не познава никого и в които полицията и социалните работници контролират живота, смъртта и отклоненията от нормите.


За други животът в квартали с тесни връзки между обитателите е прототипът на хубав живот. Аз съм на тяхна страна. Изправени пред разрушителните сили на съвременността, за нас е жизненоважно да запазим местните общности. Предпочитам контролът да се осъществява от живеещите в квартала, отколкото от полицията.


Ето няколко стъпки, които могат да предпазят кварталите.


Първо, да се даде власт на общностите в кварталите, така че да бъде важна активността на хората, които живеят в тях. След няколко дни ни предстоят избори. Няколко партии искат да намалят броя на общините в страната от 428 на 105. Големите административни единици са толкова удобни за експертите - в тях те намират себеподобни и възможност да повишат знанията си и способностите си да бъдат полезни. Като упорит поддръжник на близките взаимоотношения, аз бих направил точно обратното - бих увеличил броя на общините. Град като Осло с над 500 000 жители е прекалено голям, той би следвало да се раздели на няколко градчета с максимална автономия. Чрез намаляването на обема на почти всички видове административни единици, живеещите или работещите увеличават собствената си значимост един за друг - за добро или за лошо.


Също така бих "залепил" хората за кварталите им. Без свободен избор на училища извън квартала, стимулирани да останат близо до дома си - с местни младежки клубове, библиотеки, местни кафенета и заведения.


В повечето квартали трябва да са достъпни Съвети за справяне с конфликти (наричани често Съвети за възстановително правосъдие).


Полицейските управления също трябва да са местни. В отговор на бавната полицейска реакция на терора, извършен на 22 юли, бяха изработени конкретни планове за централизиране на полицейските сили. За определени функции - да, съгласен съм. Но като цяло полицаите трябва да бъдат част от местната общност. В миналото нашите "lensmenn" - местните шерифи, са били задължени да живеят в районите, за които отговарят. Същите цели трябва да бъдат поставени и пред съвременната полиция.


Това важи и за социалните работници. Тенденцията е те да бъдат централизирани в огромни офиси – смята се, че това е добре както за обществото, така и за професионалното развитие на самите социални работници. Искам офисите им да бъдат разделени - нека да се почувстват самотни, да бъдат принудени да се социализират с тези, на които трябва да помагат.


А сега искам да обърна вниманието ви към друга тема, към една мистерия на съвременния живот.


Къде отидоха всички деца?


Те са в институции. Къде другаде биха могли да бъдат? Времето, в което децата и младежите са били жизненоважни за оцеляването на семейството, са отдавна отминали.


През 1871 г. училищна комисия е направила следното предложение за времетраенето на учебната седмица:


- за деца под 10 години: 24 часа уроци;


- за деца между 10 и 12 години: 18 часа уроци;


- за ученици над 12 годишна възраст: 8 часа уроци. Два от тези 8 часа могат да се провеждат в неделя.


Децата са били нужни - училището не е трябвало да бъде за сметка на многото работни часове. Днес ние сме в обратната ситуация. За да създадем и запазим нашия вид общество, сме отстранили децата и младежите от основните дейности, извършвани от повечето хора, и вместо това сме ги поставили в институции, които наричаме образователни.


С неизползваемостта на децата и при големия брой жени, заети на пълен работен ден извън дома си, в Норвегия би трябвало да се очаква ниска раждаемост. Но става точно обратното, може би поради системата на икономическа подкрепа по време и след бременността. Част от парите отиват за бащата, за да може и той да си вземе няколко месеца, в които да се грижи за новото попълнение в семейството. Ако той не се възползва от това право, двойката губи парите. В квартала си често срещам ята бащи, които бутат колички и обсъждат различни режими и начини за хранене на бебетата.


Но когато бебето навърши годинка - край.


В момента 90% от децата в предучилищна възраст в Норвегия посещават ясла, детска градина или друга институция, упражняваща грижа за деца. Всъщност, да кажем, че посещават, в смисъл, че ходят, е доста погрешно. Много от най-малките още не могат да ходят. Децата имат право на място в детска градина още от едногодишна възраст. Това не ми харесва. Погрешно е да се късат връзките с родителите още на такава крехка възраст.


А и те не остават там само няколко часа. В момента набира популярност нов вид детска градина - с удължени часове. Според един от техните отчети, "тук децата биват изкъпани и приспани точно както у дома си. След това, дълбоко заспали, ги отнасят до колата на родителите им, които са дошли да ги приберат..."


Принизяване статуса на работниците


Следва училището. От 6 до 16 години има 10 задължителни години основно образование. В допълнение следват 3 до 4 години различни форми на образование. Те не са задължителни, но повече от 95% от всички младежи на възраст 17-18 години се пробват. Много от тях не успяват. В някои области отпадналите от това ниво на образование достигат до 50%.


Кои младежи отпадат?


Обичайните заподозрени - най-вече учениците с неакадемична биография. Много от тях са били слаби ученици и през десетте години на основното образование. Това продължава и в следващата фаза, където обаче те имат право да се откажат. И те, разбира се, това и правят – напускат училище, често се сблъскват с безработицата. У тях най-често остава огромна омраза към училищата. Като криминолози ние знаем, че скоро ще се срещнем с тях.


За да се противостои на тази несправедливост, в нашето все още преобладаващо егалитарно общество преди няколко години бе въведено популярно мото, което гласи: Никой няма да бъде изоставен!


Мотото се приема сериозно. Полагат се много усилия, за да може всички да изкласят. Но това мото е и опасно. Ако се прави толкова много, за да се предотврати отпадането на всеки ученик, евентуален провал би бил разглеждан не като провал на системата, а като личен провал на съответния ученик.


Преди 50-60 години пред много от младежите, които имаха подготовка като тази на съвременните отпадащи от образователната система, стоеше възможността да се определят като членове на работническата класа, борещи се за равноправие в обществото. Израствайки по онова време в долната част на класовата стълбица, те всъщност получиха подарък - класова идентичност. Мизерията на дъното на стълбицата беше резултат на класово потисничество. Някой на по-горните стъпала е изплюскал твоя дял от баницата. Трябвало е да обединиш усилията си с други хора, които са в твоето положение, за да получиш парче от нея.


Днес е огромен шансът подобни хора да се чувстват и да бъдат разглеждани като глупави, като родени, за да губят.


Незабелязано в обществото ни се формира ново класово разделение. Понятието "класа" почти изчезна, но се появи отново под формата на образователни различия. Идентичността на работника се е трансформирала в идентичност на загубеняка. Пиер Бурдийо, наред с много други, ни показва как образователната система като цяло е предубедена - тя работи в полза на тези, които притежават академична/учебна подготовка или имат родители с мотивация и възможности да им помагат. Отпадащите не са чели Бурдийо. Те само изпитват последиците.


Друг проблем на мотото "Никой няма да бъде изоставен" е скритото му послание: "да бъдеш изоставен" звучи като заплаха - това е ужасяващата съдба да си останеш за цял живот някъде там, като работник, занимаващ се с физически труд.


Сещам се за сервиза за велосипеди, който посетих тази пролет. Сервизът беше изключително старомоден. За щастие, колелото ми още не беше готово, така че имах време да се помотая наоколо. Майсторът през цялото време беше в центъра на нещата и даваше насоки на четирима-петима по-млади работници. Цареше творчески дух, атмосфера на радост и вещина. Казаха ми, че при необходимост работят и до полунощ. За мое огромно съжаление, колелото ми беше готово още в 9 часа същата вечер.


Случай на кражба


Това, за което говоря, може да се разгледа и по друг начин – като тежък случай на кражба. Случай, при който ние, академичните типове, предимно от средната и "висшата" класи, сме окрали практичните знания на работниците, извели сме основните принципи, сложили сме ги в учебниците и сме обявили, че трудът на хора, които не са овладели първо абстрактните знания, няма стойност.


Но крадците не успяха със Страдивариус (1644-1737).


Както разказва Сенет (2010) в книгата си за занаятчии, никой никога не е съумял да опише как Страдивариус и неговите помощници в ателието са създавали такива цигулки-шедьоври. Както и при други способни занаятчии, вероятно голяма част от знанието на Страдивариус се е съдържало в самото му тяло, в пръстите му, в начина, по който се е движел в ателието си, за да насърчава, вдъхновява или поправя помощниците си. Всички добри занаятчии притежават подобни "телесни знания", писателите - също. Голяма част от "мисленето" се прави чрез пръстите.


Изследователите не са успели да наблюдават Страдивариус внимателно, да изучат движенията му до най-малката подробност, да ги опишат на лист хартия, да ги прехвърлят на производствени машини и да направят "рецептата" задължителна част от учебния план в професионалните лютиерски училища. Значително по-лесно е да се предаде опитът в дърводелството в учебния план на училищата по архитектура - както практиката на социалните работници или медицинските сестри. И така опитът да се възпроизведе в курсове, достъпни за тези, които не са отпаднали от училище.


Връщане на откраднатата собственост


Ако наистина искаме да предотвратим деградирането на статуса и отпадането от училище на децата от работническата класа, трябва да извадим колкото се може повече от нещата, които те трябва да знаят, за да извършват съответната работа, от училищата и академичната сфера - и те да ги научават на местата, където съответната работа се извършва. Голяма част от обучението може да се извършва, вместо от учителите в училище, от работниците на работното им място. Ако това е невъзможно, част от учителите биха могли да напуснат своята крепост – училищните сгради, и да се присъединят към инструкторите по работните им места. Чуждите езици вероятно ще се учат по-лесно чрез практика в реални условия, отколкото в класната стая. Най-доброто обучение на социални работници, медицински сестри и други видове обгрижващи професии може да дойде от тези, които упражняват съответните професии, а не от тези, които преподават. Така няма да е нужно медицинските сестри да изоставят пациентите си, за да добият преподавателски ценз - могат да останат край леглата и да бъдат едновременно сестри и преподаватели. Разбира се, някои курсове или семинари могат да са необходими, за да се допълни онова, което се обяснява в делничния процес на работа.


В това няма нищо ново. Такъв е начинът още от древността – младият човек остава близо до зрелите членове на семейството, изучавайки занаята. Или пък учителят е майстор от старата йерархична система на чиракуване. Да върнем обучението по специализиран труд от училищата обратно към местата, където този труд се упражнява, означава да възстановим уважението към процеса на работа и към работниците-майстори. Това знание трябва да се уважава независимо от това дали става въпрос за дърводелци или водопроводчици, пекари, майки или писатели. Някои от старите зидари са ходели на работа с фрак, също като диригентите днес. Спомен за това са и цилиндрите, които някои коминочистачи все още носят. Всички те са знаели нещо важно.


Преди време се запознах с един възрастен мъж. Той беше прекарал целия си живот като работник на доковете. Разказа ми за застраховката за болест, която имали на кея – малка дървена кутия. Всяка седмица работниците слагали част от заплатата си в нея. Но за да вземеш от кутията, трябваше да си много, много болен, добави той.


Тези повредени университети


Деградирането на статуса на работниците и занаятчиите поражда огромен стимул за придобиването на някакво висше образование с цел постигане на статута на образован човек.


Това е заплаха за университетите и гимназиите. Те могат да изгубят себе си.


Под натиска на големия брой кандидатстващи тези институции стават все повече и повече - като обикновените училища. Кратки курсове, задължително присъствие, липса на време и пространство, в което да разполагаш с достатъчно, с неограничено време, за да откриваш как е устроен светът на науката.


Когато започнах да уча в университета в Осло, бяхме 6000 студенти, сега броят им надвишава 27 000. Като цяло, в страната студентите са 261 000. Институтите до известна степен са платени според нивото на "продукцията". Бързото преминаване на много студенти през курса на обучение носи пари. Идеални са кратките курсове по ясно дефинирани теми, подходящи за пътуващия младеж, в съответствие с изискванията на модела от Болоня.


Това е университетски модел, подходящ за новата публична администрация.


Като наблюдавам това развитие, чувствам известна меланхолия.


В училище бях много лош ученик. Не че бях див и шумен, просто през цялото време си седях и мечтаех. Едва изкласих. Днес никога нямаше да ме приемат в този университет. Но съвсем ясно и живо си спомням първите си години тук. Беше един вид пробуждане. Ето ни нас, студентите, които повдигахме въпросите и сами се опитвахме да намерим техните отговори. През първите години на следването си нямахме преподаватели, което бе истинска благословия. Можехме сами да си задаваме въпросите и да се задържаме на тях колкото време искаме, опитвайки се да намерим отговорите. И почти нямаше изпити. Ние бяхме там, за да учим, а не за да бъдем изпитвани - да се разбере доколко можем да възпроизведем онова, което са ни казали преподавателите. Имаше един приемен изпит за всички ученици – по философия – и краен изпит, шест години по-късно. Днес, за да станеш магистър по криминология, трябва да вземеш 20 изпита, за да станеш магистър по социология – 24. Трансформирали сме институциите от университети в училища, в които преподавателите биват оценявани според продуктивността им, по-конкретно – според броя на публикациите им в предполагаемо уважавани издания или според активното им участие в конференции като тази.


Мисля, че всички ние сме надценени. Университетските преподаватели би следвало да са обикновени и като ранг, и като заплащане. Да се надяваме, че ако университетското образование престане да бъде стълбица към определен статус и доход, мотивацията за получаване на висше образование ще намалее. Така биха останали само тези, които са истински заинтересувани от съответния "занаят" заради самия него, не заради престиж или пари.


Но това би могло да възпрепятства материалното и икономическо развитие, нали? Отново казвам – това би било добре и за нас, и за планетата.


Обратно към основата


Известен ми е огромният брой преки интереси, срещу които заставам в момента. Но това, за което говоря, е превенция на престъпността в огромен мащаб. Не този вид предотвратяване, което толкова се харесва на широката общественост, свързано с увеличаване на уличното осветление и повишаване на броя униформени полицаи в определени квартали. Говоря за основни неща.


Ако създадем общество, в което най-важните награди са уж достъпни за всички, но това не е истина, тогава обществото е в беда. Ако правим тези възнаграждения за малцината привилегировани все по-ценни и видими, системата попада в още по-голяма беда. Ако създадем общество, в което много хора нямат отговорни задачи, огромна е перспективата голяма част от тях да отвърнат с безотговорно поведение. Смятам, че като критични криминолози носим отговорността да изобличим тези структури, създаващи престъпност.


Срещу развитието


Може би бъдещето е някъде зад нас?


Това се случи във влака на връщане от Германия в началото на петдесетте години на XX век. На седалката срещу мен седна млад норвежец. Разказа ми, че през последната половин година е работил като моряк по чужбина. Пътуваше към майчиния си дом някъде по крайбрежието, но само за кратка ваканция, до следващото плаване. Беше около 15-годишен. По онова време възрастовите ограничения, които предпазваха младежите от пазара на труда, не бяха толкова стриктни. Днес той щеше да е ученик някъде, а свръхактивността му вероятно би го изложила на риск да бъде диагностициран със Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD – Attention Deficit Hyperactive Disorder). Броят на подобни деца се увеличава постоянно. Понякога се чудя как в миналото биха накарали младежите да се покатерят по мачтите и да свият платната по време на буря, ако преди корабът да напусне пристанището екипажите бяха подлагани на предварителни тестове и хиперактивните им членове бяха успокоявани с лекарства.


Вместо да предпазваме младежта, бих предложил да тръгнем в обратната посока – да направим така, че да ги виждаме и самите те да се видят като отговорни млади хора, готови за платена работа. Ако е необходимо, нека ограничим платените часове на повечето хора, за да могат и тези "млади възрастни" да получат достъп до пазара на труда.


---


През януари 1949 г. Хари Труман встъпва в длъжност като президент на САЩ. В речта си по случая той казва:


"…Ние трябва да се впуснем в изпълнението на смела, нова програма, която да направи облагите на нашите научни успехи и индустриален напредък достъпни за подобряването и растежа на слаборазвитите региони."


Това е моментът, в който е измислено понятието "слаборазвит", коментира сухо Густаво Естева (в Sachs, 1992, p. 7). И продължава: "В този ден 2 милиарда души станаха слаборазвити. Това, което реално се случи, е, че те престанаха да бъдат това, което са в цялото си разнообразие, и бяха магически преобразени в изкривеното огледало на нечия друга реалност - огледало, което ги омаловажава и ги праща на края на опашката…" А ето гледната точка на Иван Илич от същия том: "Човешките същества бяха преобразени от Homo sapiens (разумния човек) в Homo miserabilis – нуждаещия се човек".


---


Ако бях малко по-млад, щях да основа нова политическа партия тук, в Норвегия. Вече имаме една, наречена "Fremskrittspartiet" - партията за движение напред. Моята партия ще се казва "Tilbakeskrittspartiet" - партия за движение назад, обратно към съществуване, при което парите са заемали по-малко централно място, когато експертите са управлявали по-малко, когато мобилността не е била от такова огромно значение и хората са научавали и знаели повече благодарение на собствения си опит от общуването с други хора.

Коментари (114)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Iron Maiden
    Iron Maiden
    Рейтинг: 795 Разстроено

    Еееееееех

    а също така и вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица
  2. 2 Профил на thebigbull
    thebigbull
    Рейтинг: 415 Весело

    First world problems....да ги имам де

  3. 3 Профил на heatseeker
    heatseeker
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    Изключително стойностен текст!

    Свобода за Надежда Савченко!
  4. 4 Профил на azyty
    azyty
    Рейтинг: 409 Неутрално
  5. 5 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 696 Неутрално

    Много интересно четиво. Които от вас са го прочели, сигурно ще си помислят, че този човек има мислене на социалист. Мисля,че трябва да прочетете пак, и пак... Беше направен преглед на обшественото развитие и направен извод: Обществото е достигнало краен мах и трябва да се върне. Трябва да се върне уважението към човека до теб, към неговия труд. Трябва да се измъкне от примката на парите и да спре да се стреми към нея. Това го казва един човек, чиято родина никога не е била комунистическа. Казах " родина" и си дадох сметка, за колко много българи тази дума не значи нищо. Ако съдим по носталгията на автора, явно и в неговата родина сърцето е заместено от касичка, а умът е зает, да търси начини, бързо да я напълни. Мисля, че трябва доста да помислим по тази тема.

    goblenka
  6. 6 Профил на lyubos
    lyubos
    Рейтинг: 412 Весело

    Който издържи да го прочете докрай текста, ще да има какво да си извади като поука. Интересна гледна точка, която малко ми звучи като контра на контра-културата на пост-модерното ...

  7. 7 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 9474 Неутрално

    До коментар [#5] от "goblenka":

    имате право .+++++++++++++++++++++++++++++

  8. 8 Профил на Музар
    Музар
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    Изключителен текст! Ще трябва няколко пъти да го прочета, но почти няма основна теза, срещу която да имам силни аргументи. За повечето неща, споделени в статията, имам подкрепящи спомени, опит и мои си мисли.

    Ще следя и за следващи преводи на Нилс Кристи на сайта на Харта 2013.

    И да не пропусна да клъвна местните ни експерти във всяка област - цялото това съвсем човечно, но и аргументирано четиво е писано от криминолог!

    Гласът на разума е тих, но не се успокоява, докато не бъде чут." Бъдещето на една илюзия" Зигмунд Фройд
  9. 9 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4715 Неутрално

    "Като критичен криминолог бих дал в тази ситуация един много прост съвет - нека да работим за намаляване на нивото на нашите приходи. Едно 5-процентово годишно намаление на приходите за няколко години напред за всички, които имат над средното равнище, би ни помогнало да възстановим основни ценности."

    Тая, част от размишленията на автора не я разбрах... каква положителна промяна ще настъпи, ако се намалят заплатите на норвежците?

    П.П.
    Между другото... докато четях статията си мислех: "Да им имаме проблемите на норвежците".

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  10. 10 Профил на Музар
    Музар
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    В статията не са дали линк към сайта на Харта 2013, от миналогодишна статия в Дневник го изрових:
    http://harta2013.eu/

    Гласът на разума е тих, но не се успокоява, докато не бъде чут." Бъдещето на една илюзия" Зигмунд Фройд
  11. 11 Профил на Торбалан
    Торбалан
    Рейтинг: 758 Любопитно

    Благодаря на "Дневник", че публикува тази статия!

    Freedom is never more than one generation away from extinction. We didn't pass it to our children in the bloodstream. It must be fought for, protected, and handed on for them to do the same. Ronald Reagan
  12. 12 Профил на Хит®ата Св®ака ;)
    Хит®ата Св®ака ;)
    Рейтинг: 637 Разстроено

    [quote#5:"goblenka"]Трябва да се измъкне от примката на парите и да спре да се стреми към нея.[/quote]

    При тоя зверски имотен балон - айде да те видя!

    Съгласявам се с автора за много неща, но за други не е прав. Утопист и социалист, а социалистите все гледат да ограничат свободата и на индивида, и на бизнеса.

    Mафията е опасна за Вашето здраве!!! Мафията убива!!!
  13. 13 Профил на Хит®ата Св®ака ;)
    Хит®ата Св®ака ;)
    Рейтинг: 637 Любопитно

    Хубава проповед, но утопична и даже леко тоталитарна. Човекът призовава за ограничаване на свободата - индивидуалната и на бизнеса.

    Имотният балон е най-раздут именно в Норвегия - хубава къща в Осло може да струва и 1'000'000 евра, дори и повече, а наем на стая - около 1000 евра месечно. Така че големите им заплати никак не са големи.

    Mафията е опасна за Вашето здраве!!! Мафията убива!!!
  14. 14 Профил на Музар
    Музар
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    До коментар [#12] от "Хитрата сврака - с двата крака!":

    Действително е утопично, но в никакъв случай не е социалистическо или ограничаващо "свободата" - каквато и да е била. По-скоро се противопоставя на инстуционалната свободия в определянето кое е добро или лошо, полезно и нежелателно. Противопоставя се на "уж естественото" развитие в посока "1984", но много добре организирано на ниво институции - държавни, образователни, бизнес-организации.

    Гласът на разума е тих, но не се успокоява, докато не бъде чут." Бъдещето на една илюзия" Зигмунд Фройд
  15. 15 Профил на Росен съм аз а Путлер ще капитулира
    Росен съм аз а Путлер ще капитулира
    Рейтинг: 1917 Неутрално

    До коментар [#12] от "Хитрата сврака - с двата крака!":
    [quote#12:"Хитрата сврака - с двата крака!"]все гледат да ограничат свободата и на индивида, и на бизнеса[/quote]
    Трудно може да е вярно това, което си написал, за автора поради:
    " Тези, които избират да останат у дома с децата, са обект на критика - казва им се, че трябва да имат трудова заетост извън семействата"
    Тоест той НЕ одобрява това.
    И.
    "- апартейд – всички деца и младежи са в институции, наречени образователни;"

    Имам предвид статията.
    И той не си харесва Норвегия-та.

    в двубоя между Цветната телевизия и Черно-белия хладилник... печели винаги...хладилника...сеш'се...ХЛАДИЛНИКА! o_sando
  16. 16 Профил на ПАВЛА
    ПАВЛА
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    Много добър текст. Достави ми утопично и носталгично наслаждение.

    При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.
  17. 17 Профил на Музар
    Музар
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    [quote#15:"Росен (Проклет да си завинаги Сидеров)"]"- апартейд – всички деца и младежи са в институции, наречени образователни;"[/quote]

    И да си припомним дискусиите под статиите за бг-образУванието, наречено МОН с техните правила и извращения. Като имаме предвид, че все пак в Норвегия има някаква действителна стратегия в образованието, при нас директно и направо "апартейд"!

    Гласът на разума е тих, но не се успокоява, докато не бъде чут." Бъдещето на една илюзия" Зигмунд Фройд
  18. 18 Профил на Росен съм аз а Путлер ще капитулира
    Росен съм аз а Путлер ще капитулира
    Рейтинг: 1917 Неутрално

    До коментар [#17] от "Музар":

    Точно това си помислих.
    Особено, знаеш, че имам по-пораснало вече момче.
    Искат ги твърде малки в градината.
    Моят правеше изключение. В смисъл, че от годинка и осем месеца е на ясла, но по негово желание. Плачеше, ако не го заведем. Общителен е, но не всички деца са такива. По плача пред яслите и градините може да се разбере много за "одобрението" на децата към тези места.
    Отделно батака в нашите, както казваш МОН правила. Не са наясно какво трябва да стане в крайна сметка. Според мен искат да приберат от рано децата, чийто майчин език не е българският, но не това е начина да ги приобщят, при това за сметка на българските деца.

    В тази посока, ако може да има правилна стратегия (нещо в което вече се съмнявам, че е възможно) то наистина Норвегия е пример за всичко добро.
    Ама пък от друга страна нещо самоубийствата в Скандинавието май са в повечко.
    Всичко уредено уж, ама както казва човека - назад към природата, към стария квартал/махала, към начина на живот не чак толкова отдавна.

    То и ние натам сме я подкарали, а помним уж времето само преди 30-на години. Не е до соца, до начина ни на живот е, до мисленето ни сега.

    в двубоя между Цветната телевизия и Черно-белия хладилник... печели винаги...хладилника...сеш'се...ХЛАДИЛНИКА! o_sando
  19. 19 Профил на makadam
    makadam
    Рейтинг: 638 Неутрално

    Удари точно където трябва, но дали ще го разберат. Изключителна статия.
    Много хора около мен ,след натрупани богатства, имоти, мебели и коли ,навлизайки в почтена възраст изведнъж разбраха ,че се живее само с хора около себе си. Най-голямото ми удоволствие е като се прибирам да се поздравим с комшиите.

  20. 20 Профил на Реми
    Реми
    Рейтинг: 874 Неутрално

    Такива хора, трябва да стават политици. Има какво да предложи и промени към по-добро. Текстът е много силен, изисква доста мислене. Но за "вечерно" прочитане ми допадна и като цяло дава надежда. Защото ако системата като цяло не се променя, обществото е обречено на деструктивност. А понякога, за да продължиш напред е задължително да се върнеш назад и преразгледаш, и видиш от друг ъгъл постигнатото( в личен и в обществен план).

    Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето
  21. 21 Профил на makadam
    makadam
    Рейтинг: 638 Неутрално

    [quote#5:"goblenka"]Трябва да се измъкне от примката на парите и да спре да се стреми към нея. [/quote]
    Та нали това е основата на капитализма, все повече и по-висока печалба и свързаното с това непрекъснато насърчаване на потреблението основано на човешката лакомия.

  22. 22 Профил на Музар
    Музар
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    До коментар [#19] от "BASCO":

    Сетих се за карикатура от Паралели (за тези, които помнят какво беше това), но явно не родна и соц: Двойка - гушнати на колелото, плътно прилепнали един за друг върху мотоциклета, близко един до друг в малката кола - нейната ръка върху неговата на скоростния лост... голяма кола, огромно разстояние между тях.

    Прав си, че потреблението е свързано с човешката лакомия. Но при печалбата има граница, просто там нещата не са линейни. Дори там. И отиват към регресия. Да, купуват се все по-нови и по-нови стоки, но можеш да ги върнеш след 5-15-30 дена. И върнатото отива за рециклиране. Това е загуба, която се покрива с по-ниско качество на продуктите. Като екстраполация - ще дойде ден, когато ще трябва през 5 дена да си купуваме уреди, защото те толкова време ще работят . Парите няма да са проблем, но времето за това действие ще ни дойде в повече.

    Гласът на разума е тих, но не се успокоява, докато не бъде чут." Бъдещето на една илюзия" Зигмунд Фройд
  23. 23 Профил на makadam
    makadam
    Рейтинг: 638 Неутрално

    До коментар [#22] от "Музар":

    ++++++
    И аз я помня тази карикатура. Виждам и леля си , чиито деца не са тук и която ако не са съседите , няма с кого да контактува в голямата си и модерна къща.

  24. 25 Профил на Музар
    Музар
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    До коментар [#24] от "BASCO":

    Мерси! Често ми се иска да го кажа, но не мога да събера мислите си, докато спомените препускат . Например как съседката след скок от струпани панели на височина 1,5 етаж си вдига крака, а на петата й закачена една греда, на ръждивия пирон . Бегом до поликлиниката, инжекция тетанус, превръзка и отново на строежа, където играехме.

    Гласът на разума е тих, но не се успокоява, докато не бъде чут." Бъдещето на една илюзия" Зигмунд Фройд
  25. 26 Профил на Музар
    Музар
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    Или блатото в сегашното "Южен парк", тогава "Разсадника". Промъквахме се край пазача и отивахме на блатото. Имахме си и сал. Тогава ми изглеждаше огромно, а после - една локва. Или... на село - реки, поляни, горички, скали... диви и щастливи. Чак вечер се прибирахме, баба да ни прати на чешмата да си измием краката и вратлетата Сегашните майки сигурно ще припаднат само от представата за нещата, които за нас бяха ежедневие. И оцеляхме.

    Гласът на разума е тих, но не се успокоява, докато не бъде чут." Бъдещето на една илюзия" Зигмунд Фройд
  26. 27 Профил на Ogiigo
    Ogiigo
    Рейтинг: 1185 Неутрално

    Страхотен текст! Наистина бъдещето е накъде зад нас!

    Колкото един предмет е по-кух, толкова повече шум вдига.
  27. 28 Профил на Ogiigo
    Ogiigo
    Рейтинг: 1185 Неутрално

    До коментар [#24] от "BASCO":

    Така си беше! И ни беше хубаво!++++++++++++++++++++++

    Колкото един предмет е по-кух, толкова повече шум вдига.
  28. 29 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1686 Неутрално

    Много интересни разсъждения.
    Утре ще го прочета пак.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  29. 30 Профил на Ogiigo
    Ogiigo
    Рейтинг: 1185 Неутрално

    До коментар [#24] от "BASCO":
    Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
    С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
    Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
    Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
    Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:

    Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
    01. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата.
    02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
    03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
    04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
    05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
    06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
    07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
    08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
    10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
    11. Звъниш си всяка сутрин... за да си намериш мобилния телефон.
    12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
    13. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.
    14. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
    15. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
    16. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
    17. 10 годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
    18. 10 годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
    19. Не си модерен, ако вече си на повече от 20 и още не си спал с някой от твоя пол.
    20. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
    21. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб.
    22. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
    23. Цената на квадратен метър в центъра на столицата ти е по-ниска от цената на квадратен сантиметър в любимия ти уебсайт.
    24. Сложил си парола на файла с паролите си.
    25. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
    26. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.
    27. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
    28. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
    29. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
    30. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене.
    31. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste".
    32. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
    33. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
    34. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
    35. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
    36. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
    37. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
    38. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
    39. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
    40. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш.
    41. Дори още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
    42. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 9.
    43. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 9.
    44. А сега се усмихваш. Хайде, препрати го на приятелите си, знам че ти се иска!

    Колкото един предмет е по-кух, толкова повече шум вдига.
  30. 31 Профил на Музар
    Музар
    Рейтинг: 1441 Весело

    До коментар [#30] от "Ogiigo":

    Аааа, това с липсващото номерче в списъка вече е отдавнашно! Поне да не го беше скрил под копи-пастите на картинката от времето преди технологиите да ни налазят . Готино е!

    Гласът на разума е тих, но не се успокоява, докато не бъде чут." Бъдещето на една илюзия" Зигмунд Фройд
  31. 32 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 696 Неутрално

    До коментар [#30] от "Ogiigo":

    Не знам твой ли е текста, или си го взаимствал, за незнанието си се извинявам, но е прекрасен! Да! Такива бяха хората, животът, отношенията, условията... И, да! Пак трябва да станат такива! Това не е носталгия по социализма! Това е носталгия по истинските хора и истинския живот! Пълнокръвен! Чувствен! Изпълнен с любопитство, риск, удовлетворение, топлина, нежност, приятелство! Днес сме повече машини, от колкото хора, а машините се управляват! Колкото повече техника имаме в ръцете, домовете, колите, на работното място, по улиците, толкова по-малко се интересуваме от човека до себе си. Даже не ни пука имаме ли такъв и колко близо, или далеч е. Как и кой тогава да ни обедини? Как? А, както пише на входа на НС, както ни е завещал бащата първия хан на нашата, Дунавска България, съединението / обединението / прави силата! Няма да продължавам. текстът е толкова хубав, че само бих го развалила! Поздрав на автора! И, дано го прочетат повече хора и да го осмислят!

    goblenka
  32. 33 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 696 Неутрално

    До коментар [#21] от "BASCO":

    А, нали лакомията е един седемте смъртни гряха?

    goblenka
  33. 34 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 696 Неутрално

    До коментар [#30] от "Ogiigo":

    Много, много хубав текст си написал! Поздрав! Дано повече хора го прочетат и осмислят! Това, което си написал не е носталгия по социализма, а по човека! По оня жив, истински, чувстващ, рискуващ, проправящ си път, нуждаещ се от друг човек, човек. Колкото повече техника имаме в нас и около нас, толкова по-малко човеци и повече машини сме! Вече нямаме такава нужда, даже, мнозина нямат никаква нужда от друг човек на близо! Да не говорим за това, да дели пространство с животно, или растение. Станахме си самодостатъчни. Как и кой може да обедини такива елементи? И, защо да го парви? Толкова лесно се управляват такива хора! Да! Бяхме прекрасни, за това и животът ни беше прекрасен, въпреки всичко, което ни липсваше. Ако искаме пак да имаме хубав живот, трябва пак да станем хора. До като все още помним какво е това. Още веднъж, поздрав за хубавия текст!

    goblenka
  34. 35 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 696 Неутрално

    До коментар [#20] от "Кремена":

    Той е мъдър, защото е поживял доста. Но, това не е единственото условие, за да помъдрееш. Казвам го, защото, дали ще му стигне живот, за да направи живота ни такъв и да ни научи да се учим от него? Пък и, вече сме толкова цинични! Абсолютни консуматори! Ще се учим ли от живота, за да го замести някой след смъртта му и да продължи по същия път да управлява? И сегашният живот ни изправя пред много уроци. Имаме възможността, даже, необходимостта, от която зависи животът ни сега и за напред, да учим, но не го правим! Ако можеше ей така, с флашка, да ни прехвърлят мъдрост в главите! Да ни зареждат с програми, които да ни движат безопасно в тази толкова вредна и опасна среда... До там сме стигнали!

    goblenka
  35. 36 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 696 Неутрално

    До коментар [#16] от "ПАВЛА - SorryLol":

    Не е утопично! Ние го правим такова! Зависи от нас!

    goblenka
  36. 37 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 696 Неутрално

    До коментар [#12] от "Хитрата сврака - с двата крака!":

    Знаеш ли, знам, че има много малко невъзможни, наистина невъзможни неща! Липсата на свобода е в ума ни! И, заради тия ограничения, ние отстъпихме, дадохме свободата си на други, които да ни отпускат по малко от нея. Те отдавна злоупотребиха с дозатора. Сега на много места, включително и у нас, хората си искат обратно свободата. Борят се за нея, но тези, които сме овластили с " дозатора" не искат да ни я върнат! Защо ли? Защото, ако го направят, и те ще трябва да имат свобода на порции, а не абсолютна! Няма да имат власт над останалите! А, толкова я искат! Не! Не е утопия. Жизнена необходимост е, да се сложат под контрол тези, които ни отнеха правото и възможността да живеем като хора! Да се чувстваме хора!

    goblenka
  37. 38 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 696 Неутрално

    До коментар [#9] от "Иво":

    Ще се намали харченето за джаджи, чрез които се самоизолираме. Ще ни се наложи да общуваме повече и не само с такива от нашата среда. Така ще се научим да разбираме и ценим различните, които според днешните разбирания са под нивото ни. Ще усвоим повече умения. Няма да сме пълни с теория и да нямаме никакви практически умения. Представи си един апокалипсис и оцелелите след него. Няма нужда от пари, а от храна, лекари, подслон, вода... Всичко има и то по много! Достъпно! Техника, лекарства, оцелели, или нуждаещи се от поправка сгради. Кой ще управлява техниката, кой ще я ремонтира, като даже цип да ти се развали, хвърляш дрехата, или я носиш на шивач? Кой ще ти зашие раната? Кой ще ти сготви, кой ще те стопли, като няма хора, които умеят да разпознаят годното за храна, или умеещи да намерят нещо, годно да излъчва топлина? Помисли си за това. Луксът не е даденост. А, винаги може да ти се наложи да си запалиш огън с подръчни средства, даже и без кибрит!

    goblenka
  38. 39 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 696 Неутрално

    Много съжалявам, че ще бъда срещу мнозинството, но независимо колко е умен авторът, независимо колко хубави неща казва и каква идилична картина рисува, публикуването на подобна статия при днешните реални условия е вредно и погрешно. Живеем в едно от най-вълчите общества, когато една не особено многобройна пасмина от хора, които не се занимават с четене на статии в интернет, ни прави на маймуни, държавата е потънала в престъпност, има села, където братята роми тършуват из къщите на бедните като църковни мишки пенсионери и грабят всичко каквото намерят, търговците ни продават стоките на цени, двойно, тройно и десеторно по-висики от реалната стойност на това, което ти продават, корупцията ни е заляла не до шия, а до носа, а той препоръчва внимателно и грижливо към престъпниците – нещо, което е допустимо само ако престъпленията са нещо екзотично, а не масова не всекидневна, а всекичастна практика. А, както е казал преди малко поведе от два века Сент Жуст, „Не с миск и розово масло зловонни рани се лекуват”. Или, казано другояче: Той предлага хубави и стойностни неща, които обаче са изцяло несъответни на реалното положение в обществото, а и не са адекватни за времето, в което ги предлага и на хората, на кото ги предлага.
    Защото възприемайки тези негови идеи в неподходящо време и в неподпходящи за тях условия, ние просто улесняваме престъпната шайка от продажни политици и патологично алчни бизнесмени–олигарси да ни ограбва още по-жестоко и да увековечи своята престъпна власт над нас.

    Защото единственото правило за ефективно действие, в това число и когато става дума за политическа борба срещу една самозабравила се политическа и бизнесвърхушка, е не идиличното въздишане към отминалото, колкото и да ни харесва то, а целенасочена и целесъобразна, съобразена с мястото, времето и условията борба срещу тези, които ни потискат и ограбват. И щом ни харесва, да си го върнем, а до тогава да действаме по правилото ОКО ЗА ОКО, ЗЪБ ЗА ЗЪБ или по правилото НА ЗЛА КРУША – ЗЪЛ ПРЪТ, защото ако прилагаме правилото когато ни ударят по лявата буза да подложим за удар и дясната, нас просто ще ни напердашат и ще ни се надсмеят за политическия ни наивитет.
    à è ѝ ò ≪ ≫ –

  39. 40 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 696 Неутрално

    До коментар [#39] от "glog":

    Точно за това трябва да изговорим проблема и да видим какво и къде е решението.

    goblenka
  40. 41 Профил на д р Чарли Мишкин от ГРУ
    д р Чарли Мишкин от ГРУ
    Рейтинг: 2191 Неутрално

    До коментар [#24] от "BASCO":

    Беше истинско.
    Зимно време ходех само с една фланела изплетена от овча вълна. Нямаше якета.
    И по цял ден се пързаляхме до побъркване.
    А за лятото не ми се говори.
    На село ядяхме по цял ден само плодове и зеленчуци (съответно неизмити) от чуждите градини.
    Беше страхотно време.

    Путин kiss май ЕС! ----- wwww . ДЕНьГИ .ru.net :-)
  41. 42 Профил на Valeria
    Valeria
    Рейтинг: 910 Неутрално

    До коментар [#14] от "Музар":

    Точно така! От Русо насам все има призиви за връщане назад, но май сме достигнали критичната точка и вече навсякъде по света се организират комуни като алтернатива на новата световна подредба, която става все по-нетърпима.

    http://vimeo.com/79144859

    Скоро и у нас, надявам се.

    https://goo.gl/8NG90J
  42. 43 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1342 Весело

    До коментар [#5] от "goblenka"
    Сега заслужи много ++++++++

  43. 44 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 1797 Неутрално

    До коментар [#10] от "Музар":
    Благодаря за линка! Уникален текст, наистина.
    Благодарности на Култура и Дневник за удоволствието.
    Ще се включа с коментар, но с кожата си усещам как тоя човек бърка много надълбоко.

  44. 45 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 1797 Неутрално

    Поправка -нямам предвид "греши", а "задълбава" надълбоко.

  45. 46 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 696 Неутрално

    До коментар [#43] от "dedo pepo":

    О! Благодаря.

    goblenka
  46. 47 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1342 Неутрално

    До коментар [#32] от "goblenka":

    Текста се въртя във фейса и после го публикува Уикенд без автор,наистина ни връща в ония времена,когато растяхме силни,отзивчиви,добри хора.
    Децата по цял ден вън на игра заедно българчета,циганчета турчета.Ако някой огладнее,тича в къщи,ръсва филия сол,червен пипер и олио и я споделя с всички.Имахме си лафчета"имаш-даваш" и"подадена ръчичка,празна не се връща"и всеки с готовност и удоволствие ги спазваше.
    Сега растат злобни,завистливи егоисти,без бъдеще.

  47. 48 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 696 Неутрално

    До коментар [#47] от "dedo pepo":

    Децата са такива, каквито ги научим да бъдат. Отговорността е наша. Сега, с тази статия, някой ни слага истината пред очите и някои от нас изведнъж проглеждат. Не знам, ще бъдат ли достатъчно и дали ще направят нещо, за да се върнат мъничко поне на зад, към истинските хора и истинския живот. Колкото и малко да е на глед, всяко такова усилие ще даде резултат.

    goblenka
  48. 49 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    До коментар [#5] от "goblenka":

    Така де самоче Норвегия следва нормален път на естествено развитие, а не на налагани стереотипи, които изопачават психиката и нормалите за защитата и които размиват границите на морала.

    ТАМ слабите "ученици" си знаят мястото и борбата е да бъдат окуражени да ликвидират тази предопределеност, която им се струва непреодолима с помоща на всички около тях.

    Докато ТУК хората смятат загубата на морал за нещо естествено и необходимо и насърчаващо чак до висшите управленски държавни кръгове в самият Парламент.

    Това е ужасяваата разлика и всяка криминологична оценка на социума губи основание, защото не е смятана за такава като обществена нагласа, а точно обратното. Тя е основа за просперитет.

  49. 50 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    КОМУНИЗМЪТ и комуномутациите обърнаха представите за нормалност и морал с краката нагоре.

    И това се увековечи с прослава на идеи на антихуманен принцип, замаскирани като лъжи. Това обърква не само подрастващите поколения, които възприемат всичко това за естествено и нормално, но изопачи и традиционо мислещите по-възрастни поколения, които просто нямат време за всякаква промяна.

  50. 51 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    Норвегия, колкото и да и се струва, че обществено е затънала в непроходима обществена дисхармония на съвремените отношения, има много по-голям шанс да се измъкне от това.

    Докато България неможе и да осъзнае все още къде се намира. Тя е направо дезориентирана в дебрите на обществената социализация и носи на раменете си един дегенеративен онаследен морал, който е прилепнал на плещите и като гърбица по рождение, от което уродство няма отърване без оперативна намеса и дългогодишно лечение, на което някои трудно биха се съгласили и се примиряват с него до края на дните си.

  51. 52 Профил на Музар
    Музар
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    Гласът на разума е тих, но не се успокоява, докато не бъде чут." Бъдещето на една илюзия" Зигмунд Фройд
  52. 53 Профил на Музар
    Музар
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    Гласът на разума е тих, но не се успокоява, докато не бъде чут." Бъдещето на една илюзия" Зигмунд Фройд
  53. 54 Профил на Музар
    Музар
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    Гласът на разума е тих, но не се успокоява, докато не бъде чут." Бъдещето на една илюзия" Зигмунд Фройд
  54. 55 Профил на Музар
    Музар
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    Следващ опит:
    Оппа, ще премахна част от линка, че коментарът ми изкуфява .

    Като естествено допълнение - едно писмо на Умберто Еко в OffNews:

    Мнения_56/Умберто-Еко-Внуко-учи-наизуст_292247

    Умберто Еко: Внуко, учи наизуст
    ...
    Но не за това исках да си поговорим, а за болестта, която порази твоето и предишното поколение, понастоящем учещо в университета. Имам предвид загубата на паметта.
    ...
    Освен това съществува и историческа памет, която не е свързана с фактите от твоя живот или с това, което си прочел. Тя съхранява събитията, случили се преди твоето раждане.

    Днес, ако отидеш на кино, трябва да отидеш в предварително обявения час и да гледаш филма от самото начало. Когато той започне, някой сякаш те води за ръчичка и ти обяснява какво става. По мое време човек можеше да влезе в салона по всяко време, дори по средата на някой филм. Тогава се налагаше сам да се досети какво се е случило, преди да започне да гледа. А когато филмът започнеше отначало, зрителят можеше да провери дали правилно е възстановил събитията от началото на филма до съответния момент. И ако ти се приискаше много, можеше да останеш и да го гледаш пак.
    Животът е нещо като да гледаш филм по моя начин. Раждаш се в някакъв момент, преди който вече са се случили много събития в продължение на стотици хиляди години. Важно е да знаеш какво се е случило преди раждането ти. Това е необходимо, за да разбереш защо днес стават много други събития.

    (това е само част, извадки)

    Гласът на разума е тих, но не се успокоява, докато не бъде чут." Бъдещето на една илюзия" Зигмунд Фройд
  55. 56 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    България в момента се чуства, като ужасена и изоставена изнасилена , защото преди 25 години загуби сутеньора си и днес наблюдава обезкуражена негвият заслужен край.

    Както и опитите му да се измъкне от съдбата си, чрез познатите и правила, на които вече и самата тя невярва.

  56. 57 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    ДОКАТО ръководителите на държавата разпространяват една подобна обществено опасна зараза, каквато е неокомуноидното отношение към схващането за управление и концептуално отношение към генерални въпроси от решаващо значение и ги подкрепят със закони.

    България ще се чуства зле, изоставена, не изолирана каквато беше, но изоставена като неблагонадеждна и слабоумна с възложени и традиционо елементарни функции за самосъхранение.

  57. 58 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    ЦЯЛОТО, подчертавам с дебела черта ЦЯЛОТО комунонаедство трябва да се отнесе веднъж завинаги в музеите за информация на поколенията и да се започне на чисто, отначало и с реалистичен поглед към миналото, което е едва 136 годишно, но все пак е едно нещо което България има въпреки, че 70 години вече живее в свят противопоставен на предишните 70.
    Това е вододел на съдбата и, който трябва да бъде преосмислен от гледна точка на развитие и деградиране на нейният обществен морал, като висша категория на разума.

  58. 59 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1676 Неутрално

    Много добър анализ, макар и леко утопичен. Разбира се, доста неща не ми харесват, като например това хората да бъдат задължени да си живеят и учат в кварталите, където са родени, за да не се прекъсват връзките, това в съвременният мобилен свят ми се струва абсолютно невъзможно. Но, като цяло, идеята да се върнем малко назад, да си върнем нещата, които сме загубили, етс. ми се струва страхотна. Наистина, в днешния забързан живот просто забравихме да живеем истински, така, както са живели хората преди 50-60 и повече години.

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  59. 60 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    До коментар [#59] от "VenRus 2008 #Нова година - нов премиер!":

    Вникакъв случай преди 50, 60 и повече години, а преди 70 години. Сякаш нещо атавистично дърпа ръката ти за да напише години в които страната ни започва един КОМУНИСТИЧЕСКИ ПУЧ наабсолютни празноглавци, водени от мисълта как да усвоят ефективно чуждата поземлена, градска и извънградска собственост и нищо не е в състояние да ги спре.
    Това са годините на установяване на комунистическата диктатура на пролетариата по подобие на сталинизма в СССР след ВСВ и нейните приспособенци в България оформили се като марионетна съветска клика.

  60. 61 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 696 Неутрално

    До коментар [#49] от "convince":

    Доста си писал. Едно ще ти кажа: Къде повече, къде по-малко, процесите са едни и същи и хората искат едно и също. Глобализация! Общ организъм, който се опитва да се самолекува, но това става все по-трудо и по--трудно. Трудно, но и българите ще започнат да отговарят на повелите на собствените си нужди. Ще откажат да бъдат водени, бутани, теглени и ще започнат да зенят не толкова парите, колкото възможностите, които те им дават да бъдат хора. А, да бъдеш човек, при това истинсли, нито е просто, нито е лесно.

    goblenka
  61. 62 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    До коментар [#59] от "VenRus 2008 #Нова година - нов премиер!":

    Обучението в близко до местоживеенето училище е едно основно задължение на властимащите. Основно, начално и средното обучение е задължително да бъде близо до дома в които си се родил защото криминогеноста може да бъде сведена до по-ниски нива и по-лесно контролирана от обществото на микро нива.

  62. 63 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    До коментар [#61] от "goblenka":

    Така е, но нещата можеха да са много по-естествени и по-лесни, ако не се правехме на по-умни основание за което ни даваха неистини, към които жизнено човек гледа да устрои отредения му отрязък за живот.

    Базирайки основанията си за просперитет върху измами, кражби , убийства и ликвидации, а лицемерно предпоставяйки теоритични бъдещи възможности и обещания, само на едно поколение му е достатъчно да промени морала си, а то цели 7 преминаха и продължават.

  63. 64 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    СЪВРЕМИЕТО винаги има нужда да се обръща към корените на цивилизованоста си, но не и към зачатъците на семена посяти отскодоумни узорпанти и икономически неадекватни дилетанти, водени от налудни идеи за преразпределение основани на престъпления.

    Норвегия с пълно право може да преброди цялата си история, но ние нашата неможем, защото е белязана с превратна аморалност и лицемерие.

  64. 65 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 1797 Неутрално

    Човекът е обществено животно, надарено с разум. Генетически ни багаж родеещ инстинктите ни с другите животинки е горе-доле ясен:
    - инстинкта за оцеляване. Тука са храната, беозопасна среда от външни опсаности - припродни и всякакви.
    - инстинкта за продължение на рода. Секс и грижа за подрастващите.
    - инстинкта за признание. Мотивира лидерите, но не само.
    - инстинкта за познание - любопитсвото.
    - инстинкта за същестувуане в група - стадни животинки сме си.
    Сигурно има и други дето ги пропускам, но тия считам за най-важните. Инстинктите са набити в генните ни връзки на всяка клетка от тялото ни. При различните хора са в различна степен на доминация. Едно по-силно, поттискащо друго и т.н.
    Това е на генно ниво. Багажа с който започваме живота си. След първия писъс с първата глътка въздух се включва и Разумът. Някои твърдят, че и преди това ама засега да се ограничим с първия писък.
    И така -имаме инстинкти, предопределени от генния багаж и разум надграждащ върху тях според околната среда докато личността съзрее физически да създаде ново поколение и после всичко отначало.
    Спори се кое е опредлящото - генетичните заложби или средата формираща разума?
    И двете са важни за индивида. Но, защо обществата са различни? Защото в играта с участието на инстинкти и разум се получават различни обществени формирования, като веднъж получило формированието (фракталчето) то си се самоподдържа докато не се разпадне или се получи друго "цвете" съответстващо по-добре с околната среда.
    Всяко образование си има своите вътрешни доминантни вектори които го формират и държат като такова.
    Ако за група хора изхранването е било проблем с поколения е нормално те да бъдат алчни за храна поне едно две поколения след като са си осигурили на практика достатъчно храна преди да осъзнаят, че тя не им е необходима в такива количества.
    Или подтискания инстинкт за признание (лидерство) се проявява като безумни харчове за лукс (или издигане на безсмислени статуи като на Великденските острови) и т.н с другите инстинкти.
    Струва ми се, че възрастният господин от Норвегия иска да каже, че е най-добре да се огледаме до къде сме стигнали и с помощта на разума да се върнем малко назад в нормалността.
    А нормалността е там, където добрият в каквото и да е (коминочистач, поправяч на велосипеди, банкер, доктор или политически лидер) получава почти еднакво признание и блага от обществото, просто защото е добър в това което прави.
    И трябва обществото така да бъде усторено, че да насърчава добрите, а стане ли това криминалите би трябвало да намалеят.
    Дали е възможно това?
    Не знам, но си струва да се опита.

  65. 66 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    До коментар [#65] от "k_":

    Това е така и важи за всички нормални общества, но тези отклонили се от пъте и приели криминалноста, за общополитическа, държавно и ръководно начало за дълъг период от време, нещата могат да вземат отчайващо дълги периоди от време завличайки в отвъдното хора и съдби приели тази аномалия на човечноста за напълно редовна жизнеутвърждаваща способност.
    Това вече е една национална трагедия, от която трудно се излиза.

  66. 67 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    До коментар [#48] от "goblenka":

    Разбира се че това е истината, но какви поколения израстват, когато разхождащите се майки и бащи минават пред безбройните паметници на режим отчаващо опитал да се съхрани поставяйки купища грамади от бетон, железа и камъни изобразяващи деградивните му стремежи да увековечи имено за тези деца и неродените още от тях ЕДНА КОРИСТНА ЛЪЖА, на користен морал изпълнен с идеологеми, обещания и мерзост широко прокламирана като грижа и споделени възможности.

    От това по-голямо морално разложение няма и неможе да има, защото е само по себеси престъпление към бъдещите обитатели на тази територия наречена България.

  67. 68 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 1797 Неутрално

    До коментар [#66] от "convince":
    Времето за съществуване на един фрактал зависи от вътрешните му потенциали и адекватността му на външните условия от които черпи енергия за съществуването си.
    При нас соца също беше криминален и уж установен за вечни времена (проблема с вътрешните потенциали на практика решен), но под натиска на външни условия се разпадна.
    В момента в нашето общество все още няма консенсус какво точно е криминално деяние и има много дърва да изгорим докато се избистри курбана.

  68. 69 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4871 Неутрално

    До коментар [#65] от "k_":

    Някои учени разглеждат разума и познанието като ги отдават на еволюцията . Тоест те са част от нея. В този смисъл обясняват и различието на раси култури езици обществени устройства. Приликата с биологичната революция е че се изпробват различни варианти за да се намери най оптималния.
    Искам да кажа също че съвременния живот стана по лесен защото с по малко усилия получаваш повече неща.Лошо е разбира се човешкото отчуждение но като че ли това е цената която трябва да платим.
    Честно казано аз съм оптимист и мисля че това което става е част от онова нещо което наричаме прогрес или еволюция към по добро. Наистина ако доброто не победи смисъла на това което правим се губи , но няма да е лесно .

    klimentm
  69. 70 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4871 Неутрално

    До коментар [#30] от "Ogiigo":

    Хубав текст! Хареса ми много!

    klimentm
  70. 71 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    До коментар [#68] от "k_":

    Това е така защото фрактала е рухнал, но външните условия не ни дават възможност да разчистим отпадъците от разрушаването му, а продължаваме да бродим из тях като след земетресение...

    Правим някакви временни колиби за преживяване и гледаме съседа откъде влачи кирпич за коптора си и му крадваме по някоя тухла вечер като се стъмни, а като се усети правим общи скандали.

  71. 72 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    До коментар [#70] от "klimentm":

    Текста на #30 хубав, но нищо не казва, защото е тръгнал да гледа бъдещето, а за миналото очите му са затворени, затова и бъдещето му се вижда фрустриращо неадекватно.

  72. 73 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4871 Неутрално

    До коментар [#72] от "convince":

    А аз го виждам само като сравнение между тогава и сега.В него има много ирония която харесвам.
    Битката между старото и новото е отдавнашна и винаги е била обект на дискусии,спомням си когато бях млад нас също ни обвиняваха че не сме "правилни" .Просто това е естествения ход на нещата.

    klimentm
  73. 74 Профил на owen
    owen
    Рейтинг: 1263 Неутрално

    разкошна статия, пълна с много интересни идеи.
    не съм сигурна обаче, че ако контролът на престъпността се осъществява от местните, а не от полицията, и ако се завърнем в една неанонимна уютност, дали няма да се върнем и към недостатъците на миналото - нетърпимост към различието, налагане на един начин на живот като единствено правилен, използване на смъртно наказание, неспазване на съвременните стандарти на правата на човека и т.н. да не прекаляваме с носталгията.

  74. 75 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 1797 Неутрално

    До коментар [#74] от "owen":
    нетърпимостта, налагането на начина на живот според различната визия, не биха били проблем в достатъчно развито общество в което има широк консенсус по тия неща и съответно лидерите приемат рамката му.
    За съжаление дори и в Норвегия случаят Брейвик показа, че те самите имат още много път да извървят.

  75. 76 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 1797 Неутрално

    До коментар [#71] от "convince":

    [quote#71:"convince"]но външните условия не ни дават възможност да разчистим отпадъците от разрушаването му[/quote]
    Тва е много разпространено у нас. Направо класика.
    Голям дъжд пере и не спира, мокър съм и за това няма да си правя и търся сушинка да се прислоня.
    Обикновен мързел.

  76. 77 Профил на Geoimg
    Geoimg
    Рейтинг: 861 Разстроено

    Пак ли? Ние го гласехме за по-добро, то излезе пак същото!?

    *Лауреат на Нобелова награда! ГРАЖДАНИН! БЕЗПАРТИЕН!!!
  77. 78 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    До коментар [#77] от "Geoimg*":

    Няма пак, просто нещата от начина им се усладиха поколенчески, та затова така се смята, че е правилно. Това е общоприето заучено и преповтаряно в семействата, пред поколения подрастващи, деца, внуци и вече правнуци...

  78. 79 Профил на LegalEagle
    LegalEagle
    Рейтинг: 247 Неутрално

    Може ли някой да ми разтълкува текста? Първо ми беше хаотичен, после ми доскуча, защото беше много дълъг. Каква е всъщност тезата му на този многословен норвежец? Социализма богаташки лош, ама да си имаме социализъм? Или бъркам?

    Пример: Децата да не ходят на училище на една годинка, че било много рано. Аха, на две е по-добре!?

  79. 80 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 696 Неутрално

    До коментар [#64] от "convince":

    Нашата история, като народ е толкова дълга, че даже да е гладка, трудно ще я пребродим. А, тя не е такава. Не случайно има толкова много български държави, на толкова много месата през времето. Не е случайно и това, което ни се случва. Ние сме забравили и не за пръв път, мъдростта, която ни е дала право да носим това име, българи. За това и все попадаме в ситуации, изискващи да си спомним и да се спасим чрез забравеното. Сега това е много трудно и не е за пръв път. Имаме две изгубени поколения и сме на ясно, че ще изгубим още. На ясно сме, че ако не се събудим и размърдаме, ще стане още по-лошо. И друг път се е случвало. 5 века турско и излизаме с около 4 милиона народ. Ако се върнем още на зад, колко хора е довел Аспарух и какво е направил с тях?! Трябва да се върнем по пътя си, да пребродим и разклоненията, защото има и то доста. Да си го видим, разчетем, това минало, цялото, да го осъзнаем и приемем като нещо, което трябва да продължим. Много малко съвременни народи имат такъв път, такъв опит зад себе си!

    goblenka
  80. 81 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 696 Неутрално

    До коментар [#79] от "LegalEagle":

    Бъркаш. Прошети го, все пак. Не е тази тезата му.

    goblenka
  81. 82 Профил на Мишето_66
    Мишето_66
    Рейтинг: 697 Весело

    До коментар [#81] от "goblenka":е те за това идеше реч ,тази сутрин,нещо си отнесено.

  82. 83 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    До коментар [#75] от "k_":

    Друго е да защитиш разхищение на ценности подарени ти от природата, както е случаят с Брейвик, а съвсем друго е да залъгваш маса народ, че нещата ще стигнат за всички и въпреки немотията да прибираш големи парчета от баницата, а остатъците да раздадеш с чуството, че не ти стига и на теб, подсмихвайки се ехидно, какъвто е случаят с България.

    Както и моделът Путин, който с извънмерното си нахалство на диктатор е още по-нагъл, разхищавайки бюджет за неокомуноимперски мечти пропагандирайки популярната олимпийска кампания, както и нужда от отбрана, държейки мумия на престъпник на площада за да има подръжката на хора с уязвена психика от една война без поуки, вместо да отдели бюджет, за нови технологии, образование, възпитание и квалификации и търговски приоритети, производство на конкурентна база и нормален жизнен цикъл на хората.

    Украйна - сърцето на Русия, показва умопомрачителната политика на едно еднострано развитие школувано административно във вездесъщата школа на КГБ.

  83. 84 Профил на murttle
    murttle
    Рейтинг: 829 Неутрално

    Интересни виждания, в много отношения съвсем актуални. Особено подкрепям тезита за новото класово разделение, създаването на нови, "кухи" елити, обезстойностяването на човешкия труд, откъсването на децата от семейството в най-ранна възраст.
    Но в текста прозира, ако мога така да се изразя, и известно професионално изкривяване - авторът сякаш вижда потенциален престъпник във всеки човек. Очевидно страда и от някаква носталгия по младостта. В резултат предлага начини за справяне с проблемите, до голяма степен известни ни от тоталитарното минало. Закрепостяването към града, квартала, поликлиниката, училището - всички тези, до болка познати неща, наистина ограничаваха престъпността, но в същото време създаваха несвобода, чувство за унизеност и зависимост. Не мисля, че това е миналото, към което трябва да се върнем. Не всеки човек крие в себе си престъпник.

  84. 85 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    До коментар [#80] от "goblenka":

    КОМУНОМОЗЪЧНАТА ПАРАЛИЗА, както е при всички получена чрез системните мозъчни промивки изглежда не е пожалила и теб.
    За какъв АСПАРУХ става дума и защо се намесват архелогопати засъкали бюджетен биберон от дъщерята на Тодор Първи Правешки, а не се вгледаме в кратката си съвремена история, която е много по-неподатлива на фалшифициране.

    Но успешно бе подменена изцяло, а какво остава за тази предишната, отдалечена с векове и натъпкана в учебното познание в пет шести от материала, заличаваща едно ново генериране на името България остава да пожълтява из мазета и тавани на библиотеките в страната (ако ли и на места вече не са свършили страниците и раздадени на чистачките за ползване при подпалване на печките през зимата)...

  85. 86 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    До коментар [#84] от "murttle":

    Абсолютно всеки човек може и да некрие в себеси престъпник, но той става такъв от обкръжаващите го обстоятелства, на една социална среда. Обществото генерира престъпниците, но ние сме общество подобно на формираното в началото на века далече на североизток, генерирано от престъпници, което е еманацията на един взаимносвързан и конвергентен вече за жалост отдавна станал факт процес.

  86. 87 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 1797 Неутрално

    До коментар [#84] от "murttle":

    [quote#84:"murttle"]Закрепостяването към града, квартала, поликлиниката, училището - всички тези, до болка познати неща, наистина ограничаваха престъпността, но в същото време създаваха несвобода, чувство за унизеност и зависимост. [/quote]
    Тяхното общество е друго. Те не разбират проблемите в турските сериали и не ги гледат. Имат си Бергман.
    И от това го няма чувството за несвобода на младите, ограничавани от старите авторитети в групата. За унижение пък въобще не може да се говори.
    Нашето общество е много далеч от тази точка и ако идеите му се приложат, наистина ще се получи това от което е опасяваш.
    При нас е налице формиране на различни общества, които засега не влизат в остри конфликти, но причината е наличието на много икономически луфтове. Дори някой да изпадне икономически винаги може да намери безстопанствено местенце където да се подслони.

  87. 88 Профил на murttle
    murttle
    Рейтинг: 829 Неутрално

    До коментар [#87] от "k_":

    Известно е, че тяхното общество е друго. Но да лишиш човек от свободата да избере училище за детето си, както и да го разглеждаш, си е тоталитаризъм. Разбира се, допускам и че е възможно е заради превода или по друга причина да се губи част от идеята на автора, защото в следващото изречение той говори за стимулиране на оставането в квартала.
    Апропо, колкото и да е различно тяхното общество, случаят Брейвик показа и някои прилики с нашето - ксенофобията и расизмът явно лесно намират почва навсякъде. Достатъчно е да се понавъдят повечко от "другите".

  88. 89 Профил на murttle
    murttle
    Рейтинг: 829 Неутрално

    До коментар [#86] от "convince":

    Съгласна съм, че обществото създава престъпници (понякога и семейството). Имах предвид, че не задължително отпадналите от училище и лишени от перспектива за развитие стават престъпници. Пък и нашият опит показва, че тъкмо най-задоволените извършват най-големите престъпления.

  89. 90 Профил на owen
    owen
    Рейтинг: 1263 Неутрално

    До коментар [#79] от "LegalEagle":

    ами да, на две е по-добре. а някои учени твърдят, че децата са готови за социализация най-рано на три.

  90. 91 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    До коментар [#89] от "murttle":

    Това не винаги е така. Защото при нас случаят е обратен, което е много поразрушително, но тук се касае за наложено ни със сила и по стечение на обстоятелствата, а не, че сме нация склона да генерира престъпници, което е по-характерно за североизточните географски ширини, защото живеенето на студено затормозява междуличностните контакти за продължително време и оказва моменти психо нагласи към дегенеративност.

    Ленин и неговият интимен приятел Троцки немогат да се нарадват на кратките ваканции прекарани заедно на топло, както и кръвожадните решения за безпощадна ликвидация на класовия враг са взимани от него и Дзержински винаги в студовете на зимата в Петербург през 1917 - 1918 година.

  91. 92 Профил на chiefwhitecloud
    chiefwhitecloud
    Рейтинг: 409 Неутрално

    приятен текст, въпреки че колелото на времето не може да бъде върнато назад, е удоволствие да се запознаеш с такъв консервативно - пънкарски подход.

  92. 93 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    До коментар [#88] от "murttle":

    Разбирам принципния смисъл на каквито и да са ограничения, но кой е този родител който може да бъде обладан детето му да учи на другия край на София, без да има ясни причини за това?

  93. 94 Профил на makadam
    makadam
    Рейтинг: 638 Неутрално

    До коментар [#30] от "Ogiigo":
    +++++++
    Точка 44 ми харесва и веднага я изпълних.

  94. 95 Профил на musashii
    musashii
    Рейтинг: 810 Неутрално

    Много от нещата ,за които пише,че трябва да станат в Норвегия,се случват в България.Около 15 процента от гражданите на страната живеят по мечтаният от него начин-изключително привързани са към мястото ,където живеят-почти не излизат от квартала си,постоянно са в контакт със съседите си-повечето време стоят пред къщите си,като има празненство всичките им съседи чуват веселбата им,децата им не ходят на ясли,дори не ходят и на училище.Само ,че кой знае защо престъпността сред тези хора е в пъти по-голяма от тази на останалите 85 процента от населението.Същите продават децата си,карат ги да крадат,просят и проституират.Със сигурност авторът не имал досег с цигани ,иначе щеше да има доста различни идеи.

  95. 96 Профил на murttle
    murttle
    Рейтинг: 829 Неутрално

    [quote#93:"convince"]но кой е този родител който може да бъде обладан детето му да учи на другия край на София, без да има ясни причини за това? [/quote]

    Въпросът е да има правото на това, а не някой предварително да решава заради него.

  96. 97 Профил на Master of puppets
    Master of puppets
    Рейтинг: 638 Неутрално

    О, господин Кристи открива топлата вода на 75 години? Браво, браво. Но, господин Кристи, съвременното общество е толкова извратено точно заради хора като вас. Които направиха от майката изпълнителен директор, от бащата майка-работничка, а от престъпника жертва.
    Всъщност, аз дори не съм убеден, че жалещият по миналото господин Кристи не ни пробутва отново поредното извращение - краят на статията поучава как не е зле и децата да бъдат включени в трудовия процес...

    Master of puppets is pulling your strings, twisting your minds, smashing your dreams...
  97. 98 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 2793 Неутрално

    "Град като Осло с над 500 000 жители е прекалено голям, той би следвало да се раздели на няколко градчета с максимална автономия. "
    "Също така бих "залепил" хората за кварталите им. Без свободен избор на училища извън квартала, стимулирани да останат близо до дома си - с местни младежки клубове, библиотеки, местни кафенета и заведения."

    Това си го имахме при Тато! Някак не кореспондира със свободното движение нахора и капитали...

    I Want To Believe
  98. 99 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 617 Весело

    Сигурно е, че будни хора от цивилизации по-ранни от нашата, също са мислили за своя Живот, досущ този норвежец...
    В това няма нищо лошо, и бъдните ни ще го правят...
    Ала поискаме ли "от раз", "най-пълната" си мислена представа за самоцелта на човешкото ни присъствие в природата, ще се наложи всички да станем норвежци...
    Да, ама Не...
    Защото някой от тях, ще предпочетат да си "останат", българи...

  99. 100 Профил на grinda
    grinda
    Рейтинг: 509 Неутрално

    Много примамливи тези, носталгично-красиви, но утопични. Бъдещето определено е ЗАД проф.Нилс Кристи, точно както е и зад "набора" му Ноам Чомски. Сигурно е много изкушаващо да се дават ценни съвети от висотата на житейския опит, но ноу-хауто му е остаряло за глобализирания свят през 21-ви век. Тревогата му от алиенацията е пресилена, а идеята за връщане към традиционни микрообщества като алтернатива и панацея - непродуктивна. По-скоро е необходимо обратното - обединяване ня човечеството около общи каузи, днес, когато разстоянието между две произволни точки е едно кликване.

    http://grinda.se/




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK