Решение за референдума може да разцепи управляващото мнозинство

Даниел Смилов

© Надежда Чипева, Капитал

Даниел Смилов



Предложението на президента Росен Плевнелиев заедно с изборите за европарламент през май да бъде проведен и референдум за изборната система, направено в обръщение в сряда вечер предизвика различни реакции. Днес се очакват официалните позиции на БСП и ДПС, тъй като идеята му трябва да бъде одобрена от парламента и ще зависи от управляващите. Освен от политическите сили "Дневник" събира коментари за идеите от политолози и експерти. Публикуваме мнението на политолога Даниел Смилов: 


Добър ход на президента с инициирането на референдум:


1) Референдумът ще вдигне избирателната активност за вота: инженерните проекти, разчитащи на платен вот, ще трябва да се бръкнат по-дълбоко. Ще се засили борбата за меките периферии и нерешилите за кого да гласуват - няма да е достатъчна само мобилизация на най-твърдото партийно ядро. Това ще е проблем за БСП и ДПС. БСП се консолидира около най-твърдите си симпатизанти в момента (докато меката й част я "яде" АБВ). На евровот ДПС трудно мобилизират всички свои симпатизанти, а също така избирателите в Турция не са фактор.




2) Това ще е истински референдум за разлика от този за АЕЦ "Белене", при който какъвто и да беше резултатът, накрая НС и правителството можеха да вземат окончателно решение по техен вкус. Сега въпросите са формулирани конкретно, така че да не допуснат "измъкване" от страна на политиците. Една слабост на сегашния закон за рефендумите са твърде високите изисквания за кворум за задължителност на резултата. Но от друга страна това може да е допълнителен стимул за участие, а дори и да не се достигне същата избирателна активност като на предните парламентарни избори, ако участието е значително, народният вот ще бъде много авторитетен.


3) Плевнелиев иззема от Мая Манолова и БСП инициативата по избирателната реформа и подчертава, че левицата досега само тупаше топката с цел отлагане на предсрочни избори. Промените предлагани от управляващите са доста козметични в сравнение с въпросите повдигнати от президента.


4) Самите три въпроса са смислени, особено този за електронното гласуване. Крайно време е да опитаме нещо модерно, което очевидно е бъдещето на избирателната технология и е много важно с оглед на милионите хора, напуснали страната.


За мажоритарния елемент и задължителното гласуване може много да се спори - референдумът ще даде възможност за истинска дискусия по темата, а не измислените "дебати" с участието на Петното и други експерти в НС.


Най-важното: парламентът ще е поставен в трудната ситуация или да вземе непопулярно решение (да не обяви референдум), или да подкрепи Плевнелиев. Много е вероятно управляващото мнозинство да се разцепи и да не е в състояние да наложи каквото и да е решение по въпроса, което ще подчертае отново слабостта му.


Първите реакции подчертаха неловката ситуация, в която управляващите са изпаднали.
Министър Вигенин изложи очевидно несъстоятелния аргумент, че референдумите трябва да са за политики, а не процедури. Като политолог за първи път се сблъсквам с подобна мисъл: в крайна сметка, например във Великобритания, само преди три години имаше шумен референдум "за" или "против" избирателната система на страната. ДПС заявиха пък, че референдумът блокира новия кодекс и се опитва да бетонира стария. Това е класически non sequitur – нищо в този референдум не спира управляващите (както не ги спираше и досега) да приемат свой изборен кодекс.


А дали хората ще го харесат ще видим на референдума.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK