Новото ляво на БСП

В кулоарите на 48-мия конгрес на БСП

© Георги Кожухаров

В кулоарите на 48-мия конгрес на БСП



Партийните конгреси са като панаир на опорните точки, търговско изложение на хай-тек пиар изделия. Особено преди избори. Не направи изключение и 48-ият конгрес на БСП, където най-важната работа беше преговарянето на материала ("разсипията, която ни завеща ГЕРБ") и спускането на нови директиви ("възстановяваме демократичната държавност"). Очаквано беше и посланието, с което Станишев се опита да надъха делегатите.


Ляво на борд!


Преди избори БСП винаги проявява грижи за лявата си идентичност. Обикновено тези грижи се изразяват в изтупването от нафталина на епитети и изрази, циркулирали в партията по времето на Живков или на Благоев. В речта си Станишев умело внесе духа на 1946 г., когато БКП клейми с обвинения в реваншизъм "буржоазните партии" - "десните партии у нас ще са обединени в атаката срещу левицата и БСП", "нашите противници от дясно и от ГЕРБ, т. нар. "реформатори", нови и стари наши познайници ще действат организирано, координирано с една единствена цел – да ни попречат да спечелим, без от това самите те да спечелят нещо кой знае какво". Направо да очакваме завръщането на монархофашизма, ако Станишев загуби. Позитивната част на речта пък беше някаква компилация от хитове на Тодор Живков и евролеви - с "индустриализация" и "модернизация" на бой срещу "неолибералната политика".




Громенето на врага, трябва да признаем, обаче е вкарано в доста смела и ефектна рамка. Ревизиране на прехода, нищо по-малко! По принцип всяка една политическа сила, нова или стара, се опитва да използва недоволството от "прехода". Досега обаче дефектите на прехода се виждаха предимно в морално-правен аспект. Преходът беше обсъждан предимно с оглед на корупцията и несправедливостта. Станишев ни предложи нещо ново, всъщност не съвсем ново, защото сме го чували от Сидеров – напред към активната държавна намеса в икономиката!


Напред към назад!


Нещо повече, според Станишев безпрецедентните граждански протести от лятото насам се дължат именно на "смелостта да отречем основни идеологически и икономически постулати на българския преход". Да не се наливат в безумни енергийни проекти пари, които държавата е взела под формата на заеми от децата ни – изглежда това е постулатът, от който БСП се е отрекла. Засега.


Централната "опорна точка", спусната от конгреса, звучи така: България е съсипана от десницата, управлявала по неолиберални рецепти; БСП ще възстановява страната с лява политика, която няма алтернатива. В една или друга форма това ще слушаме оттук нататък. Всъщност "посланието" на червените стратези е основано върху две лъжи и един постулат, валиден само за хора, ходещи всяко лято на Бузлуджа.


Лъжа 1. "Десницата".


Удобно е да имаш един противник – предполагаемите кусури на единия опонент се натрупват към предполагаемите кусури на другия и така се получава нещо зловещо и мобилизиращо електората. Да си спомним прочутото "Гласуваш за Борисов, получаваш Костов". Кой ти гледа, че българската "десница" не е нещо единно – нито като организация, нито като идеи, нито като управленска политика. (С НДСВ Станишев даже е управлявал заедно). Важното е да има един демоничен Враг.


Лъжа 2. Неолибералната политика.


Нито ОДС, нито НДСВ, нито ГЕРБ са провеждали системна неолиберална политика. Имало е десни политики, наложени по-скоро от обстоятелствата – валутният борд и приватизацията като справяне с колапса на източената от групировките икономика и банкова система; свиването на разходите като общоприета в световен план реакция на кризата. Неолиберализъм означава разширяване на пазара в сфери, които са били на ръчно командване от държавата. У нас държавата се оттегли, създавайки монополни структури, разпределящи по непрозрачен начин огромен ресурс публични средства. Справка: НЕК и Здравната каса. Проблемът не е в многото пазар, а в малкото пазар.


Да не забравяме и за постулата – правилно е единствено онова, което върши Партията. Както каза Станишев, "нашите политики, които провежда правителството и парламентът, нямат алтернатива от гледна точка на нуждите на страната". Удивително ми напомня един плакат, който висеше в класната ни стая някъде през 80-те: "Учението на Маркс е всесилно, защото е вярно".


Сигурно ще се намерят неутрални наблюдатели, за които стремежът на БСП да фокусира политическия дебат по оста "ляво – дясно" е стъпка в правилна посока. В крайна сметка, какво да очакваме от една лява партия, освен ляво говорене?! Само дето лявото никога не е било онова, за което се представя.


Големият проблем е, че в България има цяла една блатиста зона от проблеми, които са отвъд лявото и дясното и засягат самото функциониране на институциите. Мафиотизацията на управлението е онова, за което левите рецепти не дават решение. Напротив, развъртането на канелката в публичния сектор само ще даде допълнителна храна на хищниците, спотайващи се в блатото.


Разбира се, тук забравяме най-важния постулат, от който БСП не се е отрекла. Постулатът, че съсипването на България няма нищо общо с:


- Рухването на мегаломанската социалистическа икономика след спирането на евтините суровинни доставки от СССР;


- Създадените от ДС групировки, заели входа и изхода на "могъщите" социалистически предприятия;


- Кредитните милионери, до един с картончета верни синове на Партията, раздавали чуждите пари като кредити на жени и балдъзи;


- Заменките на селски ниви с имоти край морето, на които ще се лее бетон и перат пари под благосклонния поглед на всички власти.


- Монополите и олигарсите;


- Ямата "Белене" и т.н.


Не, постулатът на червените другари е, че за съсипията виновни са… неолибералните тинк-танкове. Соросоидите. Затова разобличителката на тази нечестива напаст, Достена Лаверн, ще бъде възнаградена с избираемо място в евролистата на БСП.


Десните съсипваха, ние, левите, ще възстановяваме…


Тънкостта в този семпъл и нагъл идеологически разказ е, че той е с възможна двойна употреба - външна и вътрешна. Колегите евросоциалисти ще го прочетат едно към едно и евентуално ще потупат Станишев по гърба. Самият той неслучайно се постара в речта си да представи очертаващата се предизборна битка у нас като епизод от световната борба между лявото и дясното. Станишев се старае да универсализира българския политически дебат, да извади от него едни специфично български нещица като разрастващата се власт на задкулисието и да остави само "нормалните", познати по цял свят икономически проблеми. Впрочем същата позиция, но в нейната цинична версия от десетина години защитава Андрей Райчев – "Капитализъм като капитализъм, това е положението, нищо ненормално няма, така че свиквайте".


У нас обаче посланието "борим се с дясното и неговата неолиберална политика" освен на традиционните избиратели на БСП ще допадне и на онези, които все по-шумно негодуват от "неоколониализма" и "ограбването ни от Запада". Още през февруари миналата година се видя, че Станишев е готов да използва барута на протофашисткия манталитет, само и само да свали Борисов. Оттогава насам виждаме непреставащо градене на мостове към крайната левица – не само към политическото й представителство (отношенията със скрития коалиционен партньор Сидеров са отделна тема), но и към електоралната й база. Спорно е дали Станишев ще привлече гласовете на футболните агитки и форумните националисти, но си създава алиби за бъдещи действия с лица като Бареков. Далеч по-благовидно е да кажеш, че ще си партнираш с "България без цензура"


в името на националното възраждане например, а не заради голия келепир


Защо му беше на Станишев освен всичко друго и прехода да ревизира? Разбира се, сегашните акценти в реториката на БСП са ни познати поне от година, но има и нов момент. На Станишев му се наложи да парира атаката на Георги Първанов – за добро или зло, най-успешният политик на левицата за целия Преход. Обявяването на Прехода за грешка е косвена контраатака и срещу голямата звезда на левицата в него.


АБВ няма да разцепи БСП и едва ли ще спечели сериозен резултат на изборите. БСП не се цепи, там се гласува така, както се ходи на мач на "Левски" – без значение от играчите, треньора и собственика. Пораженията обаче вече са нанесени. С влизането на Първанов в играта БСП загуби възможността да се разширява към умерените кръгове, склонни да подкрепят едно прагматично управление, но недоволни от преяждането с власт на ДПС. Остава възможността за разширение единствено към онази манталитетна прослойка, според която за всичко е виновен Западът и неговите слуги – Костов и соросоидите.


Там, в публиката на Волгин, се е прицелил Сергей Станишев. Ляво с нюанс на кафяво.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK