Вечерна проверка

Вечерна проверка

© Надежда Чипева, Капитал



Препубликуваме текста от портала "Култура":


Ние не знаем вече имената на дърветата.


Не знаем имената на птиците.




Не знаем имената на цветята.


А това е част от родината – и дърветата, и птиците, и цветята.


Онзи прост и велик природен кръговрат, който беше ясен за предишното поколение, за нас е заключен с девет катинара.


А за децата ни да не говорим.


Бетон и асфалт.


Когато не можеш да назовеш нещо, то не ти принадлежи.


Обичта ражда все нови и нови имена на онова, което е обичано.


Безименното е осъдено на безразличие. Липсата на име ражда необич. Ражда забрава. И в крайна сметка ражда разпад.


Маховикът се движи. Но фините настройки на битието са изчезнали.


Нещо повече. Изчезват като излишни и хората, които могат да ги правят. Потъват в глухота, в изолация, в мизерия.


Не за това ли, както многократно съм се питал в текстовете си, писателите, вкупом и поединично, бяха натикани в девета глуха. А Писателският съюз бе доведен до насипно състояние.


Защото писателите, по силата на заниманието си, откакто свят светува, са хората, които назовават, които дават име, които населяват забравата с памет.


От страниците на печатните издания изчезнаха страниците за разкази и стихотворения. Само Борис Данков от "Дума" още не се предава, Ива Йолова от "Преса" и братята-сатирици от "Стършел". И това ще им се запише рано или късно на небето.


Лоши или добри, тези стихове и разкази бяха с пръст в съвремието, уплътняваха кухотата.


Всеки, завършил гимназия, може да си направи един експеримент. Нека да извади от онова, което разбира под думата "България", художествените книги, които е изучавал в училище. Ще остане една хронология, една железария от дати и нищо повече.


Фините настройки на битието.


Да вземем нещо съвсем просто и обикновено като врабчето.


Направи ли ни впечатление как врабците лека-полека изчезнаха от улиците на градовете.


Видяхме ли това? Забелязахме ли го?


Защо изчезнаха?


Врабчетата, онези кафяво-бели топчици вятър, онези диви градски хаймани, които само допреди едно десетилетие пикираха край масите на кафенетата, къпеха се в прахоляка на улиците и окичваха клоните на храстите в градинките, тъй че тези храстчета изглеждаха като живи, целите трептяха, жужаха и цвърчаха и сякаш всеки миг самите те щяха да хвръкнат.


Няма ги врабците вече, няма ги врабчетата. И това, че ги няма, е сигнал за опасност. Сигнал, че градската среда е накърнена почти необратимо.


Но на нас това не ни прави впечатление. Ние живеем ден след ден в тази накърнена градска среда и дори не си задаваме въпроси. Дори не забелязваме сигнала за опасност. Живеем някак.


А какво да кажем за буковата гора? Тя е мраморносива. Вътре, между дърветата, е като в църква. Просторно е, строго и кънтящо. Текат невидими води. Ако сдъвчеш букова шумка, това ти дава страшна сила.


И буковата гора е на изчезване.


И да сме виждали букова гора, било е отдавна, ще отговорим.


Или още по-точно – сега виждаме буковите гори нарязани и подредени върху платформите на камионите, когато профучават край нас по магистралите.


Ешелоните на буковите гори.


Сякаш някой бавно, но категорично издърпва чергата изпод краката ни.


Един по един от живота ни се отдръпват приятелите. Защото и те спадат към фините настройки на битието. Живеем в някакви улеи, притиснати от ежедневието. Вършим едни и същи неща, мислите ни са вчерашните мисли, от телевизора струи тревога или мъдро държавническо мислене, Янаки Стоилов и Цецка Цачева обикалят студията в комплект, напаснати идеално – като ключ и брава, като някакви предмартенски Пижо и Пенда, някакви социолози с големи цяла педя чела ни заливат с проценти за АБВ и "България без цензура", сякаш и за слепия не е ясно, че това са партии-чучела и се питаш – това ли трябваше да е животът ни.


И се питаш – кой издърпва чергата изпод краката ни?


И се питаш – защо изчезнаха врабчетата?


Но понеже животът не е черно-бял, на финала на текста ми, ако текстът ми беше, да речем, филм, щеше да зазвучи мажорна музика.


Ето тук. На това място. Слушайте!


Тия дни си бяхме на село. Наканихме се да тръгваме, аз отидох по-рано до колата, запалих цигара и докато се въртях и чаках моите хора, разглеждах суровата, и немощна, и поетична зимна красота на опустяващото село. Скелетите на плевните. Димът от комините. Петната сняг. През улицата, в съседния двор стърчеше някакъв храст. С голи клончета, като направен от тел. И изведнъж видях, че храстът мърда. Движи се. Цвърчи тихичко. Храстът целият беше пълен с врабчета.


Ето къде сте били, казах си. Диваци такива!

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1271 Неутрално

    В София намаляват врабчетата,на Витоша няма никва жива твар до 900 м надморска височина, а във Варна изчезват чайките.

  2. 2 Профил на BarBQ
    BarBQ
    Рейтинг: 829 Неутрално

    До коментар [#1] от "xalikarans":

    Рече и отсече.
    На какво се базират тия твърдения?

  3. 3 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 932 Весело

    Врабчетата намаляват, ФАКТ На времето не можеше да се мине по северната част на пл. Славейков между 16;00 и 18;00 от тях (имаше безброй вицове за това).

    Сега...има ги, ама не в тези количества като преди. В махалата (Иван Вазов) ги има само около пазара и стадион Раковски. Но пък има синигерчета бол
    https://picasaweb.google.com/104535374268914630605/HUNGRYBIRDSPart102?authuser=0&feat=directlink

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  4. 4 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 3296 Неутрално

    Хубав текст. На моята тераса (Пловдив) врабчетата намаляха, според мен заради ужасните, всепоглъщащи гълъби, които се множат като хлебарки (ако щете вярвайте, една двойка гълъби излюпи точно 4 пъти по 2 бебета миналото лято, пак на същата тази тераса). От друга страна вече от години си имаме гларуси около Гребната база. А на село и аз не виждам разлика - има врабчета, има синигери, имам дори едно семейство щиглеци, които с кеф си отгледаха 4 мъника миналата година и всичките мъници оцеляха!

    Доброто е заразно
  5. 5 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 932 Неутрално

    [quote#1:"xalikarans"]на Витоша няма никва жива твар до 900 м надморска височина, [/quote]
    Пишеш глупости! Между Южния парк ( надморска височина 600 м') и долната лифтова станция в Драгалевци (надморска височина 925 м) БЪКА от 'Фтички и животинки! Ама не в автобусите и шосето по което пътуват.

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  6. 6 Профил на Нефертити
    Нефертити
    Рейтинг: 1881 Весело

    До коментар [#5] от "Мойше! Толкоз!!!":

    Мойше, признай си, че си ги избил с прашката!

    Предразсъдъците са за ограничените.
  7. 7 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3079 Весело

    Под моята стряха има врабчоци.Сега като е топло започват да цвърчат с изгрев слъце. Обаче има и соколи гераци,като се появят ,врабчетата се изпокриват.

  8. 8 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3216 Неутрално

    [quote#3:"Мойше! Толкоз!!!"] В махалата (Иван Вазов) ги има само около пазара и стадион Раковски. [/quote]
    Не е далеч времето когато там ще направят "европейски" стадион и пиле няма да прехвръква !

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  9. 9 Профил на Firefly
    Firefly
    Рейтинг: 857 Неутрално

    Много хубав текст.
    Това лято на село имаше малко лястовици,а преди се стрелкаха постоянно над главите ни.Дано да е било изключение.Най-много се зарадвах преди няколко години на присмехулник.Не можах да го видя,но доста време ми се присмиваше.Беше доста забавно.

  10. 10 Профил на tucker case
    tucker case
    Рейтинг: 1152 Весело

    човек като остарей му се чини, че светът свършва... той светът верно свършва, ама само за него...
    той и Светът свършва, ама още неколкостотин мильона години дотогаз... поне...
    инак, колкото и да завиждаме на офисчии и хотелжии, че цвъкат бетонени лайна тук и таме... природата в България е доста добре запазена...
    комунистите улисани в метаморфози, заебаха индустриализацията... и туй е добре... атомните бомби, дето рушняците им ги тургат у пазвата са страшни, ама поне не ръсят гнилоч и зараза в полята и водите... най-големата зараза са самите комунисти, ама тех не ги е създала природата, ми съвецкият съюз...
    писателите са в интернет... който не ги е търсил, не ги е намерил... пишат та се късат... има и добри... съюзът (писателският) е изчадие на тодор живков... бумажната медия е на смъртен креват, а и съсипва тъй въжделената гора и фтичките в нея...
    врабците са си там... но гледайки в потрошения плочник от страх да не се спънеш... нема как да ги видиш... виждаш само гълъби... като паразити на бунище...
    за буковата гора незнам... може и да са я изсекли, гадове секави има... но в нашо време китайски запалки има под път и над път... тъй че недостигът на букова прахан нема да се усети...
    чергата определено нема да ти измъкнат изпод краката - не им требва...
    колко често се обаждаш на приятелите...? да им се оплачеш като ти измъкнат чергата..?
    но... хубаво е, че въпреки колата, цигарите, носталгията, песимизма и петнистия сняг... старата хиена още се киска из храстите...

    Now what's a few miles between the beauty and the beast...
  11. 11 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1199 Неутрално

    Винаги е добре да се бие тревога за опазване на природата,дори и признаците за опасност да ни се виждат преувеличени.
    Другото е/лошото/,че когато се усетим за това,ще е станало късно.
    Приятен текст.

  12. 12 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 3029 Неутрално

    Де да можех и аз като врабците да избягам на село....

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK