За културата и селото

За културата и селото

© Иван Кутузов



На 13-тия рожден ден на "Дневник" се опитахме да обобщим медиата и ценностите й в 13 ключови думи. Съкратихме до: свобода, позиция, принципи, кауза, качество, достоверен, почтен, космополитен, толерантен, аналитичен, общителен, черна овца, тънка червена линия.
През следващите дни ще публикуваме текстове от архива, които си заслужава да бъдат препрочетени отново. При избора им свързахме всеки от тях с някоя от думите. Днес избрахме 
към думата аналитичен един материал на дългогодишния ни автор Бойко Пенчев, който отново пише за "Дневник". Той е бил публикуван на 2 декември 2010г. :


В България културата и селото удивително си приличат – по това, че според обществото можем да минем и без тях...


Разбира се, по празници и




в приповдигната обстановка ги тачим много


Леят се прочувствени слова как културата (или духовността) били съхранили българската идентичност или пък как селото е формирало нравствените ценности на българина, защото там са корените на българското, към които трябва да се връщаме във времена на криза и прочие.


Вярно, това за селото се е чувало най-вече през 90-те години на XIX в., после през 30-те и през 60-те години на миналия. Но и днес ще го намерим в учебниците на децата, където "изконно българското" продължава да се мисли като патриархално и селско.


Празничното умиление обаче върви в комплект с пълно всекидневно пренебрежение. Селото и селското стопанство също както културата и културното стопанство са оставени да се оправят сами. Ако пък селският или културният труженик започнат нещо да искат, им се казва да не мрънкат, а да се хващат и да работят, защото така било при пазарната икономика. Фактът, че се занимават с култура или селско стопанство, доказва, че те


за нищо друго не стават и затова най-добре да мълчат


На когото му се купува продуктът, щял да оцелее, другите няма защо да тежат на обществото. Този икономически дарвинизъм се изповядва еднакво ревностно и от именити министри, и от безименни мислители в интернет форумите.


Ами да, ще кажат мнозина – ако искам, ще гледам шведски филми, ще чета френски книги и ще ям немски салами! Откъде накъде държавата трябва да подкрепя нещо, което е губещо!? Звучи логично. Само че тези филми, книги и салами са се появили не просто защото някой се е запретнал и ги е произвел, а защото съответните държави са инвестирали политика, организационна инфраструктура и не на последно място  сериозни субсидии в тях.


Да се разсъждава за европейско селско стопанство, без да се отчитат милиардите субсидии, които се изливат в него всяка година, е смешно. Също толкова смешно е да се вярва, че в държавите от Европейския съюз културата и изкуството са оставени на голите пазарни механизми. Ако беше така, едва ли щеше да има смисъл въобще да ги наричаме европейски.


Да, но ние сме бедни, а и сега е криза, дай по-добре да се възползваме от продуктите, селскостопански или културни, които някой вече е субсидирал – така ни говори уж здравият разум. Всъщност ние отдавна си живеем така – с онова, в което някой друг е инвестирал, то е дало своя ефект, изплатило се е, а ние го доизносваме. Коли втора употреба, лаптопи втора употреба, даже самолети.


Но дори чисто новият високотехнологичен продукт, който купуваме от мола, е направен от други хора за други пазари, а ние сме просто късметлии. Направен е от хора с образование, дисциплина и идеи в работна среда, за чието изграждане


някой някъде е вложил грижа, средства и енергия


Именно грижа, средства и енергия у нас не се влагат никъде, а най-малко пък в културата и селското стопанство.


Културата не е само някаква европейска глезотия. Не съм чул да има държава по света, която да е заявила: "Не ни трябва да се мъчим да правим свое кино, своя литература, свой театър – ще гледаме чужди, по-евтино ще ни излезе." Сигурно защото чрез културата и изкуството не само творецът, но и самото общество изразява себе си, дава възможност да разсъждаваме върху начина, по който мислим и чувстваме.


Чрез културата една национална общност се самоозначава в света. Ако се задоволяваме просто да хрупаме купени на кило американски филми по телевизията, това е един от белезите, че съществуваме не като общество, а само като механичен сбор от потребители.


Именно пълното пренебрежение към културата и селото обяснява защо в крайна сметка начело на тези "отрасли" се оказват Вежди Рашидов и Калина Илиева. Когато няма никаква идея как държавата в лицето на Министерството на културата да си партнира с частния сектор в културата, стават гафове като платения от Мишел Бонев воаяж.


През целия преход обществото не очаква и не иска нищо от Министерството на културата, затова и то си остава чисто декоративно. И според естетическите разбирания на съответната партия министър става Стефан Данаилов или Вежди Рашидов. Макар и в не толкова драстична форма, същото е с ресора "селско стопанство", който години наред беше даван на "малкия коалиционен партньор", било то десни земеделци при СДС или либерални депесари при БСП.


Чак когато се разбра, че покрай еврофондовете оттам ще минават огромни пари, публичното внимание се фокусира в тази сфера. Като единственото, което се коментира, е има ли съответният министър или началник на фонд "Земеделие" доверието на Европа. При такъв критерий какво по-естествено на ключов пост да се окаже дама като Калина Илиева. Нещата,


оставени на самотек и "пазарни принципи", накрая се превръщат в цирк


Всъщност щяхме да преглътнем цирка, ако пазарният принцип си вършеше работата. Но не стана така. Победи не пазарът, чиято невидима ръка уж щеше да отдели овцете от козите - победиха в селското стопанство мутрите, картелите и "консултантите", а в културата - шуробаджанащината.


И това, ако е държава, въздиша днес всеки. А не си ли я пожелахме точно такава – отсъстваща, за да не ни се меси? Немарата към културата, оставянето й на някакви божествено безлични сили като "пазара" са символ на немарата към общото ни живеене. Казуси като тези с министър Рашидов и Калина Илиева са проблем не само на онзи, който ги е назначил, но и на нас, които назначаваме назначителя.


Лошата селекция на политическия елит се дължи и на безгрижието, с което се надявахме по силата просто на "евроинтеграцията" или на "пазарната икономика" нещата да си дойдат на мястото. От само себе си обаче нищо не става. И то не само в политиката или селското стопанство.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK