Пламен и Черният Петър

Пламен и Черният Петър

© Стела Събева, Димитър Събев



На 20 февруари преди година млад мъж пламна пред входа на общината на Варна. Дълго време липсваше яснота какво точно се е случило там в ранните часове на този ден. Но бързо се разбра, че Пламен Горанов, който по-късно почина от раните си, е бил силен, енергичен и талантлив човек с безчет приятели и съмишленици, които започнаха да споделят различни спомени и истории с него. Месеци по-късно прокуратурата потвърди, че той е пламнал при конфликт с охраната на общината, за което "Дневник" писа в свое разследване преди това. 


Година по-късно приятелите му подготвят "Книга за Пламен", която ще събере неговите снимки, стихове, акции, някои писма, както и част от историите и спомените от приятели и познати, срещнали го през годините и преживели нещо запомнящо се заедно с него. "Книгата ще е голяма, фотографиите цветни. Пламен го заслужава", пише един от най-близките му Димитър Събев, който ще е и един от събирачите на текстовете (mitakaster@gmail.com). А ние публикуваме първата история, която ще влезе в "Книга за Пламен".


"Лична Драма"




Спомням си как Пламен четеше вестник "Лична Драма" и много се забавляваше на историите вътре. Често ги разказваше или вадеше вестника и четеше направо от него. Трагикомични истории от края на 90-те – за изневери, абсурди и бедност. Поне аз така ги възприемах. Общо взето, не разбирах това негово увлечение и веднъж открито му казах, че точно от тези истории бягам в живота. Той доста ми се учуди: Как можеш да бягаш от това?! – каза ми. Сякаш без думи допълни, че това е то, животът.


Тези лични драми явно му се нравеха и не изпитваше никакво презрение или снобизъм относно характерите, описани в тях. Като се замисля, в този му период, свищовския, ми правеше впечатление, че никога не говореше злобно или с неприязън за когото и да било. Преди да се стигне до публичното крещене срещу Киро и ТИМ, щяха да минат години. През 1998 година Пламен беше един жаден за живот младеж, който не можеше да мрази никого.


"Черен Петър"


Като първокурсници в Свищов бързо се намерихме и сближихме една групичка по-алтернативни хора, живо интересуващи се от музика, литература и изкуство. Пламен определено се открояваше като една от най-колоритните фигури в целия випуск още от първата седмица. Никога няма да го забравя - с дългия му къдрав перчем, висок ръст и силен смях. Изкара целия първи семестър облечен в един кафяв домашно плетен пуловер на шахматни квадратчета.


Силният му хълцащ смях кънтеше в голямата аула, в която един поток от няколко специалности карахме лекциите си. Пламен притежаваше някакъв почти животински магнетизъм на първично очарование. Отгоре на това беше и начетен. Спомням си как разказваше, че играл в постановка "Голият обяд" на Бъроуз във Варна, което силно ме впечатли. Въпреки това не беше от тези, които се превъзнасят и вглъбяват, особено в безхуморни неща като сериозното изкуство.


Пламен далеч не дружеше само с "алтернативната" дружинка. С огромна бързина се сприятеляваше със всякакъв тип хора. Всеки знаеше Пламен. Спомням си, че съм изпитвал завист или по-скоро ревност от този негов социален промискуитет (тази дума между другото му беше любима и често я използваше). Ревност, защото за мен беше равносилно на изневяра този интелигентен и чувствителен човек, с който допреди малко сме си говорили за възвишени неща, да го чуя как се смее със същата искрена радост, но този път в компанията на хора, с които аз едва ли бих могъл да открия общи теми или интереси. Така беше – приятелството не беше нещо ексклузивно или оскъдно за него. Пламен не подлежеше на подобни ограничения, но беше лоялен по свой си начин.


Мисля си, че много хора живееха с илюзията, че са му първи приятели, и той беше в основата на това усещане. Но никой не можеше да му влияе или да го притежава за своите си каузи. Имаше нещо по детски весело в Пламен. Например колекцията му от тестета "Черен Петър", които разнасяше със себе си, докато хората сякаш наистина гравитираха около него като засмени късметлии.


Пламен и Черният Петър

© Иван Стефанов, личен архив


"Синдромът Кри Дю Ша"


В Свищов се учеше главно по време на сесия. През останалото време четяхме много художествена литература. Разменяхме си книги и ги обсъждахме. Една от книгите, които повечето от нас прочетоха, беше "Синдромът Портной" на Филип Рот. Веднъж Пламен изръси нещо от сорта "Мене другият синдром много повече ми харесва". Говореше за една тънка книжка, озаглавена на български "Синдромът Кри Дю Ша". Беше му наистина любима книга, основополагаща за светогледа му, бих казал. Впоследствие на няколко пъти съм се опитвал да я открия тази книга, включително по интернет, но безуспешно. Мисля, че оригиналното заглавие на английски е нещо съвсем друго и затова не излиза при търсене.


Романът "Синдромът Кри Дю Ша" разказваше за недъгав човек, за злощастно същество, живеещо с въпросния синдром, който е изключително кофти генетично заболяване. Книгата влиза в болезнен детайл, разказвайки трудностите и грижите за бедното същество още от раждането му. За щастие то има настойник, който полага всеотдайни грижи за благосъстоянието му. До степен, в която то успява да развие изключителната си дарба на художник. Та има кратък период на щастие, на признание и внимание за художествената дарба на съществото.


В един момент настойникът умира и всичко тръгва внезапно надолу. Останало без финансово попечителство и емоционална закрила съществото попада в бездушна институция. Там няма специални грижи, камо ли подкрепа за рисуването, което се е превърнало в единствен смисъл и източник на красота в живота му. Финалната сцена е незабравима. Оставено само в някакъв изолатор, след като са му отнели всички боички и листа за рисуване, съществото е потънало в собствената си урина и изпражнения. И какво прави то? Рисува. Маже с пръсти лайната си по белите стени и създава изкуство.


Литературните качества на книжката може и да са съмнителни, но беше увлекателно четиво. История за силата на духа и за триумфа на човека. Пламен се възхищаваше на истинския примитивен и краен жест на изкуството, което не признаваше рамки и ограничения. В тази връзка се сещам и за "ЛайнАрт" групата във "Фейсбук", създадена от Пламен години по-късно.


В периода от 20 февруари до 3 март, докато Пламен се бореше за живота си в болницата във Варна, често се сещах за любимата му книга отпреди 15 години. Бях уверен, че Пламен ще оцелее. Той притежаваше твърдоглав инат и несломим дух. Беше един от най-жилавите хора, които познавам. Виждал съм го да побеждава на канадска борба хора, които изглеждат доста по-грамадни от него. Това, че лекарите даваха малки шансове за оцеляването му, не ме притесняваше. Пламен беше необикновен човек. Ако имаше малък процент шанс, той би трябвало да попадне в него. Имаше куп приятели, които се молеха за възстановяването му. Цялата тази позитивна енергия би трябвало някак магически да му помогне, мислех си...


На втори март давах кръв в София. Медицинската сестра ми се караше: "Вие давате ли си сметка какво си е причинил вашият приятел?!"


Трети март 2013-та беше най-тъжният национален празник в живота ми.

Ключови думи към статията:

Коментари (30)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на lowec
    lowec
    Рейтинг: 395 Гневно

    Бля,бля.Къде бяха приятелите му когато се запали и защо позволиха това да се случи.

  2. 2 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1384 Неутрално

    Защо Пламене,защо избра тоя път.Другият огън на всекидневната борба,борбата със жестокостта и злобата която залива хората с открити сърца е по-мъчителения.
    Варна винаги е бил особено жесток град.
    Еснафлъка никога не напуска неговите жители.Няма промяна,няма светлина,нищо че грее слънце и над тази земя.

  3. 3 Профил на z.123.c.976.9
    z.123.c.976.9
    Рейтинг: 616 Неутрално

    Човекът изгоря, запалвайки се по невнимание, в преследване на повече от съмнителна кауза. Поне още няколко години фабриката за митове няма да го остави на мира.

    Който не разбира сам, няма да разбере и с обяснение
  4. 4 Профил на fortunes
    fortunes
    Рейтинг: 506 Неутрално

    Светла му памет.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  6. 6 Профил на sto67nes
    sto67nes
    Рейтинг: 1328 Неутрално

    Трети март 2013-та беше най-тъжният национален празник в живота ми.........Дано и този не е такъв....

    Не питай управника,защо е простак,попитай себе си,защо е управник!
  7. 7 Профил на Beyond
    Beyond
    Рейтинг: 1169 Неутрално

    "Романът "Синдромът Кри Дю Ша" разказваше за недъгав човек, за злощастно същество, живеещо с въпросния синдром, който е изключително кофти генетично заболяване. Книгата влиза в болезнен детайл, разказвайки трудностите и грижите за бедното същество още от раждането му. За щастие то има настойник, който полага всеотдайни грижи за благосъстоянието му. До степен, в която то успява да развие изключителната си дарба на художник. Та има кратък период на щастие, на признание и внимание за художествената дарба на съществото.

    В един момент настойникът умира, и всичко тръгва внезапно надолу. Останало без финансово попечителство и емоционална закрила, съществото попада в бездушна институция. Там няма специални грижи, камо ли подкрепа за рисуването, което се е превърнало в единствен смисъл и източник на красота в живота му. Финалната сцена е незабравима. Оставено само в някакъв изолатор, след като са му отнели всички боички и листа за рисуване, съществото е потънало в собствената си урина и изпражнения. И какво прави то? Рисува. Маже с пръсти лайната си по белите стени и създава изкуство."

    TAKE THE RED PILL!
  8. 8 Профил на Tata Mata
    Tata Mata
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Светът изгуби един ценен и невероятно интересен човек. България личност, която беше избрала да живее и да се развива тук, да се бори и да остави нещо нестандартно, но и смислено след себе си.
    Той загина твърде млад и твърде нелепо. Каузите, които му се преписват са незначителни и обидни. Спекулациите с трагедията му са отвратителни, както и хората, които се научиха да ги използват умело за политическа, медийна и някои други видове реклама.
    Дано приятелите и близките му не позволят името му да бъде запомнено с грешни послания.

  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  10. 10 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 3656 Неутрално

    До коментар [#9] от "pipon":

    Защото това се оценява, като одобрение на самоубийството и може да има последователи. Може и като поощрение, макар посмъртно.

    Любовта ще спаси света!!!
  11. 11 Профил на Olga
    Olga
    Рейтинг: 395 Неутрално

    Всички думи, които се издумват за инцидента с Пламен, не трябва да се възприемат, като одобрение и поощрение. Това беше инцидент. Всеки може да отстоява идеите си, но не е нормално да си отнемаме живота. Не мога да поощрявам това с награда, ами ако децата ви вземат и последват този светъл героичен пример? Оставете човека да почива в мир. Възползваха се от него, отиде си. Използват името му и сега за целите си. За него е късно. За нас, всички, които сме тук-не е. Не се поддавайте на провокации и манипулации повече! Проверявайте всичко, което ви се говори, четете не само вестници.

  12. 12 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3195 Неутрално

    Жалко за момчето! Вероятно е инцидент и от това става още по-гадно.

  13. 13 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 672 Неутрално

    До коментар [#9] от "pipon": ≪Защо убавците от БХК не наградиха , макар и посмъртно Пламен за ''Човек на годината '' , а наградиха да не казвам кои ????≫

    Защото човек, който се самоубива, без с това да навреди на враговете си или да помогне на своите, които и да са те, в никакъв случай не бива да се дава за пример. Той просто е дезертирал от живота, без с това да помогне на някого с нещо. Можем да го съжаляваме, можем да го оплакваме, но не и да го издигаме като пример за подражание.
    à ѝ è ò „” –

  14. 14 Профил на black_recluse
    black_recluse
    Рейтинг: 561 Неутрално

    Прекалено много се говори за това как се е случило това самоубиство или инцидент, както искате го наричайте... Все повече нещата отиват в сферата на черния ПР... Съжалявам много за момчето и все пак е редно да се спазва някаква етика - самоубиството е акт, които не бива да се изразява, като саможертва. Още по грозно е ако искаш да натрупаш дивиденти от такова събитие...

  15. 15 Профил на Митко
    Митко
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Ангел Кънчев, цитат от Уикипедия:

    "За кратко време успява да разгърне широка дейност... На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но на русенското пристанище е издаден и е обграден от полицейските власти. За да не бъде заловен жив, слага сам край на живота си. Последните му думи са: "ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ".

    В близост до мястото на самоубийството има изграден паметник. Днес домът на Ангел Кънчев е превърнат в музей".

    И ти си прав, Ходжа
  16. 16 Профил на shileto
    shileto
    Рейтинг: 1142 Неутрално

    До коментар [#15] от "Митко": Глупаво е да сравняваш Ангел Кънчев с това момче

  17. 17 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3802 Неутрално

    Дано душата на Пламен е намерила покой и той прави своите качествени снимки там, горе...

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  18. 18 Профил на yorddj
    yorddj
    Рейтинг: 945 Разстроено

    Жалко за това момче. Жалко и за народ, който на заслужава такава саможертва.

  19. 19 Профил на majorman
    majorman
    Рейтинг: 1069 Неутрално

    [quote#9:"pipon"]Защо убавците от БХК не наградиха , макар и посмъртно Пламен за ''Човек на годината '' , а наградиха да не казвам кои ????[/quote]

    Не е представител на малцинствата. Затова.

    We are just a war away from Amerikhastan/ When God versus God;the undoing of man
  20. 20 Профил на Euronymous
    Euronymous
    Рейтинг: 893 Неутрално

    До коментар [#8] от "tamaya": хайде тролче ...

    From the depths of Norway , take out your crop pain and feel the true evil !
  21. 21 Профил на Tata Mata
    Tata Mata
    Рейтинг: 450 Неутрално

    До коментар [#20] от "Euronymous":

    Защо така реши? Интересно подмятане от потребител, който дълго време се подвизаваше с ник тролфест.

  22. 22
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  23. 23 Профил на Ognyan Gerassimov
    Ognyan Gerassimov
    Рейтинг: 620 Разстроено

    Бог да го прости и приеме в царството небесно!
    Поклон!

  24. 24 Профил на Euronymous
    Euronymous
    Рейтинг: 893 Неутрално

    До коментар [#21] от "tamaya":
    Е всеки случай предишния ми ник беше на група - trollfest.com
    А реших така .... Хм последно време само за това се пише и говори.
    Пък и прекалено много се възхвалява този човек. Стига вече ....
    Гледайте бъдещето !

    From the depths of Norway , take out your crop pain and feel the true evil !
  25. 25
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  26. 26 Профил на damage_case
    damage_case
    Рейтинг: 457 Неутрално

    До коментар [#25] от "Crux":

    Познавах пичът съвсем бегло, но имахме доста общи приятели по тях съдя, че е бил ОК. Времената са изродски и никой (особено пък ти, съдейки по аватара ти) не е застрахован от нервни сривове. Въздържай се от тежки присъди, не знаеш какво те чака зад ъгъла.

  27. 27 Профил на Tata Mata
    Tata Mata
    Рейтинг: 450 Неутрално

    До коментар [#24] от "Euronymous":

    Така е... за умрелите или нищо или хубаво. И докато не се сетят някои хора, че вече става прекалено писането и говоренето за него, ще го споменаваме с хубаво и ще напомняме, че спекулациите с името на починал човек са ужасни и трябва да спрат.

  28. 28 Профил на Crux
    Crux
    Рейтинг: 450 Весело

    А оня ден една жена от Благоевград се самоуби, защото не можела да си плаща кредита, който на всичкото отгоре не бил неин, а на нейна приятелка, на която станала поръчител.
    Това е символ-протест срещу баМките - обирджии! Дайте сега и нея да я направим национална героиня!

    Never underestimate the predictability of stupidity
  29. 29 Профил на dddddd
    dddddd
    Рейтинг: 395 Неутрално

    Почивай в мир, приятелю!

  30. 30 Профил на nelimsky
    nelimsky
    Рейтинг: 8 Неутрално

    "Синдромът Кри Дю Ша", Ричард Калич

    'The Nihilesthete' by Richard Kalich

    http://richardkalich.com/Books-D-TheNihilesthete.html





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK