От блоговете: Провалът, наречен Европа

От блоговете: Провалът, наречен Европа

© Reuters



Избори 2022

Препубликуваме текста от блога на Георги Камов innovationation. Акцентите са на "Дневник":


В края на 2008-ма седях в една заседателна зала с представители на външните министерства на Русия и Грузия. Нa пръв поглед нищо особено, освен ако вземем предвид факта, че това беше първият официален контакт между администрации на двете страни след войната между тях, приключила преди броени седмици. Мястото беше Истанбул, а заседателната зала се намираше в секретариата на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС).


Войната между Русия и Грузия, която се водеше за Абхазия и Южна Осетия, разтърси цяла Европа - но не за дълго и не достатъчно силно. Сякаш високите върхове на Кавказ (сред които и най-високият в Европа - Елбрус) заглушиха тътена, който и без това идваше чак от другата страна на Черно море. Едва ли много от почиващите по българското черноморие са се притеснявали от факта, че от другата страна на хоризонта маневрират танкове - да не говорим за по-далечните части на континента.




Годината е 2014-та. Бойните действия този път са в Киев, и (поне официално) не се водят между две враждуващи страни, а между украински граждани. (Все още) не с танкове, а с автомати, снайпери, коктейли Молотов, бронежилетки и щитове от различни материали и цвят. Оранжевата революция преди десет години, състояла се на същият този Майдан, носеше надежда за положителна промяна и развитие. В момента виждаме само дим от изгорели палатки и гуми, изстрели и викове.


Киев през февруари 2014-та е мястото на провала на цяла Европа


Точката на фокус, която излага на показ пълното безсилие на всички "играчи" на европейския континент пред изблиците на насилие и човешките жертви. Това, с което цяла Европа най-много се гордее - мирът (и то дотолкова отдавнашен повод за гордост, че в някои европейски столици се се чудя дали вече не е скучно младите поколения да я свързват с това), вече не е неоспорима реалност. Пет години след битката за екзотично звучащите Абхазия и Южна Осетия, в Кавказ се провеждат Олимпийски игри, а военните действия се преместиха на запад, все по-близо до традиционната ни представа за географска Европа.


Това е истински провал.


Провал на всички, управлявали Украйна през последното десетилетие


- от Янукович и приближените до него до Юшченко и Тимошенко, които не успяха да придвижат страната си напред, когато имаха тази възможност. Провал на Русия, която продължава да разглежда Украйна и съседните си страни през призмата на "сфери на влияние", а не като естествени съюзници, с които да установи отношения на истинска добавена стойност. Провал на Европейския съюз, който от 2003-та година насам продължава да произвежда политики към съседните си страни, чиито инструменти представляват опростена и орязана версия на политиката за разширяване - без перспективата за членство, разбира се.


Провал на ЕС и САЩ заради неистовото желание на европейски правителства и американската администрация да участват с пълна сила в играта на "сфери на влияние". Игра, в която Съюзът винаги ще бъде догонващ, защото противоречи на принципите му, а САЩ винаги ще бъде предубеден и отдалечен, защото се интересува главно от Русия в глобален план, а не толкова от собственото развитие на съседните й държави. Най-тъжният провал е на цялата политическа класа в Украйна. След като и управляващите, и опозицията са готови да поемат отговорност за десетки убити, значи са готови и за стотици.


За да се стигне до истински военни действия по улиците на европейска столица през 2014-та, значи всички сме се провалили. И то не в дребните детайли, а в принципите.


Знаем какво трябва да се случи - една конферентна зала и една достатъчно голяма маса, която да побере украинци, руснаци, лидери от страните на ЕС, представители на европейските институции и американци. Те трябва


да прекарат достатъчно време заедно, за да решат каква Европа искат да виждат


през следващите десетилетия.


Знаем, че това няма да се случи. Ще има още жертви, още нарушени "примирия", още предсрочни и редовни избори и още компромиси, които ще добавят нови и нови кръпки, без да изхвърлят стария балтон на боклука и да го заменят с дреха, която повече подхожда на амбициите ни през 21-ви век.


Оказва се, че през февруари 2014-та истинската битка в Европа не е за иновации, работни места или устойчиво развитие, а за това кой ще овладее един централен площад в Киев с минимално количество убити и ранени от своя страна. Сякаш сме февруари 1944-та.


Върнахме се много назад. И всички сме отговорни за това да направим невъзможното и отново да погледнем напред.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK