Кой кого подцени в украинската криза

Кой кого подцени в украинската криза


"Оказа се, че Русия е по-заинтересована от Украйна, отколкото ЕС. Освен това се оказа, че Русия е готова да заложи значителни ресурси в тази игра", коментира Иван Кръстев в своя анализ "ЕС и Русия се недооцениха взаимно и украинското общество", публикуван в московския вестник "Ведомости"


В Европейския съюз не мислеха, че подписването на споразумение за асоцииране ще предизвика такава болезнена реакция от Русия.  Въпрос за членство на Украйна в ЕС не е повдиган и европейските политици не мислеха, че Русия ще възприеме подписването на споразумение като стратегическа игра, при това игра, в която печели само едната страна. Русия изобщо не подаваше предварителни сигнали за това.


Възможно е руската страна да е била уверена, че ако Виктор Янукович не освободи Юлия Тимошенко, ЕС просто няма да подпише нищо. А когато стана ясно, че ЕС ще подпише и така, руснаците се разбързаха, но вече беше останало твърде малко време за активни действия.




Получи се така, че Европа направи ситуацията много по-конкурентна в геополитически смисъл, отколкото самата тя планираше. В твърде краткия срок случващото се започна да приема драматичен обрат.


Оказва се, че


Русия е по-заинтересована от Украйна, отколкото ЕС


Освен това се оказа, че Русия е готова да заложи значителни ресурси в тази игра.


Руските политици, от своя страна, също недооцениха много неща. Преди всичко те не осъзнаваха, че украинците са толкова раздразнени от управлението на Янукович.


Вероятно в Москва не са осъзнавали и това, че във възприятията на украинците решението за отказ от подписване на споразумение за асоцииране с ЕС беше равносилно на затягане на режима. Въпросът беше не в стремежа към Европа, а в това, че украинците възприеха този отказ като избор в полза на консолидирането на режима към превръщането му в диктаторски.


Освен това руснаците очакваха, че като видят толкова хора на улицата, украинските власти ще започнат да правят същото, което правят руските власти - да демонстрират сила.


Украинците опитаха това, но то веднага потвърди най-лошите опасения на украинския народ - за


плъзгането на страната им към диктатура, към режим от азиатски тип


Обществената реакция стана още по-твърда.


Руската страна беше крайно недоволна от безсилието на Янукович. В Москва бяха уверени, че това е въпрос само на политическа воля. Но в Украйна употребата на сила не е толкова проста работа. Дори вътре в управляващата коалиция има хора, симпатизиращи на протестиращите.


Идеален за Украйна би бил някакъв модел на разделяне на властите, но това е крайно трудно да се постигне в условията на президентска конституция. По-лесно е да се постигне в парламентарен модел.


Високата концентрация на властта стана проблем за Украйна. В последните дни на кризата всички сили на Янукович бяха хвърлени в това да консолидира своите хора, а не да създаде разумна коалиция.


Има и още един проблем, свързан с недостатъчното разбиране и пропуските: аналогиите, разпространявани с прапагандаторски цели. В Русия мнозина сравняват събитията в Украйна с 1993г. Понякога се правят сравнения и с Югославия.


В Украйна мнозина видяха съвсем друга аналогия - с Чехословакия от 1947г. Както и Украйна, това беше страна, притисната между два големи блока. В тази година чехословашкото правителство, все още некомунистическо, приема предложението да се присъедини към Плана "Маршал". Сталин забранил на ръководството на Чехословакия да го прави. Още през февруари 1948г. на власт се установява комунистическата партия. 


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK