Промяната - блян и илюзия

Георги Марков

© Дневник

Георги Марков



Препубликуваме с разрешение на редакцията есето на Георги Марков от портал "Култура", на който е предоставено с любезното разрешение на © г-н Любен Марков. Текстът е бил четен по радио "Дойче веле", а пълният му вариант излиза за първи път.  Акцентите са на "Дневник". 


Преди няколко дни гледах пиеса, в която автор и режисьор страстно призоваваха към събаряне на съществуващия западен свят и замяната му с друг, нов, по-справедлив, по-човечен свят. И двамата, нелишени от талант млади хора, настояваха, че днешното западно обществено устройство е толкова отвратително и лошо, че промяната му е единственото ни спасение. Те приведоха доказателства за крещящи обществени безправия, за потисничество и експлоатация, за гнилост на нашите нрави и липсата на свобода, пренебрегвайки дребния факт, че пиесата им, агитираща смърт за западното общество, все пак се представяше свободно в театър, принадлежащ на това именно общество.


Според тях първата стъпка към мечтаната промяна трябва да бъде разрушаването, унищожаването, ликвидирането чрез тотална и безмилостна революция на буржоазния свят и всички негови стойности. След това ще дойде ред на изграждането на новия свят. Но направи ми впечатление, че докато предложенията им за разрушаване и смърт бяха много конкретни и ясни, идеята за втората стъпка – изграждането на новия свят – беше толкова неясна и бледа, като че се отнасяше за планета извън Млечния път.




Пак неотдавна, осъждайки с горчивина пороците и упадъчния морал на западния свят, Александър Солженицин апелира за промяна в друга насока – извисяване на класическия християнски морал и добродетели и превръщането им в траен критерий в борбата срещу злото. Той отказа да приеме сложната и противоречива картина на съвременната действителност и


поиска от държавници, политици и генерали да живеят и действат като класически праведници


Малко след него виден поет най-сериозно написа голямо есе на тема "Трябва ли поетите да се опитват да променят света?" Разбира се, отговор на този въпрос не бе даден, но поетът декларира, че съществуващият свят и обществено устройство са толкова ужасни и порочни, че промяната е жизнена необходимост. Той каза, че жестокостта и цинизмът на днешното общество го ужасяват, че неговата алчност, съперничество и блудност го огорчават, че неговата грозота го отблъсква. Така че промяната трябва да означава точно обратното – взаимоподпомагане, искреност, честност, любов, жертвоготовност за другите и преди всичко красота.


Мога да изброя стотици други по-големи и по-малки примери на ежедневни апели за промяна в една или друга посока на обществото, в което имаме щастието или нещастието да живеем. И не само отделни хора, но цели организации, партии, обществени групи, режими и идеологии са създадени в името на промяната или поне оправдават съществуването си с нея. Така да се каже


променянето на обществото е станало някаква втора природа в живота на нашия век


Затова ми се иска да се опитам да изясня някои основни понятия, тъй като ми се струва, че на мнозина чистосърдечни апостоли на промяната не им е много ясно за какво говорят и дали говорят сериозно. Що се отнася за онези, които се препитават с идеята за променяне на обществото, ние ще видим, че единствената промяна, която те са реализирали, е постигането на собственото благополучие, разбира се, за сметка на другите.


Когато се говори за промяна, естествено възникват двата най-основни въпроса: ПРОМЯНА НА КАКВО? и ПРОМЯНА В КАКВО?


При търсене отговора на първия въпрос човек с изумление вижда, че се иска преди всичко промяна на обществената структура и на всички свързани с нея институции като икономика, образование, околна среда и т.н. Някак механично е прието, че човек е едва ли не елементарна функция на околната среда и щом тя се променяла, самият човек щял също да се промени и всичко щяло да стане хармонично променено. Без ни най-малко да отричам важността на околната среда, аз храня най-сериозни съмнения за степента на нейното въздействие и намирам безброй доказателства за твърде ограниченото й влияние върху характера на отделния човек.


Ако се вгледаме в живота на нашия век, ние ще видим, че са били предприети огромни и разнородни опити за промяна на живота на хората чрез промяна на обществената организация. Ние сме свидетели на революции, преврати, преустройства и други актове, всички от които поне на книга са били декларирани като основна промяна на дадено общество, за да стане то по-добро и по-щастливо. И във всички тия случаи на промяна на обществената структура ние виждаме, че резултатът е, че обществото нито е станало по-добро, нито по-щастливо. Тъкмо обратното – най-често нещата са отишли в лошата посока. Но печалните резултати никак не пречат на авторите на промяната да твърдят, че те са извършили щастливата промяна, с която са подобрили живота на своите хора.


Нека да вземем най-очевидния пример на твърдата промяна – СССР. Може ли някой наистина сериозно да твърди, че гражданите, които сега живеят там, са по-доволни и по-щастливи от своите бащи и майки, живели в царска Русия? Дали при една нормална историческа еволюция на обществото нещата нямаше да бъдат по-добри? При СССР ние имаме много


типичен случай, когато една ОБЕЩАНА ПРОМЯНА се е оказала ИЛЮЗОРНА ПРОМЯНА


Формално погледнато, много неща са променени, но те се отнасят по-скоро до промяна на форми и едва на второ място косвено до промени в съдържанието, които пък са точно в обратна посока. Положението на човека не само не бе променено в положително отношение, но по принцип влошено. Една тежка държавна машина е заменена с друга, още по-тежка държавна машина, един корумпиран морал е заменен с друг, още по-корумпиран, една икономическа зависимост е заменена с още по-жестока икономическа зависимост, една експлоатация на човек от човека е заменена с далече по-страшна експлоатация на човека от цял режим, една относителна липса на свобода е заменена с пълното й отсъствие.


Човек трябва да е луд, за да приеме, че един космически кораб в небето може да бъде нещо свързано с щастието на земята, че притежаването на сто хиляди танка е признак за щастлива промяна, че ядрена мощ означава удовлетворени духовни интереси. Промяната на една униформа с друга униформа, на едни господари с други господари, на една религия с друга религия по никакъв начин не означава, че е промяна за по-добро. Както и друг път съм отбелязвал, най-неясното нещо във всички обещания за бъдещо щастие на човечеството в комунистическото общество е самият живот на това общество.


Не съм чул и не съм чел нито едно що-годе смислено описание на предполагаемия човешки живот при комунизма


Всички  представи, които ни се внушават, са нескопосани имитации на божия рай. Обещаната човешка хармония при комунизма, ако се вземе сериозно, означава точно едно нещо – СМЪРТ. Комунистическото общество е такава наивна и вулгарна безсмислица, че ако наистина всички хора се превърнат в душевно осакатени, полуумни, добродетелни партийци, които разговарят с клишета и се обясняват в любов с лозунги, аз съм един от тия, които предпочитат пиратите, бандитите, гангстерите и цялата ужасна смет на нашата история. За наше щастие, ние никога няма да стигнем до подобно комунистическо деградиране, защото човекът е наистина велико творение на природата. Така че опитите за насилствена промяна на човешкото щастие чрез промяна на обществената структура се оказаха или глупости, или измама.


Толкова по-очевиден е провалът на този опит за промяна, когато се вгледаме не в гардеробите, хладилниците и чорапогащите, а в хората. Може ли някой с чисто сърце да твърди, че днешните властници в България са по-добри хора от тези преди 40 или 50 години? По-честни ли са те? По-справедливи ли са? По-отзивчиви ли са? По-малко корумпирани ли са? Мисля, че отговорът е прекалено ясен. Но не само ръководителите? Спомням си от моето детство и млади години мнозина щастливи по своему българи, които не са имали автомобили, нито телевизори, нито са носили италиански обувки. Напротив в известно отношение животът е бил по-суров, изисквал е повече усилия и по-голяма трудност. От 30 години насам аз не познавам нито един мой сънародник, който гласно или шепнешком да е казал, че е щастлив човек. Тогава за каква промяна говорим? Нали на тези хора бе обещан по-добър, по-справедлив, по-честен, по-свободен живот? Не без сериозно основание известният руски философ Бердяев заяви, че всички революции са по принцип реакционни, защото не само задържат, но и тласкат назад действителното развитие на хората. Това означава, че не само


не се стига до обещаната щастлива промяна, а със сигурност се осъществява злощастна промяна


Още по-странни стават някои пропагандни лозунги, когато си зададем въпроса: "А какво според нашите революционери е щастието, към което те се стремят или което те искат да дадат на своите народи? Свободата? Никой не говори за нея. Свободата не е в списъка на щастията, раздавани от който и да е тоталитарен режим, от което и да е революционизирано общество. Тогава вероятно е човешкото братство? Истинското разбиране на хората помежду им, което предполага искреност, честност и дълбочина?


Чувствам как слушателите се усмихват и си припомнят стандартния образ на партийния ръководител, който никога не гледа хората в очите. Никое друго общество не е насъсквало повече човек срещу човека, брат срещу брата, приятел срещу приятеля. Никое друго общество не е предлагало повече лицемерие, угодничество, двуличие, прикритост и взаимна подлост. Но какво друго има в списъка на обещаните щастливи промени? Любовта? Тя е прогонена, тъй като омразата е въздигната в култ. Какво друго? Отказ от индивидуалност, отричане на характер, приемане ролята на тъпо, послушно оръдие на режима, безмозъчно покорство, раболепие, безкритичност, безскрупулност?…


А какво да кажем за онова, което комунистическите режими твърдят, че е заветната цел на тяхната борба – премахване на експлоатацията и икономическото равенство на гражданите? Това е може би най-голямата лъжа, защото не само не се стигна до премахване на класовите различия, а до тяхното узаконяване. Никога в историята на България не е имало повече търтеи, високоплатени лентяи, привилегирована върхушка, която живее на гърба на народа. И точно това става и ставало във всяка друга страна, претърпяла подобно "революционно" развитие. Социалното безправие е още по-категорично, а пренебрегването на класическите човешки нравствени норми е превърнало правосъдието в пълна пародия.


Режимът често сочи като щастливи промени построяването на пътища, фабрики и жилищни комплекси. Ако приемем подобни технически постижения за щастие, в такъв случай западните индустриални страни са най-щастливите, защото притежават такива постижения хилядократно повече. Парадоксално или не, ако човек вярва на източно-европейските вестници,


единственият сигурен белег за щастливата промяна са… вещите


Когато описват щастливо социалистическо семейство, тези вестници не пропускат да приведат като доказателство леката кола, хладилника, новите гардероби или факта, че Иванчо е бил на екскурзия в Румъния. Ето че цяла една пролетарска революция в края на краищата произведе такова дребно-буржоазно интересчийство, което светът май не е виждал.


Каква разлика между интересите на един капиталистически бакалин и един социалистически служащ? Каква разлика между безмилостен капиталистически експлоататор и безмилостен социалистически властник? Ако светът е видял, че известна финансова фамилия се е опитала да владее дадено общество, то светът е видял, че известен социалистически президент разиграва ролята на Краля Слънце и назначава домочадието си за министри. Вярно е, че Фидел Кастро не се опива от силата на парите както покойния милиардер Хауърд Хюз, но в замяна той се опива от силата на властта. А това се двете имена на едно и също нещо.


И ето го категоричния, очевидния и очевадния факт, че всяка промяна на обществената структура, направена в името на по-щастлив живот за другите, се е оказала измама, защото променените форми не са довели до променяне на същността – Човека. И тъкмо тук, където е нашата най-ужасна слабост, нашата невъзможност с един замах или чрез едно убеждение да променим себе си, тук е и нашето опасение. Като гражданин аз мога да съм силно възмутен от това, че моят президент и неговите хора не са донесли обещаната промяна и са разиграли трагикомедията "Пременил се Илия пак в тия", но като човек, като жител на тази планета трябва да приема това, защото то е самата истина. Представяте ли си колко ужасно щеше да бъде, ако въпросният президент и неговите хора можеха с едно драсване на перото да направят всекиго щастлив. Ако всички внезапно приемехме християнските апели на Солженицин и се превърнехме в ангелогласен хор? Ако нашите лица можеха само да се усмихват и нашите гласове да казват само благи думи? Това наистина би бил краят.


Слава Богу, че човек е толкова сложно, мистериозно, пълно с противоречия, трудно променливо, кучешки устойчиво същество, чието чувство за красота се определя от грозотата, чието чувство за свобода се определя от робството, чието чувство за смисъл се определя от безсмислието и всеки опит да се премахнат противоречията му, означава той да бъде убит.


Когато разни идеалисти, поети или момчета с жълто около устата или пък идеологически търговци говорят и обещават по-щастлива промяна, те пропускат много простия факт, че всеки човек на този свят е щастлив посвоему, че няма рецепта за общо щастие. Материалистическата догма, че щом всички получават равни пари, щели да се чувстват щастливи, е една от най-наивните измишльотини. Тъкмо обратното, огромен брой хора се чувстват щастливи, когато не са равни, когато са повече от другите. Другата догма на социалистическата идеология, а именно, че променените обществени условия щели да променят човека, е, меко казано, лунатизъм.


Дори да приемем, че човек придобие някакво съвършено обществено съзнание, той едва ли би действал според него. Всички до един знаем момента, когато превъзходно съзнаваме, че не бива да правим нещо и в същото време го правим. Всички неведнъж са се улавяли, че в нас напира сила, която побеждава властта на съзнанието и която идва дълбоко от нашите характери. И пак повтарям – това е най-голямото ми щастие, – че сме това, което сме, и че се развиваме в посока, командвана от собствената ни природа, а не от законите на обществото, към което се приспособяваме.


Наистина в света, в който живеем, стават ужасни неща. Кой не би потръпнал пред подлости, насилия, убийства, предателства, войни… Но така е било, откакто свят светува и при абсолютно всякаква обществена система. Изглежда, че то е неизбежна част от нашата собствена човешка драма. Кой може да си представи триумф на добродетелите, без да са съществували пороците?… И всичко това, цялата тази противна чернилка на нашия живот е част от естествено развитие, може би част от бавна, невидима, еволюционна промяна към по-добро. Пътят към човешкото съвършенство вероятно е безкраен, но това означава, че животът на човечеството ще бъде безкраен, защото съвършенството е смъртта.


Ето че такава изкуствена промяна на човек и човешкото общество, с която толкова се спекулира в съвременния свят, е нещо съвсем илюзорно. И това е най-оптимистично заключение. Аз не смятам, че хората не трябва да търсят промяна. Част от абсурда на нашия неспокоен човешки дух е именно напрегнатото търсене на промяна с дълбокото убеждение, че такава промяна няма, или поне малко зависи от нас.


Много пъти ние имаме най-насъщната нужда да се излъжем, че има какво да се променя и има в какво да се променя. И това е съществена част от нашия живот.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (32)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 853 Неутрално

    Може ли някой наистина сериозно да твърди, че гражданите, които сега живеят там, са по-доволни и по-щастливи от своите бащи и майки, живели в царска Русия?
    ========================================
    А може ли нкой сериозно да твърди обратното? Ако му плащат от Дойче веле - да.

  2. 2 Профил на 3аНиЗа
    3аНиЗа
    Рейтинг: 2024 Неутрално

    "След това ще дойде ред на изграждането на новия свят..." - от край време все такива илюзии уж движат обществото. А животът си тече - тихо, тихо, по един и същ начин и колкото по-рядко се лъжат всички заради "по-оправните", толкова по-подреден ще е светът.

    Коментиране на анализираното, вече...
  3. 3 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3291 Весело

    Добродетелни партийци ,които разговарят с клишета и се обясняват в любов с лозунги!Велик е!

  4. 4 Профил на vicovnic
    vicovnic
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Поучително четиво за сегашните ни пишман реформатори и всякаква подобна паплач, която иска да руши без да знае какво ще следва, но упорито не желае да допусне този, който наистина може да променя нещата в нейна полза - господин Борисов!

  5. 5 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 603 Весело

    Промяната не е Състояние, блян или илюзия...
    Промяна е непрекъснатият Прогресивен процес на търсене и развитие на исторически оптималната Структура на общ живот на хората, в адекватно приемливо за тях, Общество...
    Самоцел на всяка прогресивна Промяна е, нейната нарастваща способност да подтиска и преодолява, приматната им природа...
    Така и с устойчиво намаляващо краденце,
    До Второ пришествие...

  6. 6 Профил на sto67nes
    sto67nes
    Рейтинг: 1352 Неутрално

    Колкото се променят работите,толкова си остават същите..........ФАКТ..........

    Не питай управника,защо е простак,попитай себе си,защо е управник!
  7. 7 Профил на marker
    marker
    Рейтинг: 756 Неутрално

    Невероятно есе!
    Предполагам как Георги Марков е вбесявал Тошо и управляващата комунистическа клика по времето на соц-я. ( а и сега зомбираните червени тролове)

  8. 8 Профил на jackdaniels
    jackdaniels
    Рейтинг: 684 Неутрално

    До коментар [#4] от "vicovnic":

    за съжаление наследството от комунизма е доста тежко. грозните лица, целите и методите са пак същите. алчните за власт насъскват простите срещу опонента и с измами и подривна дейност мрака налазва. това е манталитета на комуниста - да унищожава, да изселва, да заграбва и да казва ей тези са лошите, те са проблема, трябва да се унищожат Бойко и ГЕРБ. едва ли им минава през акъла да направят нещо смислено, нещо позитивно

  9. 9 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 572 Неутрално

    Може ли някой с чисто сърце да твърди, че днешните властници в България са по-добри хора от тези преди 40 или 50 години? По-честни ли са те? По-справедливи ли са? По-отзивчиви ли са? По-малко корумпирани ли са?"авторът прекрасно скача от темата за същността на човека в темата за комунизма в темата за СССР в темата за България в темата за държавно управление и сготвя вкусен тюрлу гювеч. Как и къде и кой режим на управление превръща "властниците" в мили весели дружелюбни отзивчиви и некорумпирани хора?Бих казал най-близо е тиранията. Авторът никога не би отговорил. А вие?

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  10. 10 Профил на svet23
    svet23
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Истината е че светър в койтп сега живеем е много по добър за живеене от света на нашите родители, дядовци и пра дядовци. Промяната е нещо добро и най добрият начин за промяната не са кървавите революции а научно техническата револуция, учете за да направите както вашият така и живота на другите по добър.

  11. 11 Профил на krantare
    krantare
    Рейтинг: 408 Неутрално

    Дали в съвременната българска публицистика има дори близки по стил и структура творения ? Които да са едновременно пристрастни, но и с обективизъм в тях. И да е писано с искрена страст ... не тази на Каишковеца, който освен осторожен врескател на собственото си фрустрирано ежедневие - не може да бъде глас на каквото и да било.

    В англоезичната има, в немскоезикчната ... те са малко по-особени, но има.

    В българската?

    honeste vivere, alterum non laedere, suum cuique tributere
  12. 12 Профил на BlueWater
    BlueWater
    Рейтинг: 1078 Весело

    Нямам думи!

    Този текст трябва да бъде прочетен на всички завършващи средно образование и да бъде тема за дълга дискуция между тях.

    Такива текстове ТРАЯБВА ДА ИМА в българските гимназиални учебници, а не високо "научни" излияния на пишман професори!

  13. 13 Профил на BlueWater
    BlueWater
    Рейтинг: 1078 Весело

    [quote#9:"Николов"]Как и къде и кой режим на управление превръща "властниците" в мили весели дружелюбни отзивчиви и некорумпирани хора?[/quote]Има такова "чудо" и то се нарича Швейцария!

    Съвсем не случайно тя държава с едни от най-богатите във всяко отношение граждани!

    Един швейцарски кмет беше казал, че много внимава за всяко свое действие и решение, защото много лесно и бързо то може да бъде отменено или променено на РЕФЕРЕНДУМ!

  14. 14 Профил на The Shadow
    The Shadow
    Рейтинг: 1127 Любопитно

    Тази статия трябва да бъде прочетена от всеки.

    “In a world of 7 billion people, we, 500 million Europeans, will have to stick together, or European prosperity and values will both go down the drain” A.Merkel
  15. 15 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3291 Разстроено

    До коментар [#7] от "marker":

    Затова го убиха.

  16. 16 Профил на v_vendeta
    v_vendeta
    Рейтинг: 740 Неутрално

    Поздравления, Дневник, за материала!
    Гласът на Георги Марков никога няма да е смълчан!

    the more we learn, the more we die...
  17. 17 Профил на boby1945
    boby1945
    Рейтинг: 910 Весело

    До коментар [#7] от "marker":

    Дреме му е на Тато за Георги Марков!!
    Управляващите, Кралете не се вълнуват от съдбата на клоуните - шутове от миманса..... тези които им правят живота по приятен в свободното време.....

    Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....
  18. 18 Профил на boby1945
    boby1945
    Рейтинг: 910 Весело

    До коментар [#15] от "hodounski":

    Ако знаеш кой и защо го е убил съобщи на Прокуратурата..... ще им е от полза!!! Те, например, не знаят.....

    Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....
  19. 19 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1479 Неутрално

    Все повече се убеждавам, че публицистиката на Георги Марков трябва да са се изучава в училище. Ама не по начина, по който сега се учи литература, че децата ще ги намразят.

    Да ме извиняват почитателите на Под игото, ама намирам есетата на Марков за по-съществен принос в нашата литература, независимо от ярко изразените му пристрастия. Впрочем, те и Вазовите пристрастия са не по-малко ярко изразени.

  20. 20 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1409 Неутрално

    Есето се отнася за период, когато имаше остро противоборство на двете системи за надмощие във всички сфери на социалния живот.Сега нещата са преплетени.
    Изкуствено наслоени образи идеологии в нашето съзнание както дрехите,които сменяме и търсим все новото и по-съвършеното.В промеждутъка на смяната сме щастливиа. Смъртта е съвершенство понеже завршва нашият земен цикъл.
    Тогава?-заслужава ли да сме щастливи,заслужава ли да сме тъжни и нещастни?-космически въпрос понеже пулсираме.

  21. 21 Профил на Firefly
    Firefly
    Рейтинг: 951 Неутрално

    Много казани истини.Човекът е бил голям и много опасен за властта тогава.Трябва да се изучава в училище и да се даде на учениците възможност да разсъждават, и да се изказват.

  22. 22 Профил на Реми
    Реми
    Рейтинг: 760 Неутрално

    " Комунистическото общество е такава наивна и вулгарна безсмислица, че ако наистина всички хора се превърнат в душевно осакатени, полуумни, добродетелни партийци, които разговарят с клишета и се обясняват в любов с лозунги, аз съм един от тия, които предпочитат пиратите, бандитите, гангстерите и цялата ужасна смет на нашата история."

    "Чувствам как слушателите се усмихват и си припомнят стандартния образ на партийния ръководител, който никога не гледа хората в очите. Никое друго общество не е насъсквало повече човек срещу човека, брат срещу брата, приятел срещу приятеля. Никое друго общество не е предлагало повече лицемерие, угодничество, двуличие, прикритост и взаимна подлост. Но какво друго има в списъка на обещаните щастливи промени? Любовта? Тя е прогонена, тъй като омразата е въздигната в култ. Какво друго? Отказ от индивидуалност, отричане на характер, приемане ролята на тъпо, послушно оръдие на режима, безмозъчно покорство, раболепие, безкритичност, безскрупулност?…"
    Гадовете задействаха най-коварната си машина в съветски и шумкарски вариант-КГБ и ДС за да те премахнат. Твърде навътре и надалече си виждал нещата....
    Дано да се реализира идеята за включването в учебните програми изучаването на творчеството и делото на този велик и вечно актуален българин, Георги Марков.

    Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето
  23. 23 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 603 Весело

    До коментар [#13] от "BlueWater":

    Запомни едното ми, Колега :
    Днешният ни Андрешко никога не е бил наясно с Времето и не е мечтал дори, в часовникар да се чини...
    Ти го караш, историческите си "баланси" да регулира...
    С принуда може "ателието" да измете, а
    Иначе, всяко друго към него е излишно...

  24. 24 Профил на Firefly
    Firefly
    Рейтинг: 951 Неутрално

    До коментар [#20] от "xalikarans":

    Така е Ксали!Пулсацията е важно нещо.

  25. 25 Профил на GreenEyes
    GreenEyes
    Рейтинг: 2402 Неутрално

    "От 30 години насам аз не познавам нито един мой сънародник, който гласно или шепнешком да е казал, че е щастлив човек."

    Аз също, дори и сега днес в България (ама те комунистите никога не са си отивали). Само в чужбина съм виждал щастливи българи, далече от депресивната българска действителност, която е налегнала нацията ни в последните 70 години.
    Георги Марков е най-големият български майстор на перото в последните 50 години. Тепърва неговото творчество ще се оценява, тогава когато обществото ни ще е излекувано и способно да разчете големите си таланти.

  26. 26 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4579 Неутрално

    "Пътят към човешкото съвършенство вероятно е безкраен"

    Г.Марков

    klimentm
  27. 27 Профил на marker
    marker
    Рейтинг: 756 Неутрално

    До коментар [#17] от "boby1945":

    Очаквах, да си по-интелигентен. Но това, че наричаш Георги Марков шут се 0сираш тотално! Ходи се лекувай, нещо не си наред.

  28. 28 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 740 Гневно

    Към ком.1 - Каишков
    Вие,г-н Каишков не осквернявайте паметта на Георги Марков.На светлинни години сте от него.
    А написаните от него неща са толкова актуални!
    Ето,това се казва не промяна,а ПОДМЯНА на ценностата система,присъща на комунистите.

    Tony
  29. 29 Профил на damage_case
    damage_case
    Рейтинг: 465 Неутрално

    Оскъдният ни откъм примери за подражание (не казвам "герои", защото такива просто нямаме) пантеон не оправдава по никакъв начин откровеното изопачаване на фактите и издигането в култ на хора със съмнителен морал, менящи убежденията си според ситуацията и готови да служат на всеки, гарантиращ им по-висок стандарт и лукс. Да се гради измислен пиедестал на посредствени автори е също проява на лош вкус, но поне е невинно.

  30. 30 Профил на 4itatel
    4itatel
    Рейтинг: 480 Неутрално

    Винаги истината и затова-винаги актуален!

    4itatel
  31. 31 Профил на pierr
    pierr
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Дааааа, трудно е да се промениш от примадона на Тодор Живков и автор на "Комунисти" в никому неизвестен писател с изглед към задните дворове на Лондон....

  32. 32 Профил на rik1
    rik1
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Мнооооого богат речник,няма такъв стил,уникален.
    Задължително трябва да се изучава творчеството му.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK