Момчето без мечта

Кадърът е от филма "Източни пиеси" на Камен Калев, в който Георги (вляво на снимката) - брат на главния герой, влиза в неонацистка група, участва в нападение над турски граждани, в агитките и е изгубил общуването със семейството си.

© Дневник

Кадърът е от филма "Източни пиеси" на Камен Калев, в който Георги (вляво на снимката) - брат на главния герой, влиза в неонацистка група, участва в нападение над турски граждани, в агитките и е изгубил общуването със семейството си.



Този текст е посветен на един мой приятел. Той може да не знае, че ми е приятел. Но аз го чувствам изключително близък. Той е доста по-млад от мене. Още е в училище.


Този мой млад приятел ме научи на един много суров урок. Този мой млад приятел ми показа, че той е едно от много деца, които са ограбени не знам от кого и са оставени да се скитат по белия свят без мечти. Макар да отказвах да повярвам, че това е възможно, моят млад приятел ме увери, че той наистина няма нито една мечта. И че все пак гледа напред към бъдещото, без сам да съзнава, че някой е отнел от него онова, което по право е само и единствено негово.


Запознах се с моя приятел при изключително неблагоприятни условия. Оказа се, че той е драскал и чупил там, където не трябва. Наложи ни се да го издирим.




При първата ни среща моят млад приятел очакваше да не се церемоним, ами да го набием едно хубаво и да се свърши с цялото нещо.


Въпреки това ние нямахме никакво намерение да го бием. Казахме му, че искаме да поговорим с него. И някъде дълбоко в себе си знаехме, че сме страшно любопитни да разберем защо е направил това. Отговорът едва ли щеше да ни задоволи, но трябваше да знаем.


След като разбра, че нямаме никакво намерение да му нанесем тежки физически травми, моя млад приятел изгуби всякакъв интерес към нас. Започна да ни гледа отгоре, даже ни се подиграваше, че не ни стиска да го пребием.


Започнах да се питам откъде идва това очакване за физическа саморазправа. Чудех се никой ли никога не е говорил с моя млад приятел, когато се е случвало да греши. Всички грешим. И ние като нечии млади приятели сме чупили и трошили. И ние сме яли бой. Но за щастие сме имали някой, който да седне и да поговори с нас. И да ни обясни, че не винаги това, което си мислим за правилно, е толкова правилно.


Останах с впечатлението, че моят млад приятел живее в някаква много по-сурова реалност, непозната за мене. Бръснатата му глава, определената марка дрехи, надрасканите по-рано свастики и името Хитлер започнаха да редят пъзела на живота на моя млад приятел пред очите ми.


И той е потърсил приятели там, където не трябва. И може би там ги е намерил. Може би е търсил нещо много повече от приятели. Може би е търсил семейство. И отново там го е намерил. Под оная изкривена зловредна форма, с която всички сме запознати. Защото, вярвам, няма нищо на света, което да замени семейството ти.


Следващата ми среща само ме убеди в тия мисли. Седяхме и се гледахме. След като моят млад приятел беше разбрал, че нямаме никакво намерение да го бием, като че ли бяхме спечелили доверието му. Истината е, че спечелихме доверието му в мига, в който разбра, че все пак притежаваме физическото надмощие, но нямаме никакво намерение да го използваме.


Времето беше хубаво и слънчево, моят млад приятел се усмихваше, радостен, че ще разреши един проблем без юмруци и аз му се усмихвах, любопитен да задам всичките си въпроси към него.


И започнах да го подпитвам от какво се интересува, има ли любим предмет в училище, кое му се отдава и кое не. Към тия въпроси моят приятел не прояви интерес. Отговаряше вяло, твърдеше, че не го биваше много в училище. Макар че в очите му се четеше оня умен буден поглед, който толкова много деца притежават, но който толкова малко деца успяват да споделят с наставниците си, приятелите си и дори семействата си.


Питах го за какво мечтае, с какво иска да се занимава, когато завърши училище. Момчето ме погледна сериозно в очите. С огорчение се обърна към мен и ми каза, че с тия оценки и с всичко, което се случва около него, то ще стане или полицай, или... полицай.


Тези думи ме хванаха неподготвен. Питах го защо иска да стане полицай. За да спасява хората от лошите ли? Не, каза ми той, защото тогава ще има власт. И ще може много лесно да злоупотребява с тая власт. И да се измъква безнаказано от всички простотии, които можеха да му хрумнат.


Стоях и гледах моя млад приятел безмълвен. Питах го не мечтае ли за нещо, за каквото и да е. Да стане рок звезда, космонавт, да обиколи света, да има почитатели по целия свят за нещо, което прави.


Думите ми не достигаха до него. Той не можеше да ги разбере. Не разбираше същината на мечтателството. И аз не можех да разбера. Не можех да разбера тая реалност, в която на едно умно и будно момче са отказани собствените му мечти. Не можех да разбера това съществуване, в което децата са толкова опорочени, че от ранна възраст мислят за злоупотреба с власт, но не и за най-съкровените си мечти.


Истината е, че моят млад приятел въобще може да не е искал да ми казва каквото и да било. Но ми се ще да вярвам, че в погледа му аз видях всички качества, за които говоря и тази искреност, в която съм толкова сигурен.


Иска ми се още да вярвам, че това е само едно дете. Че всички останали деца мечтаят за по-добър живот, за нещо голямо и непостижимо, нещо прекрасно и далечно. Защото, вярвам, че в това се състои живота на едно дете – да мечтае за най-високите върхове, да мечтае за най-недостижимите земи. И да ги стигне някой ден.


След няколко месеца мернах моя млад приятел по улиците. Бързаше страшно много. Близо до нас имаше мач. Той току що беше избръснал главата си и ходеше гордо с новата си тениска с огромен жълт венец на гърдите.


Погледите ни се засякоха за миг. Позна ме и от намръщено и сериозно, лицето му стана меко и ми подари една усмивка. Не успях да го спра. Все пак кой съм аз, че да влизам в чуждите животи и да развявам поучително пръсти. Аз не бих могъл да направя това. И не бих могъл да покажа огорчението си пред моя млад приятел, че животът го е разочаровал в толкова ранна детска възраст. И не бих могъл да му споделя на глас, че той ще си остане ограбен, без една мечта в задния джоб, загледан гордо и сериозно към неясното и сиво бъдеще.

Коментари (31)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1268 Неутрално

    За съжаление има много млади хора с подобна съдба и всички те са много будни.Питаме се дали не е време да има социални мениджъри по местоживеене/различно от социалните работници/ за помагане на хора без мечти и цел.

  2. 2 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3405 Неутрално

    Повечето полицаи са станали такива за да имат власт и да са над закона, а и у нас критериите са много ниски

  3. 3 Профил на dedopene
    dedopene
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Георги е вдясно на снимката!

  4. 4 Профил на acd30520326
    acd30520326
    Рейтинг: 572 Неутрално

    Ограбени, без мечти, загледани в сивото си бъдеще са много деца и възрастни.Защото комунистическото блато предлага изява на пяната и боклука и създава политическата класа, която извращава нормалното и въздига уродливото! Защото при тези условия трябват неимоверни усилия на много истински Човеци, които да създават и работят непрекъснато за истинския, смилен Човешки живот, а децата да виждат това!

    "Ти какво пожертва, за да има и утре България?" ИЛИЯ МИНЕВ
  5. 5 Профил на metalogy
    metalogy
    Рейтинг: 578 Неутрално

    Често си мисля дали са прекалено приземени или направо няма на какво да стъпят. Освен ако по някакъв абсурден начин това не е едно и също. Ако човек е пленник на илюзии, това предполага лоши падания, но ако е напълно лишен от тях, просто пълзи като червей цял живот, което е още по-лошо.

    колко е стабилен финансовият сектор у нас, ако не се говори за него
  6. 6 Профил на nodamncat
    nodamncat
    Рейтинг: 583 Неутрално

    Всеки си има глава на раменете и може да мисли и анализира постъпващата информацията. Не може да обвиняваш заобикалящата среда за това, че си станал скинар и имаш свастики по тялото. Децата са по-умни от колкото повечето хора си мислят. И най-ранна възраст имат възможност да обмислят какво им се говори и да решат дали са съгласни с това. Това, че този келеш е станал ултрас и явно не го очаква много светло бъдеще си е изцяло личен избор.

  7. 7 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2204 Неутрално

    Няма прости и лесно решими неща в която и да е сфера, но в тази сфера, сферата на млади и за съжаление и не само на младите хора, сферата на техните очаквания и/или желания за собствения им живот е (почти) безкрайно сложна.
    В този възел се заплитат родители и детство, някаква или никаква култура, семейни, локални и национални традиции, наличие или отсъствие на някакво, да кажем средно за страната образование и разбира се средата от заобикалящите те по местоживеене връстници. Без да намесваме влиянието на специфичните черти на характера и възможните разлики в индивидуалната психика ясно се вижда че задачата е с безкрайно количество неизвестни и почти всички параметри имат случаен характер.
    Така че според мен, всеки който не е безразличен към хората и особено към младите хора, на своето си житейско място (съсед, колега, началник, подчинен, роднина, пътуващ в обществен или личен превоз, просто разхождащ се по улицата и какви ли не още роли) трябва да не забравя, че непрекъснато, без значение дали иска или не, излъчва сигнали към околните, които изменят по-малко и неусетно средата и обществото като цяло. Та затова, всеки който е в някаква степен загрижен и заинтересован да живее в една по-приятна и приятелска среда и общество, трябва да започне от себе си. Всичко друго, да сочим с пръст политици. полицаи, учители, възпиитатели и прочие и да чакаме около нас да се избистрят райски картини, е проява на дебеличък мързел и егоизъм или на елементарна глупост.

  8. 8 Профил на blaueaugen
    blaueaugen
    Рейтинг: 470 Неутрално

    Ако приемната грижа продължи да се развива в България, може би повече хора биха се обърнали към социалните и биха сигнализирали, че познават дете в риск. При сегашното положение хората биха се замислили дали държавната намеса (ако изобщо се стигне до реакция на сигнала) би била в услуга на детето.

  9. 9 Профил на balla
    balla
    Рейтинг: 516 Неутрално

    Мечтите на българските деца са такива, каквито обществото им ги рисува, хора лишени от човечност, а жадни за пари...
    Това никоя политическа пария или робство не ни е наложил, тази деградация е вътрешна.

  10. 10 Профил на Angelina
    Angelina
    Рейтинг: 470 Неутрално

    Хареса ми написаното, забележката ми към автора е, че е прекалено натрапливо постоянното повторение на "моя млад приятел". Като цяло този случай не е идентичен, повечето деца растат без мечти и гледат всячески да преминат отвъд закона, защото според тях това е "готино", живеят като консуматори, любители на вещи, но не и мечтатели, а как ли можеш да вярваш, че мечтата ти може да се сбъдне в един толкова жесток и изискващ свят.

  11. 11 Профил на Andrian Mihailov
    Andrian Mihailov
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Не може да обвинявате обществото за посредствените си мечти.

  12. 12 Профил на stein
    stein
    Рейтинг: 853 Весело

    Мечтата да си полицай е хубава Много по-добра от мечтата да си бандит.

  13. 13 Профил на niakoia
    niakoia
    Рейтинг: 367 Неутрално

    [quote#6:"nodamncat"]И най-ранна възраст имат възможност да обмислят какво им се говори и да решат дали са съгласни с това.[/quote]

    А ако нищо не им е говорено? Ако от най-ранна възраст е свидетел на насилие и простотии? Сам ли си е виновен? Ако няма една книга в дома му и телевизора е на пиедестал? Ако всяка беля е наказвана с шамари и никога не е коментирано цивилизовано? Не си е виновен сам.

  14. 14 Профил на niakoia
    niakoia
    Рейтинг: 367 Неутрално

    [quote#12:"stein"]Мечтата да си полицай е хубава Много по-добра от мечтата да си бандит.[/quote]

    Той си мечтае да е полицай, за да бандитства по-лесно.

  15. 15 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1075 Неутрално

    До коментар [#12] от "stein":

    Всъщност той си се представя в полицейска униформа, за да се измъква от отговорност.

  16. 16 Профил на tucker case
    tucker case
    Рейтинг: 993 Весело

    70 години комунизъм, бейби...

    Now what's a few miles between the beauty and the beast...
  17. 17 Профил на forza
    forza
    Рейтинг: 738 Весело

    [quote#3:"dedopene"]Георги е вдясно на снимката![/quote]

    Съдейки и по "ударното" резюме на сюжета - авторът очевидно не е гледал "Източни пиеси".

    Но явно е чул нещо относно тематиката на филма и е решил да го използва като символика за научно-фантастичното си есе за въображаемия си "приятел".

  18. 18 Профил на mano
    mano
    Рейтинг: 419 Неутрално

    за хубаво или за лошо, всичко започва и завършва със семейството.
    Останалото е алибализми.

    Много родители са абдикирали от отговорността да бъдат родители и смятат, че някой друг (държава, училище, улицата, телевизията...) са отговорни за техните деца.

  19. 19 Профил на Реми
    Реми
    Рейтинг: 1278 Неутрално

    Просто някой деца са достойни за съжаление заради родителите, които съдбата им е отредила. Няма лоши и виновни деца. Но много сбъркани мами и татковци.

    Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето
  20. 20 Профил на Приказки от Шипковия храст.
    Приказки от Шипковия храст.
    Рейтинг: 520 Любопитно

    На двадесет и първото "моя млад приятел" се отказах да чета. Защо ли?

  21. 21 Профил на д-р Петроff
    д-р Петроff
    Рейтинг: 470 Разстроено

    Тъжен разказ за много,много хлапета в България.Тъжен живот без цел и вяра.

    ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА ЗА ДА НЕ СТАВА КАКВОТО СИ ИСКАТ
  22. 22 Профил на Orchid
    Orchid
    Рейтинг: 860 Неутрално

    Липсата на родителска грижа и разбиране порязва крилете на много деца.
    За съжаление училище за родители няма, но пък за да станеш добър родител трябва още като дете да си имал такъв, или поне да си раснал в нормална среда.
    Сложно нещо е животът, но ние затова сме социум - за да помагаме на изгубените край нас души. Тъжно е, когато обществото абдикира от задълженията си. Това наричам пълен разпад....

  23. 23 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    Родителите, на първо място, а после и училището носим отговорност за децата ни, техните стремежи, мечти, надежди.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  24. 24 Профил на razlichen123
    razlichen123
    Рейтинг: 521 Неутрално

    Има нещо интересно и уловено в този безсмислен разказ. А именно: Перспективата пред "младият приятел" е една! Да станат полицаи. Тъжната и жалка истина, която ни се поднася, а именно, какви са представителите на властта, с какъв капацитет и познания са, както и факта, че за некадърниците, необразованите, расистите и всякакъв вид сволъч, пътя е един и то към полицията и властта! Макар и ограничена власт,но властването над другите, обикновените, умните и кадърните, макар и само физически и в определени моменти, това е нещото което блазни! Но това е И нещото, което трябва и да ни плаши!

  25. 25 Профил на Der Steppenwolf
    Der Steppenwolf
    Рейтинг: 8 Весело

    "American History X"

    Golden rule N-1"He who has the gold makes the rules"
  26. 26 Профил на Der Steppenwolf
    Der Steppenwolf
    Рейтинг: 8 Весело

    Дневник не съм спам робот, а регистриранаи очудващo за самата мен е-mail и паролата ми все още съвпадат

    Golden rule N-1"He who has the gold makes the rules"
  27. 27 Профил на vesselin5
    vesselin5
    Рейтинг: 666 Неутрално

    А сега, моля, за да не остане това само едно лирично отклонение в новинарски сайт -- кой е Марти Левчев?...

  28. 28 Профил на Ridiculous Върнете стария сайт!
    Ridiculous Върнете стария сайт!
    Рейтинг: 800 Неутрално

    До коментар [#12] от "stein":

    мечтата да си полицай, за да злоупотребяваш с власт е перверзна. всъщност, това е по-кофти от идеята просто да си бандит.

  29. 29 Профил на emil
    emil
    Рейтинг: 1171 Неутрално

    инициативен комитет за подписка за референдум

    ДЕПУТАТИТЕ ГЛАСУВАЛИ ПРОТИВ ВОЛЯТА НА 2.5 МИЛИОНА БЪЛГАРИ ГЛАСУВАЛИ С "ДА" НА РЕФЕРЕНДУМА СА ЕДНИ ПРЕВРАТАДЖИИ. ТЕ ВЕЧЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ САМО СЕБЕ СИ.
  30. 30 Профил на Georgi Yordanov
    Georgi Yordanov
    Рейтинг: 624 Неутрално

    Всички са жертви!
    ... въпросът е: В момента на осъзнаването да се устремиш към верния път, към отскубване от поробителя, към формиране, следване и постигане на мечти, желания, любови ...
    „Щастие! Щастие за всички и нека никой да не бъде пренебрегнат!“
    Това трябва да прави и защитава ... ВСЕКИ ЕДИН ЧОВЕК!

    Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще!
  31. 31 Профил на mils5656
    mils5656
    Рейтинг: 448 Неутрално

    И КАКВА Е ПОУКАТА ОТ ТАЗИ ПРИКАЗКА ??? ЧЕ НАШЕТО ОБЩЕСТВО Е СБЪРКАНО, ЧЕ МОДЕЛЪТ И ОБРАЗЦИТЕ СА ТОТАЛНО ПОГРЕШНИ ЩОМ ДОРИ ДЕЦАТА СА ЛИШЕНИ ОТ МЕЧТИ !!! ИЛИ АКО ВСЕ ПАК ИМАТ МЕЧТИ , ТО ТЕ СЕ СВЕЖДАТ ДО ТОВА ДА СТАНАТ ПОЛИЦАИ ЗА ДА НАРУШАВАТ ЗАКОНА И ДА ОСТАВАТ БЕЗНАКАЗАНИ !!! ЗАТОВА НИ ТРЯБВА В НАЙ-СКОРО ВРЕМЕ РЕСТАРТ НА СИСТЕМАТА КАТО СЕ ПОЧНЕ ОТ НОВА КОНСТИТУЦИЯ И И СЕ СМЕНИ ВСИЧКО ИЗ ОСНОВИ ОТ НАЧАЛО ТА ДО КРАЙ !!! И СМЯНА НА ВСИЧКИ ПРИОРИТЕТИ, КАТО СЕ ЗАЛОЖИ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ- ВСИЧКИ ХОРА С С ПОВЕЧЕ ДОБРОДЕТЕЛИ ДА БЪДАТ ПРЕДПОЧИТАНИ ЗА РАБОТА И ДА ПОЛУЧАВАТ ПО-ВИСОКИ ЗАПЛАТИ- ТОВА ЩЕ НАКАРА И ОСТАНАЛИТЕ ДА СЕ СТАРАЯТ ДА ГИ НАСТИГНАТ !!! ТОВА ТРЯБВА ДА Е ДЪРЖАВНА И ФИРМЕНА ПОЛИТИКА !!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK