Случаят е приключен. Мълчете!

Ромския квартал, Кюстендил - архивна снимка

© Цветелина Белутова, Капитал

Ромския квартал, Кюстендил - архивна снимка



Продължаваме с още няколко текста от поредицата за 13-тия рожден ден на "Дневник". Обобщихме медиата и ценностите й в 13 ключови думи до: свобода, позиция, принципи, кауза, качество, достоверен, почтен, космополитен, толерантен, аналитичен, общителен, черна овца, тънка червена линия. И свързваме всеки от материалите от архива, които публикуваме, защото си заслужава да бъдат препрочетени отново, с една от тях. Избрахме към думата кауза един материал на Спас Спасов, публикуван в началото на декември 2012г


Преди да го препубликуваме, "Дневник" провери какво се е случило с момчетата година и няколко месеца по-късно. Четете - тук


Чистачката, която подрежда директорския кабинет в гимназията по автотранспорт в Добрич, започнала да спи неспокойно. Будела се точно в 2 часа посред нощ. Ставала и мислела за директорката си – Снежана Жечева. А сутрин бързала да разкаже за кошмарите си, преди да е ударила първия звънец.

Чистачката загубила съня си на 22 октомври - в оня понеделник, когато училището осъмна обсадено от патриоти и полиция, учениците отказаха да влязат в час, а родителите им тичешком ги прибраха по домовете си, преди да са попаднали в обсада. Няколко дни по-рано трима от тях - Али, Васви и Реджеп си направиха снимка, и я показаха във Фейсбук. Преди часа по история позираха с три портрета, свалени от стените още през септември. Някой ги махнал, да не пречат на бояджиите и после... Но се оказа, че това са Левски, Симеон Велики и Борис I. И още по-лошо. Случи се така, че начинът, по който тримата позираха с героите от учебника, дълбоко и непростимо повреди мита за "етническата толерантност на българина". За него до този момент трите момчета не бяха чували нищо.

Да, точно след тази случка чистачката започнала да сънува лошите си сънища.

Месец по-късно директорката Жечева с дни не вдига телефона в кабинета си. Стрес! Казва, че заради него една от учителките в гимназията, доскоро тиха и разбрана жена, изведнъж започнала да крещи истерично по коридорите. Случката с портретите на именитите българи довела до лудост всички. И ето вече четвърта седмица поред из кабинетите на доскоро неизвестната гимназия в Добрич изневиделица се появили инспектори - повече, отколкото някой можел да преброи.

"Дошли са отвсякъде – от министерството, от инспектората, от детска педагогическа стая, психолози... нервно изброява Жечева. Проверяват ни по десет теста, оставете ни на мира! Ние живеем в малък град, обикновени хора сме. Не искаме да говорим повече. Искаме да забравим."

Бързо и ефикасно

Още на 21 октомври, ден след като зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов обяви снимката, публикувана в интернет, за гавра с български национални светини, Али, Васви и Реджеп са засипани от телефонни обаждания, есемеси и съобщения в интернет с вулгарни и откровени заплахи за живота им. Повечето обидени граждани са категорични – тримата трябва да бъдат сварени "на-са-пун!". По възможност веднага! Ако не - "газова камера!". Пак веднага.

На следващия ден, в понеделник, гимназията осъмва обсадена. Заради реалната опасност от насилие и саморазправа трите момчета са поставени под охрана. За да бъдат осигурени реда и спокойствието пред училището, се налага да бъде повикана полиция. Тя остава там през целия ден. Току-що започнали, учебните занятия са преустановени и около 11.00 часа започва евакуация на учениците.

Част от тези събития са документирани в доклада на Дарина Маркова-Петрова и Марина Габровска от групата за психологическа подкрепа на Министерството на образованието, науката и младежта. Текстът оставя усещането за движение на бърз каданс. Но странно - в доклада детайлите стават по-видими. Като този:

"Начинът, по който тримата са застанали пред обектива и държат портретите, както и ромският им произход, предизвиква бурни обществени и политически реакции",пишат психолозите.

Да, "както и ромският им произход"! Цитатът е точен и дава единствено логичното обяснение за скоростта, с която веднага след евакуацията в училището започва подготовка за свикването на извънреден педагогически съвет. На него трябва да бъде обсъдено поведението на Али, Васви и Реджеп. Да бъде наложено наказание – сурово. И най-важното такова, че да свали напрежението отвън. Бързо и ефикасно!

Само за няколко часа в един и същ ден – 22 октомври, Министерството на образованието изисква от директора на училището "цялата информация по случая", а Регионалният инспекторат по образованието в Добрич в спешен порядък е информиран за предприетите мерки.

В 9.15 часа в училището пристига мобилна група за психологическа подкрепа. Организирана е среща с учениците и родителите им. С неподозирана експедитивност е подготвен и свикан извънреден педагогически съвет. Назначен е докладчик, изготвен е доклад, проведено е гласуване, а директорът на училището подписва заповед за наказание на провинилите се.

Малко след 14 ч. пред членовете на съвета Али застава с баща си и леля си. Момчето страда от остра форма на диабет, изискваща непрекъснато лечение с медикаменти. "Майката не присъства поради сериозни здравословни проблеми, пише в доклада на мобилната група психолози. След събитията Али е с непрекъснато главоболие. Видимо е под силно напрежение."

Важна подробност от доклада е и следното изречение: "Най-силната уплаха е свързана с




начина, по който Али е бил прибран от полицията"

Второто момче - Васви, има силен говорен дефект. По време на изслушването пред педагогическия съвет той почти не може да говори, въпреки че е там с родителите си. До четиринайстата си година е лекуван от епилепсия. В следобедните часове на 21 октомври уплахата му става все по-видима. Удря главата си в стената, обикаля стаята, заекването му става мъчително.

Третият - Реджеп, е с майка си, която е разстроена и също има нужда от подкрепа. "Той е емоционално лабилен, като на моменти се опитва да поема "мъжката роля" и проявява както нападателност, така и изключителна социална желателност (...), отбелязват в доклада си психолозите. По време на разговора е тревожен, плаче почти през цялото време. Не се е хранил, не може да спи. "Видимо е физически изтощен. Чувства се защитен единствено в училище и в полицията", пише в доклада. По тази причина на семейството е препоръчано да потърси консултация с лекар.

Няколко часа по-късно пред медиите в двора на гимназията Петър Петров, директор на Регионалния инспекторат по образованието в Добрич, съобщава, че учителите са безкрайно обидени от постъпката на учениците си. Заради случилото се пред медиите той предава "извинение от името на директора на училището до всички българи". Петров информира също, че Али, Васви и Реджеп са отстранени от редовни занятия и преминават в самостоятелна форма на обучение за срок от една година. Случаят изглежда приключен.

"Най-доброто за тях"

На 22 октомври не друг, а класният ръководител на трите момчета предлага в доклада си те да бъдат наказани с преминаване от дневна в самостоятелна форма на обучение. Мотивът за налагането на тази санкция е само един - няма как да бъде наложена още по-тежката, "преместване в друго учебно заведение". В Добрич няма училище или паралелка със същата специалност, в която Али Васви и Реджеп са обучавани до момента.

Според Правилника за приложение на Закона за народната просвета обаче преминаване от дневна в индивидуална форма на обучение се прилага като крайна мярка само при "тежки и системни нарушения на задълженията". В деня на обсадата директорът на училището Снежана Жечева и класната ръководителка на трите момчета Даниела Гичева няколко пъти повтарят пред различни медии, че те са сред най-добрите им ученици. По думите им те редовно са посещавали занятията, успехът им бил почти 4.50, служили за пример, никога до този момент не са имали провинения. С други думи - "тежки и системни нарушения на задълженията" няма. Но, за да бъдат наказани трима, е нужен мотив. Той е открит в следната формулировка: "Грубо отношение и посегателство срещу училищните и национални символи."

"Момчетата са заявили, че не са имали никаква представа за това, което може да последва от публикацията на снимката им във Фейсбук. Били са много изплашени", казва Магдалена Миткова, началник на дирекцията "Социално подпомагане" в Добрич.

Все на същата дата – 22 октомври, в няколко интернет форума се появи и друга снимка на ученик и велик българин. Този път момче "свиреше" като на китара с портрета на Софроний Врачански. Само че младежът беше русоляв. С въздълга разприляна коса и черна тениска с някакви кости. Той вероятно също не е подозирал в какво може да се окаже забъркан. А и след скандала в Добрич вероятно също е бил много изплашен. Но взрив не последва. Нито паника, нито стрес! Нито педагогически съвет за " посегателство срещу училищните и национални символи".

"Наложеното наказание на Али, Васви и Реджеп не е помощ, твърди Юлиана Петрова, социален работник в Център за обществена подкрепа към българския червен кръст в Добрич. Уви, ние не можем да върнем трите момчета в училище, казва тя, но сме изразили категоричното си становище, че тримата трябва да останат в училищна среда. Първият учебен срок свършва през декември и януари. Как смятате, при така развилите се събития ще имат ли тримата време и възможност да се подготвят по всички предмети, да се явят на изпити?"

Евгени Генчев, социален работник в отдел "Закрила на детето" в Добрич, е бил най-близо до един от тримата – Али. "След случилото се той не можеше да спи, отказваше да се храни, разказва Генчев. Момчетата се намират в състояние на изключително тежък стрес. Али е бил отговорник на класа, бил е за пример. Само майките и бащите на шест от съучениците му са посещавали родителските срещи – неговите са били едни от тях". Социалният работник разказва, че момчето имало любима марка автомобили – "Рено". Обичал да разглобява двигатели, познавал всеки детайл, бил изключително сръчен.

"Сега, след всичко, което се случи, тримата са напълно асоциализирани, твърди Генчев. Заради страха от насилие родителите им не ги пускат никъде. А и те се страхуват да излизат сами. В същото време майките и бащите и на момчетата са суперотговорни и по тази причина много добре си дават сметка какво се е случило. Родителите на Реджеп са познати в селото, където живеят – свестни и работливи хора. Чисти и спретнати. Такива роми няма!"

После неочаквано Генчев стига до откровение. Но то звучи по-скоро като още една, като най-тежката присъда над Али, Васви и Реджеп: "За всичко това вече трябва да се мълчи!, казва той. Разберете, това е най-доброто, което може да се направи за тях. Да се мълчи!"

Без думи

Министърът на образованието Сергей Игнатов и до днес мълчи по случая с Али, Васви и Реджеп.

На конкретния въпрос: Каква е причината за това, въпреки широкия обществен отзвук на случилото се? от пресцентъра на министерството изпратиха следните две дълги изречения: "Министерството на образованието младежта и науката изразява становище, че резултатите от проверката и поредицата от дейности за изясняване на случая в гр. Добрич и снижаване на напрежението, илюстрират типичното за периода на юношеството подражателство на различни модели на поведение с цел достигане на личностна идентификация и формиране на личността. С оглед на това подчертава значението на отговорността ни като възрастни и изключителната важност на посланията, които се отправят включително посредством изявите на изявени творчески личности и моделите на поведение, които учениците в юношеска възраст следват".Толкова!

Мълчи и Регионалният инспекторат по образованието в Добрич.

Попитан "Как са реагирали съучениците на Али, Васви и Реджеп на снимката им с портрети на видни личности от българската история? Била ли е потърсена и известна ли е реакцията на класа по наложеното на тримата най-тежко наказание?", началникът на инспектората Петър Петров отговори писмено, но след дълго колебание ясно и кратко:

"Проведена е среща със съучениците им от професионални психолози."

На друг въпрос:"Било ли е изпълнено изискването на чл. 1341 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета, че учениците трябва да получават защита при накърняване на правата и достойнството им и как бяха защитени Али, Васви и Реджеп от публикациите в медиите, в които бяха наречени "животни", "скотове", идиоти", и "мангали"?, Петров отговаря така:

"Осигурена им беше полицейска закрила за времето на атаката на обществото срещу тях."

От Комисията за защита от дискриминация също мълчат.

Ширин Касаб, регионален представител на ведомството в Добрич, казва следното в отговор на въпроса дали е предприела действия за защита на учениците от дискриминационни действия: "Няма как да започна да се занимавам с този случай без по него да е образувана преписка или да бъде изготвен доклад по такава преписка. Трябва да имам заповед."

След няколкоседмично настояване отговор на въпросите, изпратени до председателя на Комисията за защита от дискриминация – доц. д-р Анна Страшимирова, даде Жасмина Милушева, старши юрисконсулт в отдел "Правен" на комисията.

Въпрос: Съществува ли процедура, по която комисията би могла да се самосезира по случая с Али, Васви и Реджеп? Ако такава възможност съществува - направено ли е това?.

Отговор: В чл. 50, т. 2 от Закона за защита от дискриминация е предвидена възможност производството пред комисията да започне и по нейна инициатива след постъпване на писмен доклад с мотивирано предложение за образуване на преписка до председателя от някой от нейните членове. По казуса (с Али, Васви и Реджеп, бел. ред.) в деловодството на КЗД.

няма постъпил доклад за самосезиране

В разшифрования си вариант този отговор премълчава следното: Нито един от членовете на комисията не е забелязал снимката с "китариста" и портрета на Софроний Врачански. Иначе няма как да бъде подминат с мълчание факта, че наказанието, наложено на Али, Васви и Реджеп, е "пряка дискриминация", тъй като представлява "по-неблагоприятно третиране на лице на основата на раса, народност, етническа принадлежност, отколкото е третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства".(чл.4, ал.1 и 2 от Закона за защита от дискриминация).

Междувременно, докато бавеха отговорите си, в комисията се бореха със скандал. Членовете й връщаха бонуси, раздадени за добре свършена работа само месец, след като бяха назначени в нея.

Епилог

След като бяха отстранени от занятията в училище, Али, Васви и Реджеп получиха наказание още веднъж, този път от общинските комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в Добрич и с. Крушари. В продължение на 40 часа двама от тях се грижиха за животните в добричкия зоопарк. Третият най-вероятно ще помага в библиотеката на селската гимназия. За тримата това може би е и шанс – за първи път на 17–18 години все пак ще влязат в зоологическата градина или в библиотеката. Проблемът е другаде!

Два дни преди заседанието на комисията за противообществени прояви на малолетни и непълнолетни в Крушари секретарят й Димитрина Желева вече беше убедена, че едно от момчетата ще получи най-тежкото наказание. "Така ще бъде предотвратена някаква евентуална, последваща агресия срещу него и родителите му", обясняваше тя.

Само че за онези, които на 22 октомври цял ден реваха "на-са-пун" пред гимназията по транспорт в Добрич, наказанията на Али, Васви и Реджеп не струват. Колкото и тежки да са. Не струва и цялата тази история. Нито извиненията, нито разкайването... Тяхната "кауза" е друга - омраза.

Срещу нея не се върви с мълчание. Мълчанието е съучастничество.

* Припомняме, че още в началото на случая "Дневник" прецени да не публикува снимката на момчетата, защото:
- не искаме да участваме в истеризирането и използването й 
- смятаме, че снимката нямаше да предизвика никаква или дори подобна реакция, ако момчетата бяха от български произход
- от всички известни досега факти няма доказателства, че единият от тийнейджърите я е качил в личния си профил в социалната мрежа с цел провокация, обида или специално послание
- проблемът не е в снимката, а в реакцията срещу нея. 


Обновено: Към 25 февруари 2014г. не успяхме да открием снимката във "Фейсбук" . 


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Цензуриран от антибългари.
    Цензуриран от антибългари.
    Рейтинг: 537 Весело

    У бря ама то чак ДВЕ статийки по въпрося... Че то нищо не се е случвало важно 2012 г. тогаа щом прайте дубъл

  2. 2 Профил на Handy
    Handy
    Рейтинг: 754 Неутрално

    В България много обичаме да разпъваме на кръст - даже може би само това чакаме, сякаш всичко друго ни е наред.

  3. 3 Профил на gogo2011
    gogo2011
    Рейтинг: 510 Неутрално

    Всяко дете може да сгреши. Да наложиш тежко наказание на дете означава да признаеш собственият си провал и некомпетентност.

  4. 4 Профил на Любето
    Любето
    Рейтинг: 466 Неутрално

    Значи, в този случай те са деца, но ако се женеха щяха да са достатъчно зрели, за да сключат брак? И, извинявам се много, но остра реакция, възмущение и заплахи е имало и срещу много други такива индивиди- фейсбук е оплескан със снимки, които осмиват светини, гробове и паметници. Под тях се четат какви ли не коментари. Дори в Карбовски имаше случай за две момичета, българчета, които плюят Левски. Моля, не се правете на много либерални, защото подигравката и незачитането на ценостите ни е признак на крах на обществото ни. Такава реакция е признак, че макар и криворазбран, национализмът обединява хора, които ценят родното, сплотява го. Исторически погледнато, ако я нямаше такава омраза към осквернители на българското, надали някой днес щеше да ни знае. Пример- Ботев, който съм сигурен, че го възхвалявате, е написал "силно да любят и мразят". Айде, пак ви се моля, избирайте - поп Кръстьо (нарицателно, не историческата личност) или Ботев

  5. 5 Профил на koydae
    koydae
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Защо статията е неподписана, кой е авторът и защо се крие?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK