Щъркелите

Щъркелите

© Красимир Юскеселиев



Текстът е от портала "Култура"


На края на селото пак бяха запалили стари автомобилни гуми и залезът едва се виждаше зад гъстия чер пушек. Днес беше хубав ден, помисли си дядо Пацо, за пръв път топличко от сума ти време. Сняг вече нямаше от седмица, но беше студено, стегнато на кокал. Едва днеска временцето отпусна и там, където скоро щеше да поникне трева, започна да джвака. Цял ден дядо Пацо се щура из двора. Не че свърши много работа, но събра боклуците и съчките, подреди изгърбените по зида от кучешките студове керемиди, направи вадички, че ако се изсипеше някой порой и текнеха водите, да не издънят пътечката – това успя да свърши. Но повече се грееше на слънчицето, усещаше как гърбът му се напича под жилетката. И кучето Цезар се размърда, плетеше крака от единия край на телта до другия, и синджирът му дрънчеше като веригата на каторжник. Цезар едва избута зимата. Беше станал кожа и кости, олися… Ако го види Любеца, ще ми се кара, помисли си виновно дядо Пацо. Този Цезар го донесе преди години на село Любо, синът му. Но зимата се случи тежка, попарата от корички хляб, дето дядо Пацо му я бъркаше на Цезар в едно войнишко канче, замръзваше в канчето още по пътя от къщи до сайванта.


Докато още беше видело, дядо Пацо пак погледна към високия бряст в църковния двор до тях. На този бряст от десетина години и повече имаше щъркелово гнездо и за дядо Пацо беше велика радост, когато чуеше ненадейно тракането на клюновете и видеше, че двете големи птици – мъжкият и женската – са се настанили в гнездото. Като всеки човек и той имаше няколко тайни в най-дълбокото на душата си. И една от тайните му бе, че щом щъркелите са дошли, той ще изкара несъмнено годината до края. И затуй, когато времето се отпуснеше, както сега, той започваше често да вдига глава към бряста, за да види щъркелите – дали са дошли. Други години като че ли по-рано идваха, помисли си и изплю горчивата слюнка.




Къщата им беше на хубаво място, до църквата. Имаха хубав двор и само допреди година-две, докато Стойка, жена му, още държеше, и лозенце гледаха в двора, и държаха един бостан накрай селото. Но бостаните много започнаха да ги крадат. А и жена му се срина, получи удар и сега само пипаше бавно-бавно нещо из кухнята или най-много страхливо да седне отвън на пейката под прозореца. Понякога така го ядосваше с тази вечно свита като човка уста, че му идеше да я жулне с опакото на ръката и да й изръмжи: Я се стегни бе, жуна!


Изведнъж чу неразбрания й като птиче чирикане говор и се сепна. Стойка бе излязла отвън на прага и крива на едната страна, с разпусната кърпа и лявата половина на лицето й нейната си, а дясната замръзнала, чужда като лице на египетски фараон, му говореше нещо. Като наближи, успя да различи сред птичето й чирикане "Любо, Любо" и се ядоса:


– Какво Любо бе? – кресна й, но като видя, че е готова да реве, му стана чоглаво. И за да скрие смущението си, сам започна да бърше с ръкава на жилетката вечно сълзящите си старчески очи. Но по едно време сам долови, че вън на улицата работи двигател на кола. После двигателят замлъкна, хлопна се врата и някой напъна да отвори портичката. Дядо Пацо тръгна да види кой идва и зад ъгъла на къщата се сблъска с Любо.


– Я! – зарадва се извънредно много той, обърна се и тръгна да зарадва и Стойна. После се сети, че не е казал здрасти на сина си, пак се обърна към него и започна да го гледа от главата до петите, целия наведнъж, тъй както бащите гледат синовете си.


– Какво я! – забоботи Любеца. – Защо не срещаш гостите? Тропам, чукам, никой.


Той набързо прегърна баща си и се подпря с рамо на мазилката.


– Ама що не се обадиш бе, сине, да знаем, да те срещнем.


– Що? Щото стана ненадейно. Само минавам за половин час и пак ще бягам.


– Че как тъй? Няма ли да останеш нощеска?


– Бързам. По работа съм. Мама как е?


– Чакай да й кажа, да се зарадва.


И завика:


– Стойно, Любеца си е дошъл бе, виж кой си е дошъл, Любеца си е дошъл.


– Недей да викаш. Я не й казвай, че ще се разреве.


– Не може, как няма да й кажа? Една чорбица от коприва поне ще ти сипем да изядеш.


– По работа съм, нали ти казвам. Ама закъснях, стъмни се и не знам как да я свърша…


– Ела да седнем, ще измислим нещо.


Отидоха пред къщата. Майка му, като видя сина си, се разрева и прегърна лакътя му. От лявото й око течаха сълзи, а дясното гледаше сурово напред, към камбанарията на църквата.


Дядо Пацо изнесе отвътре масичката и два стола, мъжете седнаха на тях, а Стойна седна на нейното си място на пейчицата под прозореца. Любо извади цигарите и почерпи баща си. Дядо Пацо взе цигарата, удари няколко пъти по стар тютюнджийски адет края й в изкорубения си като скала нокът на палеца, сетне я наплюнчи с език, откъсна филтъра и яко като новобранец опъна дима.


– Абе слушай – вдигна глава към стъмненото небе Любо. – Знаеш ли, можеш и ти да свършиш тази работа. Всичко съм донесъл, всичко е готово. Трябва да разлепиш из селото едни плакати. На кметството, на читалището, на църквата, на спирката. На бръснарницата. Има ли още бръснарница?


– Няма.


– Е, добре. На кръчмата. На електрическите стълбове. Къде другаде?


– На спирката не може. Там лепят некролозите. На пет ката са станали, като баница. Няма как да се залепи нищо.


– Добре. Където можеш, там.


– Какви са тия плакати?


– Абе какви? Плакати като плакати. Нали ще има избори… Та се хванах. Плащат хората. Що да не ги разлепим?


– Като трябва, ще ги разлепим.


Любо погледна майка си и тя пак се разрева. Той я погали по рамото и стана.


– Аз тогава ще тръгвам. Чакай само да ти донеса плакатите.


Отиде до колата и се върна с една брезентова торба, пълна с навити на руло плакати, с пластмасова кофичка с лепило, валяче и четка, всичко ново, лъскаво.


– Лепилото е готово, няма да му сипваш нито вода, нито нищо. Само бъркаш, мажеш и лепиш. Мажеш и лепиш. Там, където по се вижда, че щели да минават да проверяват, мамка им.


– Добре. Ще ги налепя.


– Аз да бягам тогава.


Любо целуна майка си и бързо сви зад ъгъла на къщата. Дядо Пацо забърза след него. Излязоха на улицата при колата.


– Добре, Любчо. И се обаждай по-често де. Цяла година не си идвал, откак майка ти получи удара. И Цезар не можа да го видиш сега. Толкова те чакаше завалията. Едвам избута зимата.


– Другия път специално ще го видя. Е, хайде…


– Лек път.


Когато шумът от двигателя на колата се стопи в далечината, дядо Пацо вдигна глава и се заслуша към бряста. Остана така доста време. Сетне пусна резето на портичката и се прибра вкъщи.

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на hashtag
    hashtag
    Рейтинг: 367 Неутрално

    Сега ще трябва да свалям мартеницата.

  2. 2 Профил на moti
    moti
    Рейтинг: 512 Неутрално

    Много рано тази година... Обърка се нещо времето

  3. 3 Профил на BiGman1
    BiGman1
    Рейтинг: 3012 Разстроено

    Майка му, като видя сина си, се разрева и прегърна лакътя му. От лявото й око течаха сълзи, а дясното гледаше сурово напред, към камбанарията на църквата.
    ========
    Толкова натуралистично и истинско, че и аз се разревах...

  4. 4 Профил на BiGman1
    BiGman1
    Рейтинг: 3012 Неутрално

    До коментар [#2] от "moti":


    До коментар [#1] от "tic_tac":

    По някога заглавието подвежда...да бяхте прочели статията щяхте да знаете...
    Живота в третата възраст не е лесен...а надеждата клони от това да зърнеш за малко собственото си дете или да дочакаш идването на щъркела...

  5. 5 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4076 Неутрално

    Харесах разказа, уви до като родителите ни са живи не им отдаваме дължимото уважение и обич, а сетне е много късно.
    Най лоши сме с най близките си хора.

    klimentm
  6. 6 Профил на zippie
    zippie
    Рейтинг: 636 Неутрално

    До коментар [#4] от "BGman1":

    Заглавието не е подвеждащо и е добро, според мен, (дори и да нямаше случка с щъркели в текста).

  7. 7 Профил на pherenikos
    pherenikos
    Рейтинг: 232 Неутрално

    Великолепен разказ на Деян Енев!

  8. 8 Профил на BiGman1
    BiGman1
    Рейтинг: 3012 Неутрално

    До коментар [#6] от "zippie":


    [quote#6:"zippie"]Заглавието не е подвеждащо и е добро,[/quote]
    Да наистина е добро заглавието както и текста под него...но за да коментираш, че тази година щъркелите са дошли много рано значи си прочел само заглавието...

  9. 9 Профил на Angelina
    Angelina
    Рейтинг: 470 Неутрално

    До коментар [#1] от "tic_tac":

    И аз това си помислих, още не сме сложили мартениците и трябва да ги сваляме

  10. 10 Профил на zippie
    zippie
    Рейтинг: 636 Неутрално

    До коментар [#8] от "BGman1":

    Съгласен! И за това имаш само плюсове на този си коментар.

  11. 11 Профил на nv
    nv
    Рейтинг: 1067 Весело

    До коментар [#1] от "tic_tac":

    [quote#1:"tic_tac"]Сега ще трябва да свалям мартеницата. [/quote]

    Тъкмо ще се появи вторичен пазар на мартеници, организиран от мургавите ни събратя

    "The Queen Is Dead" 30 years anniversary
  12. 12 Профил на drakar65
    drakar65
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    Много добре написано!
    Няма да правя литературен анализ.
    Който разбрал, разбрал, кой не, да е...
    Или да прочете някой от българските класици...за да разбере за какво става въпрос.
    Тази тема е засегната и я има още тогава.
    Ама няма да подсказвам
    Търсете и ще намерите.....

    “Сега е моментът да превъртим Рубикон-а” - Гай Юлий Ц... Аз-"Картаген трябва да бъде разрушен"!
  13. 13 Профил на matera
    matera
    Рейтинг: 650 Неутрално

    До коментар [#5] от "klimentm":

    принципно съм съгласна с твоята констатация, но всичко зависи и от очакванията на всеки един от нас към другия.колкото са по високи,толкова са по разочароващи.ами вижте в природата-за птичето голишмарче се грижат ,докато му пораснат крилца и само може да лети,а у нас ние се грижим за нашите "голишмарчета" не само докато им пораснат крилата,ами и когато закърнеят вече/ако сме живи/.от тези грижи се пораждат и очакванията,че ще ни се отвърне със същото, да,ама, не/по Бочаров/- е има и изключения.време е да променим нашите нагласи и мислене в тази посока и да мислим малко по егоистично,за да не идват времена,когато да ни считат само като банкомати и непотребни вещи.така и за по младото поколение ще е по-добре ако разчита на собствените си сили и възможности, и най-вече да съхраним синовните си и бащини чувства един към друг.

  14. 14 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1199 Неутрално
  15. 15 Профил на Bluesky
    Bluesky
    Рейтинг: 433 Неутрално

    Много хубав разказ.
    Но ужасно се отвращавам от плюещи на пътя мъже- и стари и млади. В чужбина ако видиш мъж да се изхрачва или да плюе, знаеш : българин или турчин или ориент. Много ми е противно това. Да -реалистично, но отблъскващо!!!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK