"Асфалтираните"

"Асфалтираните"

© Юлия Лазарова



Текстът е от портала "Култура"

Често виждам вечер двама бездомници, увити с одеяла, да нощуват под луксозна витрина на столичната улица "Граф Игнатиев", буквално на метри от входа на СБЖ. Зимата може и да е по-топла от обичайното, ала нощем температурите са минусови. Тези двамата са си избрали да спят точно на това място – без да обръщат внимание на студа, на грохота на трамваите, на минувачите, които ги заобикалят, смутено извръщайки глави. Не търсят публичност, а съседството със Съюза на журналистите за тях е без значение. Не съм ги виждал като герои на репортажи, неразговорчиви са. Приемат, ако някой реши да ги подкрепи с пари, но благодарят троснато. Греят се с бутилка вино, затворени в себе си. При последното застудяване ги попитах защо не отидат в някой от центровете за настаняване, за да спят на топло. По-възрастният махна с ръка и с дрезгав глас ми рече: "Не ни е там мястото!"


Има хиляди такива бездомници по улиците на София и на други български градове, които спят, гдето сварят – край шахтите, в кашони, по входове или в изоставени къщи.


Никой не знае точния им брой, няма статистика. А и как да има, щом няма институция, която да се занимава точно с тези хора, озовали се зад борда на обществото. Социалните служби работят само с онези, които се обръщат към тях – крайно нуждаещи се, които имат обаче постоянен адрес. МВР, което би трябвало да държи под око улицата, се намесва само при сигнал за престъпление. Така хората, за които улицата се превръща в дом, са оставени сами на себе си, на грижите на църквите или на броящи се на пръсти благотворителни организации.




От социална работничка научих, че на административен жаргон ситуацията на подобни хора се наричала асфалтиране. Изпаднал си, свлякъл си се на дъното и над теб е минал социалният валяк. Оттук нататък тези хора са "асфалтирани": те забравят какви са били "преди", държавата още по-отдавна ги е забравила, обречени са да водят мизерен начин на съществуване до сетния си дъх. Макар и те да са като останалите – хора с лица, които имат своето достойнство.


Проблемът с "асфалтираните", с "изключените хора", е глобален, изобщо не е само български. Има и различни модели, чрез които обществото може да им подаде ръка. Безсъвестно е обаче да се сещаме за тях само по Коледа, а в останалото време да ги прескачаме или заобикаляме на улицата, докато не чуем в новините за поредната трагедия, случила се с бездомник.


Тези дни дойде в София д-р Ксавие Еманюели, бивш френски държавен секретар по хуманитарните въпроси, основател на Samusocial international.


Мисията на д-р Еманюели е съвсем проста: съвременното общество е длъжно да намери своите "ключове"  към "изключените". За целта през 1998 г. той основава организацията Samusocial international – един вид "социална бърза помощ" за хората, отхвърлени от обществото.


Става дума за мобилни екипи от обучени доброволци, които патрулират в големи градове на три континента. В екипа задължително има поне парамедик, защото на улицата често се натъкват на хора в безпомощно състояние, които по правило нямат здравна осигуровка. Тоест екипът трябва да може да окаже първа помощ до отвеждането в болнично заведение. Ала дългосрочната задача на Samusocial е друга: да установи човешки контакт с тези хора, останали извън полезрението на държавните институции, а сетне и да ги картографира, тоест да знае местата, на които те се събират, да изготви компютърна база данни с техните имена, да им върне поне малко усещането, че някой мисли за тях и че обществото не ги е зачеркнало напълно.


Можем само да пожелаем успех на тези български момчета и момичета, които като доброволци (в партньорство с БЧК и Столична община) всеки понеделник ще обикалят из София, изправяйки се лице в лице с нещастието и мизерията.


Крайно време е у нас да се изгради подобна "социална инфраструктура". Ние наистина не знаем нито колко са "асфалтираните", нито кои са, нито защо са такива.


Някои от анкетите, които доброволци вече са направили с тях, ни показват колко разнороден е техният състав. Има хора, останали на улицата, защото от години са без работа; има хора, загубили жилищата си вследствие на измама или смърт на техен близък; има сираци, които след социалните домове са се озовали направо под открито небе; има самотни възрастни хора, изоставени от децата си, защото те са напуснали България; има и хора с ментални проблеми, изгонени от близките си. Част от тях според същите анкети са хора с висше образование – пенсионирани учители, внезапно озовали се на дъното.


Всеки случай е индивидуален. Историята му трудно се побира в параграфите на социалните служби, но общото е, че тези хора са край нас и се нуждаят от помощ.


Социалната фрактура, "изключването", са уви част от механизмите на съвременното общество, в което по думите на френския политически философ Пиер Розанвалон конкуренцията се гарантира с оставането на поне 10% от хората зад борда на обществото. Представете си го с метафората за потъването на "Титаник" – спасителните лодки не стигат за всички, рисковата ситуация в обществото е тежка, но тя не изключва протегнатата ръка.


Още повече във време на криза, когато жизнената траектория силно наподобява на движение сред подвижни пясъци.


Чувството за несигурност в българското общество е толкова голямо, а абдикирането на държавата – толкова очевидно, че единственото, което остава на хората, е социалната самоорганизация.


Тоест онова, което е проблем в родната политика, е проблем и при помощта за "отхвърлените" на улицата. В България има толкова много натрупана социална несправедливост, че тя е  в състояние да доасфалтира общия ни живот, ако не вземем нещата в свои ръце Човешката солидарност изисква да се действа всеки път, когато има нужда. Иначе лепкавата субстанция на "асфалта" ще покрие не само хората, озовали се на дъното, но  и изцяло ще затлачи душите ни.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK