Проваленият конкурс за централните зони на София

Арх. Петър Диков - главен архитект на София

© Велко Ангелов, Капитал

Арх. Петър Диков - главен архитект на София



Арх. Тодор Булев  работи в различни сфери на архитектурното проектиране, теория и история. Автор е на проекта за реставрация на посолството на Ватикана в столицата, който е благословен от папа Йоан Павел ІІ. Занимава се и с рисуване. Той е главният проектант на ремонта на бул. "Витоша". Член е на международната архитектурна организация и на Руската академия за архитектура, основана преди повече от 200 години от Екатерина Велика. Автор е на книгата "Архитектурни кръстопътища".


Арх. Булев участва с проекти в конкурса за нов облик на центъра на София, който предизвика остри реакции както от обществото, така и от някои от участниците в него. Той обжалва класирането пред Комисията за защита на конкуренцията. Публикуваме мнението му, изпратено до "Дневник":


За броени дни и месеци Столична община успя да осъществи конкурс, в който като в капка вода се отразиха порочните практики в управлението, липсата на добра регламентация на архитектурните конкурси у нас, нежеланието на "неправителствените" архитектурни организации (Съюз на архитектите в България - САБ, Камара на архитектите в България - КАБ, Съюз на ландшафните архитекти - СЛА) да променят нещата в тази сфера и учудващият, все още наличен оптимизъм, с който българските архитекти безуспешно се опитват с професионални средства да променят управленческия "морал" и статукво. Това е основният резултат от проведения, или по-точно проваления конкурс за централните зони на София.




За какво става дума?


За да усвои около 800 000 лв. за проектиране и следващи 50 000 000 лв. за благоустройствени мероприятия по ОПРР (Оперативна програма "Региони в растеж"), Столичната община обявява конкурс за "оценяване и избор на проекти" във фаза "обемно – устройствено проучване" за четири зони от централната градска част на София. Те всички са на изток от оста бул. "Витоша" – бул. "Мария Луиза": около Градската градина, храм – паметника "Св. Александър Невски", около ул. "Граф Игнатиев" и част от бреговете на Перловската река (от "Орлов мост" до ул."Граф Игнатиев"), като всички те се третират като обособени зони, т.е., отделни, самостоятелни проекти в конкурсната програма.


След задължителните процедури по подготовка и реализация на конкурса, журито предлага на главния архитект на София четири първопремирани проекта, на които главният архитект веднага възлага проектирането (с обща сума 800 000 лв.), преди да са приключили общественото обсъждане на наградените и срокът за обжалване на заповедта.


Веднага след посочването на проектите, на състоялото се на 5 феврурари обществено обсъждане идеите на наградените са подложени на унищожителна критика.


Председателят на журито, Георги Бакалов, главният архитект Петър Диков и неговите сътрудници в хор обясняват, че идеите на наградените проекти не е задължително да са основа за по-нататъшното проектиране и че смисълът на конкурса бил да се определят екипите (разбирай "Нашите хора"), а не конкретните проекти, които ще продължат по-нататък. (Тази теза особено активно се защищава в медиите от арх. Петър Диков.) Наградени участници (арх. Владислав Николов) демонстрират нови варианти на решенията, с които още по-безсрамно интерпретират чуждите, представени от конкурсните екипи, идеи.


С това проведената процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП) се обезсмисля и публично отрича от Столична община. Междувременно редица участници в конкурса обжалват решението на Петър Диков пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), което създава и правна рамка за спиране на действието.


Конкурсът не се реализира по замисления сценарий. Той е провален и поради спорните творчески резултати на първопремираните екипи, и чрез множеството грешки при осъществяването на процедурата по Закона за обществените поръчки.


Защо няма и не бе възможно да се постигнат добри решения?


Конкурсът бе замислен и осъществен от Столична община като средство да се усвоят определени европейски фондове за благоустройство: настилки, градска мебел, озеленяване, осветление и пр.


Към момента не съществува проектна рамка, на която да стъпи такъв конкурс като:


- Обща идея за обзавеждането и дизайна на столичния център.


- Обща идея за запазване и обогатяване на историческия му облик като културен пейзаж.


- Комуникационно – транспортно решение за централна градска зона.


- Подробен анализ на "зеленото богатство" на центъра.


За липсата на необходимата информационна и планова за разработване на конкурса


отговорността е на главния архитект на София


За да замаже тези пропуски и липси, главният архитект необосновано включва в заданието за проектиране невъзможни за решаване от конкурсните проекти задачи като правото на проектантите да променят Общия устройствен план на София и намиращите се в процедура подробни планове за централната зона – предмет на конкурса.


Същевременно главният архитект с този, с предишните и със следващите, в процес на обявяване, конкурси продължава практиката за проектиране "на парче", която е в разрез със служебните му задължения (но, очевидно не – с професионалните му възгледи и морал).


Ето един, най-ясен пример. Единната като пространствена и художествена структура източна ос на Столичния център: от пл. "Независимост" (Ларгото) до Орлов мост (или, в по-общ план, знаковия за София бул. "Цар Освободител" ) се проектира на части както следва:


- Неясно как разработено и одобрено, но осъществено комуникационно – транспортно и благоустройствено решение за пл. "Независимост".


- Конкурсно проектиране за пл. "Св. Неделя".


- Конкурсно проектиране (с намеса и в градските пространства) за новата сграда на Парламента (бившия Партиен дом).


- Конкурсно проектиране (като обособена зона) за частта на пл. "Батенберг" и Градската градина.


- Конкурсно проектиране (като обособена зона) за участъка ул. "Раковски" – СУ "Св. Климент Охридски".


- Конкурсна процедура (като отделен обект) за т.нар. Княжеска градина (Паметника на Съветската армия).


- Конкурсно проектиране (по разглеждания конкурс) за Орлов мост и Перловската река.


- Конкурсна процедура (в ход) за Борисовата градина, вкл. входната зона при езерото "Ариана", респ. Орлов мост и връзката с решенията по Перловска река.


- Отделно комуникационно – транспортно проучване и решаване на връзките "Цариградско шосе" – бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" в района на Орлов мост.


- Отделно проучване в подробен устройствен план (ПУП) на частта от квартала около ул. "Сан Стефано".


- Отделно, одобрено комуникационно – транспортно решение за самата улица "Сан Стефано", при което се унищожава изграждането й като пешеходна зона.


- Отделно, проектирано и изпълнено благоустройство по северния тротоар на бул. "Цар Освободител" от Ректората до Орлов мост и други.


При това разпокъсано, но в определена степен стимулирано от характера и самочувствието на главния архитект и утвърдило се като тенденденция от 7 – 8 години насам, "управление" няма как центърът на София да не заприлича на кърпено и сглобявано от отделни парчета "американско сватбено одеяло". Той няма как да запази и развие характера си на столичен център, който сме наследили от нашите предшественици като най-значимо постижение на новата ни (след 1878 г.) архитектурна, урбанистична, културна и политическа история. Какъвто този център все още е!...


Некомпетентно и преднамерено журиране


Въпреки гафовете в конкурсната програма и заданието, въпреки споделените помежду им мнения, че конкурсът е нагласен и предрешен, българските архитекти (и техните колеги ландшафтни архитекти, урбанисти, инженери от различни специалности и др.) участваха активно и представиха значителна по обем и, като цяло, на едно добро ниво продукция.


Тази продукция на над 200 лицензирани по съответния ред специалисти, много от които с над 20 – 30 – годишен стаж по архитектурно и урбанистично пректиране по проблемите на София бе подложена на оценяване от "ведомствено" жури, съставено главно от общински съветници в различните комисии на общината, чиято компетентност в сложната проблематика на урбанистичното проектиране на Столичния център е повече от спорна.


Спорен остава въпросът и дали Кметът на София не си дава сметка за отговорността на решенията, които се вземат или целенасочено търси пътища да опрости процедурата, използвайки несъвършенствата в законовата рамка. Що се отнася до упълномощеното от нея лице, главния архитект на София, то той определено, с цялостната организация на конкурса, не цели създаване на условия за творческо съревнование между участниците – по-скоро обратното.


От експертите, представени от КАБ, САБ, СЛА и Камара на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), двама представят разгърнати особени мнения, по същество отричащи конкурсната организация и първопремираните проекти. Единственият общински съветник – урбанист в журито подписва протокола с "особено мнение".


Главният "протагонист" на работата на журито в правилната посока е неговият председател. Това е председателят на САБ, г-н Георги Бакалов.


Многоликият Бакалов


Петър Диков и Георги Бакалов са представители на "новото поколение" "успели" български архитекти, които "направиха кариера" в годините след 1989 г., особено през 90 – те години на миналия век. Първият по това време успешно "урбанизира" "Златни пясъци", вторият – "Слънчев бряг". Очевидно, може и да има разлика в професионалното им ниво и мислене, но изповядват обща ценностна система. Това ги прави добър "тандем" в осъществяването на тази (а дали и само на тази) конкурсна процедура.


Арх. Диков успява в случая да се скрие зад законова фасада и да изтика на преден план арх. Бакалов. Последният се явява едновременно представител на Столична община – и представител на общността на българските архитекти в журито (Заповед на Диков от 13.12.2013 г.). Този гаф сваля маските и онагледява "служебната роля" на Бакалов в това жури. Но, оказва се, освен това Бакалов се намира в икономически отношения и с един от проектантските екипи, който получава и награда! (Бакалов е председател на акционерно дружество, в което той, неговата фирма и другата, участваща в конкурса фирма, са съакционери).


Наистина, много роли за един човек. Пък бил той и Бакалов, който има и нагласата да оглави Съюза на архитектите в България след настоящия, изтичащ през м. април т.г. мандат, за още четири години.


Ролята на гилдийните организации: "крачка назад, две напред" или "две назад – една напред").


Този конкурс ясно показа неадекватността в подобни ситуации на т.нар. "гилдийни организаци". Така и не стана ясно на участниците, а и на колегията (няма материали в сайта на конкурса):


- Обсъждани ли са и какви са мненията на тези организации за програмата (условията) и заданието (задачите) на конкурса.


- При какви условия, евентуално промени в програмата и заданието, организациите ги съгласуват и се съгласяват да имат свои представители в журито.


- Отразени ли са техните предложения в програмата и заданието.


- Дали техен колективен орган за ръководство и как е определил представителите им в журито.


- Имат ли тези представители на организациите професионални знания и компетентност по предмета на конкурса като мотив да бъдат съответните представители.


- Каква е отговорността на така представените в журито участници.


Трябва да се подчертае, че всичко това се дължи на факта, че законово дефинирани функции всички тези организации в организацията на архитектурно – градоустройствените конкурси и конкурсите в инвестиционното проектиране нямат. По отношение на КАБ и САБ все пак в НПКУПИП (Наредба за провеждане на конкурси в устройственото планиране и инвестиционното проектиране) се цитира, че конкурсните програми могат (но не е задължително) да бъдат съгласувани с тях. Това, от една страна, ги прави по-предпазливи (при следващ конкурс може и въобще да не ги питат). От друга страна, създава предпоставки за манипулиране (може "да", ама може и не "не" – мислете му и изберете!)


На трето място, особено при критична нагласа в организациите (каквато поне при КАБ е налице), се натоварват с прекалени задачи техните представители в журито. Те, от една страна, "попълват бройката" за представителство на НПО в журито, но с ограничени възможности да му влияят. Остава им възможността за "особено мнение", което те правят, но в същото време и "узаконяват", а им се налага и да "защищават" едни професионално нелогични резултати.


Кой и защо е недоволен?


Диков и Бакалов се опитват да убедят професионалната и широката общественост, че при един конкурс винаги има недоволни и това са главно ненаградените.


Може да се твърди, че е обратното: доволни са само те двамата и първопремираните екипи. Очевидно, има защо.


Затова, в заключение да подчертая, че "недоволството" този път е обществено масово, професионално масово, масово и сред участниците. Това недоволство е по конкретен повод, но в него вече намира израз и усещането за порочните практики в градоустройственото управление на София като цяло.


Допълнителен стимул в случая е наслагването на на проблеми, стимулирани от несъвършенствата на закони като закона за устройство на територията (ЗУТ), ЗОП, Закона за авторското право, необходимата роля на различните министерства и други държавни структури в управлението на София; необходимата позиция и роля на нашите "гилдийни" организации и др. Затова не вярвам в този случай нещата да приключат с традиционните публични изяви – смесващи истини, полуистини и неистини – чрез които главният архитект на София защищава (с иронична усмивка) своята управленческа практика и професионална непогрешимост.


Какво да се прави?


Столична община, ако е разбрала правилно посланията на обществото, би трябвало да спре да произвежда "серийно" архитектурно – градоустройствени конкурси по ЗОП, докато не коригира порочните си практики.


Главният архитект би трябвало да промени собствената си практика на администриране, като създаде условия за реален диалог с колегията и обществеността и използва законовите възможности за качествено организиране на конкурсите.


Професионалните организации би трябвало да изработват на широка, професионална основа общи позиции по тези конкурси, да не участват с журьори на всяка цена, а да съдействат активно при подготовката на конкурсите.


Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на инвестиционното планиране би трябвало да съдействат за изработване на специален Закон за конкурсите в градоустройственото, архитектурното и инвестиционното проектиране. Те трябва по-добре да контролират и да подобрят и практиките на използване средства по ОПРР.


Народното събрание е уместно да разгледа практиката на прилагане на Закона за устройството и застрояването на Столичната община от приемането му досега и да излезе с констатации, предложения и препоръки.

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на barcelonski-е-във-FAKTOR.BG
    barcelonski-е-във-FAKTOR.BG
    Рейтинг: 1441 Неутрално


    АкоАрх. Тодор Булев

    беше спечелил конкурса
    щеше да има просторна статия с противоположни тези.

    => БАЙ ГЪЗЗЗ е ТÈХНОТО ЗНАМЕ и ГИ ДОВЕДЕ В => КЛОЗÈТА !!
  2. 2 Профил на alg57373608
    alg57373608
    Рейтинг: 466 Неутрално

    Какво да се прави? - Оставка на арх. Диков. В нормално общество би се очаквало най-малко това.

  3. 3 Профил на oex13531876
    oex13531876
    Рейтинг: 466 Любопитно

    Абе, тоя Диков е по-мощен и от Съветския съюз ?!

  4. 4 Профил на Big_Villager
    Big_Villager
    Рейтинг: 670 Неутрално

    Архитектите си мерят проектите

    БТВ този който се жалва казва, че е проектирал реконструкцията на Витошка. Това не е особена референсия

  5. 5 Профил на gullwing
    gullwing
    Рейтинг: 695 Неутрално

    Авторът явно е от тези които умеят да отчитат дейност, но не и да постигат резултат. И да пречи на другите, разбира се.

    Такива статии като днешната навремето си бяха наричани "Донос". Класически донос от времето на соца. Най-важното е някой друг да не може да свърши нищо.

    Появата на подобни статии много влошават качеството и на вестника - най-вече моралното. За професионализма да не говорим ...

  6. 6 Профил на Tademan
    Tademan
    Рейтинг: 904 Разстроено

    Като гледам някои от първите коментари си мисля Толкова прости ли са хората, или са слепи, или са част от троловете... Столицата е съсипана!
    Милиардите, с които може би ще се оправи положението ще се изсипят отново след 30-40г. при следващата вълна на жадни за имоти.

  7. 7 Профил на Claus von Stauffenberg
    Claus von Stauffenberg
    Рейтинг: 696 Неутрално

    ЧАК СЕГА ЛИ СТИГНАХТЕ ДО ИЗВОДА ЧЕ така наречената столичица.... е практически един АРХИТЕКТУРНЕ сос от батаци и тук и там някоя сграда ама НАИСТИНА С ИНВЕСТИТОР ПО ДОБЪР ОТ АРХИТЕКТИТЕ ДЕТО СА СЕ УПРАЖНЯВАЛИ........... пази боже да има инвеститори които да проектират по добре от така на речените АРХИТУТКИ от група градът че ... съвсем ще пропаднат завалиите. Що се отнася до градоустройството на софия то е пълно градоустройствено НЮНЮ.................Но при тези капацитети от уасг няма как да има школа милееща първо за ЗУТ ( да е грамотно написан и грамотно прилаган) На въпроса ни към Лицето водешо градоустройствения им факултет защо до сега през тези 20 години не са инициирали създаването на ПОДРОБЕН ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗУТ заедно с илюстрирани примери .... лицето почна да ни МИКА МИК МИК ........и си остана с микането.... Сега вълната от помия и корупция заля цялата страна като най нагла и посредствена и озъбена е разбира се в СТОЛИЦАТА НЮНЮ на бантустан .. столичицата софийк. Такива като диков Бакалов и братчьедитИ им ( дето се стараели да влагат минимални емоции в бьизньесЪ) се опздравяват вече по кьошетата не със ЗДРАСТИ как си ............. ами със звека :
    -АМ, АМ???
    - О дааа АМ АМ АМ!!!

    Claus von Stauffenberg
  8. 8 Профил на Claus von Stauffenberg
    Claus von Stauffenberg
    Рейтинг: 696 Неутрално

    До коментар [#5] от "gullwing":

    Хич не е донос ами е констатация която бяхме направили още преди 8 години.... ОСЕМ ......не ПЕТ не ТРИ ОСЕМ. Глутницата помияри с архитектурни дипломки в ДЖОБЧЕТАТА начело с една мека китка от ада ( то си е верно АД....) нададе такъв вой .... че НАКАМАРИЛАТА от архитутки се разбяга ....в различни посоки и като резулатат зада отбият ПОРГРЕСИВНИТЕ ПОГРЕБАЛНИ силички удара зьехЪ чи съ ургънизиръхЪ в РК .. нещо си там ( поредните АМКОВЦИ ). За съжаление г-н Булев е прав но моя въпрос беше КОГАТО НИЕ питахми тоз МОРАЛЕН СТОЖЕР що ЧИНИШИ тогаз.

    Claus von Stauffenberg
  9. 9 Профил на kardinalat
    kardinalat
    Рейтинг: 925 Весело

    25 (двадесет и пет) години управление от дЕсни "титани" на политическото говорене доведе София до това, което е днес - най-замърсената и грозна столица на ЕС (цитирам публикация на ДНЕВНИК визираща статия на Франс прес)

    интересно защо "реформаторската" редакция не води поне съпоставими битки с това негодно, корумпирано и унищожаващо София общинско ръководство?

    и най-умният си е малко прост....
  10. 10 Профил на dipleng
    dipleng
    Рейтинг: 237 Весело

    До коментар [#1] от "barcelonski":

    Като го гледа човек този Тодор Булев, не може да предположи каква невиждана отрицателна енергия може да генерира.И колко много разбира от архитектура и всичко свързано с градската среда и т.н. и т.н.
    Не мога да разбера как един, наистина, не умопомрачително гениален проект (за жълтите павета иде реч) може да отприщи толкова злоба и истерия...Всъщност май истината е: Не е важно Я да съм добре - важно е ОН да е зле

  11. 11 Профил на arhitekt
    arhitekt
    Рейтинг: 409 Неутрално

    Тодор Булев е човекът, който проектира "бозата" и остави скромно други да се обясняват години наред за нея. Сега изпълнява партийно поръчение да прави скандал след скандал с надеждата по този начин да успее да се докопа до председателското място на Съюза на архитектите, за което скоро ще има избори. Но ми се струва, че е гнусно меракът да заеме този пост да се облича в тези лицемерни вопли. Защо Дневник не илюстрира статията с неговия "проект" за центъра от конкурса? Тогава освен архитектите и читателите ще разберат за какво става дума. Малко повече приличие, моля. И малко повече уважение към фактите и истината.

  12. 12 Профил на ekolog
    ekolog
    Рейтинг: 409 Неутрално

    Господа от Дневник, по-достойно и градивно би било, като медиа (и особено по такава комплексна материя), да стимулирате дискусията. А не - конфронтацията.
    Тази статия е едностранчива и заядлива.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK