Конкурси, конкурсчета...

Предложение за пространството около храма "Св. Александър Невски" - зона четвъртъ в конкурса. Избран проект - на "А.Д.А".

Предложение за пространството около храма "Св. Александър Невски" - зона четвъртъ в конкурса. Избран проект - на "А.Д.А".



В продължение на темата за неясното бъдеще на центъра на София след конкурса за новия облик и дискусията около избраните проекти и доработката им препубликуваме и текста на арх. Павел Попов от вестник "Култура" с разрешение на редакцията:


Пиша тези редове за сведение. Публиката трябвало да знае какво става - като че ли на публиката й пука. Няма новина. Бездънна е темата, сюжетът се точи през годините. Ставащото сега е заложено още през 45-те, които не стигнаха... да се видиотим напълно. Нужни бяха още 25. Да се побере ставащото с града в една статия е непосилна задача. Длъжен съм да опитам.


На плановете им липсва здрав смисъл




Общият план на София и Законът за неговото прилагане бяха приети от Народното събрание година и половина след приемането му от СОС през лятото на 2003-а. Плана съм коментирал неведнъж. Осем години след одобрението на Плана, Европейският съюз стигна до моето заключение – българските планове не стават за нищо. По ред причини, но най-вече защото им липсвала цялост или – интегритет. Целите и средствата не са обвързани, желанията и намеренията не вървят към обща цел, решенията (ако изобщо са заявени) нямат общо нито с екологията, нито с икономиката, нито с демографията, нито помежду си. Според мен – липсва им елементарна логика, здрав смисъл, приличие. За творческа дързост не си помислям – тя не може да израсте в пустиня. Затова преди две години Европа отпусна безвъзмездно към един милион лева на всеки областен град в България – да си направят интегрирани планове. Защо интегрирани, а не интегриращи или интеграционни, не мога да знам – загубен съм в превода.


Както можеше да се очаква, търговете за това кой да ги прави бяха спечелени от стихийно възникнали смесени колективи (някои се наричат консорциуми) между действащи чиновници и национално неизвестни урбанисти – новите корифеи в областта на устройството. Специално за София най-важният раздел – икономическият - в новия интегриран план се води от г-н Людмил Михайлович – същият, който беше координатор на авторите на Общия план. Водещ партньор в софийския консорциум за Интегрирания й план е все Националният център към МРРБ – същият, който направи негодния Общ.


Преди да раздаде поръчките, МРРБ изготви методика за направата на интегрираните планове, които към днешна дата са факт – някъде са дори приети. Авторите им повсеместно и стриктно спазват методиката. Според нея, интеграторите трябваше да изберат поне три (3) зони за въздействие (ЗВ), в които ще се вложат усилия и пари най-вече от Европа. И тези три е препоръчано да са – една индустриална, една с лошо обитаване и градският център. В методиката те са наречени евфемистично по друг начин. Редно е, правилно е Европа да се погрижи парите й да не отидат на вятъра. Затова го направи и спусна схеми, които нашите гълъби с по едно чукване на клюна да запълнят в съответните графи. При което машината пуска зрънца. Независимо дали става дума за София, Пловдив, Плевен или Ловеч, схемата е желязна – център, индустриална зона, жилищен комплекс. Останалите 1003 "зони на бездействие" пак останаха извън интеграцията. Нямало никакво значение, че центровете са относително добре, а има десетки други градски и околоградски райони, които плачат за подобрение (рекултивация, ликвидация, промяна в предназначението) преди центровете. В повечето центрове не само е излишно, а е и вредно да се прави каквото и да било... ново нещо. Предвид демографията и икономиката, достатъчна им е поддръжка.


Методиката е чужда на такова разбиране. При градските центрове и комплексите промените са лесни, видими и предвидими. С малко пари и усилия могат да се постигнат впечатляващи резултати (вж. булевард "Витоша" в София). В центровете средствата могат да бъдат "усвоени" по най-лесния начин – в интерес на "бизнеса", на чиято издръжка е администрацията. С една смяна на настилките и някое кошче европейските пари ще бъдат... отчетени. След като събори Мавзолея, министър Бакърджиев пренареди жълтите павета без план – нито интегриран, нито друг. Ако бяха копнали малко повече (канализацията е на три метра дълбочина – нея смениха), метрото щеше да мине оттам, без да усетим – поне за него планове имаше. За администрацията (и за политиците, които я назначават, и за олигарсите, които назначават политиците) няма никакво значение, че новите проекти влизат в остро противоречие с предишни планове, намерения и по-стари проекти – включително с Общите (пак техни) планове. Администрацията е готова всеки път отново да работи за народното благо и все ще й бъде малко (негодният Общ план на София струва седем милиона).


Съвсем предвидимо в ръцете на администрацията Интегрираните планове тръгнаха срещу самото си предполагаемо намерение – да внесат цялост и смисъл в устройството, да вържат намеренията с парите и материята, да подобрят интегрално живота в градовете по тази част от Европа. Транспортните схеми на градовете (на свой ред интегрирани) се работят по друга европейска програма, от други хора. Интеграторите на един и същ град не си говорят (в повечето случаи). Връзката между тях осъществява администрацията, която движи екипите. Така европейските добри намерения се удавиха още веднаж в българската действителност. Без този увод всякакви обяснения за четирите едновременни архитектурни конкурса за централната градска част на София биха увиснали.


Фотогалерия: Как ще изглежда централна София до няколко години >


Защо четири? С конкурса от края на миналата година за площад "Света Неделя" конкурсите за същия този център, на същата тема, стават пет. С конкурса за "Транспорт по Канала от НДК до Орлов мост" преди няколко години – шест. С конкурса за "Източното направление" – седем. "Западното направление" на същия този център попадна в друг конкурс – него не броя. Конкурсът "София и Европейската интеграция" - осем. Заедно с "Градската галерия", АШТРОМ до Руската черква, "Българския Лувър" и НХА, които нямаше как да минат без градоустройство - дузина. Не броя неофициалните общински проекти за подземните гаражи на площадите "Александър Невски" и "Под опашката на Коня". Заедно с конкурсите за зала «Св. София» и "Някакви добри идеи за Центъра" през 1999-а стават 14. С текущия конкурс за "Княжеската градина" ще станат 15, ако не пропускам някой. Без утвърдена поне една транспортна схема на никой от тях имаше... състезания? Все за една и съща зона – най-доброто, благоустроено, най-завършеното парче от централната градска част, където, каквото и да се пипне, най-вероятно ще стане беля... И по която Общият план трябваше да се е произнесъл императивно ако не за 50, поне за 20 години напред...


Става дума за най-представителната, позната, обичана, готова част на София. Тя е неделима, пространствено и смислово, класово единна "социална зона за въздействие". Защо трябваше (пак) да се пререшава (отново) на части? На четири отделни части, когато става дума за цяло?


За да има банани за всички маймуни на клона. Става дума за проектанти и общински съветници. За хиените от строителния бранш ще има евра при всяко положение. Лъвовете все ще им оставят някой кокал.


Нужно е поне още едно общо разсъждение:


Чии са устройствените решения?


Кой решава трите въпроса – Какво? Къде? Колко голямо? Винаги властта – парите (банките и магнатите), партийната върхушка, президентът или монархът, диктаторът или шогунът, сатрапът и жреците в далечни епохи. Най-често в съглашателство и противоборство на изброените власти.


Народите и архитектите никога не отговарят на тези три въпроса, дори когато изглежда обратното. За качеството на архитектурата и градоустройството няма значение произходът на властта, а нейните собствени сила и мъдрост. Прекрасна архитектура и градоустройство се наблюдават най-вече при сатрапите. Инженерите и архитектите, градостроителите отговарят на въпроса как? Как пожеланото от властта да се изпълни най-умно, най-трайно, най-красиво, на поносима цена. Това именно можене е нашият занаят. Само според него качествената власт избира проектантите си – независимо от подбудите си – корупция, самолюбие, национално величие, демократически символизъм. След като сама се произнесе по трите основни въпроса. Защо властта в случая поиска пак архитектите да кажат какво да се прави, след като са го правили поне 15 пъти през последните 20 години? За да ги използва според своето виждане за тяхното предназначение. Намеренията на властта са вредни, недостойни и нелицеприятни, архитектите бяха поканени да послужат за първопричина. Едни и същи (съ)участници го правят срещу трохите от трапезата. Българските архитектурни конкурси са ялови, защото властта не казва какво желае, чака архитектите да й го предложат "от свое име". След това чрез администрацията си взема, каквото й трябва. Конкурси се правят, когато "има едни пари за усвояване". Конкурсите за София не са война между принципи и идеи, между таланти и авторитети, поколения, традиционалисти и новатори, а димна завеса. Затова са и толкова евтини.


Поради липсата на полезни изкопаеми, нисък национален продукт, нисък морал и още ред причини, властите в България са "принудени" да крадат от бъдещето на нацията и територията. За целта най-подходящите партньори са строителните фирми. Чрез тях бъдещето се ограбва безнаказано, често – благовидно. За някои глави отдавна е ясно, че населението не може да бъде "спасено". То не иска да се спасява само, иска някой да го спаси. Може да бъде спасена донякъде територията. На това усилие са посветени моите статии.


Вече можем да оставим фона и да пристъпим към самото градоустройство, доколкото го има в последния конкурс, в четири части.


Част I – Перловската река от "Граф Игнатиев" до "Орлов мост". Дали е Перловска, защото някога в речните миди е имало бисери? 14 колектива представят по 2 до 10 табла всеки – чертежи, перспективи, снимки и текст. В случая меродавни са текстовете.


Алея на спорта по бул. "Евлоги и Христо Георгиеви"

Алея на спорта по бул. "Евлоги и Христо Георгиеви"

Първата награда на арх. Стефан Добрев възражда реката-канал като река-градски пейзаж посред могъщите улични задръствания по "Евлогий и брат му Георгиеви". За целта няколко бента трябва да повдигнат нивото на водата до постоянно и по-високо равнище. Същите трябва да действат синхронно при пълноводие. Край реката, едностранно – няколко панорамно-амфитеатрални пиацети на спортни теми, пилони със знамена, статуи, трева и дървета. Велоалея покрай задръстването по северното платно. Срещу централната трибуна на "Васил Левски" Т-кръстовището с "Гурко" е с кръгово движение (излишно, защото пак няма как без светофари). Добрев предлага по три автомобилни платна, широки по 3 метра, вместо двете по 4.5 (в момента) в двете посоки. Голя-я-я-м праз! Главният извод от тази първа премия е, че (според Общината) транспортната същност на тази отсечка трябва да се запази каквато е, а водното корито и бреговете могат още много да се понапудрят... до следващия конкурс. В своите забележки към всеки проект на първа позиция журито пледира да се възстановят... люляковите храсти покрай Канала.


Втората награда е за архитектите Силвия Сокерова/Димитър Младенов. Колективът е сигурен абонат за наградите на Общината в последните 20 години (едната от двете равни втори за "Света Неделя" е тяхна). Тук в сравнение с арх. Добрев са показани още по-малко нови неща. Забележителна с подробността и качеството си е... хоризонталната маркировка по съществуващия към момента асфалт (похвално, заданието я изисква – предстои търг за маркировачи). Имат и много хубави ретроосветителни тела, пейки...


Третата награда е на арх. Владимир Александров. Той не предлага нищо различно с изключение на едни мно-о-о-го елегантни стъклено-висящи панорамни балкони над Канала – такъв, какъвто е сега (смрадлив). Освен това (извън заданието), е включено езерото "Ариана". (За Борисовата градина в момента тече друг конкурс).


За щастие, това не е всичко. Има няколко ненаградени проекта, които (напълно в разрез със заданието) се опитват да бъдат логични и полезни на града. Предлагат принципни промени. Да видим: арх. Владислав Николов иска в този участък да покрие реката-канал напълно. Не е прецедент – покрита е срещу НДК, покрита е по-надолу. Иска не да се облагородява пейзажно, а да се скрие. Отказва се от канала-река, възползва се от територията й по друг начин. Покриването доказано работи (зала "Армеец" е край друга "скрита река", извираща от майка Витоша). Арх. Борислав Богданов също скрива "канализационната част" на Перловец подземно в (още един) проходим колектор, а отгоре му качва отделна железобетонна "тава", в която да се разлее под открито небе чистата му половина. Може да не е върхът на сладоледа, но има повече смисъл от завиряването на едните и другите води заедно (в премираните проекти). Жорди Марсе Аркитектс - единственият външен съ-участник – също предлага реката да се покрие, а върху нея – два етажа паркинги, търговия и най-отгоре - променада. Явно не познава традицията, нито конюнктурата. Общото между наградените и ненаградените проекти е, че зеленината е показана изобилна, но всъщност всички дървета са фиданки – с минимални коронки – за да изглеждат повече. В момента дърветата покрай канала са много по-едри...


На другия полюс е проектът на проф. Иван Никифоров, който ме изкара от релси. Той предлага по Перловския канал да се направи... дори плаж (с конкретни душове и лежанки). После се усъмних, че човек може да изкукурига дотам, толкова повече Никифоров като най-стар участник няма как да не помни, че когато се налагаше на Орлов мост и Моста Юнак да има регулировчици, полицаите се сменяха през 15 минути, за да не припаднат от газовете. И следователно, неговото предложение е пародия на конкурса. По много елегантен начин професорът заяви колко идиотска е постановката. Заслужено не беше награден.


Защо да е идиотска? Между "Княжеската" и "Борисовата" (?!) градини, Перловец има подземни колектори, има метротунели и пет моста. В този си вид Перловската река може да изкара поне още 20-30 години. Поносима е. Има 1003 по-неотложни неща. Докато нова, трайна и цяла транспортна схема за целия град не реши друго по приемлив и възможен начин, там ще има градска магистрала, каквото и да пише в проектите и заданията. Перловската и Владайската реки ще останат и пребъдат транспортни трасета, каквото и да се случи. Докато не знаем какво ще стане с транспорта в целия град, не бива да мислим и харчим за нови настилки, фенери и пейки. Разхищение е. Идиотско.


Още не знаем откъде ще мине третият маршрут на метрото... Не знаем дори нужен ли е. Не знаем ще бъде ли София транспортно "опръстенена", или тихомълком сме се отказали от "пръстените", защото има по-добри схеми. Пределно ясно е, че "Васил Левски" не може да бъде национален стадион. Националният ще е другаде... някой ден. Къде? В тревните площи на "Евлоги Георгиев" Стефан Софиянски разположи "скулптури" – естетика на отпадъка. Заедно с каменните селянки на "Моста на дружбата" и бронзовите спортистки пред "Васил Левски", те представляват "украсата", която проектите по указание на Общината трябваше да възпроизведат в името на... градската памет.


Печалната, доказана неуместност на такава украса явно нищо не ни е научила. Трамваите все някой ден ще се върнат на бял кон в София – по друг начин, по нови трасета – неизбежно е. Някои от наградените плахо опитват промени в трамвая. Ако журито беше елиминирало и тях, нямаше да има кого да награди... Арх. Митко Димитров неуморно предлага и предлага своите комуникационни идеи за София. Изобличава несъстоятелните общински решения, корупционния им характер. Администрацията (а напоследък – и аудиторията) му се подиграват, не искат да го слушат. А трябва. Работата, която той върши 20 години, е титанична. Дори когато не съм съгласен с идеите му, в тях има хляб. Никой друг ли не го вижда?


Част ІІ - улица "Граф Игнатиев" и части от улиците "Солун" "Шести септември", "Иван Шишман" и прилежащите им площади /градинки (но не и ул. "Раковски"). Седем участници, трима наградени.


Първата награда на арх. Иво Пантелеев (от "АДА") оставя трамвая по "Графа". Най-съществената заявка в представените 10 табла е диагоналният характер на предложените настилки. Обяснението, впечатлило журито, е, че минувачите така и така лъкатушат... от магазин в магазин. За пазарите на "Славейков" и "Свети Седмочисленици" от "АДА" предлагат... да се преподредят.

Площад "Славейков" - поглед от високо в проекта

Площад "Славейков" - поглед от високо в проекта


Втората награда е на "Група Център" – конгломерат от архитектурни бюра със сходни намерения – да преборят статуквото. Вероятно са наградени през зъби – дори Димитър Димитров не създава толкова проблеми на администрацията, колкото те. За тяхната концепция – отделно, по-долу. Те предлагат еднолинеен трамвай с раздвояване само на спирките. Чувал съм, че арх. Петър Диков харесва такъв трамвай и трамвая изобщо. За останалите им идеи не съм сигурен. Сигурно е, че искат да го махнат от поста на главен архитект. Любопитен съм какъв ще получат, ако постигнат целта си. Някой като Георги Гужгулов? Тодор Булев? Борислав Борисов? Любомир Пеловски?


Третата награда е за Борислав Богданов от "Амфион". Той предлага релсите да се подменят със "шумозаглушени", пуска ретротрамвайче до "Йорданка Николова", пешеходните му пътеки са комбинирани с "лежащи полицаи", иска пазарите да се поизместят в пресечки и безистени – все решителни и належащи промени.


Какво правят останалите? Един предлага на площад "Славейков", посред книжния пазар, двупосочна (!) велоалея и тревни площи (за кучетата мисли човекът). Друг иска да възроди умрелия фонтан на Софиянски. Трети иска тематични площад(к)и – на литературата, на гастрономията. Жалко, че спортът беше вече застъпен пред "Националния стадион". Иначе щеше да има и спорт... При положение, че книжният пазар остава, всички ще бъдат доволни. В тази част арх. Добрев не е награден – той предлага ортогонална шарка на настилката. Не може и двете...


Част ІІІ - (Общината не казва части, а обособени позиции в одобрената от СОС зона за въздействие, предложена му от Интегрирания план. Нещата са стабилни като никога.) Третата позиция е многострадалният бивш бостан на Конака, по-късно дворцова, по-късно градска градина, разкъсана на две от простаците комунисти чрез бул. "Руски" (същият "Цар Освободител"). Дойде ред монархокомунистите да възстановят нейната цялост. Да забравим, че междувременно градът от 30-хиляден стана милионен, че отдолу минава метро, че дворецът отдавна не е дворец, че от 70 години България е република, че в Европа София е на второ място по брой на автомобили на глава от население, че банкерските и министерските чиновници наоколо (с право!) искат автомобили пред портите си (по възможност на сухо), че понижението на нивото на площада в средата на века е необратимо, да забравим... резултатите от предишни конкурси. Искаме си бостана! Без да кажем предварително какво става с транспорта – личен, държавен, банков, полицейски и мафиотски. Къде отива той? Изпарява ли се?


Отговорът е - в името на целостта (интегритета) на дворцовата градина, автомобилите влизат в тунел под "Царя". Не е новина. Тунелът присъства още в конкурса за "Източното направление" – първа награда тогава. Там е по-дълъг. Влиза на светофар на Ректората, излиза на светофар на "Дондуков". Това изключително нахално предложение досега никой не отмени, нито отрече. Защото е ясно, че автомобилите на "другарите" и мафиотите пак ще минават отгоре, по жълтите клинкери, на слънчице, докато всички останали ще дишат задръстването в тунела да им светне светофара зелено... в името на бостана.


Има и други версии. Арх. Христо Генчев (вж. статията му в "Култура", бр. 5 от т.г.) мечтае за пешеходна зона, резервирана за манифестациите на народната воля по цялото протежение на "Руски". Хубава мечта, благородна. Изпуска единствено, че протестите са резултатни и автентични, когато възпрепятстват, смущават и плашат... когото трябва. Когато пораждат гняв и тревога сред максимален брой хора. Когато конфронтацията е повече от разходка. Както и да е...


Първата награда на арх. Владислав Николов породи най-много отзвуци в мрежата. Понякога там лаконично и талантливо е казано същото, което се опитвам да кажа тук с повече думи. Неговият проект включва сравнително къс тунел за колите по "Цар Освободител" и подземен паркинг под територията на Мавзолея - под непрекъсната градска "градина" пред и около "Двореца" – от "Гурко" до "Московска". Между същинската градина и Двореца няма дървета, а има кръгъл фонтан сред грандиозен плочник. Вероятно защото градина върху бетон трудно вирее. Докато фонтанските тръби трябва само да се пазят от замръзване в тунела. Новите фонтани, също като фонтаните на Гарата и Банята, няма да работят по половин година. На "Славейков" фонтанът не работи от много години и пак го има. Винаги може повече...

Разширението на Градската градина

Разширението на Градската градина


Второто място е на арх. Стефан Добрев – онзи с карираните настилки – в името на единството на зоните. И той минава отдолу, и той има плочник-градина. Само че неговите фонтани са много и малки – бликат посред каретата за радост на циганчетата от Народната банка и Военното министерство. Къпят изкуствоведите от Националната галерия, овлажняват въздуха (София е на второ място в Европа по прахови частици след Перник. Или беше Плевен?).


Третата награда е на арх. Георги Бояров в състава на "Амфион". Видимо той нищо ново не прави. Улиците му са, където са си сега, само паркингът пред Двореца е преместен пред Банката и Музея. Там не е имало бостан, а джамия, всеки да си знае мястото. Наблегнал е на градината – тук тя е максимално голяма и зелена, предложени са някои нови функции. Този е най-хубавият проект от наградените – много дървета, малко настилки. Няма да хареса на предприемачите. Паркинга пред бившия Партиен дом сваля подземно, отгоре прави пестеливо ритуално площадче (кур д’оньор или както там се казваше). От такъв има нужда; и други участници предлагат площади за паради. Няма къде другаде да бъдат (което си е чист късмет на нашия Център). Този е настлан пестеливо. Пред големия западен прозорец на Двореца предлага монументална пластика – там няма да е добре.


Какви са ненаградените?


Старите пушки (арх. Иван Никифоров, арх. Георги Сарамбелиев) пазят съществуващата улична мрежа, не се хвърлят на тунели. Фонтани обаче правят. Явно двата пред Народния Театър и Президентството не са достатъчни. Разкарват паркинга от мястото на Мавзолея – как иначе? Проф. Никифоров сигнира мястото на Мавзолея с настилка.


Арх. Веселин Серкеджиев (в състава на бюрото "АДА") пренарежда жълтите павета, предвижда нови конкретни настилки в градината, ходова линия, маркирана със "златни" павета. Маха паркинга, запазва комуникацията, предлага подземно разделно сметосъбиране (!), повдига на колони Градската галерия, мести Паметника на опълченците. Има всички причини да бъде награден – придържа се плътно към заданието.


При арх. Явор Дичев има автомобилен тунел върху метрото – от преди НС до след БНБ. За тунелите вече стана дума.


Част ІV– (7 проекта, трима наградени) държи площада "Св. Александър Невски" от бул. "Левски" до ул. "Раковски", и пл. "Народно събрание". На пръв поглед, там няма какво да се прави (освен да се разкарат "Опълченците"). И на втори поглед - също – там нищо не бива да се пипа, нищо ново не бива да се строи, включително подземен паркинг. Едрите павета (ала Шадр) трябва да си останат, а народните избраници да си приберат тарабите по-близо до кочината. В такава трактовка обаче няма далавера. Да видим какво се предлага.


Първата награда е за "АДА" (Иво Пантелеев?). Тя, за щастие, не предлага нищо съществено. Това да се намали, онова да се редуцира, акцентите да се усилят, много пилони (знамена, лампи) да се вдигнат, подобрено осветление... в общи линии, това е всичко. Заслужена награда, няма изхвърляне.


Втората награда печели "ЯРД БГ" на арх. Явор Дичев. Този проект заслужава специално внимание. Той е приносен извън пожеланото от обявителя, дързък е в добрия смисъл и по него може много да се дискутира. Той наистина не е дизайнерски (както Общината изисква), а устройствен проект. Как така е награден ли? Не знам, по Коледа стават чудеса. Освен това, има подробни котирани разрези – малцина ги имат.


Дичев предлага подземни паркинги навсякъде, където теоретически може. Включително – в четири реда под елипсата на площада. Къде ще отидат костите на погребаните там предци, естествено нито той, нито някой от по-старите проекти казват. Но сега не това е темата. Във връзка с въпросните паркинги, Дичев използва два главни тунела с подземна връзка помежду им (и рампи, естествено). Единият тунел е онзи от Народно събрание до Банката, който по-горе оплюх. Другият обаче е под "Раковски", който, според мен, е нужен, важен и вероятно неизбежен като много полезен. При условие, че е дълбок и транзитен. Не от Дома на армията до Операта, както арх. Дичев предлага, а от "Аксаков" до "Искър", избягвайки кръстовищата на "Дондуков", "Московска" и "Царя". Тези, които имат работа с въпросните кръстовища, ще минат отгоре, транзитът – в тунела. Така горе на "жълтите павета" ще останат много по-малко коли и няма да има задръстване. Дори светофари може би няма да са нужни. Но не бива да има два автомобилни тунела накръст – дивотия е. Там, където за бързия транзит вече има метро, е излишно да се прави тунел. Който бърза – да хваща метрото. Който има работа в центъра (защото е властник или баровец), движи и спира отгоре. А? Не се правете на учудени. Твърдял съм го упорито през годините...


Третата награда е на "Амфион" (архитекти Борислав Богданов и Людмил Леонидов). Образцов проект, издържан в духа на заданието. Спира автомобилното движение около "Св. Ал. Невски" (къде то отива, не казва). Предлага да се пренареди настилката – старата върху нова основа. Осветление, дигитална информация, табла, кътове за наблюдение и медитация (нелоша идея, любопитен съм да я видя реализирана).


Как са другите? Арх. Добрев предлага частично движението и паркирането да останат горе-долу такива, каквито са сега. Тук е изменил на ортогоналните плочници – предлага 12-лъчна неправилна звезда от криви линии за настилката около катедралата. Защо 12? Било важно число за християнството. На пл. "Народно събрание" – същото радиално паркиране на терена – подобно на предложението му за "Ал. Невски". Безупречно качество на 3-D илюстрациите.

Градинката пред "Кристал"

Градинката пред "Кристал"


Дойде ред да дам дължимото на "Група Център". Както и много други колективи, те "играят" и за четирите зони с много (общи за частите) табла – това е било неизбежно, конкурсът неестествено е разделен. Техният анализ, изложен сбито и без излишни илюстрации, превъзхожда решително останалите. Ако Общината ги беше спазарила да заложи в заданието си анализа им (вместо да се състезават на терен, който е далеч под интересите и капацитета им), всички щяхме да спечелим. От техните текстове (както и от моя) изводът е, че вербалното представяне на идеите и намеренията на тази фаза е напълно достатъчно. От красивите и скъпи табла в случая няма нужда. В отговор на въпросите къде и какво, може да се отговори само с думи и не е сигурно, че точно архитектите ще отговорят най-умно. Въпреки че е възможно. Конкурсът е архитектурен с двояка цел. Ако конкурсът успее – администрацията ще използва резултатите му пряко (неслучайно тя си иска направо количествени сметки – предстоят търгове). Ако се провали – ще има кого да обвини.


Поучена от резултата за "Света Неделя", който нямаше как да хареса на Общината, този път тя си назначи жури, в което чиновниците й са шестима, градските съветници – петима, и архитектите – четирима. Всичко 15. При това, архитектите далеч не са онези, които по някакъв начин го заслужават, а са ръководители в съответните гилдии. Да ги ругаем е безпредметно - в това жури така и така са малцинство. Обаче сме длъжни да ги порицаем, че изобщо се ловят на такова хоро. И че не се борят срещу смрадта с всички средства, които постовете им предоставят.


Мнозина колективи оставят впечатлението, че не са чели заданието – дотолкова предложенията им се разминават с желанията на Общината.


Не е случайно. Пропастта, която дели решението на същинските проблеми и пожеланото от обявителя, все с нещо трябва да се запълни. Най-добрите се опитват да я запълнят безплатно, непожелано и безнадеждно откъм премиране. Всъщност, всички разбират какъв е проблемът. Някои мислят, че дори така помагат (или поне мислят, че могат) на обществото, на града, други просто трябва да си хранят децата. Главният архитект много мъдро се дистанцира и от журирането, и от резултатите. Мнозина на негово място щяха да се изкушат да се набъркат в катрана.


Можем ли да си представим някой в тази администрация да се противопостави на "усвояването" на 100 млн. лева? Дори по този идиотски начин? На арх. Христо Генчев 100 млн. му се виждат малко. На мене ми се виждат много за пудрата, която Общината ще изсипе.


Никой няма да се мине, освен... бъдещето, потомците. Ако останат тук или изобщо ги има.


* Авторът е архитект, активен анализатор и критик на градоустройствените безобразия


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1279 Неутрално

    Искам само мааалко да допълня.Да се създадат паркчета само за кучета.Сега ако поискаме да седнем на зелена тревичка в който и да е парк на София е просто невъзможно?Докога кучетата ще ни взимат зелените пространства не че са много за два милиона?А като се почне косене на тревата картината е неописуема.

  2. 2 Профил на stokn
    stokn
    Рейтинг: 691 Неутрално

    мамин златен, айде не се пени толкова! Времето е объркано, ние сме объркани, що не и вие и вашата функция?
    - Нерон имал визия за Рим и подпалил града. Ама да не му подпалят задника, обвинил християните. И макар че се самозаклал, известна час от визията му е осъществена
    - Теодосий Велики прави "Света София" /след тази "архитектура" просто няма смисъл да се говори въобще/
    - ... т.н ...
    Просто са следвали визията на господаря, а тя е била хилядолетна - пирамидите, цитирания храм, сан пиетро и т.н. А в момента гопподаря не знае на кой свет е, докога ще е на него, а иска от вас да го увековечите. А вие немате смелост да му кажете, че така не става, а плачкате тук и на много други места

  3. 3 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1225 Неутрално

    Устройствените планове, не само на София, а и на повечето големи градове у нас са с къса перспектива и нисък хоризонт!

  4. 4 Профил на dokoro
    dokoro
    Рейтинг: 626 Неутрално

    Добър анализ на Павел Попов!
    Рано е да се пипа центъра на София. Има по-големи проблеми.
    За центъра една безсрочна акция за визуална издържаност - прилични рекламни елементи и табели, съгласуване на фасадите на сградите, поддържане на зеленината, са достатъчни.

  5. 5 Профил на antikommunist
    antikommunist
    Рейтинг: 624 Разстроено

    Относно Евлоги Георгиев колкото е логичен автора в критиката си, толкова и си противоречи... Сам казва, че преди преустройството на площа там трябва да се преустрои транспортната система на столицата, но вместо да предложи нещо в тази насока той изглежда поддържа покриването на реката (която при всичката мръсотия и воня там все пак е една много важна зелена ивица из бетонния град) и превръщането на булеварда окончнателно в основна транспортна артерия/магистрала посред града. Като човек израстнал в региона мога да кажа, че и до сега трафика там е едва поносим а ако се направи това то би упропастило окончнателно една от най-добрите за живеене части на града.
    А решението би трябвало да е точно в обратната посока - изваждане на трафика от централните части на града (ако трябва както в Лондон с високи такси за влизане с кола там) доразвиване на градския, пешеходен и вело транспорт и повече зеленина за сметка на автоплатната. Това е европейския път на града. И да допълня, че не е нужно да се правят някакви авангардни планове за това, а само да се разгледат плановете и реализацията им от времето на арх. Иван Иванов от 30те години. Точно в посоката са за която говоря...

  6. 6 Профил на antikommunist
    antikommunist
    Рейтинг: 624 Любопитно

    Подобно може да се каже и за възстановяването на градската градина, при което най-голямата болка на автора явно е... проблемите с автотранспорта... И критикува плана за тунел (който наистина е смахнат). А решението поне за тази най-централна част на града (Царя), а и не само за нея, а и за целия идеален център - превръщане в пешеходна зона.
    И във Виена едно време Кернтнер щрасе и Грабен-а са били силно натоварени улици, Щтефансплац е бил най-натовареното крастовище, и когато са ги правили пешеходни зони, пак някои умници са предричали транспортен колапс, но вместо това качеството на града сериозно се вдигна и сега правят пешеходни зони дори извън стария център (мариахилфер щтр.). Така е и в други големи градове в цивилизования свят.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK