Киев, Путин и ние

Руският президент Владимир Путин

© Reuters

Руският президент Владимир Путин



Погледите днес са приковани в Украйна. Няма как да е иначе. Според мнозина анализатори действията на Русия в Крим са на път да предизвикат най-тежката световна криза от падането на Берлинската стена насам. Положението можеше да бъде вече и по-лошо, ако украинските сили имаха сили или желание да се противопоставят на маскираните спецназовци, които превземат военни обекти на територията на полуострова. Засега изстрели няма, но пък войната на интерпретациите вече пламти с пълна сила.


"Защо Буш може да напада Ирак, където няма американци,
а Путин да не може да защити населения предимно с етнически руснаци Крим?"


Този реторичен въпрос задават хора, демонстриращи явна симпатия към Путин и още по-явна омраза към Запада и неговите двойни стандарти. Само че въпросът е реторичен само за тях. И Ирак, и Косово, и Сирия бяха проблем, обсъждан на дипломатическо и експертно ниво месеци наред, нарушаването на човешките права в тези страни беше дебатирано на равнище ООН и т.н. Военните действия дойдоха след изчерпване на мирните подходи и бяха провеждани от някаква форма на коалиция. (В Сирия до такива не се и стигна.) Дали войната е била правилната стъпка е съвсем друг въпрос. Важното е, че преди самолетите и танковете имаше дебат, формиране на обществено мнение и оттам – военен съюз, основан на някаква обща позиция и ценности. Разбира се, може да се възрази, че всичко това е било за парлама, зад която стоят нефтените корпорации или евреите от Уолстрийт. Всеки може да вярва в каквото си иска, но тази "парлама" е единственият демократичен начин за уреждане на проблеми, които не могат да бъдат оставени на добрата воля на някой диктатор, а изискват международна намеса.




Е, нещо подобно да имаше при руските действия в Крим? Още преди светът да разбере, че етническите руснаци в Крим са "заплашени", военни без опознавателни знаци бяха превзели летищата и стратегическите обекти на полуострова. И проблемът даже не е толкова в действията на Путин, колкото в това, че на все по-голям брой хора извън Русия това поведение им харесва.


Кремъл не съгласува действията си в Крим с никаква международна общност, но това не значи, че подценява пропагандната война. Напротив, може да се каже, че войната засега е тъкмо такава. Едва ли целта на Путин е да присъединява територии от Украйна към Русия. Онова, което той иска, е да контролира развоя на украинската революция в удобна за него посока. Да наложи своята интерпретация на събитията, като опише въставането на украинските граждани срещу режима на Янукович в етнически, религиозни и националистически категории. Колкото е важна базата в Севастопол, толкова важно е евромайданът да бъде представен като фашистки преврат. Украинската революция демонстрира отказа на стотици хиляди украинци да живеят в постсъветска олигархична диктатура.


За сегашните господари на Кремъл е жизнено важно това послание да не стигне до самите руснаци. Защото следващият "майдан" може да бъде на Червения площад


Разбира се, в украинската революция участваха групировки с различни идеологии, включително десни националисти. Тяхното избутване в центъра на прожекторите обаче е резултат най-вече на руската политика и пропаганда. Първо с упоритата поддръжка за Янукович, сега с използването на военна сила. Тъкмо това цели дрънкането на оръжие в Крим – унизителните за украинците действия на руски спецчасти разпалват националистическите емоции и усилват позициите на десните радикали. Украинските политически сили, взели властта в Киев, напомнят на СДС от 1990 г. – шарения. За Путин е важно в тази шарения да бъде стимулиран растежът на националистическия елемент, а реформите да се задънят в противопоставянето "етнически украинци – етнически руснаци". Също както у нас "Атака" и ДПС са като скачени съдове, така наличието на десни националисти в Украйна легитимира Путин в Русия, че и извън нея.


Онова, което му трябва, са не новоприсъединени територии, а трайно разделена на украински националисти и руски сепаратисти Украйна, където Русия се явява "стабилизиращ фактор". "Фашистите" в Украйна, както сепаратистите и ислямистите в Северен Кавказ са удобният враг, който оправдава ограничаването на свободите и поддържането на огромен военен и репресивен апарат. Врагът, позволяващ на Путин да минава за защитника и обединителя на руската нация, православието, че даже и целия свободен свят. Руските акции на борсата може и да падат, но за Путин най-важното са акциите на властта, които той държи. За курса на тези акции разпалването на националистически страсти е добре дошло.


Бандеровски фашисти и еврогейове


На пръв поглед удивително е колко добра почва намира руската пропаганда сред българската публика. В интернет форумите кипи възторг от действията на Путин. Агресията в Крим за много българи е повод за тържество, доказателство, че "Русия може да вземе всичко и навсякъде, стига да реши и никой не може да я спре" (точен цитат от електронен форум). Идвал бил Новият световен ред, в който мястото на България е при "православието и самодържавието"! Нищо по-малко. Тази странна на пръв поглед радост, че Путин бил наритал задника на Запада, има дълбоки корени и заслужава дълъг анализ. (Книгата на Иън Бурума и Авишай Маргалит "Оксидентализмът", преведена и на български, е добра отправна точка.)


Тук само държим да отбележим удивителната стилно-езикова прилика в представянето на киевските "превратаджии" от Путиновата пропагандна машина и образа на българските протестиращи, рисуван от медиите на Пеевски и троловете на "Позитано". Искащите оставката на Орешарски протестиращи също бяха наричани "фашисти" – да кажем от Десислав Чуколов в интервю със заглавие "Протестиращите са талибани и фашисти" или пък от Петър Волгин, който определи интелeктуалната поддръжка за протестиращите като "либерален фашизъм". И това само в официалното публично пространство, да не говорим пък за неофициалното, където протестиращи и студенти бяха системно заклеймявани като "фашисти". А защо?


Едното обяснение за възраждането на етикета "фашисти" е прекомерно четене на руски националистически и антиглобалистки сайтове. Другият вариант е да става въпрос за сравнително невинна логическа грешка: твърдата убеденост в собственото мнение, което е един второстепенен белег на фашизма, се разпознава в съвършено друго явление – отказа на протестиращите да преговарят, т.е. да сключат компромис с Орешарски и неговото задкулисие. Тази прилика между второстепенни признаци е достатъчна за някои хора, за да отъждествят две иначе напълно различни неща. В поезията това може да роди гениални образи като прочутото "ален бе залезът като домат" (Далчев). В политическото мислене аналогии от този тип обикновено са просто глупост.


Формалната логика обаче е напълно безсилна да обясни как протестиращите по киевските и софийските улици освен фашисти се оказват и гейове?!


В неофициалната, анонимна среда на интернет пространството този етикет се използва поразително често. През последните дни даже се разпространи вицът за това как западен украинец пита източен украинец какво толкова обича в Русия. Отговорът е: "Ами, славяни сме. Рода. Говорим един език. Молим се на един Бог. И харесваме ЖЕНИ." Тази фраза, вече извадена от вица, беше предложена и бурно одобрена във форума на в. "Сега" като новата БЪЛГАРСКА национална доктрина. Естествено в такъв план на мислене Путин се оказва последната опора на нормалните хора пред нашествието на гейовете-фашисти. Как да не го боготвориш!


Каква е генеалогията на "антифашистката" и хомофобската реторика? И в руската, и в българската публичност "фашизъм" се появява в идентична ситуация – като етикет за някой, който се е обявил против олигархичната посткомунистическа върхушка, дошла на власт "след демократични избори", каквото и да означава това в руския и българския случай. "Фашист" е онзи, който не е съгласен общественото благо да бъде ограбвано от превърналите се в бизнесмени партийни номенклатурчици и ченгета, които осигуряват безпроблемното си паразитстване, като държат страната в периферията на цивилизования свят. Това означава "фашисти" в устата на поддръжниците на Путин и Станишев. Защо точно "фашисти" – защото бунтът срещу путиновци и станишевци подсъзнателно се схваща като атака срещу Партията и срещу живота, някога осигуряван от тази Партия с цената на свободата. Антикомунист значи фашист.


Как обаче "фашистът" става "еврогей", "либераст", "толераст" и прочее епитети, които ще срещнем милион пъти из интернет ъндърграунда? Едва ли само защото в мачистките общества на Изтока това е най-голямата обида. Западната цивилизация е основана върху личния избор, като признаването на този избор се разпростира и върху границите на сексуалното поведение. Именно затова "европейско" започва да се римува с "гейско".


Хомофобията не е просто неприемане на сексуално различните, тя е дълбинно, полусъзнателно неприемане на самата идея за лична свобода


Сякаш все повече хора искат да избягат от свободата (и отговорността), подслонявайки се във въобразения свят на някаква "естествена" общност, дефинирана от езика, земята, културата, религията. "Славяни сме. Рода. Говорим един език. Молим се на един Бог. И харесваме ЖЕНИ." "Западът", англо-саксонските империалисти, евреите-банкери, Сорос и соросоидите – всички те са Злото, защото са разрушили този уютен свят на простите радости. Ето това е манталитетната нагласа, която за съжаление ще ни дърпа все по-осезаемо към политическия инфантилизъм. Защо инфантилизъм ли? Защото този "естествен свят" никога не е съществувал, а е изфабрикуван, за да държи на власт Путин и подобните на него. Той е най-опасното им стратегическо оръжие. Новата идеология, легитимираща неототалитарната държава.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK