Те танцуваха само едно лято - възходът и падението на "новите леви"

Те танцуваха само едно лято - възходът и падението на "новите леви"

© Надежда Чипева, Капитал



През пролетта на миналата година, българският коментаторско-журналистически оркестър се обогати с нова група гласове. Става дума за обозначилите се като единна среда "нови леви", които дотогава се изявяваха като единични критици на статуквото.


В началото на летния протест, в пика на възмущението срещу безочието на олигархията, "новите леви" намериха добър прием у всички възмутени. Изглеждаше, че на сцената излиза своеобразно "ляво крило" на протестната вълна, започнала със "зелената" окупация на Орлов мост от юни 2012. Създаде се впечатлението, че оттук насетне олигархията е обсадена не само, по традиция, отдясно, но и отляво. Замириса на рестарт на политиката в България – с нови леви, нови десни и ново поколение непримирими граждани.


Нищо подобно не се случи обаче. Няколко месеца по-късно,




"новите леви" вече развиваха тезата, че Путин е напълно прав да окупира Крим, за да го спаси от лапите на американците


и че всички демократични революции от 1989 година насам са дело на американските тайни служби и финансираните от тях неправителствени организации. 


Нямало е преход. Нямало е легитимен край на "социалистическия лагер" и комунизма в Европа. Всичко – от "нежните революции" преди четвърт век та до "евромайдана" днес – е дело на американците. Засегнатите народи никога не са изразявали собствена позиция. И затова днес трябва да подкрепяме Путин, защото той поне е пречка пред световната хегемония на САЩ – заменя "еднополюсния свят" с "многополюсен". 


Време е да видим как се случи това – и с какви "нови леви" всъщност си имаме работа. Написаното от тях вече формира достатъчен масив за реконструкция на позициите им – за провеждането на онази "историческа археология", с която се занимава един от любимите им автори, Мишел Фуко. Масивът е лесно достъпен на сайтовете duma, avtorski.pogled и solidbul. 


В момента на своята заявка за съществуване като обособена среда "новите леви" звучаха освежаващо близо до своите предшественици от края на 60-те години. Освен Фуко "новите леви" и до днес изобилно цитират Маркузе, Грамши, Бауман – все класици на "западната" нова левица. 


В програмно отношение българските "нови леви" обаче остават на кота нула


тъй като над 90 процента от техните текстове са критични-агитаторски. Почти няма текст, който да обяснява политическия комплект-минимум: кои сме, в какво вярваме, за какво се борим, как би изглеждала България, управлявана на основата на нашите вярвания. 


В програмните документи на единствената организация на "новите леви", "Солидарна България", има наченки на програмност. Четем например призив за обществено съгласие по "няколко фундамента":


1. "морализация на обществения живот, прозрачно финансиране на партии и медии, облекчено включване на граждани в политическия живот, прочистени от фантоми изборни листи, електронно гласуване за българите зад граница


2. прогресивно данъчно облагане, регулиране на банковия произвол, гъвкав ДДС върху стоки от първа необходимост


3. дългосрочно развитие на човешкия капитал чрез демографски стимули, грижа за екологичните стандарти и инвестиции в здраве и образование


4. разбиване на монополите." 


В друг "новоляв" текст четем: "Една истинска левица трябва... да убеди хората, че е крайно време да излязат от матрицата, в която са ги натикали пазарните идеолози. Направи ли това левицата, значи е имало смисъл от съществуването й." 


В тези точки няма нищо, по което 90% от протестиращите, дори описващи себе си като десни, не биха се съгласили. Само месеци по-рано ДСБ например зае позиция в полза на прогресивния данък... 


Програмната основа, колкото и тънка, бе очевидно съчетаема с включването на "новите леви" в протеста против олигархията, като негово ляво крило. Не това стана обаче.


В същото време се раждаше тласъкът, довел до създаването на Реформаторския блок. Първоначалната теза на Радан Кънев, че трябва на едно място да се съберат и леви, и десни, тъй като фронтовата линия е "всички граждани срещу олигархията" – увисна във въздуха поради отказа на "новите леви" да имат каквото и да е общо с подобно събиране. 


Напротив, тръбейки колко са обидени от появата на скандирането "Червени боклуци" на протестите, "новите" обърнаха гръб на гражданското движение, сътрисащо политическата арена. Те отказаха да разпознаят елементарния културен код: че този лозунг не визира нито "левите", нито дори социалистите – а само върхушката на БСП. Което разбра например, проф. Близнашки, който, бидейки член на БСП (докато не го изключиха наскоро), стана виден участник и идеолог на протеста. 


Към началото на юли


"новите леви" вече бяха по-големи противници на протеста, отколкото самата БСП


За да формулират тази си позиция, пред тях имаше два пътя. Единият – да аргументират тезата колко добро е правителството на Орешарски. Другият – да разкажат колко лоши са протестиращите. 


Вторият път бе вече проправен от Волен Сидеров, който още в първата седмица на протеста излезе със следните опорни точки: 


"Това са групички платени провокатори; пияни и надрусани хулигани... организирани от Румен Николов-Пашата... "Атака" е гаранция, че Бойко Борисов няма да се върне на бял кон... Росен Плевнелиев се оказа, че има милиони в офшорни сметки. Към тези престъпници ще прибавя и имената на Иван Костов, Меглена Кунева, СДС. Всички те се опитват да се върнат на власт..."


"Новите леви" взеха на въоръжение тезата на Сидеров – че протестът е провокация на ГЕРБ и на онези десни партии, които не се класираха на изборите и затова искат извънпарламентарен реванш. Доразвиха тази теза с добавянето на разказа за "десните НПО", получаващи пари от задокеански господари, за да дестабилизират страната в угода на свръхбогатите. 


Това ранно съвпадение на говоренето на "новите леви" и крещенето на Сидеров породи откровено недоумение: как така "леви" могат да говорят същото като неофашистите? Месеци по-късно се оказа, че подобни съвпадения принципно не са изключени. В началото на март тази година и "новите леви", и Сидеров в един глас обясняваха, че в Украйна безчинствата фашисти и антисемити. 


Да запомним тази мисъл (ще се върнем към нея), за да продължим нататък.


В края на протеста "новите леви" вече бяха категорични: протест изобщо не е имало. Имало е платени от "Запада" безчинстващи шайки с познат исторически профил. Както писа виден "нов ляв": 


"Няма никаква разлика между "демократите-протестъри" и нацистките шпиц-команди от началото на 30-те години на миналия век. И двете групи са агресивни, озлобени, готови да се разправят с всеки, който не мисли като тях..."


Тук вече стана ясно, че


"новите леви" може да са нови, но като че не са леви


Защото за разлика от своите автентично леви предшественици нашите напуснаха територията на фактите, на тяхното търпеливо събиране, интерпретиране и обобщаване.


Каквото и да мислим за Маркс, Троцки и Фуко например, ще трябва да признаем, че всички техни писмени позиции са плод на огромно изследователско усилие. Четат архиви, сравняват статистики, спорят с големите умове на времето. Не правят това техните "епигони" (по терминологията на Троцки), като Сталин и Брежнев например. Нито Сталин, нито Брежнев си дават труда да поемат тежестите на изследователския труд. Те говорят онова, което им е изгодно към дадения момент. Просто казано – вместо да търсят факти, измислят лъжи. 


В това състояние, а не в клуба на Троцки и Фуко, се оказаха нашите "нови леви" към края на миналата година. Не излезе наяве нито един факт, който да потвърждава тяхната теза, че те (или техните привърженици) са репресирани от "нацистките шпиц-команди". Нито някой някога намери факти, че протестът е финансиран от "задокеански господари" по линия на "десните НПО". 


Нито пък някой нов ляв си направи труда да прочете дори един отчет на поне една от набедените НПО, за да види какви пари са привличани и за какви дейности са ползвани. Напротив, "новите леви" категорично отказаха техните теории да бъдат замърсявани с факти – и отказаха да хвърлят едно око поне на проекти, финансирани от ЕС (а не от "зад океана"). Както коментира един "нов ляв": "За толкова тъпи ли ни вземат?"


Човек, който не си проверява фактите, не е много умен всъщност. Защото рано или късно ще му се случат едно от две неща: или фактите ще торпилират неговите теории; или той дотолкова ще се затвори в своите теории – и ще избягва всякакъв контакт с фактите – че ще потъне в сумрака на конспиративните теории. И ще се подреди до хора, с които може би не би искал да бъде виждан. 


Към есента на миналата година се изясни,


защо "новите леви" подхождат към фактите с такова презрение


Защото без факти е по-лесно да отстреляш противника, пришивайки му всичко, което ти скимне. 


Някъде тогава, когато листата на дърветата пожълтяха, рязко пожълтяха и "новите леви". Чудейки се какво още – освен че са фашисти, платени отвън – да пришият на подкрепящите протеста, решиха да прокарват разделителни линии по класов признак. Това връщане към класическия марксизъм (с който цитираните от "новите леви" Фуко, Маркузе и Бауман нямат почти нищо общо) би било умилително, ако не беше стъпило върху поредната порция лъжи.


Коментаторите, подкрепящи протеста, на два пъти бяха обвинени в класов уклон – по повод февруарските протести и по повод докараните с автобуси в София привърженици на БСП и ДПС.


Ето позицията по първото обвинение: 


"Спомнете си какво говореха българските NGO-интелектуалци по време на зимните протести... либералните интелектуалци им обясняваха, че са прости, не знаят какво искат и че социалните протести са напълно безсмислени." 


Няма, разбира се, такова нещо. Напротив, водещите "либерални интелектуалци" бяха и на този протест; и никой не разви приписваното им класово презрение. Напротив, подкрепиха фокуса на протеста – искането за демонополозация на икономиката. 


Второто обвинение звучи така: 


"Трябва ли да ви припомням, че тези - "европейците", когато БСП и ДПС направиха съвместен митинг миналата година, с едва прикрит расизъм и отвращение говореха какви селяни, дебили и цигани са се събрали на Орлов мост."


Освен в един (един) пост във Фейсбук, и такова нещо нямаше. Всички текстове, писани от въпросните набедени по въпросния повод, споделяха тъга и гняв от видяното – как бедни и зависими хора са докарани от провинцията, без изобщо да знаят какво се очаква да свършат в София. 


Към началото на 2014 година вече беше ясно, от материалите на "новите леви", че най-вероятно не са леви.


Тяхното говорене съвпадна напълно с говоренето на върхушката на БСП, срещу която те обещаваха да се борят


и чието правителство твърдяха, че не подкрепят. (За чест на БСП трябва да се признае, че тя никога не нарече противниците си "нацистки шпиц-команди"). Това съвпадение постави под въпрос и твърдението, че "новите леви" са нови. 


Най-ясно това пролича в позицията им по събитията в Украйна. В този случай от самото начало тяхното говорене съвпадна с чуждо – този път, не на БСП, а на ръководството на чужда и агресивна държава, Русия. 


Докато светът виждаше в Украйна масови протести срещу вероломния отказ на бандит президент да подпише договор с ЕС, "новите леви" виждаха други неща. Факти, по своя вече утвърден обичай, не обсъждаха. Всичките им позиции – до една, без нито едно изключение – бяха повторение на най-екстремно формулираните позиции на Кремъл, съобщавани от "новите леви" на български ден-два след тяхното публикуване в руски сайтове. 


Така се оказа, че всички, които в Украйна виждат народно въстание и искания за демокрация, са: "възторжени клинични идиоти". Тази имитация на "титаничните ругатни" на Маркс (визирам квалификацията на Пол Джонсън), вече налице в края на лятото, стана запазена марка за "новите леви" по повод Украйна. Не се появи обаче характерното за Маркс свръхподробно събиране и обобщаване на общодостъпни факти. Към момента на украинския бунт,


"новите леви" вече бяха единствено на територията на (руските) конспиративни теории


Което стана другата им запазена марка. В програмно "новоляво" съчинение, посветено на темата, четем следната геополитическа картина: 


"Както казва Александр Дугин, етносоциолог, философ и професор от Московския университет: "В Украйна се води война, която в известен смисъл няма никакво отношение към украинците, те са просто едни пешки... В Украйна, както и навсякъде другаде, САЩ се борят за правото да се разпореждат със света безгранично. А Русия, заедно с още няколко други страни, настоява да ограничи това право. Европа се опитва да се размърда леко изпод ботуша на Америка, но това е доста сложен процес..."


Кой е Дугин, не знам. От десетилетия обаче познавам професор Андрей Зубов, от МГИМО, който от Москва разви коренно противоположна позиция, доста по-плътно следваща фактите: че поведението на Путин днес е поведението на Хитлер в края на 30-те години – поглъщане на чужди територии с обяснението, че пази своето население от насилие. За това си писание Зубов бе светкавично уволнен; и възстановен едва след бунт на своите студенти, заплашили ръководството със световен медиен скандал.


Такива като Зубов обаче не съществуват за "новите леви". И няма как да съществуват, след като, недочакали и средата на март, "новите леви" обявиха поредното съвпадение на своите с други позиции – в случая, на тази на Путин. Без някой от техните среди да се разграничи, "новите леви" обявиха пред публиката, че целият демократичен свят лъже; и че не лъже само Владимир Путин. Който имал пълното право да се намесва в Крим, за да защити руснаците там от намесата на американците, финансирали нацистко-антисемитския преврат в Украйна.


Нещо повече. Според новите леви: 


"В Украйна Русия прави днес това, което в същото положение би направила всяка нормална страна..." Русия е обявена за норма. Дали би било "норма" обаче, ако утре Турция реши да отцепи Родопите, за да защити своите сънародници от евентуално българско насилие?


Въпросът, разбира се, е безсмислен. Защото за щастие Русия изобщо не прави нормални неща, които "всяка друга" страна да може легитимно да повтори.


Кратко отстъпление по темата "факти". Ако имаше в Киев някакъв антисемитизъм, кой в света щеше да бие камбаната най-силно? Израелските вестници, ето кой. За тях обаче "новите леви" не обелват нито дума. Защото биене на тази точно камбана няма. Има – в израелските, напомням, вестници – точно обратната теза. В репортаж от началото на март виждаме например фигурата на "Делта" – украински евреин, бивш израелски командос, оглавявал на Майдана "сотня" за самозащита (срещу силите на Янукович), съставена от 40 други евреи. 


"Бяхме нещо като сини каски", обяснява Делта и добавя: "Всички знаят, че съм евреин, израелец и бивш израелски военен. Наричат ме "брат"... Никъде по време на протестите не видях антисемитизъм и твърденията, че има такъв, ме накараха да се включа в движението." Накрая Делта – евреинът – напомня, че "Кремъл ползва картата на антисемитизма, за да делегитимира украинската революция". 


Киевски равин, представен в същия материал, кротко напомня, че новият вицепремиер на Украйна (т.е. в правителството, съставено – според Путин и "новите леви" – от нацисти и антисемити), се казва Володимир Гройсман и е евреин. 


Друг репортаж от израелските вестници ни представя Дмитри Герасимов, лидер на еврейския оркестър Клецмер бенд, свирил еврейска народна музика на Майдана през цялото време на протеста. "Много медии развиват тезата, че на Майдана са събрани неонацисти, русофоби и антисемити", казва Герасимов. "Това не е вярно и наличието на еврейски ансамбъл на сцената на Майдана е най-добрият начин това да се покаже..."


В преповтарянето едно към едно на тезите на Путиновото обкръжение по повод на Украйна и Крим, "новите леви" избраха да останат на територията на конспирацията, обръщайки гръб на фактите. Горепосочените случки с "антисемитизма" илюстрират това достатъчно ясно. 


В крайна сметка обаче,


"новите леви" напуснаха не само територията на фактите, но и територията на Европа


Защото Европа – това е пример за модерно общество, основаващо се върху договори (т.е. за разлика от примитивните общества, основаващи се върху статуси). Тъй като в Европа всички сме равни, договорите помежду ни регулират нашите отношения така, щото да не прилагаме сила един към друг. Затова договорите са свещени, бидейки основата на обществените отношения.


Това е и логиката на европейския поглед към кризата в Украйна. Има договор, от 1994 година, под който Русия се е подписала заедно с Англия и САЩ. В този договор срещу това, че подарява ядрения си арсенал на Русия (т.е. доброволно се лишава от ядрена защита), Украйна получава гаранции срещу външна намеса, окупация, нарушаване на суверенитета и териториалната цялост и – забележете – външен икономически натиск. 


Русия, подписала този документ, е отвсякъде в нарушение на същия. Англия и САЩ, по силата на същия документ са длъжни да застанат срещу Русия, ако си уважават подписите под договора. 


Няма никакъв смисъл обаче на "новите леви" да се изтъква аргументът: "Така пише." Защото темата "договори" не съществува в света на "новите леви". В него има всичко – воля, сила, история, заговори, митология и чудовища всякакви – но договори няма. Солидаризирайки се с Путин, "новите леви" се оказаха на неговата територия – там, където договорите са хартийки, в които могат да вярват само европедерастите. Докато истинските мъже вярват само в силата – и са убедени в крайната победа, тъй като европедерастите няма да им направят нищо. Бидейки европедерасти и следователно слабаци. 


Превръщането на "новите леви" в клонинги на Путин окончателно ги изведе от територията на лявото. Защото в основата на лявото е Маркс, а именно той пръв пише за разликата между "правото на силата" и "силата на правото". И извежда преминаването от едното към другото като основен елемент от развитието на модерното общество.


Макар млади, нахъсени и свежи, "новите леви", оказва се, не са – към днешна дата – нито нови, нито пък леви. Все пак са някакви. Какви?


Отговорът е – "остатъчни"; отломък от някогашното (от много отдавна) класическо комунистическо движение, повтарящо без нюанси линията на Кремъл в своите страни


Такива отломъци по света има достатъчно. Всеки източен сатрап си има такива "на Запад". 


Александър Лукашенко например си има за апологет цяла организация, наричаща себе си Британска хелзинкска група за човешки права. Основният въпрос, който тази организация задава по повод президентските избори в Беларус от 2006 година (изборите, след които един от кандидатите, Александър Козулин, е вкаран в затвора), е следният: "Дали пропагандистите на Новия световен ред, които докараха до крайна бедност страните от Централна Европа и бившия СССР, са спрени в Беларус?" Следват обвинения към мисията наблюдатели от ОССЕ, които са идентични с тези на руското външно министерство.


Ислам Каримов пък разполага с енергичен апологет в лицето на Фредерик Стар, американски учен, известен с това (както самият често напомня), че през 1996 година е успял да публикува статия във "Форин афеърс". В навечерието на парламентарните избори от 2004 година Стар се разлива надълго и нашироко пред Радио Ташкент. "Изборното законодателство и развитието на многопартийна система наистина действат в страната. Всичко това напълно съвпада с принципите и нормите на международното право, базиращо се на опита на другите демократични страни." 


И така нататък. Същите тези хора подкрепят не само посткомунистически сатрапи, но са склонни да застанат зад всеки сатрап по света – както светски, така и религиозен, както ляв, така и десен. Това поведение на "остатъчните" обяснява поставения в началото въпрос – как така леви могат да говорят същото като неофашисти? Е, могат. Могат да говорят и като религиозни фундаменталисти например, независимо от това за коя религия иде реч. 


Това е така, защото "остатъчните" не се полагат по оста "ляво-дясно".


Те се определят по друга ос и живеят в друг лагер – онзи лагер, в който се събират противниците на "американците"


и на всичко онова, в което "американците" вярват. В този лагер "Атака" и "новите леви", Волен Сидеров и Путин, кубинските комунисти и Хафез Асад са обединени от едно нещо: омразата към Америка и желанието тя да бъде унизена и/или унищожена. 


Производно на тази омраза е презрението към "Запада" като цяло и ЕС в частност, както и към основните негови теми – пазарна икономика, човешки права, свободи и пр. На най-дълбокото ниво тази омраза не приема насериозно нито един от носещите стълбове на демокрацията; не приема либералната демокрация като такава. 


Затова "остатъчните" отказват да повярват, че всеки човек има капацитета (и правото) да определя целите на своя живот самостоятелно, защото е свободен, а не защото е накаран от някой господар, живеещ предимно в Москва или Вашингтон. И че единственият ни избор е кого от двамата господари предпочитаме за свой. 


Не свободният човек, а задкулисната сила се оказаха двигателите на историята. Възстановено бе положението, описвано още от Чърчил като "унизително обожествяване (т.е. от социалистите) на държавата".


Преди година изглеждаше, че "новите леви" ще добавят някаква свежа струя – и добавена стойност – към българския политически дебат. Те избраха да правят друго – да се превърнат в ехо на най-старите и мрачни господари на орките, обитаващи безкрайната евразийска степ. Вдъхвайки нов живот на призраците от началото на Студената война, "новите леви" отнеха, а не добавиха стойност. Защото вместо разговори за права, свободи и достойнство, единственият разговор, който те приеха за легитимен, бе разговорът за силата. 


Те танцуваха само едно лято. В началото на танца си бяха и млади, и умни, и красиви.


Жалко...


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK