Здравеопазването – накъде?

Карикатура от 2009 г.

© Иван Кутузов

Карикатура от 2009 г.



Този въпрос зададох в едноименна статия в началото на прехода – някъде в "далечната" 1991 година. За изминалите 23 години много неща в здравната система се направиха, много повече се изписаха, но въпросът е още актуален. Може би е добре да се задават въпроси "накъде", а е редно освен да си намерим посока, да определим и начина за придвижване по нея, а и точното място, до което искаме да стигнем.


Поводът за размисъл е


Проект за Национална здравна стратегия 2014-2020 г. на Министерството на здравеопазването




Осемдесет страници текст с: въведение и с разглеждане на здравето и неговите детерминанти, с описание на: политически контекст, европейски контекст, национални измерения, ключови предизвикателства, визия, панел 1 с визия за желаното състояние на системата. Нататък: 8 приоритетни области, 5 главни цели, панел 2 със задачи за всяка от петте цели, 11 "политики" с много "под-политики", като във всяка от тях има раздели: "насоки", "мерки" и "очаквани резултати". Накрая са описани "отговорните и ангажирани" институции, и три групи показатели, които ще се използват за оценка на изпълнението.


Звучи много солидно, дори академично – има дори и "концептуална рамка за детерминантите на здравето", изяснена с две нагледни схеми. А и преди всяка "политика" има по половин до една страници теоретико-практическа обосновка на необходимостта от нея. Даже бих си позволил да кажа, че е малко повече академично, но това по-надолу.


Да започна по традиция с


Положителните страни на Стратегията


Те са много, наистина много. И най-вече – почти нищо от предложеното не буди възражение. И теорията, и постановките на Световната здравна организация и практиката в различните страни, са доказали правилността на предложените мерки. Ето някои от тях с микро коментар:


1. За първи път в български официален документ се постулира, че "въздействието здравната система върху ... здравето е в рамките на едва 10 %". Това е отдавна известно твърдение в световната теория, но малко популярно у нас. Ако към това се добави и твърдението "...че ние сами увреждаме здравето си ... с безотговорно отношение към околната среда ..., нездравословния си стил на живот" и т.н., се налага коренно да преустрои вижданията ни за пропорциите между персоналната ни отговорност за здравето и тази на институциите.


Щеше да бъде още по-въздействащо, ако в Стратегията беше подчертано наличието на т.н. "предотвратими заболявания/умирания", които са над 60 % от всички и доказано могат да се предотвратят с профилактични мерки.


2. "Осигуряване от МЗ на лидерство на всяко ниво ...", "Здраве във всяка политика" и "Всеки министър да бъде здравен министър !" (това е "Мярка 1" към "Политика 1"). Аз бих я тълкувал и така: всяко решение на всяка институция в страната да минава през тест или оценка на въздействието: "дали и доколко то е полезно или вредно за здравето на нацията". И ако не е достатъчно полезно или пък е вредно – да се спира от Министерството на здравеопазването. Великолепно и бих казал дори революционно. И заслужаващо мощна подкрепа.


Забележка. Кавичките в текста не са ирония, а необходимост за по-ясно разграничаване на отделните понятия или означават цитат.


3. "Самостоятелна регионална здравна политика и контролна дейност върху качеството и ефективността на здравните услуги" ("Резултат 2" на "Политика 1"). Една много правилна стъпка към децентрализацията на управлението на системата.


4. "Приемане на управленски решения основани на научни доказателства..." ("Резултат 4" на "Политика 1") – това със сигурност ще ограничи политическото демагогстване и натиск върху администраторите и ще направи самите администратори много по-отговорни – решенията им ще подлежат на последващ контрол. Само не се указва кой ще осигури тези научни доказателства.


5. "Ревизия на гарантирания от задължителното здравно осигуряване минимален пакет здравни услуги съобразно размера на финансовите средства..." ("Мярка 4" от "Политика 2"). Това е свръх, ултра и даже мега своевременна мярка. Необходимо е най-после ясно да се заяви: "размерът на сега събираните здравни вноски позволява заплащане (или доплащане) на услуги от 1 до 100, на медикаменти от 1 до 50 и на консумативи – от 1 до 20. И то – с определени лимити". Толкова и край. Който желае повече – отива за застраховка в частните здравни фондове. Който не желае – спира да плаща вноски и спира да ползва платени от Касата неща. Илюзията "безплатно здравеопазване" приключи – за всичко трябва да се плаща. Така е било винаги и така ще бъде в обозримото време.


6. "...увеличава относителния дял на средствата за финансиране на първичната извънболнична медицинска помощ...". ("Мярка 6" на "Политика 2"). Също безспорно необходима стъпка. Това ще ограничи хиперболизираното нарастване на болничната помощ и на огромните средства влагани в нея и ще увеличи капацитета на първичната помощ. Или - пациентите ще се диагностицират и лекуват без да има нужда да постъпват в болница с всички неблагоприятни последици от това. В същия дух е и "Мярка 17" (пак там) "...пренасочване на болните в извънболничната помощ – модели за еднодневно лечение, еднодневна хирургия... ". А защо не и за домашен стационар, например?


7. "...да отпадне задължението на НЗОК за сключване на договори с всички лечебни заведения" ("Мярка 14" на "Политика 2"). Тази мярка, както и въвеждането на задължителни ограничения с бъдещата здравна карта, ще наложи отдавна необходимия ред в разкриването и функционирането на болниците – публични и частни. И ще наложи драстично ограничаването на броя на леглата.


8. "Създаване на...технологии и...инструментариум за контрол върху разходите" ("Мярка 18"), което според мен означава "Въвеждане на национална информационна система за....разходите за болните..." (това пък е "Мярка 19"). Каквато и формулировка да се приеме, въвеждането на детайлна отчетност за всеки публичен лев в болниците е задължително и ще има много полезни резултати: установяване на рационални цени на здравните услуги, контрол (защо не дори "он лайн") на финансовото състояние на болницата, премахване на възможността за преразходи, улесняване на вътре болничния мениджмънт и пр.


9. "Въвеждане на съвременни системи на заплащане..." ("Резултат 5", "Политика 2"). Очевидно се има предвид заплащането на труда на здравните специалисти. Ако се има предвид заплащане според постигнатото качество, това е отдавна необходима мярка – така и само така добрите специалисти ще имат необходимия стимул (а и материална възможност) да поддържат и повишават квалификацията си.


10. "...значително повишаване на трудовите възнаграждения... в държавните лечебни заведения, съпоставими с тези в най-високо заплатените сектори" (пак "Резултат 5", "Политика 2"). Крайно необходима мярка – в цял цивилизован свят лекарите имат едни от най-високите възнаграждения. Защо обаче са изключени тези от общинските лечебни заведения, а и тези в частния сектор – имам предвид от извънболничната помощ – общо-практикуващите лекари и лекарите – специалисти, които са със статут на еднолични търговци? И защо все още не знаем конкретните възнаграждения на всички лекари от публичния сектор?


*
Спирам се само на някои от положителните моменти, очертани само в две "политики" – 1 и 2. Иначе в политиките има общо 7 конкретни "насоки", 29 "мерки" и 12 "резултата", които в голямата си част са абсолютно коректни, необходими и реализацията им ще доведе до значително повишаване на ефективността на здравната система. В останалите "политики" от 3 до 11 вкл. също има много, и правилни, и необходими: "насоки", "мерки" и "очаквани резултати".


И разбира се след положителните, ето и някои от


Негативните страни на Стратегията


1. Звучи прекалено академично. Има: "Панел 1" с 15 "направления" (или пожелания), "Панел 2" с 5 "стратегически цели" и с общо 16 "задачи", има 8 "области", 11 "политики", някои с по 5 "под-политики". Във всяка "политика" и "подполитика" има и общо описани, и конкретни "насоки" (общо 11), в "политиките" има общо 241 "мерки" и 54 "очаквани резултата". Трудно за ориентация, сложно за управление.


Има и чуждици: "регулярно", "къстомизация", "counterfactual method" (непреведен и неправилно обяснен термин), "партисипативно" и др., които дразнят придирчивия читател.


2. Трудно, ако не е невъзможно да се измерят постигнатите резултати в края на 2020 г., а защо не и на междинни периоди. Например – в "Панел 2" има 5 "цели" с общо 16 "задачи". От тях само 3 имат количествени измерители. Друг пример - има 11 "политики", всяка от тях има раздел "очаквани резултати" - общо 54. От тях само 14 имат количествено изражение, което прави резултатите измерими. Останалите резултати са описателни, а тези от "Политика 6" до "Политика 11" са просто лозунги.


3. В "Панел 2" са описани "Национални стратегически цели в здравеопазването (2014-2020). "Цел 1" е "Подобряване на здравето, безопасността и благосъстоянието на населението...". Следва "Задача В" - "Повишаване на икономическото и социално благосъстояние на индивидите, семействата и общините". И "Цел 1", и "Задача В", са подходящи за държавата като цяло, но невъзможни като такива за "здравеопазването" – както и то да се дефинира.


Защо пък са намесени семействата и общините? Логично е ако/като се повишат благосъстоянията на индивидите, автоматично да се повишат и тези на семействата, общините, а и тези на областите, регионите и на държавата като цяло. Или – и целта, и задачата, са излишни лозунги, които нямат място в здравна стратегия.


3. "Гарантиране на финансовата самостоятелност на здравния сектор" ("Резултат 1" на "Политика 2"). Звучи неясно, а и нелогично. Първо – какво е "здравен сектор". Ако се подразбира "здравната система", то "самостоятелност" – каква и от кого? Значи ли това, че тя трябва да се самоиздържа само на базата на здравните вноски? Което е невъзможно и абсурдно – има и трябва да има задачи, които са държавен ангажимент и трябва да се финансират от държавата – както е по целия свят. А това си и противоречи с "Резултат 3" (пак там): "увеличаване на публичните разходи за здравеопазване в държавния бюджет".


4. Има дълги преамбюли пред описанието на всяка политика. Безспорно верни в по-голямата си част. Но в редица случаи в дадена политика се губи разликата между това кое точно е "насока", кое "мярка" и кое "очакван резултат" – виж например "Политика 2".


5. Има много теоретични постановки, политически констатации и пр., които по същество са абсолютно коректни. Остава въпросът дали те са необходими. Ако приемем, че "стратегия" произтича в края на краищата от военното планиране, то в документ от този клас не трябва да има научни, лирически, емоционални и пр. отклонения. Трябва да има само 1,2,...10 и край – разписва се за изпълнение от съответния орган. Останалото – в сборник поезия.


*
И най-важното - пред всеки опит за генерална реформа на здравната ни система – т.е. пред реализацията на тази изглеждаща така умно и радикална Стратегия има поне седем


Големи препятствия


1. Социални. Огромен брой неосигурени граждани (по различни оценки между 1 и 2 милиона). Те не искат, а част от тях и обективно не могат да плащат здравни вноски. Каквито и мерки да се вземат в тази посока, те ще бъдат срещу техните "интереси" и ще са посрещнати от тях с негативизъм (най-меко казано). А той със сигурност ще се използва за политически цели.


2. Локалното обществено мнение. Болницата в дадено населено място осигурява освен медицински грижи и работни места, а и принос в местната икономика, интелектуален потенциал и пр. Съпротивата на местното население срещу трансформация или закриване е логична. И тя веднага може да бъде използвана от някоя политическа сила - болницата в Девин е емблематичен случай.


3. Болничната администрация. Всеки опит за значително намаляване на болнични легла ще се сблъска със съпротивата на съответни болнични ръководства. Защото съкращаването (трансформирането) на легла е свързано: първо - с намаляване на капацитета на болницата и второ - с уволнения, размествания и т.н.


4. И пак болничната администрация. Никой нормален бизнесмен не иска широката публика да знае как точно си води бизнеса, дори и ако той е абсолютно и 102 % законен. Логично е това да е валидно и за болничните ръководства. Оттук изглежда нормално те да са против въвеждането на максимална прозрачност в тяхната дейност, включително и икономическа.


5. Лекарската гилдия. Логично е в преговорите с Касата да участват множество самостоятелни партньори по отделните раздели на НРД. Примерно: сдружение на общопрактикуващите лекари, сдружения на общинските, на областните, на университетските болници, на лабораторните лекари, на фармацевтите и пр. и пр. В много случаи те очевидно и нормално имат свои различни и понякога противоположни интереси, в това число и икономически. И в тези преговори те трябва да търсят консенсусни решения – както помежду си, така и с Касата. Но това ще ликвидира монополното положение на Лекарския съюз, респ. този на денталните лекари, като единствени договорни партньори на Касата.


6. МЗ. То традиционно (едва ли не от формирането си) е ориентирано към лечебна дейност. Оттук следват две затруднения:


А) Вътрешно-ведомствено съпротива. Необходимо е едва ли не създаването на специална структура, която да надзирава, контролира, управлява, подпомага и пр. въвеждането на профилактична насоченост във (почти) всеки управленски акт на МЗ.


Б) Външна съпротива. По подобен начин МЗ трябва да действа спрямо действията на всички държавни институции. И на общинските също. Но това издига здравния министър (който и да е той) на едно равнище над останалите, което на свой ред може би няма да се одобри от тях.


7. Общините. Понастоящем те са с минимални или с никакви отговорности по здравния статус и медицинското обслужване на "повереното им" население. Те имат: нисък или никакъв управленски капацитет в областта на здравните грижи, минимални финансови ресурси, слаби възможности да влияят върху националната здравна политика. Постигането на обрат в тази сфера изисква сериозно преразглеждане на редица закони – за местното самоуправление, за финансовото управление и пр. и пр. Изисква и ангажиране на експерти по социална медицина, здравен мениджмънт и др., налагат преориентация на информационното осигуряване към общинските потребности и пр. и скъпи, и сложни мерки.


*
Разбира се, списъкът с препятствия може лесно да се удължи. Същественото в случая е, че наличието на тези и много други препятствия не се отчита, респ. в Стратегията не се предвиждат системно описани мерки за преодоляването им.


*
Има и нещо особено важно. Накрая на документа са описани показателите, посредством които ще стане


Измерване на постигането на целите на Стратегията


Представени са около 25 групи показатели. Това са познатите показатели за оценка на здравето от всеки учебник по социална медицина. Обаче. Първо – съществуващия за момента или за периода здравен статус на населението не е описан посредством тези показатели. Това би било необходимата стартова (начална, отчетна) точка. Второ - в почти никой от "очакваните резултати" на отделните 11 "политики" не се указва желаното изменение на показателите на здравния статус на обхванатото население през 2020 г. Така става невъзможно да се измери крайния резултат от изпълнението на Стратегията – подобряването на този здравен статус - предварително – сега или последващо – в 2020 г.


В списъка определено липсват и съвременните "интегрални показатели". В Евростат това са показатели като "години живот в здраве" (Health Life Years), "очаквани години живот в здраве" (Healthy Life Expecting), "самооценка на здравето и благополучието" (Self-perceived Health and Wellbeing) и др. В разработки на Световната здравна организация това са "загубени човеко-години, аджустирани с недееспособност" (Disability Adjusted Life Years - DALY) и много други. В редица държави САЩ, Холандия, Великобритания и др. се провеждат национални изследвания за стойностите на някои от тези показатели, а някои от тях се използват за разработване на национални програми и стратегии – например в САЩ.


Заключение


Ако на въпросите "накъде" и "какво" Стратегията дава много ясен и точен отговор, то на следващите два: "как" и "колко" отговори по-скоро няма. Впрочем това е стар и познат проблем. През дългия ми стаж в здравната система видях много подобни документи, вкл. и три такива на предшестващите правителства. И в тях също подобни отговори нямаше. Здравните ни стратези трябва да свикнат да работят с количествени величини – днес е модерна "медицината, основана на доказателства". Редно е да се мине и към "здравен мениджмънт, основан на доказателства". Или – подобна стратегия трябва задължително да се придружи от нещо като план-график, мрежов модел или "пътна карта". В нея година по година трябва да се очертаят стъпки 1, 2, 55, 100, 1000 и така нататък, със задължително описание на това какво точно трябва да се направи и как. И с посочване на величините на показателите, които трябва да се постигнат след всяка стъпка. И с необходимите ресурси.


*
И накрая – един опит за политическо виждане на тези проблеми. Както подчертах – подобна стратегия очертава посоката, пътя или отговаря на въпроса "накъде". Но въпросът "как" няма отговор. Една от възможните причини е, че по пътя се очертават огромни трудности, малка част от които се опитах и аз да очертая. Те не могат да се преодолеят само с усилията на една партия, колкото и силна да е тя. Нито на две или на някаква удобна коалиция. В предишна статия бях дал пример от Англия, където опозицията тогава се изправи с цялата си мощ срещу опита за закриване на една лондонска болница. А и мандатът от четири години е прекалено къс за някои от мерките.


Логично е опозицията (която и да е тя) да използва мощта си срещу всеки опит на управляващите (които и да са те) да направи радикална реформа и за преодоляване на всяко от визираните по-горе препятствия. Които не са седем, а поне десет пъти повече. Следва самонатрапващият се въпрос – дали една подобна стратегия, придружена със съответна "пътна карта", не би могла да интегрира усилията на водещите политически сили? И да покаже, че здравето и системата за неговото опазване са наистина "зона, свободна от политика" – или "бяла зона"?


Признавам си – това е само моя персонална химера.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Freedom of Speech
    Freedom of Speech
    Рейтинг: 624 Гневно

    От колко години нямаме здравен министър, който да си е изкарал мандата? От колко?
    МЗ е една бездънна яма, от която всеки гребе ли, гребе.
    От мъката на хората тлъстеете, ей!!!

    Езикът е машина и не бива да се допуска пружините й да скърцат.
  2. 2 Профил на baxter
    baxter
    Рейтинг: 624 Неутрално

    С милион и половина "социално слаби", които не плащат здравни осигуровки, които не плащат билетчето в транспорта, които не плащат ток и вода, няма да има път за нас. Реформите искат пари, а пари няма. Икономика, работа и железни правила - това е което трябва да се случи в България.

  3. 3 Профил на kimik
    kimik
    Рейтинг: 213 Весело

    Ако се намери юнак-здравен министър, който да направи тотална реформа на очевидно неработещата здравна система - подвигът му ще е съизмерим само с този на Херкулес в Авгиевите обори!

  4. 4 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1276 Неутрално

    [quote#2:"baxter"]Икономика, работа и железни правила - това е което трябва да се случи в България. [/quote]

    Т.е. никога.
    (настроение зашеметено отчаяно)

  5. 5 Профил на socialen
    socialen
    Рейтинг: 367 Неутрално

    Здравеопазването ни е неефективно и става все по-недостъпно за все повече хора.

    Затова трябва да стане отново държавно. Здравето е най-важният капитал.

    Бях блокиран 73 пъти: 18.9-18.10; 12-15.9; 31.07-31.08; 25-29.07; 22.06-22.07; 12-19.06; 5-6.06; 25-26.05; 10-17.04; 5 -8.04; ... Пиша и в dnes.bg
  6. 6 Профил на batzdravo
    batzdravo
    Рейтинг: 2022 Неутрално

    Здравеопазването е част от социалната политика на една държава. Социалната политика е във фундамента на всяка една, вървяща напред и нагоре, просперираща държава! Защото обществените отношения, изградени върху социално-отговорни задължения на индивидите, е начинът за противодействие на "ентропията", в социума наречен България.
    Няма нерешими проблеми, има само "мантри", за оправдание на нерешимостта на политиците, с които да неглежират задълженията си към техните избиратели!

  7. 7 Профил на El Chuncho
    El Chuncho
    Рейтинг: 1134 Неутрално

    От много реформи вече няма какво да се реформира.Не останаха лекари и мед.сестри.
    Само след 3 до 5 години това ще го разберат и в инистерството и сигурно ще бъдат много изненадани.

    Никъде по света борсите не са определящи за икономиката.- цитат на коментар #70 от “др. Иванов
  8. 8 Профил на Вячеслав Атанасов
    Вячеслав Атанасов
    Рейтинг: 842 Разстроено

    Не стратегии а реформи са необходими.За здравната система в сегашният й вид е характерно едно повсеместно безсрамие,което е възможно благодарение на "сполучливо" избраният модел на здравеопазване.Всеки кабинет на общо-практикуващ лекар прелива от власт ненужна и вредна,с каквато разполагаха само партийните секретари.

  9. 9 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 1614 Любопитно

    Управлението на здравеопазването като търговско дружество гарантира постоянен растеж за този бизнес !
    Бедните и болните ще се увеличават заедно с цените на лекарствата и болничните легла!
    А ДДС върху тези стоки и услуги ще осигурява и доходи за държавните мушмороци.

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  10. 10 Профил на simeonov_
    simeonov_
    Рейтинг: 470 Любопитно

    Добра статия.За мен есенцията е,че въздействието на здравната система върху здравето на хората е 10%.Трябва да се инвестира сериозно е профилактика и здравна култура,а не в последващо скъпо болнично лечение.Трябва най-накрая да въведем електронното здравеопазване и трябва да се знае,че 8% здравна вноска не могат да стигнат за качествено здравеопазване.Затова трябва да се знае какво точно покриват тези пари и който иска нещо повече да се осигурява в частен фонд.

  11. 11 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 1614 Неутрално

    [quote#7:"El Chuncho"].Не останаха лекари и мед.сестри. [/quote]
    Всеки лекар който остане в България ще умре от глад ако започне превантивно да предупреждава пациентите си за възможни болести и как да се предпазват от тях !
    Скоро тук ще останат само такива дето за пари ще ти махнат половин здрав бъбрек без да им мигне окото.

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  12. 12 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1189 Неутрално

    Здравеопазването – накъде?-заглавие

    -Към небитието!

  13. 13 Профил на Forest
    Forest
    Рейтинг: 1121 Неутрално

    Стратегии, политики, рамкови договори - празни приказки и вдигане на шум, които само отвличат вниманието от основния проблем и решението му за истинска реформа на здравепазването ни. А той е: монополът на държавната Здравна Каса. Докато този монопол не се отмени чрез закриване на касата и допускането на частни каси които се конкурират помежду си за вноските ви и се договарят както намерят за добре с болниците, промяна към по-добро не може да има.
    Това решение е очевадно, но не се случва защото: политиците ще изпуснат кокала, корупцията при търговете за лекарства и в болниците която е източник на доходи за много хора ще спре моментално, и политиците няма повече да могат да обещават "безплатно" държавно здравеопазване за всички (въпреки, че то никога не е било, не е, и не може да бъде безплатно).

    Истината ни прави свободни.
  14. 14 Профил на rapidfire
    rapidfire
    Рейтинг: 1295 Неутрално

    Труд достоен за ескпозе на докторска дисертация.
    Браво колега.
    А сега може ли с прости думи да формулирате нялоколкото стъпки, които са необходими, за да излезе здравеопазваенто от изкуствената кома в която е вкарано?

    1. Повишаване на събираемостта на здравните вноски от хората и структурите, които имат възможност да ги плащат, в това число държавата.
    2. Ограничаване възможностите за ползване на тези, които не плащат без уважителни причини, чрез създаване на лични здравни партиди.
    3. Прекратяване възможностите за източване на касата чрез разни финансови гимнастики. Парите за здраве да могат да бъдат ползвани само и единствено за здраве.
    4. Преразглеждане на процента от брутния вътрешен продукт, който се отделя за здраве.
    5. Преразглеждане на процента на здравната осигуровка.
    Преразглеждане на процента данък върху лекарствата и здравните услуги.
    6. Прекратяване терора на Касата над лекарите.
    7. Демонополизация на Касата.

    Мога да продължа да пиша до утре, но това е основното.
    Останалото е изгубване в общите приказки.

    It is nice to be important, but it's more important to be nice!
  15. 15 Профил на Damyan Ganchev
    Damyan Ganchev
    Рейтинг: 217 Неутрално

    5. "Ревизия на гарантирания от задължителното здравно осигуряване минимален пакет здравни услуги съобразно размера на финансовите средства..." ("Мярка 4" от "Политика 2". Това е свръх, ултра и даже мега своевременна мярка. Необходимо е най-после ясно да се заяви: "размерът на сега събираните здравни вноски позволява заплащане (или доплащане) на услуги от 1 до 100, на медикаменти от 1 до 50 и на консумативи – от 1 до 20. И то – с определени лимити". Толкова и край. Който желае повече – отива за застраховка в частните здравни фондове. Който не желае – спира да плаща вноски и спира да ползва платени от Касата неща. Илюзията "безплатно здравеопазване" приключи – за всичко трябва да се плаща. Така е било винаги и така ще бъде в обозримото време.

  16. 16 Профил на swedishdoctor
    swedishdoctor
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Господи колко много думи, без да се каже нищо от някой който се възмущава от "чуждици" и от "много теоретични постановки".
    Дано някой от тези, които вземат решения, я прочете тази статия - професорът има качества за поне министър на здравеопазването. А защо не и мин. пр - нали всички ще са подчинени на това ведомство.
    Нещастието на Бг е че бодри теоретици вземат решения и мислят без да имат идея каква е действителността - нито в Бг, нито на запад.
    Успех професоре.
    Аз отивам да правя това за което съм учил и мога - да срещна следващия пациент от листата ми за деня

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  17. 17 Профил на kki
    kki
    Рейтинг: 470 Неутрално

    отдавна не бях чел толкова адекватен анализ. Стратегия без ясни и измерими цели не е стратегия, защото не показва какво и как искаме да постигнем. В България просто нямаме нито един документ, който ясно да описва как ще се измери успеваемостта на съответните проекти. Все съм си мислел, че това е така, защото иначе ще има отчетност. Като няма какво да измерим няма никаква отчетност и съответно може да се краде. Всъщност, понеже се занимавах 2 години с анализ на административната корупцията в България, мога да твърдя, че точно липсата на адекватни ключови индикатори пряко показва високото ниво на корупция (сравнено с други държави в ЕС).


    До коментар [#16] от "swedishdoctor":

    прав сте - проф. Давидов е много обър кандидат за министър на здравеопазването. Ясно е, че хора, които разбират от тези неща трябва да са министри, а не да слагаме лекари дето цял живот четат всичко друго, но не и как се управлява система на зрдавеопазване





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK