За Украйна и бесовете около нея

За Украйна и бесовете около нея

© Associated Press



Препубликуваме статията от вестник "Култура":


Отначало всичко изглеждаше лесно. Работното заглавие на този текст беше "Никита Илич Путин" с простичко послание – всеки генерален секретар на Съветския Съюз (разликата между КПСС, СССР и Русия днес в случая не е съществена) си има своята война и някои войни си приличат като близнаци. После обаче започнаха да ме глождят съмнения.


Събуди го реномираното списание "Икономист" с броя си от 22-28 февруари. На корицата – изключително експресивна снимка от горящия Майдан с водещо заглавие над нея – "Putin’s inferno." Британците никога не са допускали и капчица проруски симпатии, но този път нещата граничеха с откровена ярост.




Имперските амбиции на Путин и самовъзприятието му за мисионер, възраждащ величието на Русия отпреди 1914, безспорно е част от картината. Почти тоталният контрол над медиите и маргинализирането на либералната опозиция е също факт. Обаче бинарната логика "сатрапът Путин срещу прогресивното човечество" е спорна и не обяснява ставащото в момента във и около Украйна. Тезата за търсения конфликт като инструмент за консолидиране на властта не отговаря на въпроса за какво му е на Путин да я консолидира – и накъде повече? Версията, че е загубил досег с реалността и следователно не бива да се търсят рационални мотиви за действията му, също не е убедителна.


Сатрап или барометър?


Надзъртам в мрежата и потъвам във версии, хипотези и интерпретации. Няма как да проуча и отсея кой зад кой портал стои, какви и чии интереси са водещи. Отново се убеждавам в колко демократичен свят живеем – ако, разбира се, възприемаме демокрацията като свободата да избереш предпочитания от теб манипулатор. От мрежата обаче наднича образът на Владимир Владимирович като барометър, отразяващ терзанията и страстите на своите поданици.


Решавам просто да поговоря с приятели, които обичам и на които имам доверие – без претенции за представително проучване, а с намерението да видя къде са онези, чието мнение ценя. Кратки неструктурирани интервюта с хора, всеки от които може да седне на моята маса – поотделно и заедно, но при условие, че темата "боршът – руски ли е или украински?" е табу.


ИК, журналистка в уважаван московски седмичник: Не знам дали по вашата телевизия са показвали кадрите на горящи живи бойци от "Беркут" в Лвов или изказването на Саша Бели (воювал в Чечения на страната на бунтовниците) с автомат в градската управа във Виница и неговото послание към чеченските бандити с предложение да ги подкрепят. И маршируващите шпицкоманди по улиците на Киев. И умилителното изказване на един депутат за необходимостта от преразглеждане на резултатите от Нюрнберг – видите ли, Русия неправилно била разбрала сътрудничество на някои украински патриоти с нацистите... Тези момчета в Киев са нацисти и бандити, действащи под прикритието на хора, подивели от един нагъл корупционен режим.


АС, филолог, московчанин: Наскоро се завърнах от Донецк. Уж "нашият" пояс, но хората там не искат никого, нито руснаците, нито януковичовистите, нито майдановците. Обаче страстно мразят националистите. Регионът си е наистина наполовина руски и когато някой се изказва, че руснаците са полухора и руският език не е език и не може да се ползва – подскачат до тавана. И на този фон – патрули проверяват знанията на минувачи по украински език.


ОК, финансист от Киев, работи в международна организация: Русия май ще провокира война. Просто ужасно. Хората изгониха един диктатор, искат да се отърват от корупцията и тоталитарната банда, да вървят към Европа... Ама не! Марш под строй, в СССР! Мисля, че ще стане като в Осетия – руснаците провокираха, отговориха им и те влязоха като "спасители."


ВП, програмист от Одеса, емигрирал през 1992 в САЩ: Реакцията на Путин е налудничава, провокирана. И това, което направиха с езиковия закон, е най-голямата глупост. Как така няма да разрешават на хората да ползват езика, на който са говорили винаги? Мнозина от хората в югоизтока са родени, когато тези райони са били административно в РСФСР. Размириците започнаха, когато приеха този глупав нов закон.


ИЛ, икономист, московчанин, с дядо, загинал при освобождаването на Киев (от фашистите през 1943): От една страна, хората искат да се отделят от Украйна, но западът казва, че това е противоконституционно. Но узурпирането на властта от улицата да не би да е конституционно? Наистина може да се стигне до война. Хората са луди. В Санкт Петербург арестували стар блокадник за това, че се разхождал с плакат "Миру – мир!". По време на соца това бе най-масовият лозунг, "Мир на света!". А сега за него - нощ в маймунарника. Получава се, че да се борим за мир в настоящия исторически момент е непатриотично.


Не очаквах такъв диапазон от мнения, заявени от мои близки, бях поразен и от емоционалния им заряд. По скайпа и електронната поща прехвърчаха такива искри, че неволно се замислях дали пък не подпалвам нещо по-сериозно. Интересно, какво ли би казала покойната ми баба Маруся (от село Ольховчик, Ростовска област) или чичо ми Коля от Мариупол (тогава Жданов)?


И в този момент ми светна, че всички ангажирани страни имат своите убедителни аргументи, ирационални и рационални страхове; всички се борят с духове от миналото, които не са погребани, а някои се възраждат (или съзнателно биват възраждани). И че ситуацията е изключително противоречива, а не е бинарна, каквато ни я представят – нито в медийното пространство "отляво" на Украйна, нито в това "отдясно."


Това с бинарната картина не е особен проблем, ако става дума за индивидуални граждани. Става обаче проблем, когато на откъслечни аргументи, ирационални страхове и духове от миналото (особено съзнателно възкресявани) се градят политики – национални, регионални и глобални.


Днес Украйна напомня Бурсак от повестта "Вий" на Николай Гогол. От бесовете го дели само една тънка тебеширена линия. В повестта тя рухва, когато Бурсак през третата нощ на бдение над прекрасната (европейска?) госпожичка (паночка), яхвала го преди като вещица, не издържа и поглежда гнома в очите. Но, за разлика от Бурсак, днес всички ангажиращи се в проблема "Украйна" са длъжни да погледнат бесовете в очите и да не допуснат прекъсването на тебеширената линия.


Бесовете, обикалящи Украйна, са наистина много


Единият е безогледната постпреходна корупция. Той е яхнал и Русия и затова самият Путин със собствения си олигархичен режим бе обречен да се озове на обратната страна на майдановската барикада, в която искреният протест срещу януковичовото бягство от "европейска нормалност" бе водещ, поне в началото.


Има обаче поне още три беса. Единият е историческият релативизъм. Герой ли е украински националист, сражавал се на страната на фашистите за "Велика Украйна" срещу държава, която фалира финансово и идеологически 70 години по-късно? Как да преразпределим ордените, славата (и заклеймяването), когато се окаже, че една война не е свършила през 1945, а свършва едва сега – или може би даже продължава? Какво става, когато ветераните, бивши врагове, се редят на една и съща опашка пред гишето за социални помощи и обществен респект (като в Лвов)? Това е проблемът на украинския национализъм, който реално стряска милиони руснаци, при това не само в преклонна възраст, с жива памет от Втората световна война, но и техните деца и внуци. Видели са го в миниатюрен мащаб в балтийските държави, които културно са били винаги несравнимо по-далечни, отколкото Украйна.


Вторият от бесовете е идеята за етнонационална държава в исторически многонационално и многоетническо пространство, при това с конкуриращи се национални проекти наоколо. Какво става, когато културна, етническа или друга принадлежност се използва като критерий за дискриминация? В българските медии се промъкна сравнението "Украйна за Русия е онова, което е Македония за нас." Напълно вярно! И става дума не само за езикова автономия на регионите, а за правото на идентичност въобще. И тук отново имаме релативизъм – крехките основи на консолидираната етнонационална нация се спояват чрез експроприация на доскоро общото историческо минало. Това е проблемът "чий класик е Гогол?".


Третият от бесовете е "историческата правота" като източник на легитимност на политически процеси, субекти и решения. Легитимността на Майдана се крепи именно на убеждението за такава правота, оттам и допустимостта на "революционни скокове." Къде тогава отиват процедурите на представителната демокрация и с какво днешната исторически подплатена легитимност се отличава от предишната, практикувана от комунизма? Или ограничаваме правото на глас само до имащите достъп до социалните мрежи? А може би до имащите достъп, желание и време да са активни? Или направо до сключилите договор с конкретен доставчик на услуги в пакет с достъп до едни, но не и до други сървъри? Това е проблемът "какво е реалното съдържание на представителната демокрация и къде започва нейното израждане в манипулация?".


Има и други бесове, но тези са най-страшните в момента, понеже подхранват страсти и емоции вътре и навън от страната.


На този фон генсекът Путин с неговите мегаломански проекти е напълно разбираем. Предполагам, че Путин наистина се изживява като спасител на руската идея и на паметта на загиналите герои за Крим и Севастопол, без да си дава сметка за дългосрочните последици от своите действия. При това, отговаря на въжделенията на достатъчно голямо мнозинство от руското общество, което се усеща като онеправдано и неоправдано лишено от правото си да бъде население на велика държава. Именно тези латентни комплекси са движещият механизъм на възхода и успеха на Путин и могат да станат водещ фактор при една регионална авантюра в Крим с потенциала да прерасне в глобална.


Че е манипулатор – няма спор. Но другата страна на медала е достатъчният брой хора, податливи на манипулиране поради дълбокото усещане за "несправедливост на случващото се". Не знам дали поради дългата си съветска история или заради нещо по-дълбоко, но руснаците и културно близките до тях народи са особено чувствително на тази тема. Разпадането на СССР, разбойническата приватизация, разширяването на НАТО, подаряването на Крим през 1954 и после на Севастопол през 1978... Всичко това – и много още – се разглежда от обикновения гражданин именно в категориите на справедливост и ако "не е честно", подкрепата за радикални решения е голяма. То затова и октомврийската революция се случва в Русия, а не другаде.


Дълбоко вкорененото усещане за несправедливост е в дъното и на склонността обществото да подкрепи революционни по своя характер мерки днес. Международният обществен договор се смята за невалиден поради своята историческа несправедливост и обратното, на неговото едностранно разтрогване се гледа като акт на историческа справедливост. Това е едно от основните фундаментални разминавания между Русия и Запада (или между двете цивилизационни пространства, ако щете). Според западната логика, всеки договор е непоклатим (ако е несправедлив – да си мислил, когато си го подписвал); според руската логика, важно е "да е честно". Затова, ако Путин наистина анексира Крим, ще предизвика кратковременна патриотарска еуфория и тя ще трае до момента, в който


махмурлукът от икономическата цена замени опиянението от величието


Руската икономика вече "олекна" с около 60 милиарда долара пазарна капитализация и отдавна не е в състояние да мине към режим на икономическа автархия. Нали трябва да продава на някого газа, с който финансира моментното си благосъстояние и се самозалъгва за икономическата си мощ?


Това е далеч от разбирането на обикновения руски човечец, но би трябвало да е близо до разбирането на Путин и неговия антураж... А може би цената се смята за допустима? Досущ като в песента от филма "Белоруската гара": "…над родината се вие дим – и значи ни трябва само победа, за цената няма да се пазарим!" Проблемът обаче е в годината – днес е 2014, а не 1944 или 1914. Путин е закъснял с едно столетие по отношение на методите, които смята да използва. Контролът над територия е бил предимство преди век, преди половин век, но днес е само източник на проблеми (икономически, социални, политически). Днес е изгоден контролът над ресурсите, а той се случва извънтериториално, през мрежите – финансови, информационни и социални.


Решението на Путин и на Съвета на федерацията да постави под съмнение ненакърнимостта на териториалната цялост на Украйна има и глобални измерения. То дефакто едностранно анулира Меморандума за гаранциите за сигурност, подписан през 1994 от президентите на Русия, Украйна, Великобритания и САЩ. Въз основа на него Украйна се отказва от ядрения си арсенал, наследен след разпадането на СССР, срещу гаранциите на териториалната си цялост. Формално погледнато, ако Русия анексира Крим, Великобритания и САЩ трябва да се притекат в защита на Украйна, което означава... война. Освен, разбира се, ако Кримската автономна област не се обърне към Русия да бъде присъединена, което е въпрос на един спечелен референдум. Ала и да не се стигне до анексиране, Анечка вече разля олиото и меморандумът вече е потъпкан. Въпросът какво ще бъде доверието в международни споразумения с Русия по принцип (съществуващи и бъдещи) е реторичен. В това отношение приносът на Путин към международното право е сравним с този на Буш младши.


Тук именно са истинските поразии от казуса "Крим"


Може да има различни мнения по отношение справедливостта на едни или други исторически дадености. Възможно е те да бъдат преразглеждани – обаче по приети процедури, които се наричат "международно право". Показателно е, че и руските олигарси се съдят в Лондон, а не в Москва, в приемната на генсека. Изглежда Путин е сметнал, че стои отвъд и над тези процедури, екстраполирайки самодържавния си стил на международно ниво. Поради това постига обратния ефект – добавя легитимност на процесите и субектите, които смята за нелегитимни. Новата украинска власт не може и да мечтае за по-добър подарък от ескалацията на Путин (както, впрочем, и Путин би трябвало да е благодарен на украинските националисти за поводите за ескалация).


По парадоксален начин обаче, тя може да му изиграе лоша шега, като не само консолидира новата украинска власт, но и ерозира проруските настроения в югоизточните региони. Хората в мнозинството си искат да живеят нормален и предсказуем живот. Не понасят корупция, особено в хиперразмери. Уморени са и от исторически подвизи – а консолидирането на остатъците от постсъветското пространство си е точно такъв подвиг в мирно (засега) време. В Русия винаги е била силна травмата от войните – Великата отечествена, после афганската... Дотам, че съветското (преди) и руското (сега) общество традиционно е готово на всичко, само и само да няма война. Мантрата лишь бы не было войны бе един от източниците на поносимостта на лишенията на "зрелия социализъм" в тогавашния СССР. Ленинградският блокадник от Петербург в това отношение е симптоматична фигура – точно толкова, колкото е симптоматично и неговото задържане от милицията. Властта не може да си позволи пацифистки настроения, когато трябва да се стегнат редиците.


Всичко това рефлектира и в югоизточните региони. Мнозина биха били склонни да подкрепят присъединяване към една нормална, некорумпирана, в мир със себе си и със света Русия. Къде я обаче тази Русия?


Тебеширеният кръг


На фона на цялата тази лудост, резонен е въпросът какви са отговорностите на Запада и каква би трябвало да бъде неговата политика. Тук отново си струва да прибегнем към исторически паралел. Украйна днес наподобява Полша през междувоенния период, която играеше ролята на "санитарен кордон" между запада на Европа и болшевишка Русия (и когато Лвов е бил полски, а самата Полша е била в много по-голяма степен етнически пъстра, отколкото е сега). Украйна не може да бъде нито 100% руска, нито 100% неруска – в етнически, национален, политически и културен смисъл. Шансът на Украйна е в това да остане като буфер между двете култури и от място за сблъсък да се превърне в пространство за среща, в посредник, говорещ и двата културни кода. По този начин ще може да озаптява първичните експанзивни инстинкти и на двете култури. Една наистина историческа мисия, в която си струва да бъдат инвестирани ресурси и политическа енергия.


За да се стигне дотам обаче, трябва да се запази териториалното статукво с широката автономия на регионите и правото им да бъдат различни – каквито са си в действителност – но в рамките на федерализирана държава.


Това предполага няколко неща. Първо, съгласие за новото статукво в рамките на Г8. Може това да е последното решение на неформалния клуб, но е жизнено важно да бъде постигнато. Заплахата от регионален конфликт с потенциала да въвлече НАТО е достатъчно сериозен залог. Да, това е форма на реалполитик (реалполитик+), но нейните доскорошни алтернативи се оказаха просто мит. Показателно е, че пенсионерът Кисинджър е един от малцината, изказали се смислено по украинския въпрос.


Второ, предполага отказ от безотговорно жонглиране с идеи от сорта "бързо приемане на Украйна в НАТО" – освен ако авторите на тези идеи нямат интереси в оръжейния бизнес. Тези идеи трябва да бъдат заменени с прагматична формула за въвличане на Украйна в европейските структури. В крайна сметка, европеизирана многоетническа Украйна се вписва много по-пълно в европейския ценностен модел, отколкото моноетническа, въвлечена в процес на патриотарско национално строителство.


Трето, предполага признанието от страна на западните демокрации, че с неуважението си към историческите страхове на руското общество са допринесли за неговото радикализиране (освен ако това радикализиране не е търсено като част от по-сложна макиавелистка игра). Това не означава да потупват Путин по рамото, а да се опитат да надникнат по-дълбоко в логика на събитията и подплатяващите ги емоции, за да се предотврати тяхното вампирясване. Путин от своя страна трябва да уважи поетия ангажимент към Украйна за финансова помощ в размер на 15 милиарда и да ги предостави – не във вид на закупен украински държавен дълг, а като дългосрочен кредит, като всички уважаващи себе си западни демокрации. Само така би могъл да намали поразиите от денонсирането на Меморандума от 1994 и да покаже реална загриженост за съдбата на един братски народ.


Това са параметрите на тебеширения кръг, който може да опази Украйна и региона. Няма да е лесно, но си струва да се опита. Иначе бесовете по Гогол могат да мутират в бесове по Достоевски.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (22)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на rpkanev5
    rpkanev5
    Рейтинг: 213 Неутрално

    И един много балансиран анализ от Газета.ру. Наскоро нашата преса го публикува, щото й заприлича на либераст.
    http://www.gazeta.ru/comments/column/lukyanov/5952017.shtml

    аман от неграмотници...
  2. 2 Профил на mtmvb1111
    mtmvb1111
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Поредния нескопосан опит за анализ на човек, никак не познаващ руснаците, Русия и руския модел.....

    Руското влияние убива България! "Дневник" също....
  3. 3 Профил на ARRI
    ARRI
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    До коментар [#1] от "pkanev5":

    Давай линкове към български или английски статии....Руски не владеем....

    Плащат ми от швейцарското посолство да пропагандирам ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ ! Признавам, че трол-я в тяхна полза с/у 5 франка на пост!
  4. 4 Профил на rpkanev5
    rpkanev5
    Рейтинг: 213 Неутрално

    До коментар [#3] от "ARRI":

    Пусни го на гугъл, сравнително добре превежда към английски. До български стига пак през английския, така че не си струва.

    аман от неграмотници...
  5. 5 Профил на Ментор
    Ментор
    Рейтинг: 726 Неутрално

    (разликата между КПСС, СССР и Русия днес в случая не е съществена)
    --------------------
    такава разлика никога не е имало, няма как да е съществена

  6. 6 Профил на murttle
    murttle
    Рейтинг: 733 Неутрално

    Неизживяното крепостничество - това е основата за податливостта на манипулации. На руснака поколение след поколение му се внушава как бил водил войни и геройски загинал ту за свободата на някой братски народ, ту срещу фашизма, ту срещу марсианизма. А на практика е гинал заради прищевките, алчността и властолюбието на императорите си (включително и тези след 1917 г.) Ако руснакът един ден осъзнае, че не за някаква си ефимерна родина, а за интересите на една империя са пожертвани милиони животи, може би ще успее да погледне на света по-свободно и доверчиво. И ще му създава по-малко проблеми.

  7. 7 Профил на Краси
    Краси
    Рейтинг: 575 Неутрално

    Руската империя си играе с огъня.
    В един момент събитията, може да излязат от контрол.

    Да почистим България от агентурата на руската империя!!!
  8. 8 Профил на penn
    penn
    Рейтинг: Неутрално

    [quote#7:"Краси"]Руската империя си играе с огъня. [/quote]

    Ами играят си, по тези земи огънят е скорошно откритие.

  9. 9 Профил на lordcris
    lordcris
    Рейтинг: 669 Неутрално

    Слаб, безпринципен коментар.

  10. 10 Профил на rpkanev5
    rpkanev5
    Рейтинг: 213 Неутрално

    До коментар [#2] от "mtmvb":

    Не е редно да подценяваме автора. Според мен просто се налага да отработва нещо, та затова е напъхал и ритуални глупости в края на опуса. Точно като по-време на комунизма - пишеш за някой западен мислител, плюеш го в увода и заключението; по средата - казваш всъщност истината.

    аман от неграмотници...
  11. 11 Профил на joro4900
    joro4900
    Рейтинг: 640 Весело

    До коментар [#2] от "mtmvb": Чети бе чукча: "Интересно, какво ли би казала покойната ми баба Маруся (от село Ольховчик, Ростовска област) или чичо ми Коля от Мариупол (тогава Жданов)? Ти особено много познаваш руснаците, нали? Такива като тебе, които не знаят руски(смо го "ползват", не са прочели и един руски класик в оргинал, не са били никога в Русия, но раздават "компетентно" мнение, отворковци, вас ли да слушаме?

  12. 12 Профил на sokratus
    sokratus
    Рейтинг: 389 Неутрално

    "Украйна за Русия е онова, което е Македония за нас." Напълно НЕ вярно!
    Македония е управлявана 100 години от друга държава - Сърбия!
    Украйна е управлявана над 200 гоидини от същата - Русия!
    Македонският национализъм е създаден от Сърбия - Коминтерна
    Украинският национализъм е анти-руски и анти-полски от самото начало.
    Македонския език е посърбен български западен диалект.
    Украинският език се обособил въпреки руското и полското влияние!

    Приликите са много малко!!!

  13. 13 Профил на xm...
    xm...
    Рейтинг: 3512 Неутрално

    Андрей Атанасов има моите адмирации за опита да погледне максимално широко, откровено, макар и не съвсем изчерпателно, и най-вече отговорно към причините и аспектите на кризата НА Украйна.
    Кризата НА Украйна го казвам съвсем умишлено.
    Защото съвсем умишлено я бъркаха и се бъркаха всякакви.
    И злоумишлени, и късогледи, и накдърни, и алчни циници, и просто меркантилни тарикати.
    Накрая супата я духа мат'ряла.
    При това не само украинският, нито само руският за тяхна компания ...

  14. 14 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4191 Неутрално

    Злото вече е сторено и Запада не трябва безучастно да гледа действията на кагебиста в Москва. Сега са нужни политици от ранга на Тачър и Рейган.

    klimentm
  15. 15 Профил на Чушко
    Чушко
    Рейтинг: 470 Неутрално

    До коментар [#3] от "ARRI":

    Кто вам виноват?

  16. 16 Профил на Леми Килмистър
    Леми Килмистър
    Рейтинг: 616 Любопитно

    [quote#9:"lordcris"]Слаб, безпринципен коментар.
    [/quote]

    Не ти харесва предполагам, защото прави безпристрастен анализ, а не пищи истерично за сатрапа Пулер...

    Смахнати сме всички, а другите ги няма, останали са малко и копаят пак. Искат да прокарат мост над нищетата, но трудно ще прескочат този мръсен ад.
  17. 17 Профил на kardinalat
    kardinalat
    Рейтинг: 829 Любопитно

    има достатъчно тези заслужаващи внимание.

    и най-умният си е малко прост....
  18. 18 Профил на Ogiigo
    Ogiigo
    Рейтинг: 1064 Неутрално

    До коментар [#13] от "xm...":

    +++++++++++++++++++++++

    Колкото един предмет е по-кух, толкова повече шум вдига.
  19. 19 Профил на gozambo
    gozambo
    Рейтинг: 2941 Неутрално

    "При това, отговаря на въжделенията на достатъчно голямо мнозинство от руското общество, което се усеща като онеправдано и неоправдано лишено от правото си да бъде население на велика държава."


    Авторът на статията оправдава руската тактика- първо да изпращат руснаци да заселват нови територии, а после да ги освобождават и да присъединяват тези територии към Русия. Извинявайте, но най-нормалната реакция на Русия трябва да е следната- отваря им границите си, приема ги на необятната и рядко населена територия на руската държава и по този начин им дава възможност да бъдат население на великата държава. А какво ще направи Русия с Крим- ще сложи ръка на чуждата територия, ще изгони украинците в Украйна, или в каквото е останоло от Украйна, ще изгони татарите в Турция или където искат. Оправдания от рода на- но руснаците в Крим са се родили там не вървят. Щом дядовците им са могли да се преместят, ще могат и те да се върнат обратно границите на Русия.
    Не можах да прочета цялата статия. Ще си почина и ще се опитам да я довърша. Не ми харесва стремежът да се изкарват и едните виновни и другите. Когато се сетим за Хитлер, на всички ни е ясно, че само той е бил виновен за Втората Световна война. Но на времето сигурно е имало подобни статии, в които се изкарват еднакво виновни и Хитлер и чехите, Хитлер и поляците, Хитлер и французите, Хитлер и руснаците, Хитлер и англичаните и т.н.

  20. 20 Профил на gozambo
    gozambo
    Рейтинг: 2941 Неутрално

    И твърде дразнеща е тезата, че трябва да се угажда на редовите руснаци и да ги разбираме, понеже мразели бандеровците, били се заедно с нацистите срещу СССР. А когато руснаците са извършвали геноцид над украинците, те какво очакват от последните? Бандеровците лоши, руснаците хубави!

  21. 21 Профил на gozambo
    gozambo
    Рейтинг: 2941 Неутрално

    Гледам интервю от Крим с един руснак, който се завъртя покрай журналистите, опитващи се да вземат интервю от руските войници. Питат руснака знае ли какви са хората от Майдана, а той отговаря- "бандеровци, фашисти, немци". Руските войски, според него, били там, за да го пазят от немците.
    Та и авторът на статията питал този, питал онзи роднина и познат!

  22. 22 Профил на longbow
    longbow
    Рейтинг: 470 Неутрално

    Най-накрая един смислен анализ за случващото се в Украйна, без цялата фило-фобска истерия. Заобикалящия ни свят не е черен или бял. Той е нещо по средата, когато се усреднят гледните точки. Пълното героизиране или демонизиране някоя от страните е гаранция за изкривяване на реалноста. А никоя криза не се решава, ако се пренебрегнат интересите на едната. Резултатът ще е тлеещ огън, който ще пламне с още по-голяма сила в бъдеще.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK