По-ниско бѝлото, майстори

Николай Бареков

© Юлия Лазарова

Николай Бареков



Избори 2022

Миналата неделя видяхме един по-различен Николай Бареков. Лидерът на "България без цензура" гостуваше в предаването "Всяка неделя" на "Нова телевизия". Дали поради умора, дали от уважение към водещия Кеворк Кеворкян, той беше някак послушен и благовъзпитан. Не се опитваше да води разговора. Пъчеше се по-малко от обикновено. За всеки намираше добра дума. Запитан за някого, когото повечето хора смятат най-малкото за неприятен, той казваше, че човекът има и добри страни. "Подценяват качествата му", каза за току-що излезлия от студиото Волен Сидеров. Запитан пък за някого, когото всички смятат, че му помага с користни цели, отговаряше, че с този човек го свързва истинско приятелство. "Ами, ние се чуваме", каза, уж между другото, за Цветан Василев, отговаряйки на въпроса какви са отношенията му с банкера. Явно глаголът "чуваме" не беше случайно употребен. Обикновено човек казва, че се "чува" с някого, само ако онзи му е близък или той иска онзи да му е близък.


И все пак в кацата с демагогския мед капна и капка катран. Малка, но достатъчна, за да се вгорчи работата. Единственото, за което Бареков се изказа остро и негативно, беше ръководството на ДПС в лицето на Лютви Местан и Ахмед Доган – те ръководели всичко в страната и отгоре на това се големеели и се държали недостъпно. Ако човек се вгледа по-внимателно, ще забележи, че казаното за Лютви Местан и Ахмед Доган е абсолютна антитеза на казаното малко преди това за Цветан Василев. Ако по отношение на големеца Василев лайтмотив в приказките на Бареков е откритостта, близостта и възможността за добронамерено общуване, по отношение на големците Местан и Доган лайтмотив е дистанцията, чуждеенето и невъзможността за общуване. Ако с Василев се "чувал", с Местан Бареков изобщо не можел да проведе разговор. Потърсен през миналата седмица по телефона, за да вземе отношение по замислената от Бареков операция "Чисти ръце", Местан се направил на "тежкар" (думата е на Бареков) и не отговорил на двете му позвънявания.


Участието на Бареков завърши със заплахата, че скоро




"циреят ще се спука"


Да не би някой да не я е чул, тя е казана два пъти. Кого обаче засягаше тази заплаха, сме оставени да гадаем, тъй като Бареков не уточни към кого я отправя, а и водещият си спести да го попита. Можем да се досетим, че сред заплашените са редовното зло на Бареков – Борисов и Цветанов. Но по логиката на разговора трябва да поставим сред заплашените също така Местан и Доган. Това на свой ред повдига два важни въпроса. Първо, дали атаката срещу ДПС от страна на Бареков е еднократен акт, дължащ се на наранено честолюбие, или, както в събота писа "Капитал", става въпрос за тенденция, а може би дори за обмислен и целенасочен ход, който ще унищожи подозренията, че "новият политик" е зависим от Делян Пеевски и респективно от Ахмед Доган? И, второ, ако Бареков си е наумил да удари по време на предизборната кампания едновременно по Делян Пеевски и Бойко Борисов, като разкрие някакви техни отношения и зависимости, кой какво ще спечели от това?


Да вземем най-напред Бареков. Той е от политиците, които много държат да имат собствена идентичност (винаги повтаря, че сам е постигнал всичко в живота си), само че разбират постигането на собствена идентичност негативно. Бареков се определя като някой и някакъв или посредством нещо, което изобличава като невярно, или посредством нещо, с което радикално скъсва. В този смисъл колкото по-силно той вика, че царят, на когото доскоро е служил с цялото си сърце, е гол и престъпник, толкова по-добре ще се представя за някой. Той вече веднъж направи това, викайки, че Борисов се е оказал гол и престъпник. И спечели немалко фенове (че дори и депутати), между онези, които бяха по една или друга причина разочаровани от Борисов. Защо сега да не завика още по-гръмогласно, че не само Борисов, ами и Доган, Местан и Пеевски са голи и престъпници? Това навярно ще го направи разпознаваем като свой човек и алтернативен лидер не само в очите на разочарованите привърженици на ГЕРБ, но и в очите на една по-широка маса от непредставени бивши седесари, националисти от котилото на Красимир Каракачанов и дори протестиращи срещу олигархическото управление безпартийни, смятащи, че протестите не са постигнали нищо.


Може да изглежда абсурдно, но


ако Бареков тръгне открито срещу Пеевски,
от това навярно ще спечели немалко и Пеевски


Първо, ще има богат на сапунени мехури сюжет, за който да пише във вестниците си. Но има и второ, което е много по-важно. Вероятно вече и самият Пеевски е разбрал, че негативното обществено отношение към него няма да изчезне и че няма как без насилие той да напредне в обществения живот. Вероятно също така е разбрал, че единственият начин да се измъкне от капана на общественото внимание, в което го натикаха глупостта и честолюбието му, е някой да го превърне в жертва. Той вече се опита, в средата на февруари, сам да се представи за жертва на Цветан Цветанов, но никак не успя да спечели общественото съчувствие. Може би защото сам предизвика разправията с Цветанов, може би защото, докато се оплакваше, не спираше да важничи, а може би защото изглеждаше, че именно той предава доверието на ГЕРБ, на които до този момент безропотно е робувал. Все едно, в сегашния случай положението би било друго. Ако Бареков го разобличи заедно с Борисов, той – Пеевски, ще изглежда предаденият. При това предадения благодетел, който може да се надява на малко симпатия.


Третият печеливш са управляващите


Открити конференции, открити симпозиуми, открити дебати – тяхната нова стратегия е да представят управлението като видно за цялото общество. Съответно новата им мантра, новата им опорна точка е откритостта. Затова и толкова мило се напъват да изслушват неприятни въпроси, че и някак да им отговарят. Този опит обаче не отменя напълно проблема на управляващите с общественото говорене. Когато се говори за откритост, винаги – било явно, било скрито – трябва да се говори и за липса на откритост. И понеже управляващите упорито са подозирани в неоткритост и задкулисни действия, когато те се хвалят, че взимат решенията си открито, това неминуемо ни изглежда или като нескопосан театър, или като недъгаво оправдание и изкупване на гузна съвест. Затова и за тях би била добре дошла една голяма обществена разправия, която пренасочва най-тежкия символ на задкулисието – Пеевски, от тях към основния им политически опонент ГЕРБ.


Управляващите обаче печелят и още нещо от подобен сценарий. Ако той се осъществи, със сигурност отново ще се породи усещане за обществен хаос и нелигитимност на участниците в политическия процес. Не че то е преставало от февруари 2013 г. насам. Но ако до този момент БСП нямаше нито един особено легитимен аргумент, че трябва да управлява, и затова някак казваше с половин уста, че трябва да управлява, защото е станало тъй, че управлява, евентуалното опозоряване на ГЕРБ чрез Пеевски ще ѝ вдъхне увереност да твърди, че е единственият гарант на демократическия ред в страната и затова... трябва да изпълни целия си мандат на управление. Та от тази гледна точка трябва да се помисли добре дали в името на властта БСП и ДПС няма да се опитат предварително и съгласувано помежду си да пожертват или изолират Пеевски, като запазят в свои ръце медийната му империя? И дали, при положение че успеят да отстранят Пеевски, ако не чак да помогнат, то поне няма да попречат на Бареков да проведе през май 2014 г. акция в духа на онази, която проведе през май 2013 г. в Костинброд?


Последният печеливш
са онези неясни лица и интереси


които се предполага, че стоят зад Бареков и Пеевски. Няма как да знам кои са, затова и ги наричам "неясни лица и интереси". В конкретния случай няма и особено значение кои са и какво искат, защото олигархията навсякъде – независимо дали в древна Атина, в Колумбия или в България – се подчинява на едни и същи основни правила. Между които и правилото за това какво я застрашава и кара да рухне. Аристотел го е казал много ясно и точно в Шеста книга на "Политика". Олигархията рухва, първо, ако онеправдава твърде много народа. И, второ, ако в нея се появят лица, които, водени от честолюбие, поискат по-голяма власт от тази на другите олигарси. Ако българските олигарси пожертват Пеевски (все пак ще си позволя да напиша, че той е тяхно произведение и те спокойно могат да си позволят да го засилят към пропастта), ще се отърват и от двете заплахи срещу реда, който са построили. Защото не нещо друго през последните двадесет години, а именно Пеевски беше разпознат от българския народ като непоносима обида от страна на олигархията, и именно Пеевски е онзи, който постоянно дава заявки, че иска не просто власт, а цялата власт.


Но макар да изглежда, че съвсем скоро благодарение на Бареков ще се отървем от Пеевски, не изглежда, че това е печалба за нас като общество. Защо? Защото всяка публична справедливост, особено очакваната и изстрадваната от всички, възмездява най-вече принципите и истините, които ни позволяват да живеем заедно. Агентът на обществената справедливост е нещо като майстор на покрива, под който ще живее обществото. Той е майсторът на общественото бѝло. Той е в крайна сметка онзи, от когото зависи височината на общия ни критерий за вярно и невярно, за възможно и невъзможно, за полезно и вредно.


Ако допуснем Николай Бареков да бъде майсторът на нашето ново обществено бѝло, всички ще трябва да стоим приведени в собственото си общество. Защото, ако той ще бъде този, който ще раздаде справедливост по престъплението, дето Пеевски изобщо присъства в обществения ни живот, това не е никаква, ама никаква справедливост, а най-обикновено заменяне на една остаряла лъжа с една нова лъжа.

Избори 2022


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK