Моите срещи с държавни глави

Музей на социалистическото изкуство, Тодор Живков

© Анелия Николова

Музей на социалистическото изкуство, Тодор Живков



Текстът е от портала "Култура":


Рекох си – я да изкарам нещо по-весело. Че много ли са веселите неща в живота ни.


Не са много.




Свири, хармонико, свири.


Та затова реших да ви разкажа за моите срещи с държавни глави.


Тези мои срещи не са многобройни. Нямам например никакъв международен опит. Не съм се срещал с Обама. Не съм се срещал с Путин. Простирал съм се според чергата си.


Първата ми среща, както се разумява, беше с бай Тошо. Ето как стана това.


През 1988 г. имаше среща на младите писатели. Партията искаше да обясни на младите писатели какво е това животно перестройката. Тогава ние, младите писатели, бяхме организирани в т. нар. Кабинет на младия писател. Ние вече се бяхме нагълтали до козирката, чак преливахме от публикациите в "Огоньок" и "Литературная газета". И мислехме, че в историята няма тайни за нас.


От камбанарията на сегашната си възраст мога да кажа едно – че сме се лъгали много жестоко.


Нейсе, запуши я.


Свири, хармонико, свири.


Срещата се провеждаше в НДК. Някъде в ранния следобяд се чу, че ще ходим на среща с бай Тошо в Бояна. Събраха ни паспортите, вписаха ни в някакви списъци. Качиха ни в няколко луксозни автобуса и с милиционерски ескорт поехме към "Бояна".


Въведоха ни вътре и попаднахме в една зала с дълга маса, отрупана с какво ли не. На масата наистина имаше от пиле мляко. Даде ми се да видя, макар и година преди рухването му, какво е комунизмът. Бирички в кенчета, каквито още не се продаваха по магазините, плодове, отворени бутилки с най-отбрано уиски. Като много печени, ние веднага налетяхме на уискито. Веднага хванахме бика за рогата. Започнахме да ядем и да пием, но главно да пием, за да прикрием липсата си на познания в областта на протокола. Уискито ни дойде добре, отпусна ни, направи ни общителни, с една дума, започнахме да си подхвърляме фъстъците отвисоко в устата. Още малко остана да започнем да се тупаме по раменете с влизащите един по един при нас членове на Политбюро. Добре че в тоя миг ни призоваха в съседната зала. Там имаше подредени красиви кръгли маси и на всяка маса имаше табелки с имената на хората, които трябваше да седнат точно на тази маса. Един член на Политбюро, един от вождовете на Писателския съюз и неколцина от младите писатели.


Така. Дотук добре, както казал оня във вица, дето падал от десетия етаж, когато стигнал до втория. Един от колегите обаче, много печен, набързо се ориентира в обстановката и светкавично смени две от табелките. Той беше определен да седне на по-крайна маса, до някой от по-нищожните членове на Политбюро и до някой от по-нисшите вождове на Писателския съюз. Той обаче се курдиса баш на масата на бай Тошо. Сега, след трийсет и нещо години, като хвърля поглед към творческия му път, не виждам това да му помогна особено много. Може би защото бай Тошо така и не зае мястото си на масата и моят колега остана само в компанията на един виден поет и едновременно с това виден член на правителството. С една дума, моят печен колега остана малко с пръст в устата.


Но нейсе, запуши я, както казват на село.


Свири, хармонико, свири.


И на масите също имаше цели разпечатани бутилки с коварната кехлибарена течност с цвят на чай и скоро табелките вече нямаха никакво значение. Ние ставахме и сядахме, ходехме от едната зала в другата, присядвахме на канапетата в коридора. Двама от писателите от средното поколение, хора от породата на тихите ракиджии със здрава селска закваска, несвикнали на такова питейно изобилие, явно доста омешаха питиетата, защото по едно време се сплескаха в един ъгъл и когато се случеше да мина край тях, те тихо ме молеха да им донеса бирици. Явно чувстваха неудобство да ходят час по час до масата с бириците или пък краката им вече не ги държаха. Аз, на свой ред, грабвах наведнъж по десетина кутийки, за да имат двамцата за по-дълго припаси в своя ъгъл.


И някъде по това време, когато разговорите за поезията преляха в разговори с поетеси, изведнъж от една врата в дъното на коридора изникна бай Тошо. Сподирен от неколцина членове на Политбюро и неколцина от писателските вождове, той тръгна да се ръкува с всеки от присъстващите млади творци.


Трябва и с мен да се е ръкувал, но нямам конкретен спомен за това. Помня само, че после, в рейса обратно за паркинга на НДК, се шегувахме помежду си, че сега няма да си мием няколко месеца ръцете след височайшото ръкостискане. Откъдето и да го погледнеш, държането ни в рейса като че ли понамирисваше на дисиденство. И това не е малко. Не трябва да бъдем максималисти.


С Първанов също съм се виждал няколко пъти, така да се каже. Първия път беше на някакво мероприятие, "Човек на годината" в Японския хотел, където присъствах в качеството си на журналист. С Първанов тръгна да ме запознава Андрей Райчев, издател на вестника, в който работех тогава. Насочихме се двамата с Райчев към държавния глава. Наближихме на два метра. Аз вече си протягах ръката за ръкуване, когато изведнъж двамина гавази ме спряха и ме държаха "отцепен", чак докато Първанов не се обърна в нашата посока.


Андрей Райчев ме представи и аз набързо, в желанието си да намаля малко всеобщата хорска мъка, разказах на Първанов за тъжната съдба на един свещеник, който тъкмо се канеше да емигрира в Щатите и да се цани там като общ работник и го призовах да направи нещо. Той обеща, че ще се занимае. Аз, окуражен и окрилен, му записах на едно листче името на свещеника и му дадох листчето.


Както се сещате, свещеникът емигрира.


Явно обаче след тая среща името ми влезе в списъците на държавния глава, защото редовно започнаха да ме канят от кабинета му за националните празници на 3 март и 24 май в резиденция Бояна.


Веднъж наистина отидох, по-скоро за да натрупам точки в очите на жена си, която също заведох, отколкото от желание да зърна Първанов. И после спрях, въпреки че поканите пристигаха редовно. За да обясня защо, ще използвам записките си от един разговор с писателя Янко Станоев. Цитирам:


"Защо спрях да ходя на годишните срещи в резиденция Бояна, където канят целия интелектуален елит. Ами защото, изтупам се и аз с костюма, проверя пак часа в поканата, отида точно навреме, а по масите всичко ометено. Останало само бяло вино. Ударя две чаши на гладно и се напия. Че аз мога да се напия и без да обличам костюм. Питам момчетата от охраната – къде отиде пастърмата, бе?


И те ми казват – ами хората идват тук половин час по-рано и омитат всичко. Дори някои са се запасили с найлонови пликчета и си вземат и за вкъщи. Не ми е за пастърмата, аз не съм Аспарухов конник. Но не може това да е интелектуален елит."


Та така. Добре го е казал бай Янко.


По-нататък.


По-нататък кажи речи нямам други срещи. Май, в желанието си да ви развеселя, малко ви подведох.


А, да. Веднъж съм виждал наживо Бойко Борисов, но още докато беше кмет. Случих се наблизо, когато той в качеството му на кмет откриваше паметника с парчето от Берлинската стена до НДК. Застанах да погледам. Бойко се беше облегнал на парчето от Берлинската стената с такъв вид, сякаш той беше разрушил с мишците си Стената. Сам-саменичък – с чук.


Погледах и си тръгнах.


И Орешарски видях веднъж с жена му на Графа, преди години. Но това съм го описал в колонката си, озаглавена "Писмо до Орешарски". Който иска, може да се осведоми.


Та това са моите срещи с държавни глави. Както се видя, направо сухоежбина. Нямам никакъв международен опит. Не съм се виждал нито с Обама, нито с Путин.


Какво да се прави. Трябва да се простираме според чергата си.


Но това не ми пречи да засвидетелствам уважението си и към тях – към Обама и Путин – като ги поздравя отдалеч с едно стихотворение на босненския поет Йосип Ости, който днес има рожден ден.


Ето стихотворението-поздрав в превод на Людмила Миндова:


Майка ми, която преди винаги лъскаше приборите 


Майка ми, която преди винаги лъскаше приборите,


сега, сама насред Сараево, макар в града да са


без вода, храна и ток, лъжиците, вилиците,


ножовете и другите неща, които изгубиха своя  някогашен


смисъл, лъска ги отново. Помита счупените стъкла


от прозорците,


избърсва праха от стените, целите надупчени от шрапнели,


слага стария ни сиамски котарак в скута си и започва


да лъска приборите. И ги лъска, докато блясъкът им


не я заслепи и уморена от дългото будуване


не заспи. После, сепната от истински или сънуван


гръм, в излъсканата лъжица вижда своето


изкривено, състарено преждевременно и измъчено лице.



Лицето, което през деня, клекнала на пода като в църква,


заедно с парчетата от счупеното огледало е събирала.


И продължава да лъска приборите. Приборите, които


в предишната война по същия начин е лъскала


майка й,


убедена, че ще дойде ден, когато в отражението на метала


ще види усмихнатите лица на своите близки, събрани


всички до последния – също като в деня на сватбата й.



От веселото нищо не остана.


Но не трябва да бъдем максималисти. Поне започнахме веселичко. И това не е малко.


Нейсе, запуши я.


Свири, хармонико, свири.

Коментари (37)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на lordcris
    lordcris
    Рейтинг: 637 Неутрално

    Не разбирам смисъла от тази статия. Показва само посредствеността на българите, но това не е изненада за никой.

  2. 2 Профил на Claus von Stauffenberg
    Claus von Stauffenberg
    Рейтинг: 636 Неутрално

    Има една песен на валери петров пее се от ЩУРЦИТЕ. Това е в същия дух. Така така .......

    Claus von Stauffenberg
  3. 3 Профил на Амбразурчик
    Амбразурчик
    Рейтинг: 426 Весело

    [quote#0:"По-добре късно отколкото никога"] Ние вече се бяхме нагълтали до козирката, чак преливахме от публикациите в "Огоньок" и "Литературная газета". И мислехме, че в историята няма тайни за нас.



    От камбанарията на сегашната си възраст мога да кажа едно – че сме се лъгали много жестоко. [/quote]

    Комунизмът е за "младите"..........
    останеш ли комунист на стари години-това е диагноза

    добре е , че авторът все пак е "стоплил печката"

    зашото във форума има хора-които ще си отидат млади и зелени

  4. 4 Профил на Амбразурчик
    Амбразурчик
    Рейтинг: 426 Весело

    [quote#1:"lordcris"]Не разбирам смисъла от тази статия.[/quote]

    какъв смисъл търсиш.........
    малко реклама на автора

  5. 5 Профил на Claus von Stauffenberg
    Claus von Stauffenberg
    Рейтинг: 636 Неутрално

    Щурците "ПРЕД ПАРАДНИЯ ВХОД" 1986 , РОК ЗА МИРА ... в този дух ....

    Claus von Stauffenberg
  6. 6 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1319 Весело

    През 1988 г. имаше среща на младите писатели.
    Бирички в кенчета, каквито още не се продаваха по магазините

    В Кореком имаше кенчета, колкото искаш, а през 1988-ма, май Хасково вече произвеждаше Астика в кенчета. Авторе, ти явно си се натягал на комунягите тогава, а днес на техните противници и наследници. За съжаление, българските творци/като цяло/, рядко блестят с талант, но за сметка на това са ненадминати в слугинажа си към силните на деня. Свири хармонико, само че не до главата ми, защото от такива "свирчовци", отдавна ми е писнало.

    /не се чете/
  7. 7 Профил на Grizacha ot Razgrad
    Grizacha ot Razgrad
    Рейтинг: 583 Любопитно

    Добре написана статия,обаче има много от така меко казано художествена измислица,сещайте се защо.

  8. 8 Профил на buran
    buran
    Рейтинг: 479 Неутрално

    като си помисля, че и хонорар даже е взел автора за това безсмислие...

  9. 9 Профил на омбре
    омбре
    Рейтинг: 688 Неутрално

    Ако се замисли човек това е къстче от историята на обикновеният човек,непрекъснато лъган от тарикатите достигнали върхът на властта, там където е преплетено сериозното с комичното.Царят е гол независимо как се казва Живков Първанов или Борисов,похватите и приомите им са си същите.Затова и богатеят хората защото ако не са на най-високото стъпало то съдбата на определени хора зависи от тях.Няма нищо по - голямо или по-ценно за човека от властта това е истинският наркотик

    НЯКОЙ НЕ ГИ БИВА ЗА НИЩО...НО СА СПОСОБНИ НА ВСИЧКО
  10. 10 Профил на nea
    nea
    Рейтинг: 546 Неутрално

    Много зле написана и безполезна лакърдия...

  11. 11 Профил на koiot
    koiot
    Рейтинг: 531 Неутрално

    [quote#6:"Тони Шнайдера"]В Кореком имаше кенчета,[/quote]
    Много удобно пропускаш,че в кореком не можеше да пазари всеки.Също така много удобно пропускаш,че по това време стока произведена от един град трудно достигаше до друг.
    [quote#6:"Тони Шнайдера"]през 1988-ма, май Хасково вече произвеждаше Астика в кенчета[/quote]
    Ау какво достижение на соц.индустрията.Това през тази година един единстен завод да произвежда тази стока.ПОДВИГ истински ПОДВИГ сравним само с излитането на човек в космоса.

    писнало ми е от левичари
  12. 12 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 950 Любопитно

    [quote#7:"mentra65"]Добре написана статия,обаче има много от така меко казано художествена измислица,сещайте се защо. [/quote]
    Ти как разбра за художествените измислици? От твоя личен опит с държавни глави? Питам, не се заяждам
    До коментар [#7] от "mentra65":

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  13. 13 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1319 Весело

    [quote#11:"koiot"]Много удобно пропускаш,че в кореком не можеше да пазари всеки.[/quote]

    Братчед, ти сега лекция за всеобщо "равенство" ли ще ми изнасяш? Не те знам в каква среда си се движил, но и най-загубените ми познати тогава, си сменяха долари и търчаха до корекомите непрекъснато. Колкото до завода в Хасково, споменах го само информативно, защото авторът лъже. Не съм бил фен на социалистическата индустрия. Не съм се редил за телевизор "Велико Търново", а си купих от първите Сони тринитрон. Други въпроси имаш ли? И ако ти си бил шматарок, аз не съм ти виновен. нито пък социализма.

    /не се чете/
  14. 14 Профил на vankata1
    vankata1
    Рейтинг: 1039 Любопитно

    Нормално е статията на някои да хареса, на друг - не. Гледам някои са коментирали фактологията дали е вярна. Други очакват статиите да не са за посредствени хора, а само за непосредствени Има и за тях - стихотворението в края.

  15. 15 Профил на pelovski
    pelovski
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Тоя се гордее, че е пил кенчета и ял заедно с Тато. Наистина е за завиждане.....

  16. 16 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4227 Неутрално

    Любопитно четиво. Не се съмнявам че е било баш тъй.

    klimentm
  17. 17 Профил на Petleshev
    Petleshev
    Рейтинг: 3314 Неутрално

    "...Ударя две чаши на гладно и се напия. Че аз мога да се напия и без да обличам костюм. Питам момчетата от охраната – къде отиде пастърмата, бе?

    И те ми казват – ами хората идват тук половин час по-рано и омитат всичко. Дори някои са се запасили с найлонови пликчета и си вземат и за вкъщи. Не ми е за пастърмата, аз не съм Аспарухов конник. Но не може това да е интелектуален елит."..."

    Така е! Интелектуален елит, няма! Комунисти, интелектуалци не търпят, още по-малко елитни...! Подобни срещи са запазена марка на Тодор Живков! Прочетете "Задочни репортажи за България" на Георги Марков. Там доста добре са описани! Както и атмосферата в някогашните творчески съюзи! Няма защо да се чудим, днес защо ни е такова положението! Както беше казал някой - какъвто им беше социализма, такъв им е и капитализма!

    Бивш tww09306483.
  18. 18 Профил на buran
    buran
    Рейтинг: 479 Неутрално

    [quote#11:"koiot"]Също така много удобно пропускаш,че по това време стока произведена от един град трудно достигаше до друг. [/quote]

    това са пълни глупсоти

  19. 19 Профил на bora bora
    bora bora
    Рейтинг: 1155 Весело

    "Трябва и с мен да се е ръкувал, но нямам конкретен спомен за това."

    Ха-ха-ха-ха!
    Аз като сега си го спомням!
    В онези времена, тези вождове идваха в големите заводи на официални пощения.Една седмицапреди това лъскане на завода и след това строени на аерогарата да го посрещаме!
    Ръкопляскания, знамена, "да живее" и ура!!! Голяма патаклама.
    И както си вървеше окошарен /обграден/ от бодигардовете си , взе ,че се отклони и ми подаде ръка!
    Няма как здрависах се.

    Колегите с които работех, все зевзеци и с чувство за хумор.
    За прииждаха в канцеларията, да се здрависват с мен.Аз бях намазала ръката си със мармалад от сливи, че по всеки да полепне и остане тази "благодат и светлина".
    Смях, до като се появи началника!
    Размина ми се без наказание!

    Та така- " Свири хармонико, свири"

  20. 20 Профил на bora bora
    bora bora
    Рейтинг: 1155 Весело

    [quote#15:"dend"]Тоя се гордее, че е пил кенчета и ял заедно с Тато. Наистина е за завиждане.....
    [/quote]

    Е-е-е--е , разклати малко тази чугунена глава ве-е-е-е-е!

  21. 21 Профил на zippie
    zippie
    Рейтинг: 664 Весело

    На мен пък ми звучи непренециозно и ме развесели!
    Иначе, като анализх, фактология и т.н., Тони го е кзал кратко и ясно в коментар [#6].

  22. 22 Профил на bora bora
    bora bora
    Рейтинг: 1155 Весело

    До коментар [#6] от "Тони Шнайдера":

    Е-е-е-е май те е напекло слънцето и нямаш бира под ръка?

  23. 23 Профил на Амбразурчик
    Амбразурчик
    Рейтинг: 426 Весело

    [quote#13:"Тони Шнайдера"]Братчед, ти сега лекция за всеобщо "равенство" ли ще ми изнасяш? Не те знам в каква среда си се движил, но и най-загубените ми познати тогава, си сменяха долари и търчаха до корекомите непрекъснато. [/quote]

    не се аби...файда никс

    и тогава и сега хората се делят на Спокойни и Свободни

    ни мож му го обЯсни..он знае че е било запрещЕно

  24. 24 Профил на Чърчил
    Чърчил
    Рейтинг: 1324 Неутрално

    Скучността ,за която Д.Енев постоянно натяква ДА!?Но статията провокира и размисъл.И ето моята мисъл в каква посока тече. Първанов-"демократ по социалистически" не е по различен от Т.Живков -олицетворение на тоталитаризма!

    ЗАВИСТТА ТРЯБВА ДА Я ЗАСЛУЖИШ.СЪЖАЛЕНИЕ ПОЛУЧАВАШ БЕЗПЛАТНО
  25. 25 Профил на Лаборанта ☺
    Лаборанта ☺
    Рейтинг: 479 Неутрално

    До коментар [#18] от "buran":

    Кое са глупости, бе партизанско чедо. Спомням си как баща ми ходи с влака от София до Бургас за да купи детски пюрета за брат ми. Спомням си как майка ми се върна от командировка от Търговище с натоварена с... плочки за баня

    ”Аз съм толкова добър и мощен политик, че мога да обърна и най–върлите противници на една кауза, така, че те да работят за нея”- И. Костов
  26. 26 Профил на buran
    buran
    Рейтинг: 479 Неутрално

    До коментар [#25] от "diva_ovtsa":

    ovtsa с ovtsa такава, прочете ли коментара на койота или си пишеш наизуст. Не съм казал, че е нямало дефицит, но са пълни глупости, че стока от един град изобщо не можела да отиде в друг

  27. 27 Профил на Лаборанта ☺
    Лаборанта ☺
    Рейтинг: 479 Весело

    Дневник след като отново почна да публикува тези автори - Деян Енев, Теодора Димова... дали няма най-накрая да обяви новината от преди 4 месеца, за основаването на движение "22 септември -Независимост".

    ”Аз съм толкова добър и мощен политик, че мога да обърна и най–върлите противници на една кауза, така, че те да работят за нея”- И. Костов
  28. 28 Профил на омбре
    омбре
    Рейтинг: 688 Неутрално

    До коментар [#26] от "buran": прочетох това и се засмях.Тази овца наистина е овца .Как хубаво понякога си прилягат никовете ,то в същност всеки си избира онова което най му отива.На фона на отрицанието за онова време в което сме живели или преживяли да твърди овцата че било трудно да се превозват стоки от един град в друг не звучи дори смешно а налудничево.Е какво пък такива овце лесно се стрижат, а стават и за създърма.

    НЯКОЙ НЕ ГИ БИВА ЗА НИЩО...НО СА СПОСОБНИ НА ВСИЧКО
  29. 29 Профил на омбре
    омбре
    Рейтинг: 688 Неутрално

    [quote#25:"diva_ovtsa"] Спомням си как баща ми ходи с влака от София до Бургас за да купи детски пюрета за брат ми. [/quote] Нямам намерение да споря с теб но ще ти кажа .Тогава стоките недостигаха и се разпределяха по райони и градове,а инчаче транспорт си имаше и то доста добър.България имаше най голямата автомобилна фирма в Европа модерни тирове .Та като става дума за стоки най дефицитните стоки т.Живков пращаше в районите с българските турци Кърджалии,Неделино Кирково и т. От там пък моят баща купуваше черен пипер ,бойлер и др необходимо...анадън му ?

    НЯКОЙ НЕ ГИ БИВА ЗА НИЩО...НО СА СПОСОБНИ НА ВСИЧКО
  30. 30 Профил на koko65bg
    koko65bg
    Рейтинг: 875 Неутрално

    Сериозно се притесних какво ли е сега състоянието на черното дробче на автора. Добре, че вече не се среща с нашите държавни глави и задници, че цирозата му е в кърпа вързана.

  31. 31 Профил на Firefly
    Firefly
    Рейтинг: 872 Неутрално

    Човек с чувство за хумор съм,но даже не се усмихнах.Кое е веселото в написаното?Други емоции се появяват,не смях.

  32. 32 Профил на Велков
    Велков
    Рейтинг: 1888 Неутрално

    За рубрика АНАЛИЗИ е подходящо...

  33. 33 Профил на Велков
    Велков
    Рейтинг: 1888 Неутрално

    До коментар [#31] от "Светулка":


    [quote#31:"Светулка"]Човек с чувство за хумор съм,но даже не се усмихнах.[/quote]
    Откакто не си Фенерия нещата са объркаха...

  34. 34 Профил на nage
    nage
    Рейтинг: 531 Неутрално

    ох тука като навсякъде бъка от специалисти, редактори, критици от най-висш сой, такива които през последните 10 години освен собствените си коментари в някой форум нищо друго не са препрочитали, но с патос заявяват своето меродавно мнение. той чукча не е читател, той е писател
    ще ми се да повърна върху тая простолюдна, негативна паплач, същата дето обира масите на елитарските събирания и вижда в това единствен СМИСЪЛ от тия сбирки. затова и не вижда смисъл от статията. защото бедният духом не можеш да го нахраниш с нетленното, той иска да прочете как от 2 лева да направи 3000 без да си играе, ето ТОВА ще има смисъл за него. превърнахме се в цигани, хора, вместо да очовечим тях, да ги интегрираме, ние се интегрирахме в техните привички

  35. 35 Профил на richardnixon
    richardnixon
    Рейтинг: 636 Неутрално

    До коментар [#25] от "diva_ovtsa":а пък с баща ми сме чакали три нощи за един скапан цветен телевизор - на смени и заедно - имаше хора в центъра на София, които спяха в москвичите си , за да дочакат шперплатови мебели и полски щори - другарите обаче си пазаруваха в спецмагазини западни стоки на цени за Шри Ланка. По време на един от процесите срещу Тато се разбра, че с подписа му са подарявани на заслужили другари западни коли на цени ПЕТ пъти по-ниски от заводските - на в магазините на запаз - от заводските! И най-големи купувачи бяха Владко Живков , алкохолизираното Бате и Евгения Живкова! Те са се охарчвали с 28 хил лева за мерцедес за 150 000 марки...

  36. 36 Профил на Firefly
    Firefly
    Рейтинг: 872 Неутрално

    До коментар [#33] от "ДОБИ ВЕЛКОВ":

    От това ще да е.

  37. 37 Профил на zippie
    zippie
    Рейтинг: 664 Любопитно

    До коментар [#35] от "richardnixon":

    [quote#35:"richardnixon"]а пък с баща ми сме чакали три нощи за един скапан цветен телевизор - на смени и заедно[/quote]Е и, що сте чакали като е скапан?

    Същото се случва в Хамбург сега, сигурно и на други места, за маратонки Nike (за Хамбург знам, защото имаше докуметнален филм за това как чакат на смени, незнаейки дали изобщо ще има зареждане, кличество, размери и кои хора от списъците ще имат късмет).

    За опашките пред Apple да споменавам ли изобщо?

    Нали сме XXI-ви век, има свръхпредлагане, пазарна икономика. Уж търсене и предлагане, пък то същото като оная, "плановата икономика"!? Ама тогава имаше/ло дефицит и някакси се вързва логически. Докато такова (чане с дни, списъци, спане в коли и т.н.) в днешно време - на мен, поне, ми е, меко казано, странно!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK