Русия се връща към времената на Брежнев и това е абсурдно

Русия се връща към времената на Брежнев и това е абсурдно

© Reuters



"Записки на реваншиста" - така е кръстил коментара си за завоя, който направи Русия в развитието си, руският журналист Григорий Ревзин. Той е публикуван на страницата му във Фейсбук. Предлага ме ви текста, опитващ се да намери отговор на въпроса защо се стигна дотук и какво предстои.


В историята на войните изгубилата страна винаги се е опитвала да усвои преимуществото на победителя, за да вземе след това реванш. Ако смятаме, че студената война беше именно война и СССР я изгуби, то въпросът е за това с какво фундаментално преимущество е разполагал нашият противник. Какво е това, което той е имал, а ние не?


Смята се, че сме харчили между 50% и 66% от БВП, за да противостоим на САЩ. СССР просто не издържа в тази надпревара, на нас по най-банален начин просто не ни стигнаха средства. Това е разбираемо. Но нали и САЩ са харчили за студената война много пари. В какво е било тяхното фундаментално предимство?




Те задействаха механизъм, при който научно-техническите открития от военната сфера преливаха в гражданското производство. Там следваше рязко увеличаване на ефективността, създаваха се нови блага и в резултат на това хората и страната забогатяваха и харчеха нови средства за въоръжение. Т.е., колкото повече се разгаряше надпреварата във въоръжението, те толкова повече богатееха. А ние не.


Това бе принципно нов механизъм, който не е съществувал до Втората световна война. Във Втората световна въпреки дълбоките разлики между отделните системи, Хитлер, Сталин, Рузвелт и Чърчил фактически реализират различни варианти на мобилизационната икономика от индустриален тип. Всички използваха приблизително един и същи модел и се опираха на сходни ресурси.


Механизмът, който позволи на САЩ да спечелят студената война, предполага въвеждането на институтите на частната собственост, на интелектуалната собственост, на свободната конкуренция, инвестиционния пазар, отвореността и легалността. Като страничен ефект в рамките на една такава система държавата се нуждае от развитие на науката, образованието, обществените стандарти - всичко това е необходимо за успешно развитие на системата. Това общо взето се наричаше научно-техническа революция - не само технически изобретения, но и социални институти, които са способни да ги възприемат и да ги принудят да работят за възхода на обществото и държавата.


Това се опитахме да внедрим в Русия през последните 20 години. И не ни се получи. Това, което се случва в момента в Русия, е добре известен от историята феномен на традиционалистка реакция, когато опитът за въвеждане на ново фундаментално изобретение предизвиква прекалено силна съпротива от страна на възползващите се от предходния вариант на обществено-икономическа конфигурация и с времето този опит се проваля.


Русия се връща към времената на Брежнев и това е абсурдно

© Reuters


От това следват три важни извода.


Първо. Ясна е конфигурацията на днешното държавно-икономическо устройство. Ако сме изправени пред традиционалистка реакция, то това е завръщане към предходната система, установила се до военното поражение. Т.е. връщаме се към брежневски вариант на съветската империя. 


Това ще ни даде отговор на въпроси какво ще се случва с различни явления, институции, хора... Достатъчно е да ги разположите в брежневската система. 


Ще има ли желязна завеса? Не, но контактите със Запада ще бъдат затруднени и ще има опит тези контакти да бъдат поставени в зависимост от лоялността към режима в Москва. 


Ще се запази ли държавната архитектура на постсъветското пространство? Не, от гледната точка на брежневската държава съществуването на постсъветски държави е историческо недоразумение, ще последват нови опити на империята да ги погълне.


Ще се съхрани ли свободата на словото? Не, ще се унищожава. Всеки може да си мисли каквото си иска, но не може да има никакви публични прояви на свободомислие.


Ще има ли репресии. Да, но показни, а не масови и те няма да засегнат слоя на държавната бюрокрация. 


Общо взето, вижте по всеки въпрос как постъпваше Леонид Илич и ще разберете какво ще правят сега управляващите.


Русия се връща към времената на Брежнев и това е абсурдно

© Reuters


Второ. Анексирането на Крим е исторически момент поради това, че започвайки от тази точка, ще можем уверено да кажем, че нашата държава е остаряла. Самото целеполагане - за успех на държавата се смята разширяването на територията й - е остаряло.


В днешните реалности завзетото по този начин не е актив. Такава територия не може да се развива, тя е изключена от системата на икономиката, тъй като на нея не действат общите правила - нито инвестиции, нито защита на собствеността, нито права на личността. Съдбата на Абхазия добре демонстрира какво го очаква Крим в близка и средносрочна перспектива - това ще бъде район, който ще се развива изключително за сметка на държавните инвестиции. Т.е. това е територия, която не може да живее сама. Т.е. това е пасив.


Фактът, че държавата избра именно този сценарий означава, че тя не е успяла да усвои днешните реалности. Съвременната логика предполага Крим, Източна Украйна, Северен Казахстан, Беларус и т.н. да бъдат наводнени с руски бизнес, с руски хуманитарни фондации, с проруски движения, с руско разузнаване. Именно така и постъпваше Америка, така прави и Китай. 


Но за да постъпиш така, трябва да имаш независим от държавата и при това работещ за нейните интереси руски бизнес, руски хуманитарни фондации, проруски движения... Нещо повече - те трябва да се конкурират помежду си за по-голяма ефективност на своето присъствие, а разузнаването трябва само да координира всичко това.


Но това, уви, възниква, когато имате работещи институции на частната и интелектуална собственост, свободна конкуренция, инвестиционен пазар, отвореност, върховенство на закона, развитие на науката, образование, социални стандарти - когато имате именно този механизъм, който се опитахме да заемем и усвоим. 


Но го нямаме.


Пробвахме да го внедрим в съседните държави, но всичко се оказа напълно неефективно. Всеки, който може, краде, мотае се, заяжда се с другите, предава, мачка, отказва се и тича за пари при държавата... И в крайна сметка вместо това вкарахме войски.


Това означава, че признахме собствената си неефективност и архаичност. 


Нещо повече, понеже институциите на директното държавно насилие и институциите на свободното развитие се конкурират, то победата на силовия сценарий означава, че новите институции ще линеят и вътре в държавата. Направихме своя избор. 


По дяволите частната собственост, свободната конкуренция, легалността, за какво са ни развити наука и образование - оставете, всичко това е неефективно. Апаратът за насилие и държавната икономика - ето ги нашите ресурси.


Русия се връща към времената на Брежнев и това е абсурдно

© Reuters


Трето. Не успяхме да усвоим този механизъм от противника, благодарение на който той победи, и това означава, че не можем да вземем реванш.


Целите на Русия в историческа перспектива са ясни. Минималното е възстановяване на пространството на Руската империя (СССР), а максималното е тази архитектура на света, която съществуваше до падането на Берлинската стена - времената, когато в орбитата на Русия попада цяла Източна Европа и половин Азия. 


Има хора, които продължават да не разбират за какво е всичко това (и аз, уви, спадам към тях), но този организъм - Русия - следва тази логика на развитие и за 1000 години не успя да си изработи друга. 


Но всичко това няма как да се постигне с остаряла държава. Сравнете това пространство, което трябва да се усвои с мъничката точка, която успяхме да присъединим. Днес е модно да се припомнят философите на руския национализъм - Илин, Леонтиев, Победоносцев - ОК, на някои това им харесва. Но сравнете мащабите. При тях е имало мечта за панславянска империя и на вратите на Константинопол да виси нашият щит, а сега говорим за защита на етническите руснаци и разполагане на руски спецназ в Симферопол. Дребнаво се получи.


Целият този грандиозен шум, изпокарването с целия свят, невероятно раздухване на национализъм... И какво имаме като резултат? Полуостров с една военна база на флота, който не може да напусне Черно море?


При целия този ентусиазъм по повод присъединяването, при цялото ликуване от жителите на Крим очевидно е, че като се движи по този път, Русия няма да може да изпълни историческата си мисия.


Традиционалистката реакция никога не продължава дълго, понеже не отговаря на главната необходимост, предизвикала трансформацията. Така или иначе ще ни се наложи да усвояваме онова откритие на противника, което ни докара до поражение. Нямаме друг изход. Руска цивилизация? Добре. Но руска цивилизация, която губи геополитическото състезание заради собствената си архаичност - това е някакъв абсурд.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK