От блоговете: Въпроси и отговори за съдебното решение за блокиране сайтове

© MarcDubois, flickr (CC)

В четвъртък Съдът на Европейския съюз задължи доставчиците на интернет да забраняват достъп до сайтове, които не спазват авторските права след съдебно разпореждане по всеки казус. Решението предизвика коментари още часове, след като Съдът излезе с него. "Дневник" публикува позицията по темата на юриста и блогър Пейо Попов от блога му "Трънки и блогинки". Заглавието е на редакцията:

Съдът на Европейския съюз постанови решение по дело C-314/12.  Съдът реши, че са допустими  съдебни разпореждания към доставчици на интернет, задължаващи ги да забранят достъпа до уебсайт, който "поставя онлайн" закриляни от авторското право обекти без съгласието на носителите на права. Да, това се случи в деня, в който Турция блокира YouTube, след като преди седмица беше блокирала Twitter.

Съдът го е изказал по тежък за четене начин, който може да намерите по-долу. За яснота, ето опит за прочит и тълкуване във формата на въпроси и отговори:

1. От кого? Съд и само от съд

2. С какъв акт? Чрез съдебно разпореждане, издадено в безспорно съдебно производство.

3. Предпоставки за решението? Правото върху обекта на интелектуална собственост на ищеца, трябва да се провери от националните органи и юрисдикции. Не съд, а от "националните органи и юрисдикции".

4. Кой изпълнява решението? Всеки и всички доставчици на достъп до интернет, които са в юрисдикцията на съда.

5. Кой е засегнат от решението? Ако сте в България или ЕС това важи и за вашия доставчик, и по тази ви засяга и вас.

6. Какво се забранява? Достъпа, като възможност за ползване на съдържанието.

7. Какво се блокира? "Уебсайта". Разбирам го като целия домейн от второ ниво, а не само определен url, който "поставя онлайн" закриляни обекти без съгласието на носителите на права.

8. Отнася ли се за торент порталите? Знаете, че торент порталите не дават директен достъп до файловете, те са по-скоро информационни брокери, които съдействат и спомагат за добиването на цялата информация. Решението говори за "уебсайт, който поставя онлайн" или на английски "website placing". Производството е по повод дело за уебсайт, който изглежда не е портал, а сам "предоставя на публично разположение" ("website making available to the public") закриляни обекти. Възможно да е нарочна многозначност, не вярвам да е непрецизен изказ. Избраното словосъчетание не е "хоства", нито "публикува", "разпространява" или "осигурява достъп", а "поставя онлайн". Тепърва ще разберем какво означава това "поставяне".

9. Как се блокира? Не става ясно. В ЕС практиката е различна – чрез DNS или по IP. Съдът може да разпореди как да се извърши блокирането, а ако не го направи се очаква доставчикът да предприеме не просто разумни мерки, а "всички разумни мерки", което е ясен индикатор за по-висока степен на дължима грижа. Мерките трябва да са по характер такива, че да "предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти". Ако не ги предприеме – според съдебното решение го очаква глоба.

10. Къде е границата на тези мерки? Намирам границата за доста неясна: "предприетите мерки не лишават неоснователно потребителите на интернет от възможността правомерно да имат достъп до предоставената информация". Цялото решение говори систематично за обекти на авторското право, а тук се използва широкото понятие "информацията". При това – членувано, също и на английски "the information available". Референция може да е параграф 56 "свободата на информация на потребителите на интернет, чиято защита е осигурена от член 11 от Хартата". Намирам го за общо и неясно и проблемно.

Горното е моята интерпетация, решението на съда гласи следното:
"...допускат да се забранява чрез прието от съда разпореждане на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, който поставя онлайн закриляни обекти без съгласието на носителите на права, когато в това разпореждане не се уточнява какви мерки трябва да предприеме доставчикът на достъп, и когато последният може да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушение на това разпореждане, като докаже, че е предприел всички разумни мерки, при условие обаче, че от една страна, предприетите мерки не лишават неоснователно потребителите на интернет от възможността правомерно да имат достъп до предоставената информация и от друга страна, тези мерки имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на правото върху интелектуална собственост, което следва да се провери от националните органи и юрисдикции."