Неща научени в движение или храна за тигри

Неща научени в движение или храна за тигри

© Jeffrey Lamont Brown, Личен архив



"Дневник" публикува текста на Захари Карабашлиев от блога му. Това е негово обръщение пред студенти в Нов български университет в началото на март.


Уважаеми г-н ректор, уважаеми преподаватели, скъпи родители и гости, драги дипломанти.


Поздравявам всеки един от вас за успешното дипломиране на първия випуск 2014.




Чест е за мен да говоря пред дипломанти, аз, който никога не съм се дипломирал по този начин. Моята диплома не бе връчена с тържествена церемония и това сигурно обяснява защо съм винаги с усещането, че още не съм се разделил с Алма матер. Затова и днес ще говоря не като писател, преподавател или ментор, а като един от вас, който просто е живял малко повече.


Всъщност аз за малко не напуснах университета още в началото на следването си. Виждате ли, много скоро се бях отегчил както от скучни предмети и преподаватели, така и от безсмислието на студентските купони. Нямаше какво повече да науча – отвън кипяха 90-те, приятелите ми се учеха на пазарна икономика, купувайки и продавайки какво ли не, някои от тях забогатяваха, докато други напускаха страната, а аз четях, да речем, възрожденска литература.


Реших да избягам в Америка. Имах план.


И сега си спомням деня, в който отидох да прекъсна следването си и да приключа с цялата тази история.


Не щеш ли по на стълбите пред деканата най-случайно ме спря и заговори един мой преподавател. Запита ме накъде съм тръгнал и аз му разказах какво съм решил. Той ме изслуша – имаше навика да побутва очилата си така нагоре и да сбръчква много смешно носа си – и после някак кротко ме помоли да отложа решението си. Каза ми, че имал нещо предвид, обеща ми нещо, не помня точно как и с какво, но той ме изкуши да остана. Един ден, каза ми той, с една тиха убеденост – ти пак ще отидеш в Америка. Но сега остани. Дипломирай се. Америка – тя няма да избяга.


И аз му повярвах.


Това бе човекът, който ме въвлече в теория на литературата, насочи ме към митологията, обърна вниманието ми към структурата и силата на мита. Той ми посочи книги и автори, които ме водеха към други книги и други автори, които пък ми подсказваха пътя към самия мен. Името му беше Пейо Димитров. Той почина внезапно, преди аз да завърша, но остана завинаги една от важните фигури в моя път. Защото от него аз научих важността на мита – без значение дали пиша сценарий, пиеса, разказ или роман, или пък съм пред прага на важна крачка в своя реален живот.


Научих, че разбирането на мита може да има пряко отношение към изборите, които правя всеки ден.


Защото всеки един от нас е протагонист в историята, в която живее. И всеки от нас иска да живее един добър живот. Но какво е добър живот?


Статистката показва, че между 3-ма и 5-а на сто от вас ще работят това, което искат да работят, останалите ще са професионално неудовлетворени.


Повечето от вас ще създадат семейства и всеки втори ще се разведе рано или късно, с радост или не. Поне веднъж.


С времето вашият холестерол ще започне да се увеличава, кръвното ви ще се качва или пада, гравитацията ще се пребори с бюстовете на момичетата, косите на момчетата ще оредяват, ставите ви ще предсказват превалявания, зъбите на всички ви ще се разклатят (преди да опадат съвсем), всеки 4-ти от вас ще има някаква нужда от добър психиатър, а ако пък сте късметлии и всичко това не се отнася до вас – все пак повече от 50% ще сте недоволни от състоянието на демокрацията в страната.


Това сочи статистиката. Но кой от нас иска да бъде заключен в тези безрадостни числа?


Имам въпрос. Кой от вас имаше наскоро рожден ден? Отворихте ли всички подаръци? Да? Някой от вас оставял ли е някога подарък за рождения си ден неразопакован? Никой? И аз така мислех.


Скъпи дипломанти,


разберете кое е това едно нещо, което ви носи удовлетворение и радост. Защото именно то е подаръкът ви от Вселената (и/или Бог) за вашия рождения ден.


И няма причина да оставяме този най-ценен дар неотворен.


Знаете ли, имаше период в живота ми, в който аз отказвах да отворя този дар. Знаех, че го има, че е там. И не посягах към него. Не вярвах в него. Бях зает да оцелявам – първо тук, в България, после там, в Америка.


Защо? Защото бях забравил кой съм.


Разбира се, озовах се в в дупка, изкопана от самия мен – без перспектива, без радост.


От тази дупка успях да изляза само когато се завърнах към това, което бях изоставил – писането. Не стана изведнъж. Започна с писмо, есе, кратка пиеса, блог, статия И продължи по пътя, който бях зарязал, пътя, който върна надеждата и радостта в живота ми. Ето какво научих: няма нищо по-важно от радостта. Ако нещо ти дава нерадост, то най-вероятно не е добро за теб. Зарежи го.


А ако сега тук, сред вас, можех да видя своята по-млада версия, бих й казал няколко неща. Неща, които съм научил в движение:


- Живей просто.


- Говори истината. Използвай думи, които разбираш.


- Работи с хора, които вярват в това, което правиш. И не губи време да се доказваш пред онези, които от самото начало се съмняват в теб.


- Ходи на фитнес. 50 лицеви опори понякога зареждат ума повече от 50 страници съвременна проза.


- Пиши всеки ден. Когато подреждаш мислите си в думи, ключовата дума е подреждаш.


- Винаги отговаряй на имейли.


- Не забравяй приятелите си само защото са ти най-близки и могат да те разберат.


- Повечето неща можеш да приемаш най-малко по два начина – с усмивка или без усмивка. Избери първия. Резултатите ще те учудят.


- Чети всяка вечер преди лягане.


- Не бъди тотално отдаден на друг човек – ще нараниш и двама ви.


- Исус проповядва: "Искайте и ще ви се даде. Чукайте и ще ви се отвори". Аз ще добавя: "Давай и ще ти се даде. Отвори се и ще ти се отвори."


- Пий много вода. Литри.


- Цинизмът не води доникъде. Забрани го у себе си.


- Благодари предварително за всичко, което идва в живота ти.


- Не бягай от дебат, но не спори дълго.


- Помни, че един ден, рано или късно, по една или друга причина ти ще омацаш сериозно кълките. Бъди готов.


- Търси и прави това, което те кара да се чувстваш жив. Светът и без теб е пълен със зомби.


- Съмнявай се в народните мъдрости. "По-умният винаги отстъпва?" Така ли е? Опитай друго: бъди по-умният и по-силният.


- Доверявай се.


- Не бъди това, което се очаква от теб. Бъди това, което очакваш от другите.


- Работи това, което обичаш, дори без пари. Доброволствай.


- Възпитавай у себе си добър вкус. Важно е как изглеждаш.


- Където и да живееш, търси свободата. И най-демократичната страна няма да те направи свободен, тъй както и най-скъпата готварска книга няма да те нахрани.


- Помни, че единственото, което имаш, е време. Твоето време. Цени го. Марк Аврелий пише: "всеки губи само живота, който живее, и живее само живота, който губи."


Накрая ще преразкажа една история от индийския фолклор, която съм научил от чудесния Джоузеф Кембъл:


Една изнемощала от глад и много бременна тигрица попаднала на стадо диви кози. Дълго ги дебнела от висока скала, накрая полетяла в скок към тях, но те се разбягали. Падайки, смъртно ранена, тя родила тигърчето и издъхнала. Козите се завърнали и тъй като били милостиви, взели със себе си новороденото и го огледали – то играело с козлетата, пасло трева и листа и пораснало като един недохранен и леко депресиран юноша.


Един ден обаче стадото било нападнато от тигър. Козите се разбягали, но нашият млад приятел останал неподвижен пред внезапно появилия се звяр. Големият тигър приближил, подушил, побутнал с муцуна младия "Ти живееш тук с тези кози?", изръмжал той. "Да-а-а-а-а-а-а" – изблеял младият тигър. Старият тигър се ужасил, а младият свел очи и свенливо започнал да пасе.


Възмутен, големия тигър го подкарал през гората и го завел до малко езеро. И двамата се навели над бистрата вода.


"Погледни – казал старият звяр. - Твоето лице е също като моето. Ти не си коза. Ти си като мен." След което го завел в леговището си, където го чакали останките от убита газела. "Яж", казал той и му побутнал парче кърваво месо.


"Но аз ям само трева и листа" - отговорил младият. "Я стига глупости" - казал старият и натикал месото в устата му. Младият тигър неохотно захапал месото, предъвкал няколко пъти, преглътнал. И това месо му се сторило далеч по-вкусно от тревата, която никога, ама никога не утолявала неговия апетит.


След като се нахранил обилно, той се протегнал и надал силен тигърски рев. Старият се усмихнал: "Ето. Това е. Сега върви в гората и яж храна за тигри."


Скъпи приятели, има толкова неща, които бих искал да ви кажа. Но нека останем с това: вземете дипломите си и вървете в света. И каквито избори да правите, колкото и гладни да сте – не забравяйте кои сте – яжте само храна за тигри.


На добър час!


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK