А от полицията пак казаха: "Добре!"

Министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев

© Анелия Николова

Министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев



Един мъртъв, двама уволнени и двама наказани дисциплинарно. Това сочи сметката под чертата, която в понеделник министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев опита да тегли след случая "Лясковец", за да го приключи. Но тази сметка не е чиста, защото в нея пак не са включени


"системните грешки" на МВР, довели до поредния му провал 


Обяснени с примери от последната трагедия те изглеждат така:




Психично болен мъж (според информацията на МВР, бел. ред.) от Лясковец години наред събира незаконно оръжие и боеприпаси в къщата си. Полицията в града и Велико Търново знае какво се случва, но на практика не прави нищо. След серия сигнали бившият главен секретар на МВР Калин Георгиев разпорежда задържането на психично болния и вече тежко въоръжен Петко Петков. След това се отказва от акцията, защото била "прекалено рискована", и разпорежда "да се използват всички възможни оперативни способни и средства за обезоръжаването на Петков". От полицията във Велико Търново отговарят: "Добре!" И пак не правят нищо.


Междувременно в Лясковец Петков продължава да се въоръжава и започва да плаши, че ще стреля по деца в двора на училището, което се намира под прозореца му. Директорът, учениците и родителите им подават сигнали, че ситуацията става тревожна, а от МВР пак казват: "Добре!"


Ситуацията приближава ръба на абсурда


когато от безпомощност директорът на училището в Лясковец кара учениците си да подпишат декларации, че няма повече да играят на площадката под прозореца на тежко въоръжения Петков. Така директорът мисли, че е решил проблема със собствената си вина, в случай че все пак по децата бъде открита стрелба.


Горе-долу по същото време на полицията й писва и решава да действа, без да вдига голяма дандания. Затова изпраща пред къщата на Петко Петков служители от т.нар. Специализиран отряд за борба с тероризма, който "с годините се е превърнал в отряд по задържане, а не в добре подготвен и осигурен екип" (според коментара на Цветлин Йовчев и главния секретар на МВР Светлозар Лазаров ). За да не "предупредят" Петков с непознати цивилни барети от София, в Лясковец отишли колегите им от Горна Оряховица.


Петко Петков обаче чака на пусия, защото предния ден без ясна причина, "от глупост" (по Цветлин Йовчев - бел. ред.) и явно без да спазят реда за работа в МВР, техни колеги отишли да снимат къщата му с видеокамера. Той ги видял, а те не казали за това на началниците си.


Резултатът: На 14 март т.г.


Петко Петков застрелва полицая Емил Шарков


а двама други негови колеги са ранени.


Изводът: Независимо от йерархията, разпоредбите и правилата МВР работи в условията на привидно добре организиран хаос, в който никой - нито служителите му, нито гражданите, не е в безопасност.


На въпроса, кой ще контролира МВР, за да не продължава и оттук нататък да се самонаранява с некоординирани действия, в понеделник Цветлин Йовчев отговори в характерния за Търновската книжовна школа стил "плетение словес": "...трябва да се създаде контролна среда, която да гарантира това, което правим". Това щяло да отнеме доста време.


Докато го чакат, всички вземат нещата в свои ръце. Залагат мини пред къщата си (като пенсионирания учител по физика Никола Похлепков от Оряхово през 2001 г.) или пускат 500 волта ток по оградата на двора си (като 70-годишния бивш електротехник Иван Благов от Злокучене наколко години по-късно).


Всичко това се случва, защото с редки изключения, независимо от кого е командвана


полицията продължава да прави точно обратното на това, което вършат полициите в демократичните държави.


МВР все още се държи като "щит и меч" на държавата в битката със собствените й граждани, вместо да защитава живота, здравето, правата, честта и достойнството им. Богат илюстративен материал за това дава както недовършения мандат на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, така и текущия на Цветлин Йовчев.


Ако не беше така 53-годишният Петко Савов Петков нямаше как години наред да складира в дома си незаконно оръжие и боеприпаси, полицията да получава сигналите на гражданите за това, но вместо да ги защити, да отчита само дейност през документооборота си.


Думите на Цветлин Йовчев от пресконференцията му в понеделник вероятно щяха да тежат повече, ако преди седмица беше слязъл при протестиращите под кабинета му журналисти, за да отговори и на въпросите им как ведомството му позволи колата на колегата им Генка Шекерова да бъде подпалена два пъти в рамките само на седем месеца без каквито и да било гаранции, че това няма да се случи отново утре с друг колега.


Ако беше слушал критичния глас на обществото, Цветлин Йовчев щеше да чуе, че както драмата в Лясковец, така и посегателствата срещу сигурността на гражданите и журналистите са логичен резултат от все едно и също нехайство. Заради него


полицията от години се занимава с разчистването на последиците от престъпленията и собствената си глупост


вместо да ги предотвратява. Това поведение обезсмисля всяко усилие за спазване на правила и замества закона с подозрителност, реда със "стечение на обстоятелствата", а презумпцията за невинност с вина по презумпция до доказване на противното.


В такава държава дори Агенцията за закрила на детето е инструмент за полицейска репресия (случаят с непълнолетната Деси по време на протестите в София ), учениците подписват декларации, с които предварително оневиняват директора си, ако някой ги застреля от отсрещния прозорец, селяните залагат мини и пускат ток по оградите си. В това време полицаите продължават да чакат стратегия, която да им обясни защо, по дяволите, трябва да са лоялни към институцията, в която работят, и сами късат униформите си, за да натопят за това задържан тийнейджър.


Журналистите реагират иначе. Най-често спускат щорите на автоцензурата, отказват се да разследват в полза на лайфстайл публицистиката или просто сменят професията си.


Така, след като е останала без охрана, демокрацията губи и гарантите си. След това изобщо престава да бъде демокрация.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK